Сицилия - островът на гигантския мързел (част 2)


Рагуза Ибла

Докато излизахме от Палермо, отново заваля дъжд. Времето не ни радваше, измъчваше ни постоянно с дъжд, вятър, сняг и студ. Добре, че по прогноза трябваше да се оправи скоро, но не за дълго. На стоп ни взе приятен човек, който пътуваше до Алкамо и ни препоръча да отидем да къмпингуваме до горещите извори недалеч. Докато хванем стоп натам обаче мина немалко време, все пак един човек ни взе и откара до изворите, където имаше хотел с басейни с минерална вода. Ние подминахме хотела и продължихме да вървим по черен път, беше много кално, но си струваше да се нацапаме - намерихме изоставена къща, а до нея минерални извори, от които се вдигаше пара :) Установихме се в къщичката и се надявахме никой да не ни е видял от недалечното село.
Сутринта напече слънце и бяхме много щастливи, може би нямаше да вали повече... Поехме на стоп към Седжеста, добър човек ни откара до там, макар да не отиваше точно до храма. Оказа се, че има билет 6 евро и понеже се виждаше отвън без да се плаща билет, реших да не влизам и да си пазя парите за другите храмове. Седжеста има и античен театър, разположен на хълма близо до храма, но той също се плаща.
Хванахме стоп до едно градче на име Калатафими, което се оказа учудващо приятно, а дори не беше едно от местата, които исках непременно да посетя. Имаше страхотни руини на замък високо на хълма, откъдето се откриваше вълшебна гледка. И разбира се, беше напълно безплатно, явно защото не беше туристическо. Самият град също ми хареса с църквите и тихите улички... Италия май няма грозни и безлични градчета, във всяко има по нещо красиво.



край минералните извори

дом за една нощ

на сутринта времето беше чудно


нашият личен извор с гореща вода :)

къщичката отвън

храмът Седжеста, толкова видях от него без билет


в Калатафими

 
гледка отгоре

от замъка се откриват чудни панорами



част от замъка







кактусов плод, вкуснотия!


типичен сицилиански пейзаж


Продължихме да стопираме и вървим по път с малко трафик в посока Трапани. Доста време мина и походихме пеш преди да хванем стоп с едно момиче, говорещо английски.
Остави ни в началото на Трапани и докато стигнем до центъра, остана само час до тъмно. Успях да го разгледам набързо въпреки постоянно преваляващия дъжд. И днес не ни се размина...
За пореден път се учудихме как малкото градски паркове в Италия са оградени с решетки и се заключват в 5 следобед. То почти няма паркове, но малкото налични са недостъпни за обществеността през нощта. Странно и тъжно. А извънградска природа и паркове просто липсват. Италианците въобще не обичат да спортуват, да се разхождат и изобщо да излизат от колите си. Не ценят природата, не обичат да спят на палатки, а ходенето пеш сякаш ги ужасява. Уникално мързелива и ограничена нация, слагам ги на абсолютното дъно в Европа заедно с испанците и португалците. Латиносите наистина не са мой тип хора и колкото повече ги опознавам, толкова повече им се чудя. Нямат никакви интереси и хобита, не са гостоприемни, нито любознателни, не им се учат чужди езици, мислят единствено и само за "манджарето", шумни и сприхави са, уличните скандали са често срещани, а от къщите се чуват крясъци и чупене на чинии... Никъде не можеш да видиш алтернативно изглеждащи хора, примерно метъли, растафари или някакви странни типове, сякаш всички са еднакви. Постоянно ни се чудят как така пътуваме, защо пеш, защо на стоп... Като цяло стоп културата я няма, много хора ни возят извънредно, за да ни откарат до дестинацията ни и не разбират, че това не е нужно и че идеята на стопа е да пътуваш в кола, която вече е тръгнала натам, а не такава, която ще ти стане такси и ще те кара. Много е трудно да им се обясни концепцията на автостопа. Те самите не слизат от колите си, ползват ги за смешни разстояния и популярното мнение на народа тук е, че ако нямаш кола, си пълен скапаняк.
Излязохме от Трапани по тъмно, стопирахме в посока Ериче - средновековно градче, разположено на върха на близката планина на 750 метра надморска височина. Планирахме да спим някъде преди него, смятайки че там ще е по-спокойно и безопасно от спане до големия град. Изобщо не чакахме на стоп, взе ни човек до Valderice и от там тръгнахме пеш нагоре по планинския път. Отново преваляваше, не след дълго се установихме на една поляна встрани от пътя, близо до голям хотел, но в тъмното бяхме невидими от него. На сутринта гледката беше фантастична, а времето обещаваше прекрасен ден!


