На стоп около света: Сицилия - в гробници и пещери (част 3)

Сицилия - в гробници и пещери (част 3)

некрополи в Панталика

Шикли стана трето по ред невероятно градче, което посетихме. Другарчето остана в малката библиотека, където лелките явно не бяха виждали такива като нас и не спираха да ни зяпат не само докато влезем и се настаним в едната стая, но и след това. Нямаше интернет, затова другарчето си прекара времето, докато ме чакаше, в опити за четене на книги на италиански. Няколко часа обикалях градчето като първо разгледах центъра, след което се отправих нагоре към хълма. Шикли, също като Рагуза и Модика, е в списъка на ЮНЕСКО и впечатлява със стари църкви, тихи улички и вълнуващи гледки. Няколко изоставени църкви на хълма предлагаха чудна панорама към целия град като дори морето се виждаше на хоризонта. На слизане минах през гъсто обрасли с треви пътеки, които предлагаха достъп до пещерите Chiarafura - доста интересни и доскоро обитавани. Сега са като музей на открито, само че от горната страна на хълма се стига до тях безплатно, а отдолу има врата, която бе заключена като бях там и се наложи да я прескачам, за да изляза, не ми се качваше обратно, за да сляза от другата страна.

църквата Madonna del Carmine

голямата църква на хълма е изоставена

църква San Guglielmo

църква San Bartolomeo

гледки от високо...

църквата Santa Maria La Nova

морето се вижда в далечината

къща с скалите, доскоро е била обитавана

пещерите край Шикли

механичен макет в едната църква, много от фигурите се движат и свети в различни цветове

След Шикли поехме на стоп към Ното, но решихме да спрем и в Испика, след като ни взе човек за там и ни каза колко е хубаво. В последствие толкова ни хареса, че останахме да спим в каньона край града - за първи път в това пътуване нощувахме в пещера с размерите на мезонет. Първо обаче разгледах центъра, където попаднахме по време на сиестата и всички църкви бяха затворени. До Испика има запазени руини от замък, който за съжаление е пострадал при голямото земетресение. Там се намира и археологически комплекс Parco Forza, който се посещава с билет. Целият район, наречен Cava d’Ispica е дълъг 13 км участък между Модика и Испика, осеян с некрополи, скални пещери и какви ли не причудливи скални домове. Не влязох в платената част, но пък се разходих из района, където беше пълно със скални жилища. Съжалих, че няма време да тръгнем направо в посока Модика, преходът е около 7 часа, в онази част има повече некрополи. Долу в каньона попаднах на уникална скална църква, която на връщане дори беше отворена, пазачът я беше отключил. Тази църква на име Santa Maria della Cava ме впечатли най-много от всички в пътуването, беше изцяло вкопана в скалата и много стара, някъде от 6-7 век, ако не греша. Пазачът сподели, че току що е пострадала от пороя, както беше пострадала и цялата пътека през каньона, на повечето места беше отнесена.
Продължихме пеш по пътя, в много от пещерите наоколо живееха хора, или бяха превърнати в обори за отглеждане на коне и кози. На едно място имаше площадка с телескоп за наблюдение, също и пейки с масички, чешма и голяма поляна. На чешмата решихме да си изперем всичките дрехи, вече бяхме много отчаяни за пране. Бяхме до пътя, но нямаше много движение, беше странично шосе, не главното, а и не ни виждаха много от колите. Заваля дъжд и след като изпрахме, се установихме в една от многото скални пещери, която беше като мезонет, имаше няколко етажа и явно доскоро е била обитавана. Счупен стар телевизор заемаше централно място. :) Беше идеалното кътче за спане и бяхме много щастливи да се почувстваме като пещерни хора. В това пътуване спяхме на все по-интересни места и тенденцията продължи занапред.

