 |
| Амфитеатър Арена в Pula |
26.08.2023
Утрото предложи прекрасни панорами по време на закуска. На гледката имаше инсталирана масичка, от която се възползвахме за целта. Тръгнахме доста късно, тъй като трябваше да наваксам със записките. Този път аз забавих нещата, но като се съберат няколко дни без писане, започвам да забравям и трябва бързо да си напиша, иначе все по-трудно ми става да се сещам кое след кое е било. При това интензивно обикаляне на моменти се получава чорба в главата. Първата ни спирка за днес беше град Senj. Паркирах до крепостта, която видяхме само отвън, не платихме билети за влизане вътре. Доколкото разбрах най-впечатляващото е гледката отгоре, но до самата крепост имаше същата гледка и нямаше смисъл да даваме 10 евро за вход. Крепостта е от 16-ти век, в момента вътре се помещава малко музейче. Висока е 18 метра и изглежда супер непревземаема. Стените са 2-3 метра дебели, внушителна е.
Оставихме буса до крепостта и тръгнахме надолу към града да го поразгледаме. Обходихме стари улички из центъра, стигнахме до красивата катедрала. Тя произхожда още от 12-ти век и за съжаление е била почти напълно разрушена при бомбардировки по време на Втората световна война. Сегашните портали и фасада са от 18-ти век. След разходката се върнахме до колата и продължихме в посока Риека. Между тези два основни момента обаче имахме грандиозен скандал, който възникна заради нещо уж дребно, което мама направи (от моя гледна точка не беше дребно). На мен толкова ми трябваше, за да изпадна в нервна криза и да започна да крещя и троша. Тъй като вече дълго време се чувствах ужасно непрекъснато - на път или вкъщи, без значение - ми беше много трудно да устискам да водя мама някъде изобщо при положение, че единственото нещо, което искам и за което мисля 24 часа, е моята жадувана смърт. Страшно малко е нужно, за да избухна и точно това се случи през този ден, отново. Омразата към живота се трупаше в мен всеки миг, всяка секунда. Към ден днешен натрупването е в пъти повече, отколкото беше по време на това пътуване. Но и тогава беше много. И мама го отнесе, но тя си знае, че го заслужава, щом ме е мразела толкова, че да ме роди. Много е трудно да накараш майка си да осъзнае, че те е загубила и че вече не си жив човек, а жив труп. Нещата ескалираха дотолкова, че преди да тръгнем към Риека, поех към България да я връщам обратно и всичко да приключва. И толкова силно поисках да умрем тук и сега, че натиснах газта на буса жестоко и побърках мама от страх като карах адски бързо. Само мисълта, че може да излезе животно на пътя, ме накара да намаля. И уплашения поглед на мама вместо да ме укроти, ме вбесяваше още повече. Защо, по дяволите, всички са се вкопчили в шибания, гнусен живот толкова жестоко! Колкото и пъти да предлагах на мама да се самоубием заедно, за да не страда никой от нас, тя нито веднъж не се съгласи и това адски много ме дразнеше. Тогава осъзнах, че тя всъщност никога няма да разбере какво ми е причинила и какво продължава да ми причинява, молейки ме да остана "още малко" с нея, преди да сложа край на съществуването си. Всеки път е "още малко". Още едно пътуване, още няколко месеца, още един сезон в градината... а моето търпение отдавна се изчерпа окончателно.
След ескалацията на напрежението ми беше толкова лошо, че спрях до един супермаркет и пратих мама да купи нещо студено за пиене да се свестя малко, че ръцете ми трепереха от гняв и не можех да карам. Карах към следващата забележителност замъка Ledenice, който представляваше прекрасни руини и много интересно старо гробище. Като добавим и гледката, както и липсата на входен билет, мястото веднага ни се хареса много. И днес беше голяма жега. Мама се качи с мен до руините, но после се върна до сянката на колата, а аз останах да ги обикалям детайлно. Обядвахме на това прекрасно място, където посред лято нямаше нито един турист и продължихме към следващия замък Drivenik от 13-ти век. Нямаше входна такса и тъкмо подготвяха сцена за концерт в двора на замъка. Бяхме единствените посетители, разгледахме набързо и си тръгнахме да не пречим. Поехме към близкия замък Hreljin. Не намерихме подход към него и го видяхме само от пътя, беше руина и ако не бързахме толкова по принцип, щях да потърся как се стига до него. Не исках да оставям мама да чака обаче и реших да продължим към замъка Trsat край Риека. По принцип имах намерение да видим третия по големина град на Хърватска, но в последствие се отказах, днес нямах сили за голям град и след всички нерви щеше съвсем да ме довърши. Така че реших да посетим само замъка над града и от там да го гледаме. Той е средновековен, но явно е претърпял доста модификации през годините. Понастоящем предлага панорами, няма входна такса и е превърнат в оборотно кафене. Но дори да не си му клиент, може спокойно да разгледаш замъка. Преди да стигнем до него от паркинга минахме през манастирски комплекс с хубава църква и доста статуи в двора. Имаше монаси с кафяви раса. След замъка и решението да не ходим към центъра, продължихме в посока края на града и Декатлон. Мама искаше да си купи къси панталони, защото имаше само два чифта и постоянно бяха за пране, а аз настоявах да й вземем обувки за ходене във вода, понеже плажовете в Хърватска бяха каменисти и тя все не искаше да влиза във водата да не си нарани краката. В Декатлон обаче ни очакваше изненада - магазинът беше яко опразнен. Явно целият град се беше изнесъл към плажовете за уикенда и Риека пустееше, а магазинът беше разграбен. Къси гащи не купихме, но поне обувки взехме. Като осъзнах, че градът е опразнен откъм хора, съжалих доста, че се отказах да го посещаваме. Със сигурност щеше да има историческа част, която щеше да ми хареса. Нищо, денят така или иначе отиваше към своя край, та продължихме по пътя нататък - към забутаното планинско село Hum. За късмет шосето минаваше през красивия природен парк Učka, където нощувахме. Подминахме село Veprinac и си намерихме черен път, отклоняващ се от главния. Беше много широк и на мястото, където отбих, имаше изоставена кола. По-нататък видяхме още две коли, а като си легнахме, мина кола с някакъв местен. Реших да не разпъвам палатката тук, бяхме съвсем на пътя и преспах на седалките в буса. Никой не ни обезпокои до сутринта.
