 |
| Прекрасния Стари мост в Мостар |
16.08.2023
В 5 сутринта тишината беше разтърсена от болезнено познат за мен ужасяващ звук. Сякаш се върнах в Индонезия за миг. Там всяка сутрин събуждането беше шок, сърцебиене и брутален гняв, провокирани от кошмарния рев на мюезина от поредната джамия. Тук се бяхме установили до джамия и въобще не помислих като си лягахме вечерта, че ще ни очаква адово събуждане. Колкото мразя християнството, толкова и исляма, но специално по отношение на шумовата агресия, натрапване и звуков терор, "мюслите" вземат превес. Иначе християните са ми по-противни, на базата на лични впечатления. По-мазни, хлъзгави и двулични са все пак. Благодарение на тази джамия и високоговорителите й, станах с гъза напред и цял ден не можех да се отърся от болезнените спомени, с които ме дари Индонезия - десетки безсънни нощи и кошмарни събуждания с отскок.
Преместихме се извън селото на отбивка до пътя, за да можем да закусим на по-спокойно място и да направим кафе за мама. Като минаха всички нейни сутрешни процедури, поехме отново по пътя край река Неретва, този път право към Мостар. Спирах да снимам, гледките бяха прелестни и по някое време стигнахме този безкрайно интересен град. Доста се измъчих с намирането на място за паркиране, но все пак се установихме около университета. Походихме към километър и половина до центъра, обменихме пари, че ни бяха на привършване и се заехме с разглеждането на града. Мостар е доста голям, има над сто хиляди човека население и старата му част е изключително интересна и атрактивна. Проблемът е, че не само аз мисля така. Тълпите в града са огромни, безкрайни и особено в района около Стари мост е някакъв ужас. Цените на всичко са по туристически завишени, посещение на тоалетна например струва 1 евро. Всички магазини продават сувенири, а ресторанти и капанчета има навред. Самият мост е символ на града и най-важна забележителност. Построен е първоначално през 16-ти век в характерен османски стил, извисява се над река Неретва и е бил нещо грандиозно за времето си. От двете му страни има кули, дължината му е 30 метра, а при най-високата арка е с 20 метра височина. За огромно съжаление е взривен през 1993 г. от хърватите по време на босненската война. Възстановен е през 2004 г. и е обект под защитата на ЮНЕСКО. Дано някоя друга война пак не му види сметката.
Понастоящем е модерно местни да скачат от моста срещу заплащане от туристите. Зловеща практика, но явно доста честа, защото докато бяхме там, един човек скочи отгоре. Всъщност самото скачане си е супер, гнусното е, че е превърнато в зрелище, което се прави за пари и се събират зяпачи, а скачащият все едно се продава. Но то си е така откак свят светува - простият народ обича зрелища. Иначе ако не бяха безкрайните тълпи, атмосферата в старата част на града щеше да е невероятна. Мястото действително е очарователно, но в тая блъсканица доста се разваля усещането. Такъв див комерс е, че бързичко ни мина мерака да се разхождаме. Много ми се искаше да бяхме дошли през есента или зимата, когато всички тези тълпи няма да ги има и ще е много по-спокойно и автентично.И все пак, докато си тръгнем, стана следобед. Погълна ни този град, мама се скапа от жегата и тълпите. Продължихме към Blagaj, където нещата не станаха по-добре. Паркингът беше платен и трябваше да се върна назад. За късмет намерих място между гробищата и пощата. Отидохме пеш до главната забележителност на градчето - Blagaj Tekke. Представлява стар манастир от 15-ти век на дервишки монаси. Дервишите принадлежат на суфистката религиозна общност, тоест мюсюлмани са. Мястото е интересно, защото е построено до пещера, от която извира река Буна. Природният пейзаж наоколо си заслужава да се види, в пещерата се влиза с лодки, но не си падаме по такива атракции за тълпи туристи и не влязохме. В къщата манастир също се влиза, но срещу 5 евро на човек и доколкото разбрах има някаква дискриминация с покриване на коса, така че не, мерси. Да го кажа по-меко - не влязохме. Да го кажа така, както го мисля - майната им на религиозните откачалки! Поразгледахме наоколо и си тръгнахме с мръсна газ към колата, за да се откъснем от тълпите, които изобилстваха навсякъде. Много е уморително да се пътува лятото...