центъра на Испика

на витрина на магазин

замъкът и каньонът

уникалната скална църква

в каньона

част от пътеката, която не беше отнесена от пороя

скалната църква вътре

край Испика

много хора живееха в пещерите

каньонът

поляната с пейки и чешма

нашият "мезонет", това е на етаж 2 :)

Не ми се тръгваше от Испика, но трябваше да разглеждаме по-бързо, защото оставаха още много спирки преди да тръгнем да се прибираме към дома. Отправихме се към Ното. Целият този регион с чудни барокови градчета, пострадали от земетресението през 1693-та, се нарича Долината на Ното, така че очаквахме и Ното да бъде красив град. Не сбъркахме, центърът беше прекрасен, разходих се по няколко успоредни главни улици с най-много църкви и забележителни сгради, след което се установихме в инфо центъра за туристи. Той се оказа единственият в Италия, по думите на момичето там, който предлага безплатен достъп до компютри с Интернет за туристи. Уплътнихме два дъждовни часа там и си тръгнахме тъкмо след дъжда. Докато стигнем изхода на Ното стана тъмно, веднага ни взе на стоп човек, който изобщо не отиваше далеч, но пожела да ни закара до следващата ни спирка - църквата Santa Maria Della Scala. Намира се на десетина километра от Ното и е прекрасно място за къмпингуване, защото наоколо почти няма къщи. Разпънахме палатката на голяма поляна с гледка към църквата, след което отидох да я посетя. Вътре имаше служба, монаси и монахини пееха, така че само надникнах през врата и се махнах да не ги притеснявам. Сутринта направих нов опит за посещение на църквата, който пак беше неуспешен - същите монаси и монахини отново пееха :) Доста сектантско ми се стори всичко това и си плюх на петите.
Исках да отида и до Noto Antica - руините от старото Ното, които се намират наблизо, но се въздържах, защото щях да се забавя доста, натам нямаше много трафик. Вместо това тръгнахме пеш по пътя към Riserva Naturale Orientata Cavagrande del Cassibile. Дълго име, но му ходи :) Резерватът представлява голям и красив каньон, през който текат водите на река Касибиле. Идеално място за разходки, плуване, къмпинг, каяк... Едно от малкото останали природни кътчета на Сицилия. Най-любимата ми част от острова е точно тази - Долината на Ното и всичките й прилежащи градчета, пещери, гробници, каньони.......
Тъй като се бяхме къпали на чешмата в Испика, пропуснахме баня във водите на реката, макар че беше много примамлива! Продължихме към Палацоло Акрейде - следващото приказно градче. До там на стоп ни взеха мъж и жена, оставиха ни в центъра и отново пристигнахме тъкмо за сиестата. Имайки предвид, че по-голяма част от деня на италианците минава в сиеста, и че стопът не върви особено бързо, почти всеки ден попадахме в градовете в най-неподходящото време. И все пак в Палацоло беше различно, защото имаше достатъчно интересни за посещение места, които бяха отворени, явно заради туристите.
Първата ми работа бе да оставя другарчето в центъра и да отида до археологическия комплекс Акрай. За него се плаща билет 4 евро, но много исках да го посетя и си платих. Бях единственият турист и щяха да ме забележат ако се промъкна и после изляза от главния вход :)
Мястото е уникално интересно, основано е през 598-ма година преди Христа и е една от първите колонии на Сиракуза, основана едва 70 години след Сиракуза. По-късно става част от римската империя, а след Христа арабите го унищожават, градът бива изоставен и руините потъват в почвата. Едва в началото на 19-ти век започват разкопки. Освен, че има запазен малък древногръцки амфитеатър, има и гробници, които без бой си признавам - оставиха ме без думи! С огромно удоволствие и интерес се провирах между изкопаните в скални пещери гробове! Преди пещерите са се ползвали за извличане на материала, нужен да се построи града, а по-късно са служели като гробници.Уникално е чувството да се разхождаш из тях!

в центъра на Ното

забележете къде си простират дрехите хората в Сицилия :)

катедралата

огряна по залез

поляната до църквата Santa Maria Della Scala

църквата, то си е цял манастирски комплекс

в Палацоло

амфитеатъра в Акрай

пещерите гробници

гробовете вътре...

скален релеф от 1 век преди Христа

Палацоло

След разглеждането на Акрай, което ми отне близо два часа, се върнах в центъра и направихме късен обяд с другарчето. Разходката ми из града обаче тепърва започваше, посетих археологическия музей, който беше безплатен и изключително интересен! Тръгнахме към изхода на града и по пътя разгледах още няколко зашеметяващи църкви, както и замъка, чието посещение също беше безплатно! Палацоло май се оказа града с най-много безплатни за посещение неща. От замъка се откриваше вълшебна гледка във всички посоки.