 |
| Панорама от гледката Вратник рано сутринта |
 |
| Поглед от руините към старото гробище и паркинга |
 |
| Риека остана назад на смрачаване |
27.08.2023
Станахме преди изгрева и успяхме да му се порадваме от хубава гледка. След закуска и кафето на мама поехме към старото и интересно село Hum. Преди да стигнем до него обаче, се отбихме на няколко места. Първо спряхме на прохода Poklon, където имаше голям посетителски център на природния парк Učka. Плащаше се скъпичка входна такса, за да се влезе вътре, доколкото разбрахме има малка изложба. В природния парк има прекрасни преходи за изминаване като например този до най-високия връх Vojak. С темпото на мама щяха да ни трябват поне 4-5 часа за отиване и връщане, а не разполагахме никак с време, имаше още безчет неща за разглеждане в Хърватска, а вече бяхме яко изостанали от първоначалната ми времева идея. Много ме беше яд, че няма да се качим на върха, но поне направихме друг, по-кратък преход. По-скоро приятна разходка като за старци, макар да не бяхме такива. Отидохме до Vela draga - красив каньон на около половин час пеш от паркинга на пътя. Полюбувахме се на прекрасните панорами към причудливи скали и се върнахме към колата, за да продължим най-сетне към заветното село Hum.
Пътят беше много живописен и горски, а като наближихме селото, видяхме една доста неприятна изненада - будка за плащане на паркинг още на входа на самото село. Таксуваха 2 евро, за да им влезеш в селото... подло. Веднага обърнах и се върнахме назад по пътя, където намерих мъничка отбивка и оставихме буса там. Ненавиждам платени паркинги и тоалетни! Хващат ме дяволите като видя такива. Вървяхме до селото и първо се насочихме към църквата до гробището, която беше затворена и я видяхме само отвън. Самото село е чаровно, китно, старо, пълно с каменни къщи, прекрасни гледки, но за съжаление и комерсиално. Малкото къщи са заведения или магазини, винарни също. Разбираемо е, все пак трябва да се препитават хората. Местните явно произвеждат вино, както и разни други алкохолни напитки, предлагаха се също и трюфели по магазинчетата. Имаше и малък музей с входна такса 10 евро, от който не се възползвахме. Разходихме се по няколкото малки улички, взехме си магнит за спомен и продължихме нататък.
Следващата спирка беше водопад Zarečki Krov, намиращ се в сърцето на полуостров Истрия. Карах по любимите ми тесни пътища насред красива природа и неусетно стигнахме водопада. В началото на пътеката имаше голям платен паркинг по 5 евро на кола, а съвсем близо, от другата страна на пътя, имаше голяма отбивка, на която оставихме Биби. Походихме съвсем кратко до водопада, където беше пълно с плажуващи, имаше и доста немци. Реката беше маловодна и водопадът едва капеше. Вирът му беше като една огромна локва с мътна вода. Хич не ме привлече да се къпя, особено с всичките тия хора наоколо. Продължихме към близкия град Pazin, където цареше голямо спокойствие, защото беше неделя. В Хърватска сякаш целият народ се изнася към плажовете за уикенда и се научихме, че най-доброто време за посещение на градове, е именно тогава. Разходихме се до замъка, който видяхме само отвън и стария град, където открихме приятни улички.
Нататък по пътя към Pula се отбихме до манастир Sveti Petar u Šumi. Не знаех за него предварително, видях табела на пътя и веднага я последвах. Оказа се отворен и много красив, имаше страхотен вътрешен двор. Посетихме и градчето Svetvinčenat, което се оказа приятна изненада. Имаше замък и няколко интересни църкви. Нататък по пътя спрях в град Vodnjan да снимам един графит до шосето. Оставих мама в буса и се върнах пеш малко назад уж да го снимам, но като видях улицата нататък, водеща към центъра, тя грабна вниманието ми и тръгнах по нея. Пак уж за малко, но градът се оказа с красив и интересен стар център, та откарах към час в търчане по уличките. Мама и без това се беше изморила от обикаляне по-рано, та не ми беше толкова гузно, че ме чака.