Над Blagaj Tekke, високо на баира, има невероятна крепост, на която почти никой не ходи. Изкачването е по тесен асфалтов път до подножието на хълма и после по пътека. Като стигнахме в края на пътя, с огромно удовлетворение установих, че има само една - две коли. Нямаше и следа от лудницата долу. Мама беше прегряла от жега и нерви покрай тълпите и реши да не се качва до крепостта, а аз поех нагоре по пътеката. Горе беше наистина фантастично, нямаше никого и не можех да се нагледам на мястото. Самата крепост бе доста запазена и имаше много за разглеждане и осмисляне, а гледките бяха прекрасни. Нямаше билети, ходеше се около 15 минути до горе от паркинга и определено ми стана любимото място в района. Хубаво беше да гледаш дервишката обител и всички прилежащи паркинги, сергии и ресторанти от високо - където лудницата не може да те застигне. На слизане по пътеката се засякох с австриец моторист и се заговорихме. Сподели, че вчера бил на водопадите Кравице и било тотална лудница, защото имало някакъв празник, свързан с Дева Мария. Това обясни наличието на толкова хора, седящи по маси и събрали се на групички като минавахме по села и градове вчера. Явно се е празнувало нещо.
Тръгнахме към Međugorje с идеята да спим някъде там, за да посетим водопадите Кравице рано сутринта. След Blagaj обаче обърках пътя и за малко се набутахме сред едни големи поляни с къмпингуващи и хора на пикник. Едва се измъкнах от там и втория път уцелих правилната посока. В Žitomislići спрях да посетя набързо красивия манастир от 16-ти век, но имаше нещо като служба и само надникнах тревожно в църквата. Вътре зловещ поп в черно се носеше напред назад с някакво пушещо кандило, напуснах на мига. Скоро след това стигнахме Međugorje, където започна да се стъмнява. Намерих безплатен паркинг и тръгнахме на разходка да видим града. Нищо не знаехме предварително за това място и може би точно заради това тотално ни шокира. Буквално ни зашемети. На картата в гугъл аз си имах отбелязана някаква църква в центъра и нищо повече. Мислехме си, че е град като град. Ами не е. Видяното тук ни остави още по-ужасени от християнството като този път за първи път и мама беше потресена и смаяна. Аз открай време мразя християнството до несвяст, но нейното отношение никога не е било чак негативно, по-скоро неутрално. След Međugorje обаче и тя беше зашеметена от видяното.
Поклонническата истерия на това място беше неописуема. Сантяго де Компостела "пасти да яде". Тук ордите от безразсъдни фанатизирани поклонници бяха безкрайни, сякаш из целия град всеки човек беше религиозно обсебен. Навсякъде около голямата църква "Светог Апостола Jакова" имаше народ, сергии докъдето ти стига поглед, всякакви боклуци на религиозна тематика за продан... Страшен бизнес вреше и кипеше тук! Дрънкулки с ликовете на Джийзъс и майка му бяха ширпотреба, то почти нямаше предмет, на който да не са изобразени. Зачудих се дали случайно продават и тоалетна хартия с лицата им, сякаш само това липсваше по сергиите и витрините на магазините. Цял един град живееше от религиозна търговска дейност. До катедралата имаше огромна сцена и места за сядане, където наместниците на божествата промиваха мозъците на миряните. Хитри меркантилни попове пропяваха молитви по високоговорители и впримчваха крехките, неадекватни умове на слабите, глупави хорица, които предпочитаха някой друг да ги спаси, някой друг да им помага и да ги пусне в обещания им рай като пукнат.
Погледнато отстрани всичко това беше много зловещо в моите очи, но се радвам, че имах възможност да го видя и за пореден път да се отвратя от тази релгия и човешката слабохарактерност и малодушие. Не издържахме дълго на тази обстановка и тръгнахме с Биби да си търсим място за спане. Не свършваше този град, в края му попаднахме на голям паркинг за автобуси, който беше чисто празен. Намирахме се точно в подножието на връх Križevac, който ми се видя интересен за изкачване и реших на сутринта да се качим преди да си тръгнем. Разпънах палатката до буса в дъното на паркинга. Така паркирах, че да не се вижда от пътя. Имаше трафик по улицата и не спах особено добре.
 |
| Утро до джамията в село Lisičići |
 |
| Интересна изоставена сграда в Мостар |
 |
| Сергиите и капанчетата са безчет |
 |
| Blagaj Tekke и пещерата |
 |
| Страшничко нещо е религията |
17.08.2023
В 4:30 сутринта мама ме събуди с викове, тя първа беше се усетила какво се случва. На паркинга започнаха да прииждат автобуси един след друг. Шок и ужас! Трябваше моментално да хвърля палатката в буса и да се преместим, иначе щяха да ни запушат. Какво беше това чудо в този ранен час... За късмет съвсем близо бе паркингът за коли и се преместихме там. В почуда и изумление наблюдавахме как в тъмното прииждаха поклонници, които тръгваха нагоре по пътеката към върха. Рязко ми секна мерака да се кача горе, но прецених, че ако тръгна веднага и ги изпреваря, ще стигна преди тях и ще ги засичам после само надолу. Мама отказа да идва като видя каменистата стръмна пътека и народа, пъплещ нагоре. Аз хукнах нагоре презглава, светейки си с челник. На един дъх се качих, макар че беше доста голямо изкачване. Изпреварих тези, които бяха тръгнали преди мен и като стигнах до върха, там нямаше никого. Поклонниците не просто се качваха нагоре, но по-скоро се влачеха и постоянно спираха да се молят, защото край пътеката имаше скулптури на разни сцени от хипотетичния живот на божествата. Явно това беше специален маршрут, не просто връх с гледки, както си мислех по-рано. Претичах край групичките богомолци и вероятно предизвиках доста неодобрителни погледи, което даже ме радваше. Хубаво ми е да скандализирам религиозни общности. Мед ми капе на сърце да ги дразня. На върха вече съмна и направих снимки, исках да видя гледката и затова си причиних качването до тук. На слизане го взех само набегом и се разминах със стотиците, пъплещи нагоре, дошли кой знае откъде, но не заради красивата природа или гледки, ами да се кланят и молят за кой знае какво. Дали за богатство, все едно катафалката има ремарке, дали за здраве, все едно вечно ще живеят да тровят Земята с присъствието си, дали за кой знае още каква глупост, която могат да постигнат сами ако се напънат малко.
Върнах се при мама и тръгнахме към още една близка планина, по-скоро хълм - Apparition Hill. Рекох и там да се кача, както ми е тръгнало на тренировки от ранни зори днес. Мама никак не изяви желание, тя беше потресена от новата порция тълпи и тук. Аз се откъснах бързо от тях като включих турбото и се изкачих много бързо по баира. Пак имаше много богомолци, наснимах горе обстановката и с мръсна газ хукнах надолу. Пътеките бяха от любимите ми - каменисти и с много неравности. По такъв терен имам навик да се движа много бързо. Приключихме с църковния туризъм и поехме към водопадите Кравице, оставяйки религиозните фанатици на тяхната участ. Не стигнахме обаче водопадите толкова скоро, колкото ми се искаше, защото по пътя видяхме страхотна крепост и се отбихме да я посетим. Намира се до град Ljubuški и е наречена на херцог Stjepan Vukčić. От 15-ти век е и е достъпна с кола почти до входа, няма билети. Докато разглеждахме руините и невероятните гледки от кулата, имаше работници, които реставрираха част от крепостта.
Като стигнахме паркинга на водопадите Кравице, се оказа платен. Оставих мама да ме чака там и преместих буса километър и половина обратно по пътя, оставих го на малко разширение. Върнах се пеш и тръгнахме към водопадите. Обръснаха ни по 20 лв на калпак за вход. Доядя ме много, защото със сигурност можех да се вмъкна отнякъде нелегално, без да плащам, но нали бях с мама - да не я карам и тя да ги върши такива, въздържах се. Вече имаше доста народ до водопадите, но по-късно се увеличиха тълпите, така че все пак имахме късмет. Не знаех, че във водопадите е разрешено да се плува и не си взех дрехи за къпане, така че като видях колко е хубаво за плацикане, ме хвана яд. Самите водопади бяха невероятно красиви, пищни и омагьосващи, но заведението и хората наоколо разваляха обстановката категорично. Не са много високи, само около 25 метра, но са доста на брой и създават усещане за място с големи водопади. Езерцето за плуване е много приятно и не успях да устоя на изкушението, поради което възникна първия ни семеен скандал на това пътуване. Запътих се да влизам във водата да плувам с дрехите си, тоест с дългите камуфлажни панталони и тениска, вместо с къщи гащи и блуза за плуване, с каквито нормално се къпя. На мама това не й понесе на комплексарщината и стереотипите, на които е робувала цял един живот и изпищя на умряло, че я било срам от мен, как можело такова нещо... Само толкова ми трябваше да ми се драсне клечката, направо ненавиждам, когато на някого му пука за мнението на хората и се опитва и мен да накара да ми пука. Е, няма как да стане. Направих я на пух и прах словесно, какви ли не обиди изсипах по неин адрес, че е задръстена, проста, че е тотална комплексарка и какво ли още не. Накрая колкото и да й беше неприятно, преглътна публичното унижение, което трябваше да преживее заради мен. Даже дойде да ме снима как плувам, а аз си поплувах добре. Опитах се после спокойно да й обясня, че единственият човек тук, на когото му пука какво ще кажат хората, е тя. Всички наоколо си гледат тях си, забавляват се, занимават се с техните си семейства и на никого не му пука аз с какви дрехи ще вляза да се къпя. Още повече, че във водата имаше едно семейство мъж и жена мюсюлмани, които също си бяха влезли с дрехите. Трудно е да махнеш капаците на коня. А като му ги свалиш, изпада в шок от това колко е широк светът всъщност.
Помирихме се, на мама й дойде музата малко още да си открехне съзнанието и да спре да се занимава с това какво ще кажат хората, сякаш всичките й познати бяха точно тук, точно сега и нея гледаха и сочеха. А дори и да бяха, на кого му пука! Отидохме пеш до Малка Кравице - мънички водопади малко нататък по една горска пътечка и като се върнахме обратно към големите и към изхода забелязахме, че прииждат много повече хора. Така че все пак бяхме отървали големите летни тълпи. Върнах се до буса, преоблякох се и прибрах мама от платения паркинг, след което поехме към Čapljina. Там посетих късноантична вила Mogorjelo, за която на входа не ми поискаха пари за билет и имаше ресторант. Интересен археологически обект от римско време, хареса ми и го разгледах обстойно. Мама не слезе, беше се уморила от по-рано и искаше да си почива. Жегата не й харесваше толкова, колкото на мен.