обяд на площада

в археологическия музей

прекрасната църква San Sebastiano, на централния площад

прекрасни балкони!

изумителната фасада на църквата Annunciation

замъкът...

На изхода на Палацоло нямаше много трафик, но бързо ни взе кола за Бушеми, останахме на главния път да стопираме и не влязохме в градчето, за което после съжалявах, няколко човека ни казаха, че било много хубаво. Но в Италия положението е такова, грозни градчета няма, а за да ги обиколи човек всичките едно по едно му трябват години... Хванахме стоп до Бучери, всъщност човекът, който ни взе, не отиваше никъде, но много искаше да ни вози и настояваше да ни вземе. Отказахме му веднъж, защото не смятам, че е правилно хората да ни карат ако не отиват до там, но той се върна втори път, пак настоя и накрая се качихме. Веднага щом той ни остави, ни взе жена с дете за Ферла. Поредното приказно градче в планината, Ферла е кацнала на високо и поради размера си даже май се води село, а не градче. Има няколко огромни барокови църкви с пищни фасади, от които само една беше отворена.
Тръгнахме по шосето за Панталика, което свършва след 15 км. Там се намират известните скални гробници. Едва ли някой щеше да пътува натам в този късен час, така че повървяхме малко пеш без да се надяваме на стоп. Неочаквано се натъкнахме на отделна група гробници-жилища, които са малко след Ферла и все още далеч от Панталика. Това са гробниците Сан Мартино, които са не по-малко впечатляващи! Датират още от бронзовата епоха, били са обитавани през ранно християнския период и дори средновековието. Една от гробниците е Дионисиевата, която съдържа 34 гроба. Не ни трябваше много да мислим, за да решим, че това е мястото за нощувка! Имам завиден опит в спане на гробища, но обикновени гробища, а това бяха уникални пещерни жилища-гробове. Установихме се в най-високата катакомба, понеже беше най-широко за разпъване на палатка. Панорамата беше зашеметяваща, човек не може да мечтае дори за такава гледка преди лягане и след събуждане. Дъждът също не ни притесняваше, бяхме на сухо.

бароковата църква Свети Антъни във Ферла

главната улица в малкото градче

една от прекрасните църкви във Ферла

в гробниците Сан Мартино...

Дионисиевата гробница

спане в катакомбите, под камъните до палатката е един от многото гробове, спим наполовина върху него