готина кола в Трапани :)

фарът в далечината




в катедралата



близки острови



сутрешната гледка от палатката

Ериче е средновековно сицилианско градче и едно от най-красивите места на острова, задължително е да се посети! Бързо стигнахме до него, не се наложи дълго да вървим нагоре по пътя, защото ни взе камион. По тесните калдъръмени улички имаше доста сняг, сутринта беше хладно, но слънцето напече силно до обяд. Ериче през зимата бе невероятно, защото нямаше туристи и цареше пълно спокойствие. През лятото е пълно с тълпи от посетители и никога не може да се усети истинската му атмосфера. Това важи за много места на острова и осъзнах какви късметлии сме да сме тук в този сезон. Прекрасни църкви изникваха по уличките, а в края на града имаше два изумителни замъка с възможно най-вдъхновяващата гледка във всички посоки. Беше затворено за посещение вътре, но дори и отвън беше уникално красиво. Замъците се наричат Пеполи и  Венера. Първият е построен от арабите, а вторият – от норманите като носи името на намиращия се в основите му древен храм на Венера.
До Ериче може да се стигне както по шосето, така и пеш по кратки пътечки, също и с лифт от Трапани.

църква в Ериче

по уличките имаше сняг

гледка за милиони :)







гледка към Трапани








разхождането по тези улички ми достави голямо удоволствие

Обикалях градчето до обяд, след което тръгнахме към следващата дестинация - град Марсала. Първо ни взе човек до Трапани, от там сменихме няколко коли, докато наближим града. Последно ни возеха мъж и жена румънци, които ни оставиха в центъра. Отново бяхме в голям град по време на сиестата, почти всички църкви бяха затворени, даже и инфо центъра, така че не успях да си взема карта и се разхождах на посоки, без да знам къде отивам. На една уличка попаднах на шествие с барабани, а в единствената отворена църква човекът взе много подробно да ми обяснява произхода на всеки стенопис и статуя. Харесвам много църквите заради визуалния им облик, но до там, а как да обясниш, че ходиш по църкви без изобщо да си религиозен...


в Марсала





църквата, в която подробно ми обясниха за всеки стенопис

тези руини са точно до нея

вътре






раницата е сложена за размер :)))

След Марсала стопът закучи, минахме през редица градчета, които по тъмно бяха кофти, имаше много негри и изпадняци, които ни оглеждаха непрекъснато. Стопирахме в центъра на едно такова градче, беше абсолютно тъмно и се надявахме да се махнем от пренаселения с къщи и хора главен път, искахме някой да ни вземе за Кастелветрано, откъдето да хванем път към по-централната част на острова, съответно по-спокойната. За луд късмет ни взе готин човек, отиващ чак в Шиака. В такъв случай можехме да отидем направо в Селинунте, където исках да сме на следващия ден, за да разгледам храмовете там. Човекът сподели, че има плаж край Селинунте, където можем да спим. Малко се усъмнихме в предложеното място, защото плажовете винаги са най-рисковани за спане, но шофьорът бе категоричен, че там е много спокойно. Откара ни право в Селинунте, въпреки че му се падаше встрани от пътя, остави ни до въпросния плаж и наистина намерихме място за спане. Районът се води резерват, но това явно не пречи да има къща-ресторант на самия плаж и множество къщи недалеч от полянката, на която спахме. 
Сутринта, тъкмо когато археологическият комплекс Селинунте отваряше, бяхме пред вратите му. Другарчето остана с багажа, понеже на него такива места не са му интересни, а и никога не би платило входна такса. Аз се разделих с 6 евро и се впуснах в многочасова и много вълнуваща обиколка на храмовия комплекс. Няма да навлизам в детайли относно историята и призхода на мястото, всеки може да прочете в гугъл. Само ще кажа, че е античен гръцки град, основан около 600-ната година. За останалото снимките говорят по-добре. Комплексът е доста голям и ако искате да обиколите всичко, трябват поне три часа. Аз прекарарах малко повече от това време като смятам, че добре го разгледах.

плажът, близо до който спахме



храмовете на Селинунте...








останки от агората







с разположението си на брега на морето печели по точки пред много други комплекси








Следващата ни спирка беше така наречената Scala dei Turchi, или в превод - Стълбата на турците. Представлява огромна седиментна скала с бял цвят, наподобяваща широко естествено стълбище и намираща се недалеч от Агридженто. Когато я видях, ми се прииска да я изям, заприлича ми на крем от сирене рикота, който служи за пълнеж на сицилианските каноли :) Приказно местенце, което избрахме и за къмпингуване тази нощ. Залезът беше красив, а малки групи местни и туристи идваха и си отиваха почти до тъмно. Изядохме една торба портокали и се установихме на поляната до плажа. Нощта мина спокойно и на сутринта отново се радвахме на огряната от слънцето "вкусна" скала :)