Следващият обект Počitelj ми скри шапката и ме остави без думи. Не очаквах чак такова нещо. Уникално старо село с множество красиви къщи, огромна крепост, стари джамии и притихнали калдъръмени улички. Паркирах буса над селото, до гробището, където имаше и чешма. Оставих мама да си почива и тръгнах на една неочаквано дълга обиколка. Оказа се, че има да се види много тук. Може да се каже, че ми стана любимото място в Босна, защото нямаше почти никакви посетители и атмосферата беше много автентична. Изненадах се, че нямаше входни такси за крепостта, имаше хамам, както и джамия от 16-ти век. Селото е над 700 годишно и от всяка стена и камъче лъха история. Природата наоколо е красива, а река Неретва долу в ниското придава още по-вълшебно усещане на това място. Слязох до най-ниската част на селото, където имаше паркинг и няколко сергии. После обратно нагоре по баира прегрях малко, но имаше чешми, а на тази до гробището си измих косата, че да се освежа. Мама не искаше да напусне сянката на буса и изпусна много този път, това място беше най-хубавото от всичко, видяно в Босна.
Продължихме към некропол Радимиля. Уникално местенце, но имаше входна такса 6 лв. Обектът е в ЮНЕСКО, има 63 надгробни камъка с различни изображения от Средновековието. Рицари с мечове, лъкове, символи... Всъщност не само Радимиля е обект на световното културно наследство, а също така и други такива некрополи, каквито има в района, а и в съседните страни. С голям интерес обиколихме и разгледахме камъните, след което продължихме към Столац. Там първо посетихме крепостта над града, която беше внушителна, интересна и безплатна. През 17-ти век е имала 13 кули и е била най-добре укрепения град в Херцеговина. Обратно долу поехме към водопадите извън града. Те са няколко и първо посетихме Pjene. Много симпатични и чаровни водопади на река Брегава. Наблизо се намира Begovina - реставриран комплекс стари къщи, който изглежда е частна собственост.
Следващите водопади Provalije се намират до пътя и не са никак пълноводни лятото. По-добре е да се посетят през пролетта или есента. Вече почти по тъмно стигнахме и до водопада Benat в сърцето на града. После се разходихме малко по уличките, нахранихме едно бездомно куче и се насочихме към търсене на място за спане. В Босна това беше сравнително лесна задача, нямаше забрани за спане в автомобила извън къмпингите, както е например в Хърватска или Словения. Нямаше и много престъпност, от която да трябва да се пазиш. Така че се насочихме към некропола Boljuni на около 13 км от Столац. Намерихме си чудесно местенце сред природата, нямаше къщи наоколо и нощувахме отлично.
 |
| Нагоре към връх Križevac преди изгрев |
 |
| Водопади Кравице |
 |
| На връщане тълпите се бяха увеличили значително |
 |
| Джамията |
 |
| Река Неретва, джамията, хамамът |
 |
| Всеки камък е изключително интересен |
 |
| Столац от най-високата част на крепостта |
18.08.2023
Последното ни утро в Босна започна със закуска, кафе за мама и клане на втората българска диня, която си носехме. Запътихме се към некропола Boljuni, нямах търпение да го посетим. За разлика от Радимиля той беше встрани от главния път, до него водеше нов асфалтов път и все още нямаше входна такса, макар че имаше някаква къщичка като тези за билети. Може би беше твърде рано сутринта, за да има касиер, а е възможно и будката да е сложена за някой ден в бъдеще да се събира такса. Разгледахме некропола камък по камък и бяхме очаровани. Има над 200 камъка, от които с различни мотиви са украсени близо 100. Средновековен е, използван е между 14 и 16 век. Дори повече ми хареса от Радимиля, защото самото място имаше невероятна атмосфера, все едно не си в тая сбъркана епоха, а много назад във времето. Камъните бяха красиво декорирани и от интересни по-интересни. Бяха и много на брой. Докато разглеждахме в захлас, местен чичка береше тютюн в близка нива.
