 |
| градините на замъка в Братислава |
Започвам с музикален поздрав - Wish I Had an Angel
Ден 12 - гора след Tompa - гора след Dunavecse (20.06.2017)
километър 1087
за деня - 100 км
Маршрут: гора - Kiskunhalas - Soltvadkert - Kiskoros - Solt - Apostag - Dunavecse
След като излязох от Сърбия, качеството на пътната настилка рязко се подобри, в Унгария нямаше дупки по шосетата. На всичко отгоре между Kiskunhalas и Akaszto се появи страхотна, идеално асфалтирана велоалея. Докато карах по нея обаче беше голяма жега, вероятно около 38-39 градуса.
Унгарските градчета са приятни и освен, че имат чешми в центъра, на доста места попаднах и на ток. Имаше контакти обикновено на площада или в централната пешеходна зона, където успявах да си заредя батериите. Когато подминах Solt обаче, пътят стана неприятен за колело - интензивен трафик с множество камиони и недостатъчно широко шосе. За капак се появи и табела, показваща, че е забранено за колоездачи. Наложи се да отбия по страничен път, който нямах идея къде отива. За късмет водеше до маркировка на Евровело 6 и се включих към него. Минах през Аpostag, където напълних вода и хапнах, а след Dunavecse се установих в гората да спя. Преди да си легна видях тлъст заек да се шмугва в храсталака близо до палатката. Опитах се да го последвам, за да видя дали няма да ме отведе до дупката към Страната на чудесата, но уви - изостанах и изпуснах шанса! Много бързо бягат тези пухкави гадинки... :)
 |
| първа нощ в Унгария - видяхте ли сърната?! :) |
 |
| запасяване с храна |
 |
| маркировка за Евровело 6 |
Ден 13 - гора след Dunavecse - Будапеща (21.06.2017)
километър 1172
за деня - 85 км
Маршрут: гора - Tass - Domsod - Kiskunlachaza - Szigetszentmiklos - Budapest
Сутринта започна с дъжд, а нататък денят бе толкова тежък, че ако знаех какво ще е, нямаше да изляза от палатката с мерак. Жегата бе изпепеляваща, появи се много силен насрещен вятър, който на моменти ме караше да спирам, за да не падна. А прословутото Евровело 6 се превърна в черен път в нищото, от който едва се измъкнах преди да ме връхлети гръмотевична буря.... Карането по това трасе бе истинско изпитание и мъчение за мен и за Дявол, това колело изобщо не е подходящо за подобен терен, а в моите тънки сметки не влизаше каране по черни пътища, представях си, че из цяла Европа ще се движа само по асфалт. Като добавим и дисагите, които при всяко друсване се тресяха сякаш ще паднат, хич не ми беше забавно. Очаквах някой болт на багажника да се развие и падне, представях си доста неприятни картини как аварирам насред полето и трябва да бутам колелото часове, а домакинът ми в Будапеща седи и ме чака...
Щом стигнах до главния път, реших да зарежа Евровелото и да рискувам унгарската полиция да ме глоби. Навсякъде имаше знаци, че е забранено за колела, а на мен така ми бе причерняло от гняв, че всеки нормален автомобилен път в Унгария е забранен за колоездачи... Това не го знаех преди да вляза в страната, разбрах го от горчив личен опит. Нормално в Европа само по магистралите е забранено, а в Унгария навсякъде, където има повечко трафик, има и забрана. И тъй като отново от горчив опит зная що за отрепки са унгарските полицаи и как умират да се заяждат и да се възползват от позицията си, за да те глобят, очаквах много скоро някое униформено говедо да се появи! Учудващо, никой не дойде, но доста от колите ме освиркваха. Стигнах до категоричния извод, че унгарците са пълни грубияни като шофьори и че мразят колоездачи. Ако караш във велоалеите, нямаш никакви ядове, но когато няма такива, знаците те принуждават да излезеш по черните пътища. На път от типа Хасково - Харманли например, ще има куп знаци, забраняващи колелата. И ако няма читава велоалея, ще те принудят да караш през полето... Унгарците първо слагат знаците със забрани, а после мислят за правене на велоалея. Между някои градове има нови, вижда се че са правени в последните години. Между други пък има стари, които са в отвратително състояние! А на някои места изобщо няма, тогава биваш изритан на къра...