плажът преди скалата също си го бива

погледната от високо


повърхността в детайл




след залеза

нощувка с незаменима гледка
Рано сутринта нямаше много движение по пътя, но момиче с голям джип ни откара до археологическия комплекс Долината на храмовете край Агридженто. Докато вървяхме по шосето в посока входа на комплекса, видяхме голям процеп в оградата. Не ми трябваше много мислене, за да реша да рискувам и да вляза без да плащам билет. Оставих другарчето с багажа край пътя и се мушнах в комплекса. Предстоеше ми обаче стръмно изкачване по хълма, докато стигна виждащия се храм. Беше адски кално долу в ниското, потънах стъпвайки на едно място и обувката ми остана в дълбоката кал. Едва се измъкнах без да падна по дупе, отървах се само с много кални ръце, обувки и чорапи. Успях да се кача до първия храм незабелязано и се слях с малкото други туристи, все още беше рано, а и извън сезона, така че нямаше много посетители. Прекарах следващите часове в разглеждане на комплекса, всичко ме впечатли! Храмът Конкордия беше зашеметяващ, той е един от двата най-добре запазени гръцки храма в света. Храмът на Херкулес - най-старият в долината и втори по големина, храмът на Зевс, който се води третият по големина гръцки храм, изграждан някога..... Часове са нужни да се опознае всичко и да се вникне в атмосферата на мястото. И както на всяко друго място, няма по-добър период от този, в който няма други туристи. Така че за пореден път се зарадвах на късмета си да съм тук през зимата. Излязох през главния вход и явно никой не заподозря, че нямам билет.






Храмът Конкордия, в превод - хармония




храмът на Херкулес



с гледка към Агридженто

храмът на Зевс



Отправихме се към Агридженто, който е едва на 5 км от храмовете. Хванахме стоп до центъра на града и се впуснах в обиколка, докато другарчето си прекарваше времето на wifi, както обикновено. Потърсихме чешма да си напълним вода, но всички градски чешми в няколкото малки паркчета бяха разбити. В края на града обаче попаднахме на голяма чешма с корито, където си изпрах калните обувки, беше немислимо да стопирам в този вид. 


из Агридженто

"добре дошли на улицата на изкуствата"




Времето се развали и заваля проливен дъжд, една жена ни взе на стоп за няколко километра, предложи да отидем в къщата й докато спре дъжда, но като наближихме къщата явно размисли относно гостоприемството си (усети се, че все пак е италианка, хехе) и ни остави на главния път. Там дъждът се превърна в безмилостен порой, започна да се стъмнява, а колите ни подминаваха сякаш сме крайпътен боклук и ни изпръскваха с вода от локвите. Подгизнахме сериозно, беше кошмарно чакане и продължи часове. Накрая ни взе жена за Licata, остави ни на изхода на града и там чакането вече придоби ужасяващи измерения. Започнаха да минават съмнителни негри по шосето и да ни оглеждат, дъждът ту почваше, ту спираше, духаше непоносим вятър, беше студено, тъмно и самото място, където чакахме, беше депресиращо. Никой не спря часове. Един човек от близката кооперация дойде да ни предложи да ни откара на по-добро за стоп място, до някакъв крайпътен ресторант. Качихме се, а мястото се оказа едва 300 метра по-нататък, явно човекът не смяташе, че това е разстояние, което може да се вземе пеш. Там обаче нямаше лампа и бяхме съвсем в тъмното, а колите минаваха с висока скорост. Върнахме се обратно на предното място и чакахме още, мина полунощ.