Върнахме се по пътя към Столац и продължихме в посока Требине. Преди да стигнем този голям и забележителен град обаче, спряхме на няколко места. Първото беше още един некропол, доста по-малък, но пак интересен. Намираше се в Ljubinje, точно до църквата. Самата тя беше затворена и я видяхме само отвън. Нататък по шосето се отбихме неколкократно до различни крайпътни руини, свързани с кланета на сърби, извършени на съответните места. А като стигнахме Требине, сравнително лесно намерих безплатен паркинг до реката. Имаше голям басейн на открито наблизо, който се наричаше Бреговачки басейн и немалко хора търсеха прохлада във водите му. Тръгнахме пеш към центъра и след доза ходене се озовахме в прекрасния голям централен парк. Църквата в него не успяхме да я посетим, защото я украсяваха явно за някакъв празник. Влязохме обаче в музея, където срещу 5 лв на човек разгледахме интересни експонати. Имаше какво да се види и понаучихме нови неща за историята на страната.
Разходихме се до стария мост Arslanagića от османско време. Красива 500 годишна структура, впечатли ме, а и разходката до там все покрай реката беше приятна. На хълм над града имаше манастир, който обаче се отказах да посещаваме, заради по-ранно разочарование. Преди Требине имаше един манастир до пътя, наречен Тврдош, който очевидно беше много посещаван и спряхме да го видим. Намъчих се, докато паркирам буса на супер тясното единствено останало паркомясто между две коли, запътихме се към входа и там ни посрещнаха много "гостоприемно" - искаха да ни дадат парцали да си увиваме като фусти?! Буквално ми се догади от това християнско гостоприемство и моментално се ометохме от това гнездо на черни оси. По-късно, в туристическия инфоцентър на Требине влязох да взема карти и брошури. Момичето там препоръча да посетим този манастир, а аз веднага й казах как сме били посрещнати и че това е огромен проблем за мен, след което тя предложи да видим други два манастира, в които нямало дрескод за посетители. Така и сторихме, след като си тръгнахме доволни от Требине. Красив и интересен град.
Първият манастир беше "Петър и Павел", имаше две църкви, от които едната беше отключена, а другата ни я отвори една монахиня. Беше спокойно място, не ни тормозеха за нищо и успяхме да видим църквите и красивия двор. Другият манастир "Дужи" обаче ни отказа, защото пътят към него беше много лош черен и нямаше как да рискувам колата. За жалост го пропуснахме. Продължихме към границата с Хърватска, която не беше далеч и минахме като на шега граничния пункт Иваница. Никой не ни провери багажа и всичко стана много бързо. Пейзажът не след дълго се смени, защото пътят се спусна към морето, а досега бяхме се любували на скалисти планини. Поехме на юг по крайморския път, който беше изключително натоварен. Никак не ми хареса усещането в новата-стара държава - не можеше да се спре край пътя, а колите бяха с такъв интензитет, че човек не може да погледне встрани, докато шофира. Беше неприятно след спокойствието в Босна. Минахме три градчета, докато намерим отбивка, където да спрем и да гледаме залеза. Ставаше късно и продължихме още на юг - към крепостта Сокол. Идеята беше да се отдалечим колкото може от Дубровник, защото този красив, но пренаселен град, не беше далеч и цялото това движение вероятно беше заради него. Не, че Хърватска по принцип не е пренаселена с нейните близо 4 милиона човека. Исках също така да видим крепостта и да започнем от най-южната част на страната да се придвижваме на север. За съжаление нямахме време да посетим Черна гора и Албания, все пак исках мама да види Италия и Франция, не само Балканите.
Спането извън къмпинги в Хърватска е забранено и тук започна голямото криене. Тази първа нощ спахме на паркинга на крепостта, който не беше особено подходящ, но пък беше някак си закътан и понеже пристигнахме почти по тъмно, никой не ни усети, че сме там. Имаше къщи наоколо, но не се виждахме откъм тях. Нощта мина безпроблемно, но не посмях да разпъвам палатка и спах в буса. Не ми беше особено удобно на седалките отпред, но свикнах след първите една - две нощувки.
 |
| Мечът е често изобразен по камъните |
 |
| Църквата и централния парк |
 |
| Из старата част на града |
 |
| Църквата Херцеговинска Грачаница на хълм над града |
 |
| По пътя към границата с Хърватска |
Няма коментари:
Публикуване на коментар