 |
| Симпсън бей марина, Сейнт Мартин |
Подчертавам, че тази информация е приложена на Сейнт Мартин и Сейнт Луча, не сме стопирали на други места. Все пак смятам, че основното от написаното се отнася генерално за стопа на яхти навсякъде.
Ще започна с първото и най-важно: стопът на яхти няма нищо, ама нищо общо със стопа на коли! Аз лично мразя да стопирам яхти и обожавам да стопирам коли. Разликите са толкова големи, че реално прилика няма. Стоп на яхти = ПРОСИЯ. При стопа на коли стоиш край пътя с вдигнат палец, не пречиш на никого, не тормозиш никого, не разговаряш с никого и не искаш от никого услуга. При стопа на яхти непрекъснато висиш по марините, питаш всеки жив човек, когото видиш и го тормозиш с досадни въпроси, отнемаш от времето му и реално му искаш услуга да те вземе. Това е все едно да почукаш на вратата на дома му и да го питаш дали можеш да останеш за седмица-две.
При колите спират само хора, които искат да те вземат и желаят да общуват с теб. Когато заговаряш хората от яхтите, нямаш идея какви са и дали искат изобщо да говориш с тях. Не им оставяш избор да осъществят контакт с теб само ако желаят, а отиваш директно да ги притесняваш. Хората с яхти са на ваканция, не им трябват никакви навлеци като мен и вас. Те нямат нужда от работници и колкото и да им предлагате, почти винаги ще отказват да ви вземат да им работите дори и за без пари. Предпочитат да дадат някой долар на негрите по марините от типа "момче за всичко" да им свършат някаква работа по яхтата, отколкото да вземат двама бели да им работят за без пари. Повечето не са изобщо готини и интересни хора, а просто богаташи, купили си яхти и тръгнали да плават. Или пенсионери, които цял живот са работили скучна работа и сега нямат идея какво да правят с остатъка от живота си, купуват си лодка и тръгват да пътуват с нея.
Нека започна с марините... На почти всеки остров и въобще държава с излаз на море има марини, където лодките са спрели точно до сушата и хората слизат директно на брега от яхтата си. Другият вариант е да са на котва навътре в залива и да идват до брега с малка надуваема лодка с двигател, наречена динги. Марините в Сейнт Мартин бяха много като основните са 4-5. Всичките са различни по достъп. Някои са отворени отвсякъде и може да се седи направо до лодките, имат и отворени за употреба бани и тоалетни. Други са преградени с решетка и зад решетката има охрана. Не се допускат външни лица вътре в марината. Има тоалетни със стотинки или пък такива с ключ, който се взема от охраната. На повечето марини има място за оставяне на бележки или ако няма такова на самата марина, има на някое от заведенията до нея. Най-важното място в марината е капитанрията, където всички пристигнали лодки идват да се регистрират и оправят документите. Нормално се седи на марините по цял ден, особено сутрин и вечер, когато най-много хора слизат от дингитата на брега (ако са на котва) или пък направо от яхтите, а вечер се прибират обратно да спят. Принципно цял ден има хора около марините, освен в неделя, когато е по-умряло.
Някои важни марини в Сейнт Мартин...
- холандска част:
Симпсън бей марина
Лагунис
Палапа марина
Боби марина
Ойстер понд
- френската част:
марина Роял
марина Форт Луис
Ансе Марсел марина
Ние най-много се въртяхме около Лагунис, Симпсън бей, Марина Роял. На всички марини още като пристигнете трябва да си оставите бележка на месидж борда с кратко съобщение кои сте, откъде сте, докъде искате да плавате и т.н. На марина Роял в капитанрията има една тетрадка, където се пишат тези съобщения. Отначало Боби марина може да ви се стори най-перспективна, но изобщо не е така, там няма почти никакъв трафик на лодки. Най-добри са: Лагунис - директно достъпно за питане на хората веднага щом си слязат от лодките, има и бар, където се събират надвечер. Също така Марина Роял в Маригот е достъпна и отворена, може да се пита директно. Марина Симпсън бей е с решетка и охрана, не може да се влезе между яхтите, но на входа може да се чака и пита всеки излизащ и влизащ човек. Охраната на всички марини са много гадни, ще гледат лошо и ще се опитват да ви пречат. Не им се връзвайте. На Ойстер понд марината също е отворена отвсякъде и може да се пита лесно. Форт Луис е затворена с решетка и пак трябва да се седи на входа.
Друго място, където може да се срещнат хора с яхти, са двата големи магазина за мореплаване Budget marina и Island water world. Там може да се пита всеки, който идва в магазина. Още един тип място за търсене на лодка са шип-ярдовете, където лодките са качени на платформа и подлежат на ремонти. Там най-добре да се предложите като безплатен помощник и ако нацелите някой готин капитан, може да ви вземе да му помагате за яхтата. Друго място е например бензиностанция Кадизко в Маригот, където дингитата идват да зареждат бензин. Има и бар, не забравяйте, че повечето капитани често висят по баровете и там също можете да ги заговорите. Пропуснах може би най-важното място - яхтклуба. Там също има дъска за обяви, сложете си бележка. Много посещавано заведение е и винаги е пълно с народ. Намира се в Симпсън бей.
Мореплаващите също така имат радиостанция, по която общуват. Ако имате радио можете да си пуснете съобщение и всички ще го чуят, ако не - трябва да отидете при Шримпи (Shrimpy's laundry в Маригот до моста), който държи радиостанцията и ако го помолите ще ви пусне съобщението.
Та сега по въпроса с питането. Ние винаги питахме горе-долу едно и също - дали плават на юг, дали искат допълнителен екипаж, който ще работи и ще помага с каквото може. Тези, които отговарят, че плават на север или остават на острова ги питахме и дали познават някой, който отива на юг. Установихме, че изобщо не е лесно да намериш точната лодка. Повечето капитани са все еднакви, дори като ги видиш на външен вид винаги са с бели ризки и къси гащи, и ужасно натрапчиви сини слънчеви очила. Нищо общо с моя любимец капитан Джак Спароу от Карибски пирати :) Много са скучни не само на вид, но и като мислене. Всеки ти отговаря нещо уклончиво и несериозно ако случайно се окаже, че е в твоята посока. Повечето ще кажат, че нямат място и вече са пълни, други ще кажат, че може евентуално да ви вземат и голяма надежда ще се зароди у вас, а после безследно ще изчезнат и няма да ви пишат мейл, вероятно дори ще изхвърлят листчето с мейла ви. Най-лошото е като ви кажат убедено, че ще ви вземат и на другия ден отидете окъпани и приготвени за път, и ви кажат, че няма да ви вземат, защото не им се поемало такава отговорност. И това го преживяхме. Каква всъщност е тяхната отговорност? Според закона голяма. Капитанът е отговорен за всичко и всички на яхтата. Записват ви в списъка на екипажа преди да отплавате и така си вкарват таралеж в гащите ако излезете някой ненормалник. Един капитан се оплакваше, че има проблеми с екипажа си. Момчето се оказало наркозависимо и отказвало да се отпише доброволно от списъка на екипажа (недоброволно не могат да те отпишат според него). Капитанът не може да го остави на острова без да е отписан и затова трябва да му купи самолетен билет за собствената му страна, защото ако му купи за съседния остров примерно, там ще искат друг изходящ билет както искат във всяка държава. Така става неизбежно капитанът да купи билет за далечна дестинация и съответно да похарчи много пари. Като цяло каквото и да се случи с екипажа, той е отговорен. Затова като те срещнат на марината и си един непознат за тях, не можеш да очакваш да си сложат ръката в огъня за тебе. От друга страна пък няма как да им спечелиш доверието, защото не те допускат до себе си да им помагаш преди самото плаване. Общо взето големият процент хора с яхти изобщо не са склонни да ви вземат. Те имат много пари и дори не им трябва да си плащате за превоза, просто не вземат защото не им се занимава, дистанцирани и студени са и ги е страх от непознати. Останалите са малък процент по-скромни хора, които нямат толкова пари и имат яхта, те съответно биха ви взели срещу заплащане, което обикновено е около 15-20 долара на ден, но варира и всеки капитан сам си го определя. Това са така наречените shared costs плавания. Там сте на яхта с още 5-6 човека, обикновено е тясно и неудобно поради размера на яхтата, всички работят здраво на борда и в същото време плащат здраво. Дори да нямате никакъв опит в плаването пак можете да намерите такава яхта и вероятно ще ви вземат на борда ако има свободни места. Те вземат най-вече заради паричния принос.
Много важно нещо при стопа на яхти е да сте на място в правилния сезон. В Сейнт Мартин активният сезон започва в средата на декември и продължава до към април, май. После идва ураганния сезон в Карибите и никой не плава. От Европа за Америките сезона за плаване започва ноември, а придвижването става по на юг, първо слизат до Канарските острови, там презареждат с провизии и от там плават директно за Карибите и пристигат на някои от по-южните острови, например Сейнт Луча, Гренада, Барбадос... От Америките до Европа всички плават април-май като минават първо през по-северните карибски острови и като цяло правят пресичането на океана по на север.
Още един вариант са така наречените диливъри яхти (доставящи от точка А до точка Б). Има големи копмании например Сънсейл, Муурингс, които имат редица лодки и опитни скипъри (капитани) да ги доставят, когато някой иска да ги наеме на друг остров или друга държава. По принцип скипърите имат право да вземат допълнителен човек ако желаят, няма да плащате нищо и ще му помагате на борда. Най-добре е да се говори директно със скипърите, защото лелките в офисите на компаниите със сигурност ще ви отпратят. Тези Сънсейл също така не плават често на юг, а основно на север от Сейнт Мартин. Принципно доколкото зная най-реален шанс ако искаш да хванеш безплатен превоз на яхта имаш точно с тези яхти за доставка. Но и това не се оказа лесно за намиране, защото скипърите по принцип не търсят екипаж, просто ако уцелиш правилния човек и реши да те вземе ще е луд късмет. Важно е и предварително да проверите по интернет къде са базите на чартърните компании, за да знаете докъде е възможно да хванете лодка. Всяка компания си има различни униформи за персонала и специфични цветови белези по лодките. Лесно могат да се различат от частните яхти ако знаете как точно изглеждат.
 |
| марина Корал Коув, Чагарамас, Тринидад |
Нашето плаване бе реален сто процентов стоп на лодка, а не уреден превоз, защото Кърк ни взе за без пари (въпреки че накрая ние проявихме инициатива да му оставим поне колкото да си покрием разходите). За разлика от всички други пътешественици, които срещнахме и които ни казаха, че са успели да се придвижат на лодка, но превозът е бил платен, ние осъществихме идеята си напълно като реализирахме първия си истински стоп на яхта.
В заключение искам да кажа, че аз лично мразя стопирането на яхти и никога повече не желая да го практикувам. Също така плаването е социално занимание (може да прочетете повече в самата публикация за плаването ни), така че ако сте като мен и не обичате да сте с хора, то ще бъде истински ад за вас.
За много заинтересованите от стопа на яхти, ще споделя малко по-детайлна информация...
Основно вариантите за намиране на лодка са два - с късмет и с много подготовка и усърдна работа. Първото е свързано с появяване на марината, питане на няколко човека и ако намерите - намерите, ако не, се врътвате и отивате да търсите другаде. Второто означава да инвестирате много време, усилия и ресурси в търсенето на лодка, накрая гарантирано ще успеете, но кога - никой не може да каже. Може да се намеси и късмета, че да стане по-бързо, но може да отнеме месеци... През тия месеци ще разберете що е то "живот на марината".