В малките часове на нощта се отказахме, тотално премръзнали и скапани. Тръгнахме пеш по пътя да търсим място за спане. Нямаше шанс да се намери добро такова, всичко беше къщи и ниви, затова се установихме в една кална нива, надявайки се да не ни е видял никой. Сутринта станахме по тъмно и се махнахме от нивата, за да нямаме проблеми. Стопът продължи да е отчайващ, взе ни човек до Фалконара, където имаше прекрасен замък до плажа. После пак зациклихме яко, заредиха се няколко кратки стопа от градче до градче и най-накрая, късния следобед, се добрахме до Gela. От там ни взеха румънци за няколко километра, после човек до Витория, където напазарувахме храна от голям супермаркет. Дъждът ту спираше, ту заплющяваше и положението ни беше отчайващо. Взе ни жена за Комисо, от там мъж с дете до Рагуза и за голям късмет привечер бяхме стоварени в Рагуза Ибла - стария град. Беше доста тегав ден, бяхме премръзнали, уморени и мокри, но дори не подозирахме какво ни очаква... Пороят в Рагуза придоби невъобразими размери, валеше зверски в продължение на много часове, всъщност цялата нощ. Не можехме да мръднем от навеса на една църква, където се подслонихме още щом пристигнахме в града. Проблемът обаче беше, че църквата се намираше в парк от онези с решетките, които се заключват нощем. И ако мръднехме за секунда извън навеса, щяхме да се наквасим до долните си гащи. Всеки момент очаквахме пазачът на парка да дойде да го заключи и измислихме план - да се скрием под стълбите на църквата и да останем нарочно заключени в парка. Ако имаме късмет да не ни забележи, той няма да знае, че сме там, а на сутринта ще мислим как да се измъкнем, положението в този момент бе критично. Имахме късмет - един човек дойде да заключи парка преди да стане съвсем тъмно и не ни видя. Постлахме шалтета на стълбите под църквата и се радвахме, че ще спим на сигурно място, заключени в центъра на града. За измъкването щяхме да мислим на сутринта...
През нощта разни младежи вдигаха шум по улиците наблизо, вероятно бяха пияни и дъждът не ги притесняваше. Дремнахме малко, а на сутринта не валеше. През нощта обаче се разрази чудовищна гръмотевична буря, шумът от която не ни позволяваше да спим. Сякаш небето щеше да се сгромоляса, такъв тътен и грохот беше навсякъде... По-късно установихме, че много места в района са се наводнили при този дъжд и сериозно са пострадали, пътеката покрай реката в Испика например беше унищожена, както и скалната църква беше протекла вътре...

Сутринта ни се вдигна адреналина. Криехме се до църквата, а пазачи и чистачи се бяха засуетили на метри от нас, но не ни видяха. Буквално бяхме спряли да дишаме , когато минаваха покрай нас. Към 9:00 най-сетне отключиха портата и се измъкнахме ни лук яли, ни лук мирисали :) Установихме, че сме спали не в кой да е парк, а в най-важните градини на стария град. Нямах търпение да разгледам Рагуза! За този град дори цял ден е малко, има толкова невероятни места, гледки, църкви, улички.... Обиколих много за един ден, а другарчето си прекара времето на интернет. Рагуза е един от градовете в тази част на Сицилия, които са пострадали жестоко при голямото земетресение през 1693 г. Бил е тотално разрушен и в последствие изграден отново като архитектурата е барокова. Същата е съдбата и на околните градове Модика, Шикли, Ното, Палацоло... за които ще разкажа по-нататък. Рагуза е разделен на две части, които са свързани с мост. Рагуза Ибла е построена след земетресението, а другата част Рагуза Супериоре, е по-висока и е модерната част на града. Голяма част от забележителностите се намират в Ибла, но и модерната част трябва да се види, най-вече заради катедралата.
Късния следобед тръгнахме по пътя към Модика да си търсим място за спане. Няколко завоя нататък попаднахме на изоставена къща до самия път и се установихме там за нощта, беше важно да имаме покрив над главите при тези дъждове. Ако бяхме спали на открито предната вечер при такъв потоп, сигурно щяхме да плуваме и да се гмуркаме в палатката...



замъкът Фалконара


4 вида сирене :)

спане под стълбите на църква в Рагуза



из уникалната Рагуза Ибла




тези гледки ме оставиха без думи...



пощата

катедралата






в градините, където бяхме заключени





намерихме си къщичка за една нощ

отвън изглеждаше така



На сутринта решихме да се върнем в Рагуза, за да проверим дали може да се ползва интернет в библиотеката и дали изобщо има библиотеки в Италия. Аз имах нужда да заредя батерията на фотоапарата, която бе съвсем изцедена от предните дни. Библиотек-туризма върви в почти всички европейски държави, беше ми любопитно дали става и в Италия. Намерихме библиотеката и се установихме там точно като отвори. Имаше безплатни за ползване компютри с интернет, което силно ни учуди. Седяхме докато се зареди батерията и поехме към Модика - следващия бароков град със зашеметяваща архитектура. Там пробвахме традиционния за града шоколад, който се произвежда на място. И докато разгледам всички улички, църкви и площадчета, стана тъмно. Тръгнахме пеш към следващата спирка - град Шикли и смятахме да спим някъде по пътя. Къщите обаче не свършваха, а където нямаше къща, имаше нива. Накрая се установихме в една неоградена поляна до пътя, мислейки си, че е ничия. След няма и пет минути мина собственика и ни видя, обяснихме му, че само искаме да преспим там, позволи ни. Спокойни, че няма нужда да се крием, успяхме да спим добре.
Сутринта кравите наблизо се размучаха, а ние поехме към Шикли...

Следва продължение....


Рагуза по изгрев






в Модика


гледка към Модика











впечатляващ балкон









между Модика и Шикли, до пътя


Музикален поздрав за завършек  :) - https://www.youtube.com/watch?v=DiVWvrt6jKw




Няма коментари: