До Нордкап с колело - част 4 - Германия

замъкът в Торгау

Ден 27 - Пирна - почивка  (05.07.2017)

Престоят ми в Германия просто нямаше как да започне по-добре! Таня, която е приятелка на майка ми отпреди много години, съпругът й Коста и дъщеря им Даниела ме посрещнаха в прекрасната си 400 годишна къща, обявена за паметник на културата. Настаниха ме в чудесна стая с най-удобния за спане диван, взех освежаващ душ след тежкия ден каране и тичане по забележителности. Таня беше приготвила мусака за вечеря, тъй като майка ми беше пропуснала да й каже най-важното за мен - че не ям месо. Стана и криво, че няма да хапна, но пък Коста беше приготвил чудесни макарони и салата, така че ядене имаше на корем и нямаше за какво да се притесняват. За пътешествениците като мен едно кътче за спане в градината или на пода е предостатъчно, за да се чувстват на седмото небе и да са благодарни до гроб, всичко останало е екстра и лиготия :) И естествено, Таня ме разглези идеално по време на престоя ми.

До Нордкап с колело - част 3 - Чехия

из чешката провинция...

Carol of the Bells... - предколеден поздрав за всички

Fight Song  - за хората с огън в сърцата


Ден 19 - гора до Аполоновия храм - Бърно (27.06.2017)
километър 1585,43
за деня - 90,31 
Маршрут: Аполонов храм - замък Нови Двор - замък Леднице - замък Rybnicni - замък Hranicni - замък Valtice - Mikulov - Ivan - Vranovice - Zabcice - Zidlochovice - Rajhrad - Modrice - Brno

Първият ми ден в Чехия въобще не беше от най-лесните, но пък категорично беше сред най-приятните. Исках да разгледам безброй много места в рамките на кратко време и отказвах да приема, че планът ми е твърде амбициозен. Събрах лагера и тръгнах рано, за да имам пълен ден за обиколки на замъци. Слабостта ми към тези исторически и архитектурни шедьоври е толкова голяма, че само при мисълта, че ми предстои посещение на такива, напълно губя трезва преценка за времето и разстоянията. Хвърлих се в надпревара с часовете, за да обиколя колкото може повече замъци и дворци в района.

До Нордкап с колело - част 2 - Унгария и Словакия

градините на замъка в Братислава

Започвам с музикален поздрав - Wish I Had an Angel

Ден 12 - гора след Tompa - гора след Dunavecse (20.06.2017)

километър 1087

за деня - 100 км

Маршрут: гора - Kiskunhalas - Soltvadkert - Kiskoros - Solt - Apostag - Dunavecse

След като излязох от Сърбия, качеството на пътната настилка рязко се подобри, в Унгария нямаше дупки по шосетата. На всичко отгоре между Kiskunhalas и Akaszto се появи страхотна, идеално асфалтирана велоалея. Докато карах по нея обаче беше голяма жега, вероятно около 38-39 градуса. 

До Нордкап с колело - част 1 - България и Сърбия

крепостта в Смедерево

След общата информация е време да започна разказите от велопътешествието. В тази публикация можете да прочетете за първите три дни в България и седмицата в Сърбия.

 Ще започна с музикален поздрав с нещо безкрайно любимо... Angel By The Wings


Ден 1 - Хасково - Пловдив (09.06.2017)
Километри за деня - 89,48
Маршрут: Хасково - Клокотница - Горски Извор - Бяла река - Поповица - Садово - Пловдив

Сутринта започна с тихо изпращане, а предната вечер получих страхотна прощална вечеря :) Натоварих колелото и потеглих в неизвестното, както всеки път, когато заминавам на пътешествие. Гледах да не се разплача преди да изляза от Хасково, поставих си го за цел. Нямах никаква идея дали ще видя близките си отново. Дори имах усещането, че няма. Част от мен беше решила, че това пътуване ще е еднопосочно.

С колело до Нордкап и обратно - обща информация

Dalsniba, 1500 метра надморска височина, Норвегия

И така, най-после намерих време да седна и напиша първата публикация за това пътуване. Надявам се да бъде полезна на някой, който е решил да прави нещо подобно занапред.

Държа обаче да започна с благодарности към най-важните хора, заради чиято добра воля пътешествието ми се осъществи по точно този начин. Изненадващо бе колко много хора ми помогнаха за това пътуване, отделяйки от средствата си, времето си, споделяйки домовете си... и показвайки ми за пореден път, че писането на този блог има някакъв смисъл и се оценява положително от някои хора. Това е чест за мен и ме стимулира да проявявам все повече респект и отношение към читателите. Сърдечно благодаря за всеки жест, не само паричен и материален, но и всеки един окуражаващ коментар или готин мейл, който допълнително ме надъхва да бъда това, което съм, дори и когато стане много трудно и тежко!

Нордкап! 6268 км досега....

сиянието беше вълшебно...

НОРДКАП - 04.09.2017, 14:17, 71°10'21"

Мисията изпълнена :)
6268 км - два крака и две гуми. Без моторна помощ.
89 дни!
Дявол и аз стигнахме Нордкап-а. И пече слънце, приказно е днес!
С цената на много мръзнене, изтощение, болки, безсъние, сълзи, ръжда, скъсано жило, разпрана кормилна чанта и едва работещи спирачки... двамата се чувстваме като ветерани от войната. :) Преживяхме десетки дъждове, бури, жежко слънце... бяхме в почти непрекъсната борба с елементите. Малко бяха лесните дни, а трудните - много. Красотата обаче бе постоянна и навсякъде. Всичко си струваше!

Малко инфо за пътуването досега

Долният текст е кирилициран автоматично, така че може да има много грешки


Най-после спрях за 1 ден почuвка и ми се отвори малко време и достъп до компютър, така че реших да напиша няколко реда за това как върви пътуването засега :) С две думи - пълна лудница!

Първо искам да изкажа огромна благодарност за подкрепата от читатели на блога, които явно виждат смисъл в налудничавите ми начинания и ги финансират, което пък ми дава възможност да спра за един ден истинска почивка на хоctел, да се изкапя, изпера, наспя, да си сготвя топла храна след 15 дни на суха и изобщо да се почувствам като човек. Пътуването с колело няма нищо общо с това на стоп, милиони пати по-трудно и изморително е, постоянна борба срещу елементите е и освен физически, е много изморително и психически. Така че всяка възможност за отдих е голяма благодат! Сега за първи път откакто заминах съм на хоctел в Братислава и прекарах един ден в пълноценна почивка, имах огромна нужда от това! Откакто излязох от България карам всеки ден без почивка и се изтощих до краен предел. В момента съм на 1400-ния километър от дома. Колелото слава богу се държи, все още няма сериозни проблеми. Гумите се поизносиха и сте ги сменям в Германия. Редовно смазвам и почиствам веригата, натягам някои болт ако се разхлаби... засега нямам проблеми.

Отново на път... и малко за България :)

айде отново на пътя :))))

И така - в петък - 09.06.2017, потеглям най-после на новото пътешествие с колело до Нордкейп! След няколко месеца ядове и проблеми от всякакво естество, върхът на които беше новопоявилия се съсед, искащ да сече дърветата до оградата, най-накрая си реших проблемите и особено този като дърветата бяха преместени успешно навътре в нашето място и съответно - спасени! Това ми струваше много нерви и известна сума пари, но всичко е добре, когато свършва добре. Имах и редица други начинания, които не ми позволяваха глътка въздух и ме забавиха значително, но май е за добро. Сякаш благодарение на това, че тръгвам началото на юни, а не началото на май, отървах един куп сериозни пролетни дъждове и се надявам да карам в хубаво време.
Колелото ми вече е на 600+ километра и се появи първия проблем... питам се ако на 600 почна да се скапва, какво ще е на 11 000 км! Като стигна София ще го закарам в сервиза на Драг и се надявам да ми го оправят безплатно, нали е в гаранция. Проблемът е появата на ужасяващо тракане в областта на педалите, така че или е някакъв лагер... нещо по педалите, средното движение, касетата... От Драг ще кажат.

Кукерландия и Песпонеделник

Кукери в Широка Лъка

Блогът ми, за съжаление, страда от жесток дефицит на разкази от скитанията ми из България - най-красивата страна на света, така че е крайно време да понапиша поне нещичко :) Имайки предвид колко добре познавам страната си, мога да споделя толкова много и да провокирам интерес у хора, които не я познават толкова добре. Този път ще разкажа за едно от най-готините неща, които се случват под небето българско - кукерските игри :) Тази година удостоих с внимание два кукерски фестивала - Кукерландия в Ямбол и Песпонеделник в Широка Лъка. Именно за тях ще разкажа тук :) Миналата година бях на Сурва в Перник, но той си заслужава отделна публикация, надявам се някой ден да имам муза и време да я напиша :)

В края на тази публикация ще пиша инфо и относно подготовката на предстоящото велопътешествие.

Сицилия, Пулия и назад към дома (част 4)

трули в Алберобело

Ако в предната публикация са ви накефили изумителната Панталика и зашеметяващите барокови градове от Долината на Ното, чакайте да видите тук по-долу какви красоти (и вкусотии) има :) То не са тролските трули, мафиотската Катаня, "Кръстникът" от Савока, умопомрачителните гледки над Таормина... ей сега ще ви разкажа :)))
Някак си направо не ми се ще това да е последната публикация за Сицилия, пиша ги с кеф, но какво да се прави, в това пътуване толкова.
Стопът до Катаня сутринта не мина толкова гладко, колкото очаквахме. Много време чакахме, докато ни взе кола за там, човекът отиваше на летището и слязохме на кофти място за стоп, където голямата част от трафика не отиваше към центъра на града. Накрая все пак ни взе човек, който ни остави съвсем близо до главния площад. Бързо си спомних това място, за първи път бях в Катаня през май 2008-ма и всичко в центъра ми бе познато. Тогава обаче не успях да разгледам добре, стопът пак не вървеше, нито каучсърфинг. Сега не смятах да си тръгваме, докато не обиколя поне центъра.