Марините наподобяват къмпинг местата на сушата, където пътуващият с каравана идва и се заселва за няколко дни или седмици, за да си почине и подготви за следващото си пътуване. Марината предлага всички необходими условия за живот: тоалетни, душове, обществени перални, ток, вода, интернет, бар, ресторант, услуги по ремонт на лодките и подготовката им за следващото плаване. Например ако яхтата пътува от Европа към Америка, първо ще пристигне на някой от карибските острови, да кажем Сейнт Луча, ще паркира на определен док на марината и първата работа на капитана ще е да отиде до имиграционните и да оправи документите. Мястото до имиграционните е много удобно за питане, но проблемът тук е, че капитанът ще каже, че току що пристига и не знае накъде и кога ще пътува. Другият вариант е да е отишъл при имиграционните за изходен печат, това се прави точно преди да отплава и тогава вече е твърде късно за нов екипаж, всички документи вече са завършени, списъка на екипажа е готов и няма да му се разправя да ви вписва. Често пъти едно от първите неща, които капитанът прави след имиграционните, е да си занесе големия найлонов чувал пълен с мръсни дрехи на пералня. Още една възможност да говорите с него. Публичните перални са в два варианта - оставяш си дрехите при човек, връщаш се да ги вземеш изпрани, изсушени, изгладени и сгънати или пък стаичка с много перални машини и сушилни, работещи със стотинки, където капитаните сядат на удобни столчета, четат си книга и чакат дрехите да се изперат. При едно плаване от Европа до Карибите, траещо около 20 дни, им се събират доста мръсни дрехи. Ако пералнята е от втория тип, ще имате чудесна възможност да завържете разговор с капитаните. Те са били много дни на лодка, имат нужда да се социализират и много им се говори, така че е идеален шанс да завържете контакти. Както нашият домакин на марината в Сейнт Луча каза, ако директно започнете да говорите на капитаните, че търсите лодка да плавате за някъде си, нямате шанс да ви вземат. Трябва да говорите общи приказки, просто за да завържете контакт, а не да ги оставите с впечатление, че искате да ги използвате. Може например да ги питате каква им е лодката и като ви кажат колко е дълга, да се направите на много впечатлени (капитаните обичат да си мерят лодките). Също така обичат да говорят за плаване, за лодки, за драматични истории от плаванията си... В стаята с пералните можете да отидете да си заредите телефона или лаптопа и в същото време да осъществите разговор с капитаните, които идват да си перат дрехите. Друго важно за пералните, както и някои яхтклубове и барове е, че често пъти там има рафт с книги за обмен (вземаш някоя, оставяш друга).
Най-важното нещо от живота ви на марината е да направите схема-досие на всичко и всички в нея. :) Всяка марина е разделена на части, има различни докове (кейове), нормално имат някакво обозначение, например букви A, B, C, D... на самия док, след което номерца за отделните яхти. Така всяка яхта е позиционирана на определено място и си има номер например G15. От google maps satelite можете да си прерисувате как изглежда марината, погледната от небето и така да си направите нещо като карта на цялата марина. Можете да започнете да нанасяте лодките на картата. Например въвеждате: яхта Клеопатра на G15. Това е работа за няколко дни още преди да започнете да питате капитаните. По този начин няма да питате повторно едни и същи хора (което е задължително, не можете да запомните по лице всичките десетки капитани, които на всичко отгоре изглеждат много подобни) и също така ще се запознаете с основните персонажи, работещи на марината. Например има хора, които проверяват показанията на водомерите или електромерите при пристигане и отплаване на всяка яхта. Тоест те са работници и няма смисъл да ги питате, но трябва да се научите да ги разпознавате. След като имате карта на марината, може да записвате всеки новодошъл и отписвате всеки отиващ си, както и да водите досие на всяка отделна яхта: колко хора са, накъде плават, кога отплават, кога сте ги питали, как са облечени обикновено (как изглеждат), имената им ако успеете да ги научите... Много е добре ако поддържате комуникация с всички капитани и лодки, независимо дали ще ви вземат или не. Често се случва някой от тях да знае друг, който пътува във вашата посока и да ви препоръча ако всеки ден го поздравявате, опознае ви поне малко и ви хареса. Важно е общуването да е по-лично, така че е добре да разберете имената на капитаните. Положително впечатление прави ако ги поздравявате по име, например "Здравей Джон, как си днес?" Разбира се, ако на една марина има сто лодки, няма как да направите това ако не си водите досиета на лодките (ще забравите всичко бързо ако не го записвате).
Друго важно нещо при марини, към които нямате достъп е, че когато отидете при охраната и им кажете, че искате да говорите с капитан Джон от яхта Клеопатра, те ще ви пуснат, а ако просто се появите и искате да влезете да питате случайни хора, няма да ви пуснат изобщо към доковете. Важно е да се записва и коя яхта вече сме питали, защото има яхти, които стоят по пет месеца на едно и също място с или без капитан на борда (капитанът понякога си хваща самолета за друга държава и оставя лодката на марината). Много е демотивиращо да получиш отговор: "ти вече ме пита два пъти" :) Опитвайте се да запомняте лица, дрехи, шапки, очила... всичко.
