На стоп около света: До Исландия и назад - част 24 - Германия - замъци и други красоти в Източна Германия

До Исландия и назад - част 24 - Германия - замъци и други красоти в Източна Германия

23.10.2022

Сутрешната ни програма днес не беше обичайното. Имахме сериозна задача - да източим старото масло от колата и да налеем ново. Ами, голямо мазало стана. Вдигнахме колата на крика, източихме чернилката в наличните бутилки, но те не стигнаха и се наложи да използваме празни буркани. Омазахме се до уши. Не успяхме обаче да сменим филтъра, така че си останахме само със смяна на маслото. След повече от час мъки и мръзнене на утринния октомврийски студ, най-сетне се заехме с нормалните занимания, а именно разглеждане на района. Първо се отбихме до една гара в гората, за да видим дали все пак няма да мине парния локомотив и да го снимам, но нямахме късмет - не мина, а и не знаехме разписанието. После се паркирахме в градчето Gernrode, където посетихме огромната и много красива църква St. Cyriakus. Построена е през 10-ти век и успяхме да я видим точно преди да почне службата. Разходихме се и по уличките из центъра, след което се запътихме към Stecklenburg. Около това село имаше три различни руини от замъци, пръснати из гората. Успях да отида до всичките и много приятно ме изненадаха. От руините на замъка Lauenburg от 12-ти век се откриваше и невероятна гледка. Беше неделя и имаше доста щъкащи местни туристи. Обикалях по руините повече от час, оглеждах се и за гъби в гората, но нищо не намерих.

Нататък карах към замъка Falkenstein като по пътя се отбихме и до друг замък на име Roseburg, който видяхме само отвън. До Falkenstein паркингите бяха платени и се наложи да походя 4 км, за да го посетя. Видях го само отвън, за да не плащам билета, а иначе беше гъчкано с посетители. Немците явно доста обикаляха през уикенда. Продължихме към вятърната мелница в Endorf, на която се порадвахме също отвън. Последва църквата в Konradsburg като пътят до нея беше в ремонт и доста се забавихме. Правеше ми впечатление, че навсякъде из страната има ремонти, но не се виждат никакви работници да правят нещо.

Продължихме на юг в посока Mansfeld и стигнахме навреме, за да видим замъка. Много красив, имаше страхотна гледка, руини и църква. Каквото можеше да се види безплатно, го видяхме с голям интерес и продължихме в посока Querfurt. Започна да става късно, а ми се искаше и тамошния замък да посетим по светло. Нямаше да стане днес обаче, така че се установихме насред ниви около 20 км преди града. Нелош черен път водеше до прилично за спане място, нямаше къщи наоколо и лагерувахме необезпокоявани. През нощта обаче се изля такъв порой, че палатката подгизна сериозно.

Прекрасната църква St. Cyriakus

Вътре е доста интересно Подслон в гората Гледка към Stecklenburg от гората

Руини около Stecklenburg

Руините с гледка Lauenburg Поглед от кулата

За миг се върнах на Ангкор Ват

Доста се помъчих да го изтегля, но не успях :(Замъка Roseburg

Замъка Falkenstein

Falkenstein

Недостъпен без билет

Вятърната мелница в Endorf Страж на пост В Konradsburg

В църквата на Konradsburg

Вход към замъка Mansfeld

В двора на замъка Mansfeld

В църква музей на замъка Mansfeld Руини до замъка

24.10.2022

Имаше доста трафик из Querfurt още от сутринта. Паркирахме на Лидл и зарязахме там колата. Все пак влязохме да напазаруваме в магазина и сложихме покупките на седалката да се виждат, за да не ни глобят, че сме паркирали, а не сме клиенти на магазина. Другарчето тръгна с мен към центъра като носеше една празна туба с надежда да намерим някъде вода и да напълним. Като по чудо този път наистина намерихме - имаше чешма пред кметството, или както обичаме да го наричаме - "Къщата на плъховете" (Rathaus). На другарчето му беше достатъчно гледането на Querfurt от Лидл до кметството, та остана да напълни вода и замина към колата. Аз продължих към замъка, който беше наистина внушителен, цяла крепост с бастиони и невероятни стени. Имаше дори църква и градина. Не беше отворен обаче, явно защото беше понеделник. Успях да го разгледам само отвън и се върнах към колата.