гледката от "вратата" ни

Прекарахме много спокойна нощ в катакомбите, нямаше призраци и живи неканени посетители :) Сутринта поехме пеш към Панталика. След няколко километра ни взе един човек на стоп, отиваше във фермата си, а не чак до Панталика, но твърдо настоя да ни закара. Хората ежедневно ни караха повече, отколкото те самите отиваха, което въобще не ми се нравеше. Така правеха излишен разход за бензин, който обезсмисля пътуването ни на стоп, би било по-икономично и щадящо природата да вземаме влака, вместо цяла кола да се движи заради нас. Но за италианците да нямаш кола беше страшно, равносилно на апокалипсис, те не можеха да си представят, че ние вървим пеш и нещо повече - обожаваме да вървим пеш! Човекът ни остави в началото на Панталика, с невъобразима гледка надолу към каньона. Всъщност Панталика е доста голям район, разположен в долината на реките Анапо и Калчинара. Обхваща близо 5000 скални гробници, датиращи още от 13-7-ми век преди Христа. Гробниците са били изкопани в скалите като на някои места скалите са абсолютно отвесни. Предполага се, че хората са били вързани с въжета и са висели във въздуха, докато са ги копали. После труповете също са били спускани до тях с помощта на въжета. По-късно християни са се заселили в гробниците, които са били сигурно убежище поради трудната си достъпност. Освен скални гробници в района има и немалко истински пещери, в които може да се влезе, има прилепи и множество, за съжаление изпочупени, пещерни образувания. Интересен е и Анакторонът (Дворецът на принца), който в момента представлява само руини, бегло напомнящи за величието му. Смята се, че датира от 12-11 век преди Христа, но все още се спори дали произходът му е от минойската цивилизация, или е византийски.
Прекарахме целия ден в Панталика, разгледах колкото можах пещери, скални църкви и гробове. Пътят свърши на едно място и премина в пътека, която ни отведе до чудна река. Точно след края на шосето тръгваше пътека към голяма пещера, в която прекарах доста време опознавайки я. Гледките през целия път бяха фантастични, навсякъде каньони, скални гробници... беше уникално място! Понеже започна да вали много силен дъжд, се установихме в една от пещерите до реката за нощувка. Влязох в реката да се изкъпя, водата беше студена планинска и много ми хареса. Малко по-рано срещнахме две полски туристки и двама французи, те също обикаляха с раници и палатки, с това се изчерпваше туристическия поток насам по това време на годината.
Нямахме никаква храна и бяхме много изгладнели, така че оставих другарчето на сухо в палатката и тръгнах в дъжда към Сортино, надявайки се градът да не е на повече от 2-3 км. Оказа се обаче, че е на 7 ако минеш по шосето. По-лошото бе, че стигнах до официален вход към Панталика с къщичка и чиче, което записваше туристите в една тетрадка. Не се плащаше нищо за посещение, но чичето ме видя да се задавам в дъжда и ходенето ми до Сортино се провали. Явно беше забранено да се къмпира в каньона и помислих, че по-късно портата ще е затворена и няма да мога да се върна. Затова реших да се връщам обратно, а чичето започна да ми задава много въпроси, понеже се усъмни, че има нещо нередно. Правех се, че не го разбирам и му казах, че се връщам към Ферла. Накрая ме остави на мира и се прибрах в пещерата при другарчето. През нощта последва брутална гръмотевична буря, а на сутринта реката вече не беше изумрудено синя, а светло кафява.
Тръгнахме нагоре по пътеката и като стигнахме входа, чичето вече беше там. Явно отиваше на пост от рано, или живееше някъде наблизо. Започна да ни говори и да ме пита дали мен е видял предната нощ, явно се досети, че сме спали в каньона, но ние се правехме, че не разбираме италиански и ни остави да си ходим.
Пътят до Сортино можеше да се скъси по маркирана пътека, минахме по нея като си откраднахме няколко портокала от натежали клони на дръвчета. Откъм Сортино достъпът до Панталика е по-лесен, защото е по-близо като километри, но според мен е задължително да се мине и по пътя към Ферла. Най-добрият вариант е да се тръгне откъм едното градче и да се върви към другото. И откъм двете Панталика може да се достигне с кола, но еднопосочно, защото в една част от каньона няма път, само пътека, така че трябва да се мине пеш. Пресича се и река, водата е до коляно.

част от Панталика.....

една от многото пещери

скална църква

Анакторон

прекрасно място за живеене...

най-дългата пещера, в която влязох

обитателите

тук влязох да плувам

общо са близо 5000 гроба в цялата Панталика

нашето скално жилище за една нощ

Сортино на високото

много вкусни портокали!

В Сортино веднага си купихме храна и седнахме да ядем, предния ден не бяхме нито обядвали, нито вечеряли. Разходих се по уличките на приятното градче, което се оказа по-голямо от Ферла, посетих няколко църкви и поехме на стоп към Сиракуза. Духаше неприятен вятър и се канеше да вали отново. Доста почакахме и ни взеха мъж и жена директно за Сиракуза. По пътя си набелязахме място за спане, избрахме изхода на магистралата към Сортино, понеже беше най-спокойното и лишено от къщи място в района нататък. И беше лесно да се хване стоп до там от Сиракуза, всеки отиващ към Катаня например, може да спре до този изход като му кажете, че сте за Сортино.
Сиракуза има толкова много за разглеждане, а ние пристигнахме в неделя на обед. За огромно мое съжаление не остана време да отида до археологическата зона и се задоволих само със старата част на града, наречена остров Ортигия. Наистина е остров, но е свързан с два моста към сушата. Катедралата, централния площад, замъка... всичко беше много красиво и вълнуващо да се види. Имаше и туристи по улиците, не бяха много, но се намираха. Градът ме очарова, искаше ми се да прекарам повече време тук. В модерния център имаше странна по форма нова катедрала, но я видях само отдалеч, понеже стана време да излизаме от града, не искахме да замръкнем там. Хванахме стоп с човек за Катаня и точно по план слязохме на изхода от магистралата за Сортино. Там, почти по тъмно, се установихме в една частна горичка. На сутринта очаквахме да ни е лесен стопа до Катаня и да пристигнем поне веднъж рано в голям град.

Следва продължение...