Около 20-30 км преди Будапеща трафикът стана толкова интензивен, че присъствието на колело на пътя бе практически невъзможно. Наложи се да хвана малки черни пътища през полето и да се движа само по интуиция, без реална идея дали отивам в правилната посока. Пробвах се да разпитам една жена за пътя, но тя не знаеше и дума английски, а аз - унгарски, така че много не се разбрахме. Поне ми посочи накъде да продължавам. След известно лутане нацелих някакви малки асфалтирани пътчета, които отвеждаха към големия град. Влизането в града бе много изтощително, но като стигнах центъра, ми дойде внезапен прилив на енергия да го разгледам. Това ми бе второто посещение на Будапеща, предишния път бях тук през зимата и изглеждаше съвсем различно. Докато се мотаех из центъра, ме заговори колоездач англичанин. Карал към Турция, но в Румъния го блъснал камион и досега бил в болницата в Будапеща да се възстановява. Стана ми много криво за него и пътуването му... Посъветва ме за нищо на света да не карам колело в Румъния. Няколко месеца по-късно разбрах, че е бил прав и че тази страна е много неподходяща за велопътешественици.
Първият ми домакин от Каучсърфинг за това пътуване бе Даниел. Разбрахме се да се срещнем на гара Дели в 9 вечерта, за да пътуваме до адреса му заедно. Жилището му бе някъде в крайните квартали и той настоя да ме вземе, за да не се объркам. По едно време докато го чаках, Даниел ми звънна направо да взема влака за въпросното предградие и да не го чакам на гарата. За първи път с Дявол щяхме да се возим на влакче. Взех билети за мен и колелото - 2 евро, но качването по стълбищата на гарата до втория й етаж бе голяма мъка... Едва извлякох Дявол и зачакахме влака. Вътре се наложи да питам хората на коя спирка трябва да сляза, защото не ги съобщаваха. Даниел ме чакаше на гарата. След като заключихме колелото в мазето, Даниел ми предложи да ползвам пералнята, точно от това имах най-голяма нужда. Изпрах си всичките мръсни дрехи, които на този етап вече бяха 90% от дрехите ми изобщо. Вечерта прекарахме в разкази за пътешествия и интересни разговори.
 |
| Евровело 6 в Унгария е черен път през повечето време |
 |
| бързо ми писна да го следвам, на Дявол не му харесват черните пътища... |
 |
| в Будапеща... |
Ден 14 - Будапеща - гора между ниви след Тата (22.06.2017)
километър 1262,10
за деня - 90,1 км
Маршрут: Budapest - Biske - Obarok - Nagyegyhaza - Tatabanya - Tata - гораСутринта Даниел ми приготви чудна закуска - 4 вида сирене, топли кифлички и домашно сладко. Даде ми и бисквити за из път. Поех към Тата като отново бе забранено за колоездачи в една част от шосето. За щастие имаше асфалтиран успореден път с малко трафик. Отбих се в Biske като километрите до там се нижеха бавно, но поне имаше горички навсякъде и беше приятно. В Татабаня се загубих сериозно заради тъпата забрана да се кара по шосе 1. Лутах се половин час по разни зачукани улички и накрая излязох на същото място, от което тръгнах. Така се вбесих, теглих една майна на всички забрани и излязох на главното шосе! Отново не отнесох глоба, а като стигнах Тата, почивах дълго до езерото. Много красиво градче, разгледах центъра и замъка, всичко беше прекрасно. В езерото и около него имаше доста спортуващи.
Продължих по малък път в посока Комарно и легнах да спя в горичка между ниви. Голям тлъст язовец дойде до палатката преди да се скрие слънцето, много се зарадвах!!! Жалко, че не успях да го хвана :)
 |
| 4 вида сирене |
 |
| в Тата... |
 |
| и втори път - открихте ли сърната? :) |
Ден 15 - гора между ниви след Тата - гора преди Dolny Bar (23.06.2017)
километър 1335,37
за деня - 73,27 км
Маршрут: гора след Тата - Комарно (унгарска и словашка страна) - Velky Melder - гора преди Dolny BarМалко след като потеглих на път, ме връхлетя гръмотевична буря с дъжд. Намокрих се доста, но за щастие не след дълго спря, защото силният вятър издуха облаците. В унгарската страна на Комарно отидох до крепостта, но я видях само отвън, защото се плащаше вход. От словашка страна разгледах града, който се оказа приказно красив. Моментално се влюбих в Словакия и атмосферата в това градче... хората бяха доста по-свежи и усмихнати от унгарците. Прекарах около два часа из центъра на Комарно, любезното момиче в инфо-центъра ми даде окуражаващ отговор на въпроса ми дали е разрешено за колоездачи по главния път до Братислава. Обясни ми, че няма забрана и пътят е широк. Обзе ме радост - край на стреса от евентуална глоба и отклоняването по черни пътища! Оказа се абсолютно вярно, имаше широка аварийна през целия път и асфалтът беше перфектен. Възникна обаче малък проблем - набавянето на вода, нямаше толкова чешми, колкото в Унгария и опрях до бензиностанциите и техните тоалетни.