Генерално капитаните и хората по яхтите се вземат много насериозно. За да им влезеш под кожата, трябва да се държиш на тяхното ниво. Обръщайте се към тях винаги със "сър" или "как сте, господа"... Общо взето ако сте гледали "Титаник" трябва да се държите като надувките от първа класа, които принудително бяха поканили Леонардо Ди Каприо на вечеря. Много е важно да сте добре облечени, да говорите учтиво и почтително. Седянето на земята и наличието на раница близо до вас са изключително неподходящи. Като цяло трябва да се правите на голяма работа, за да се впишете в болното им общество. Разбира се, това са мнозинството, но има и доста капитани изключения от правилото, които ходят страшно опърпани, мърляви и брадясали, говорят грубо и напълно съвпадат с моята лична представа за капитан или морски вълк, както се казва :)
Ако бъдете поканени на нечия яхта за разговор или питие, никога не стъпвайте върху яхтата с обувки, събуйте се преди да се качите и ги оставете на дока или на определено за това място.
Местоположението на лодката говори много за самия капитан. Марините също се делят на много луксозни, по-малко скъпи и т.н. Ако попитате капитана къде му е лодката, ще разберете лесно дали е голям богаташ. Принципно по-богатите хора си паркират лодките на марини, а по-скромните са на котва и идват до брега с дингитата си. Марините винаги се плащат, а да си на котва е безплатно. Хората на котва са най-подходящата за вас таргет група. Те са по-земни, по-склонни към комуникация, така че най-важното място на всяка марина е динги дока, който ви дава възможност за комуникация с иначе недостижимите лодки на котва. Освен картата и досието на марината, можете да си направите и схема на лодките на котва като наблюдавате хората с дингитата към коя лодка отиват и ги вписвате с характеристиките им и съответната лодка. Понякога ще ви трябва бинокъл, защото лодките са далеч навътре и не се виждат идеално от брега. Това е доста по-трудно, отколкото картата на марината разбира се.
Често хората на котва идват с туби до брега да си пълнят вода от някоя чешма, която се намира в близост до динги дока, така че това е друг удобен момент да се пита.
Тактиката на Ерик (пътешественика, когото срещнахме на Сейнт Луча): стопиране с табела. Ние също много мислихме по този вариант, дори имахме идея да седим на моста с огромна табела в ръце, където лодките влизат и излизат в лагуната на Симпсън бей в Сейнт Мартин, но не пробвахме този вариант. Ерик обаче го тества на Сейнт Луча в пристъп на отчаяние, че хората, които пита, го гледат лошо и му дават много негативна енергия. Той си нарисува табела, че търси лодка и седеше с нея до динги дока на марината. Хората минаваха и се заглеждаха, някои му пожелаваха успех, други се правеха, че не го виждат. Това е добър метод за стопаджии, които не желаят да ходят директно да питат капитаните. Ако имате някакви арт заложби, можете да си украсите табелата с усмивки, слънчица и подобни. Колкото сте по-атрактивни, толкова по-добре, все някой ще ви се усмихне и ще ви заговори. Хубавото на този метод е, че можете да си четете книга, докато седите до табелата или просто да наблюдавате живота на марината и да мислите нови стратегии.
Едно добро място за търсене на лодка са шип ярдовете (ship yards), където се извършват ремонтните дейности по лодките и са качени на скеле. Ако много обичате да работите, никога не сте се качвали на яхта и искате да разберете какво е усещането да стъпите на такава лодка и да видите интериора на този пластмасов ковчег, шип ярда е мястото за вас! Тук работата е изключително много и имате реален шанс да намерите някой, който да се съгласи да му помагате. Но работата не е много приятна и здравословна, защото включва шкурене на епоксидна смола, ръжда, работа с тежки химикали и дишането им... Това е обаче идеален шанс да научите доста за лодките. Ако влезете в лодка можете да добиете реална представа за размера на вътрешното пространство, понякога лодката изглежда голяма отвън, но вътре е много тясна. Нормално работата на шип ярда отнема много време, често месеци, така че ако работите за някого шансът точно той да плава във вашата посока и да ви вземе не е голям, но трупате доста опит по отношение на яхтите и се запознавате с много хора, тъй като живеете в средата на плаващите. Така докато помагате на някого, може да си намерите лодка, която да ви вземе. Освен това ако работите на някоя лодка, може да ви оставят да спите там и така решавате проблема с нощуването и сте нонстоп при хората от яхтите. Друг е въпроса колко здравословно е това, защото ако цял ден боядисвате, ще дишате боята и цяла нощ. Ние с другарчето винаги бихме предпочели да сме на палатка, отколкото да спим вътре в яхта. Друг плюс ако живеете на лодка е, че има радио и можете да слушате всяка сутрин канала на плаващите, да сте по-информирани за събития, организирани от тях и да знаете кой къде и кога плава. Този радио нет се организира от капитаните по марините, така че информацията е от първа ръка. В Тринидад например организираха кино-вечери, игри на домино, разпродажби на имущество от лодки и др. Идеален момент да се социализирате с тях и да намерите лодка.