Сицилия - в гробници и пещери (част 3)

некрополи в Панталика

Шикли стана трето по ред невероятно градче, което посетихме. Другарчето остана в малката библиотека, където лелките явно не бяха виждали такива като нас и не спираха да ни зяпат не само докато влезем и се настаним в едната стая, но и след това. Нямаше интернет, затова другарчето си прекара времето, докато ме чакаше, в опити за четене на книги на италиански.  Няколко часа обикалях градчето като първо разгледах центъра, след което се отправих нагоре към хълма. Шикли, също като Рагуза и Модика, е в списъка на ЮНЕСКО и впечатлява със стари църкви, тихи улички и вълнуващи гледки. Няколко изоставени църкви на хълма предлагаха чудна панорама към целия град като дори морето се виждаше на хоризонта. На слизане минах през гъсто обрасли с треви пътеки, които предлагаха достъп до пещерите Chiarafura - доста интересни и доскоро обитавани. Сега са като музей на открито, само че от горната страна на хълма се стига до тях безплатно, а отдолу има врата, която бе заключена като бях там и се наложи да я прескачам, за да изляза, не ми се качваше обратно, за да сляза от другата страна.

Сицилия - островът на гигантския мързел (част 2)

Рагуза Ибла

Докато излизахме от Палермо, отново заваля дъжд. Времето не ни радваше, измъчваше ни постоянно с дъжд, вятър, сняг и студ. Добре, че по прогноза трябваше да се оправи скоро, но не за дълго. На стоп ни взе приятен човек, който пътуваше до Алкамо и ни препоръча да отидем да къмпингуваме до горещите извори недалеч. Докато хванем стоп натам обаче мина немалко време, все пак един човек ни взе и откара до изворите, където имаше хотел с басейни с минерална вода. Ние подминахме хотела и продължихме да вървим по черен път, беше много кално, но си струваше да се нацапаме - намерихме изоставена къща, а до нея минерални извори, от които се вдигаше пара :) Установихме се в къщичката и се надявахме никой да не ни е видял от недалечното село.
Сутринта напече слънце и бяхме много щастливи, може би нямаше да вали повече... Поехме на стоп към Седжеста, добър човек ни откара до там, макар да не отиваше точно до храма. Оказа се, че има билет 6 евро и понеже се виждаше отвън без да се плаща билет, реших да не влизам и да си пазя парите за другите храмове. Седжеста има и античен театър, разположен на хълма близо до храма, но той също се плаща.

На юг към Сицилия в най-лютата зима

след градушката... с гледка към Палермо

Поздрав с нова любима песен от нов любим филм :))))
https://www.youtube.com/watch?v=cPAbx5kgCJo


Откакто се върнах от това пътуване, все правя нещо друго и няма време да седна да си напиша разказите :) А така ми се иска да разкажа за Сицилия, понеже е много интересна и вълнуваща, струва си да се посети! Изначалният план, както споделих и в предната публикация, беше посещението на Тунис и Алжир, но понеже ни върнаха принудително от Тунис, си останахме само с доста детайлното разглеждане на Сицилия. Но както се казва - всяко зло за добро :) 
Тръгнахме подготвени за Африка и напълно неподготвени за един зимен месец в Италия по отношение на бюджет, облекло и въобще всичко друго. Все пак за стопа през Европа взехме и дебели дрехи, понеже както обикновено става, тръгнахме точно когато започна "апокалипсисът" в България и настана любимото на медиите "бедствено" положение :) Или простичко казано - дойде зимата! На 5-ти януари сутринта, точно преди зимата да връхлети Хасково, поехме на път към Италия. Времето бе добро, но само докато стигнахме София, където нещата въобще не изглеждаха розови - удари ни силен снеговалеж и трудно поносим студ, докато стопирахме към сръбската граница.

Едно пътуване, което се провали още преди да е започнало...

Ако някой ми беше казал, че това ще ми се случи и то точно при това пътуване, изобщо нямаше да му повярвам...

Сега в резюме, а скоро и разкази.

Някъде около месец преди Коледа реших, че тази зима е време да отлетя на юг и да се завърна в така любимата си Африка. Избрах да посетя две нови за мен страни - Тунис и Алжир. Научих, че има ферибот до Тунис от Италия, който струва 36 евро и реших, че цената е добра. Така или иначе тези две страни са недостъпни по суша от съседните, Либия не издава никакви туристически визи, а откъм Мароко границата с Алжир е перманентно затворена. Реших да си извадя алжирската виза докато съм си в България, после стоп до Сицилия, фери до Тунис и разглеждане на двете страни с връщане по същия път. Смятах да прекарам около месец и половина в двете общо. До последно се чудех дали да предприема това пътуване, спираше ме единствено факта, че спестявам пари за велопътешествието до Норвегия, което предстои. И не исках да изхарча спестеното по фериботи и за визи. Първоначално не смятах да вземам никой с мен на пътуването, но когато другарчето (същото онова от пътешествието в Латинска Америка) изрева: "Айде, води ме в Африка", реших, че ще прежаля парите и ще се ходи. Другарчето никога не е стъпвало в Африка и много се вълнуваше.