Като минах Velky Melder, затърсих място за сън. Спрях в гора 10 км преди Dunajska Streda, едва се набутах в шубрака с Дявол, поне изглеждаше като да е сигурно за спане.
 |
| внимателно се измъкваме с Дявол, без да газим царевицата |
 |
| крепостта в Комарно, от унгарската му страна |
 |
| В Комарно, Словакия... след границата |
Ден 16 - гора преди Dolny Bar - Братислава (24.06.2017)
километър 1391,69
за деня - 56,32 км
Маршрут: гора преди Dolny Bar - Dunajska Streda - Samorin - Rovinka - BratislavaПрез нощта до палатката минаха 5-6 невестулки, събудиха ме и успях да ги видя в тъмницата. :) Както и безчет сърни, които "лаеха" съвсем близо до мен. Безкрайната ми любов към дивото къмпингуване нараства все повече и повече всеки ден. Може би е крайно време за мен да се откажа завинаги от мекото легло и да заживея в палатка... Цялата ми същност и душевност е на Номад, умирам от кеф да се събуждам всеки ден на ново място и когато отворя очи, да изпитвам съмнение къде съм точно сега... в коя държава или кой град. Няма нещо, което да обичам повече от това, всъщност това е моята "зона на комфорта", каквато за нормалните хора е техния дом и тяхното легло. Моят дискомфорт започва от мига, в който се прибера на сигурно място и тялото и душата ми са поставени в така наречения комфорт. Тогава се загубвам напълно... и така до следващото пътуване. Животните, които идват нощем край палатката, ме правят най-ентусиазирания и любопитен човек на планетата... Заспиването с писъците на диви катерички, ревът на чакалите, крясъците на птиците... за тези мигове на пълно удовлетворение се отказвам от всичко и всички! Да отворя очи върху прашната пустинна земя и да видя как прозрачен скорпион пролазва в чувала ми... да слушам как дъждовните капки удрят безмилостно пласта на палатката и да усещам сухия си и топъл подслон в разразяващата се навън буря... всеки един от тези мигове е безценен за мен и благодарение на това осъзнах къде е мястото ми. Осъзнах, че съм номад до мозъка на костите си и че дишам, за да пътешествам, да се впускам в безумни приключения и да развивам несломим дух и пълната му власт над слабостите на тялото. С други думи - често пъти имам чувството, че мога да повдигна и Земята, при това без да ми е необходим лост :)
Докато си мислех всякакви подобни неща, генерирах нова порция енергия, която не зная откъде се взе имайки предвид вече ставащата хронична умора в резултат от безсъние, болки, стрес. Събирането на палатката стана неусетно и отново бях на път, след като издрапах през гъстия храсталак и се покрих от глава до пети с пухчета от тополи, които се налепиха по потта, лееща се отвсякъде. В Dunajska Streda се отбих в центъра, налях си вода и продължих. Днес жегата бе наистина зверска, а като бонус отново имаше много силен насрещен вятър. Всеки ден вятърът става все по-свиреп и винаги е срещу мен... По някое време около обяд започна да ми прималява, едва кретах с 12-13 км/ч, а ако няма вятър нормално се движа с 23-24. Поне няма изкачвания и теренът е съвсем равен. В началото на Братислава вече бях пред припадък, отбих се в МакДоналдс да заредя телефона, за да проверя дали имам домакин в града. Оказа се, че нямам, а никак не ми се искаше да пропусна да разгледам този град като изляза от него час след влизането си. Замислих се дали да не си позволя веднъж да отида на хостел и да си почина, имах крещяща нужда от пълноценна почивка на затворено пространство, без да трябва да давам отчет на някого. Речено - сторено! Намерих най-евтиния хостел в Интернет, отидох на място и се настаних. Цената на сайта бе 14 евро нощувка, а на място момичето ми каза 16. Когато обаче й казах, че цената онлайн е друга, се съгласи да ме настани за 14. И понеже по-късно реших да остана за втора нощувка, тя струваше 12, тъй като беше неделя.