Следващата спирка беше замъка Neuenburg, намиращ се до градчето Freyburg. Беше изключително красив и внушителен, но отново затворен, заради понеделника. Имаше и други туристи, обикалящи отвън. Това, че виждах замъците само отвън, далеч не ми пречеше да си представям какво се е случвало тук и да визуализирам миналото. За човек, който живее изцяло в миналото и има нулев интерес и отношение към бъдещето, дори към утрешния ден, не е никак трудно да се върне много назад, когато се намира на такова място. Доста време оглеждам замъците и си представям какво ли не, така че макар да нямам финансите за посещения вътре, има голям смисъл да ги посещавам отвън.

Стигнахме град Naumburg, където имаше доста за разглеждане. Заредихме бензин и другарчето остана в колата на паркинга на Лидл, който беше безплатен за един час. После я преместило на Jusk, защото на мен един час никак не ми стигна да видя красотите на града. В центъра обходих уличките и посетих красивата църква St. Wenzel. Много държах да видя катедралата, която беше в списъка на ЮНЕСКО, обаче билетът от 7,50 евро силно ме разочарова и се отказах да влизам. Отвън беше прекрасна, беше ме яд, че са я обърнали на машина за пари, но така беше с доста известни катедрали и църкви из Европа. Като се върнах до колата, поехме към два прекрасни замъка, намиращи се на около 600 метра пеш един от друг - Rudelsburg и Saaleck. Другарчето пак не дойде, а аз се разходих хубаво първо до единия замък, който беше не само великолепна старина от 12-ти век, но и предлагаше страхотни гледки. За късмет можеше да се влезе в двора на замъка, да се пообиколи доста добре и да се видят обстойно руините. Другият замък Saaleck също беше внушителен и интересен, а разходката до него беше наистина приятна.

Нататък по пътя съвсем случайно открих интересна находка - парк Holzschnitzpark, намиращ се до село Rauschwitz. Въобще не очаквах, че ще попаднем на парк с чудесни дървени скулптури на приказни герои. Успяхме да ги разгледаме точно преди да се стъмни, голяма емоция беше. Като се върнахме до колата, която бяхме оставили до църквата, се заехме да си сготвим веган тортелините, които по-рано взехме от Лидл. Тъкмо запалихме газовия котлон, когато един човек от близка къща дойде да ни заговори. Беше голям образ и вече беше леко подпийнал, та ни покани да се преместим в къщата му и там да сготвим на неговия котлон. Горе-долу се разбрахме с моя калпав немски, беше много дружелюбен и разговорлив, а в къщата му ни посрещна страхотният фокстериер Бенямин. Беше супер скоклив и игрив, не можех да му се нарадвам. Разказахме на нашия домакин къде из Германия сме били, показахме му снимки и така откарахме до 20:00. Време беше да тръгваме, защото предстоеше една почти безсънна нощ за мен. В крайна сметка Германия не ни пусна без доза гостоприемство.

Хванах волана и карах чак до полунощ като успяхме да стигнем Чехия и да минем границата. Тъй като не ползвам магистрали, 170 км ми отнеха 4 часа по завоести и малки пътища - любимите ми. Минахме през някои градчета и селца, та макар и в тъмното все пак нещо видях. Страшно гадно ми беше, че трябва да карам без да спирам навсякъде да разглеждам. Оставаха ми едва 5 дни до изтичане на обещаното време за прибиране и трябваше да бързам, а това ужасно го мразя. Имаше безброй интересни места по пътя, които просто подминавах в тъмното и се изяждах от яд. Другарчето дремеше през целия път, а аз слушах музика, за да не заспя. Малко след границата навлязохме в чудесна гора и се установихме до черен път с хранилки за сърни наоколо. Разпънахме палатката на поляна до колата и спахме 6 часа, а по някое време през нощта другарчето ме събуди да ми съобщи, че има мечка до палатката. В просъница чух лай на сърни, така че не обърнах внимание на другарчето, то явно не правеше разлика между звуците на горските животни. Спах като пън, докато то слушало "мечките" как реват. Доста се посмях на сутринта.

Веган боклуци от Лидл, поне са вкусни В град Querfurt