Някои капитани плават сами, други с жените си, децата, внуците или всякакви други роднини. Немалко капитани, които не плават с жените си, обичат да са обградени с мадами тип кукла барби просто за престиж и хвалене пред други капитани. Ако не влизате в тази категория, често може да получите от някой 60 годишен капитан отговор от типа "съжалявам, но вижте моя екипаж, лодката е пълна" и отвътре ви махат 6-7 натокани мадами по бански. Разбира се, не всички капитани са такива нещастници, но има и доста от този вид. Затова ако сте момиче, вероятно ще имате по-голям шанс да ви вземат на лодката, за да ви зяпат и показват на околните и евентуално да провокирате завист у отсрещната лодка, чийто капитан си няма кукла за късмет. Подочухме, че на Канарските острови по марините било модерно момичетата от гореописания тип да си слагат бележка върху чантата, че търсят лодка до някъде си, съдържанието на бележката било нещо като "готино момиче търси лодка за..."
Освен яхтите, можете да пробвате стоп на карго кораби. Те са тотално различни по вид, возене, предназначение и т.н. от яхтите, но си заслужава преживяването да сте на един такъв. Схемата при тях започва с ходене до карго пристанището, което е различно от това за яхтите. Трябва да осъществите връзка с някой капитан, което не е никак лесно. Нормално карго портовете имат големи огради и сериозна охрана, не се допускат външни лица и охраната често е груба и се явява вашата първа спирачка по пътя към успеха. Има сайтове като marinetraffic.com или shipfinder.com / shipfinder.net които показват движението на повечето комерсиални плавателни съдове, тяхната посока, дестинация и дори снимка. Може да се следят и да се знае кога ще пристигнат на съответния карго порт. Така можете да отидете при охраната и да поискате да говорите с капитана на корабчето Сейнт Пол например. В този случай охраната или ще ви пусне в порта, или ще извика капитана на място. Ако охраната е някой добър и разговорлив човек, можете да го разпитате за следващите кораби, отиващи във вашата посока. Има малки компании, които осъществяват периодични плавания от остров до остров, примерно всеки петък. За тях няма информация в интернет, но местните ги знаят и ги ползват като ферибот или за транспортиране на продукти от типа на каса бира за братовчеда от съседния остров. Лошото е, че дори да ви вземат, не може да се нарече стопиране на кораб, защото почти винаги ще платите за превоза. Но със сигурност е по-евтино от самолет и разбира се уникално преживяване. А ако уцелите някой много готин капитан, може пък и да ви вземе безплатно.
Алтернативният начин за стопиране на яхта, който не е свързан с директен контакт и тормоз над хората, е чрез интернет. Има десетки сайтове, с платена или безплатна регистрация, където можете да се свържете с плаващи. Там обаче по-често попадате на хора с яхти, които са тръгнали да обикалят, а искат да им излезе без пари, поради което вземат плащащ екипаж. И все пак ако сте големи късметлии или търсите месеци наред смятам, че може и да намерите готин човек да ви вземе без пари срещу труда ви, макар и по интернет.
Някои сайтове, полезни при търсене на яхта през интернет:
http://www.7knots.com/
http://www.desperatesailors.com/#
http://floatplan.com/
http://www.findacrew.net/
http://www.crewbay.com/
http://www.cruiserlog.com/forums/
http://www.cruisersforum.com/
http://www.oceancrewlink.com/
https://www.crewseekers.net/
http://www.worldcruising.com/
http://www.cruiserswiki.org/wiki/Yacht_Crewing_Information
http://www.marinetraffic.com/
http://shipfinder.co/
Успех на всички кандидат-стопаджии на яхти! :)
2 коментара:
Рядко информативна публикация. Мислила ли сте да станете инженер.
Успех в пътуването.
Хахах благодаря много за пожеланието и комплимента, ама ще се въздържа от инженерството засега :) Харесва си ми професия Пътешественик :))
Публикуване на коментар