Хостел Patio се оказа супер як! Имаше безплатно питие по избор за добре дошъл, аз си взех сок. Ползването на пералня, сушилня, компютри и всякакви занимателни игри и книги в общата стая беше безплатно. Имаше кухня, в която можеш да си готвиш. Също така безплатни кафе и чай по всяко време. Кърпи и чаршафи също включени в цената. В стаите имаше wifi с отличен сигнал. Самата сграда е голяма и на доста етажи като цялата е на хостела, има асансьор дори. А като огромен бонус за мен - хостелът разполага със стая склад за багаж и колелета, където беше настанен Дявол.
Имаше доста посетители освен мен, но за късмет никой не проявяваше интерес към компютрите, понеже всеки вече е със смартфон или лаптоп. Така имах възможността да разговарям часове по скайп с близките си. Отидох и до големия супермаркет Теско наблизо, напазарувах доста храна и реших, че ще ям готвено! Понеже нищо не мога да готвя, взех пакет готови макарони с подправки, дето само ги слагаш във врялата вода :) Върши работа, хапваш нещо топло и разнообразно. Беше ми писнало от хляб и сирене... Прекарах вечерта в почивка, от която толкова имах нужда. Реших, че следващият ден ще е пълно въздържание от каране на колело и ще разглеждам града пеш. Това щеше да ми е първият почивен ден, откакто напуснах България.
 |
| хостелът в Братислава и съседните на моето легло |
Ден 17 - Братислава почивка (25.06.2017)
 |
| Братислава... |
 |
| пиршество |
 |
| замъкът |
 |
| гледка откъм замъка |
 |
| в градините |
 |
| пазарче |
 |
| охлаждане в жегата, беше към 39 градуса |
 |
| уникалната синя църква |
 |
| нещо топло за хапване |
Ден 18 - Братислава - гора до Аполоновия храм (26.06.2017)
километър 1495,12
за деня - 103,43 км
Маршрут: Bratislava - Devin castle - Stupava - Malacky - Velke Levare - Kuty - Breclav - Apolon templeМотах се в хостела до 9:30 - душ, Интернет, напазарувах провизии, приготвях дисагите... Поех към замъка Девин - едно от местата, които с най-голямо нетърпение очаквах да посетя! До там всичко беше гора край пътя и беше красиво. На входа на замъка се плащаше вход 3 евро, но човекът, продаващ билети, много се изкефи на пътуването ми и каза, че ме пуска без пари. Даде ми билет срещу 3 евро като ми заръча на излизане да му върна билета, а той да ми даде парите. Обясни ми, че много уважава такива хора, защото знае колко е трудно начинанието - брат му преди години предприел същото пътуване с колело до Нордкап. Затова не му дава съвестта да вземе пари от мен. Този жест много ме стопли и зарадва, не толкова заради това, че ще спестя 3 евро, а заради човещината! Парите идват и си отиват, уважението и съпричастността са това, което остава!
Следващите два часа прекарах из чудния замък. Много ме впечатли това място... побърках се от радост докато тичах из руините, от гледка към гледка. На входа имаше готино магаренце, с което се закачах, а по-натам група облечени със средновековни одежди хора даваха възможност на всеки посетител да си отсече собствена монета :) Естествено и аз не останах по-назад и отсякох една като цялото нещо бе безплатно и можеш да си я вземеш за спомен. Все повече ме кефеше Словакия... Имаше и демонстрация по стрелба с лък, но тъкмо приключваха, иначе щях да се уредя да пострелям. Явно е имало някакъв фестивал в двора на замъка, но за съжаление бе свършил.
След като обстойно разгледах всяка част от замъка, се върнах при Дявол, който бе пазен от човека с билетите. Размених билета за 3-те евро, поблагодарих му от сърце и продължих към Ступава. Жегата пак беше безмилостна и прегрях след многото часове на колелото. Стигнах Чехия и Breclav привечер, разгледах центъра и замъка, след което натиснах педалите към Леднице. Ставаше късно, отбих се до Аполоновия храм, където трима местни на излет ме почерпиха парче мед от пита. Установих се в гората недалеч от храма и заспах с крясъците на патици и други водолюбиви птици, които обитават езерото. Словакия дотук бе най-готината във всички отношения страна по пътя ми, нямах търпение да опозная и Чехия...
 |
| замъкът Девин |
 |
| любопитен Марко :) |
 |
| сеч на монети |
 |
| отсякох си и аз една |
 |
| накъдето и да погледнеш бе приказно... |
Няма коментари:
Публикуване на коментар