Продължихме към Пула, вече ставаше късно като за голям град, но се надявах да успеем да го разгледаме. Паркирах на гробищата, имаше доста място и поехме пеш на обиколка из града. Първо се отбихме до изоставения Fort San Giorgio от 19-ти век. Беше съвсем зарязан и се качих на горния етаж. Следващата ни спирка беше най-известната и внушителна забележителност на Пула - Арената. Огромният римски амфитеатър доминира пейзажа и привлича всеки поглед. Внушителен е и силно напомня на Колизеума. Сред шестте най-големи оцелели римски арени в света е. Построена в периода 27 – 68 г. пр.н.е. и се намира до брега на морето, което още повече я разкрасява. Побира близо 5000 седящи зрители. Ние я разгледахме само отвън като я обиколихме. Отказахме се да плащаме входни билети, защото се виждаше добре и отвън, а и не ни се даваха 20 евро. Отправихме се на дълга разходка из центъра, където обхождахме улица след улица, имаше много забележителности и все интересни. Радвахме се на храма на Август, цитадела, руини, арката Sergii... Имаше и атрактивни тунели, но с билети и не влязохме. Центърът кипеше от живот, имаше много туристи, улични артисти, магазини за сувенири... В една църква попаднахме на интересна изложба на тема "глад". Търсехме скрити в глухи улички мозайки, къщата на Агрипина, обиколихме цитаделата отвън и тъмното ни хвана някъде в центъра.
Прибрахме се до колата късно, а мама протестираше, че е много потна и мръсна. Искаше да се къпе. Реших да я водя на къмпинг. До тук бяхме пробвали хотел и квартира назад в пътуването, време беше за къмпинг. Тя на такова нещо никога не беше ходила и трябваше да пробва. Избрах един на картата, който се намираше до морето и поехме натам. Прежалихме парите, скъпо беше, но нали обещах да осигурявам на клетата ми майка душ и пране всяка седмица по веднъж, пък и тя плаща все пак. Ако чака на мен, ще яде жълъди и ще спи на горския мъх. Дори църковните мишки са по-богати от мене. Рецепцията на къмпинга беше затворена по това време, но охраната ни пусна и ми даде листче, с което да платя сутринта като си тръгваме. Докато се ориентирам в тоя голям къмпинг на баир в тъмното, свят ми се зави. Все пак намерихме нашия терен, наоколо нямаше народ и беше спокойно. По това време хората вече и спяха, а ние тепърва се заехме с къпане. Докато свършим наближи полунощ. Наистина беше доста спокойно в този къмпинг и се намирахме в свежа борова гора. Душовете бяха чисти и приятни, имаше и чешми за пране на дрехи. Токът се плащаше отделно, но на нас не ни трябваше, зареждах всички батерии при движение на буса. Прекарахме тиха нощ на това място, макар и кратка.
 |
| Прекрасен изгрев в природен парк Učka |
 |
| По красивите улички |
 |
| Водопад Zarečki Krov |
 |
| Замъка в Pazin |
 |
| Вътрешния двор |
 |
| Замък Morosini - Grimani в Svetvinčenat |
 |
| В старата част на Vodnjan |
 |
| Пула - арената |
 |
| Арката Sergij |
 |
| Поглед от цитаделата |
28.08.2023
Утрото мина в доста задачи. Аз писах, мама си изпра дрехите, после аз прах, закусвахме, ходих до рецепцията да платя за нощувката. Интересно беше, че жената ми каза неочаквана цена - 36,25 евро. Как го изчисли това до стотинката, така и не разбрах. Толкова беше спането за двама човека с бус. Къмпингът се казваше Аrena Tašalera и беше на брега на морето, съвсем недалеч от следващата ни дестинация - полуостров Каменяк. Денят за първи път не беше жегав, имаше облаци и не напичаше както обикновено. Тръгнахме си от къмпинга и карах до безплатния паркинг в началото на полуострова, където оставих мама и буса. Тя не искаше да върви километри пеша в прахоляка и реши да си почива. Аз поех пеш да опознавам Каменяк с бързо ходене и подтичване. Общо навъртях десетина километра като обходих плажчета, скали и гледки. Отидох до края на полуострова, където беше най-красиво. Беше пълно с посетители, които обаче обикаляха с колите си по черния, зверски прашен път и плащаха по 15 евро за това "удоволствие". Пътят беше проходим за лека кола, обаче колите вдигаха такъв брутален бял прах, че за нула време се надишах, дрехите ми побеляха особено панталоните, а вятърът допълнително вдигаше още прах. Някои хора обикаляха с колелета, което е най-удачният вариант за това място. Растенията покрай пътя бяха толкова бели, че все едно сняг ги беше валял. А морето беше неспокойно и гъмжеше от сърфисти, за които този вятър беше добре дошъл. Не ставаше днес за гмуркане.
Като се върнах при мама и Биби, се наложи да си запера крачолите на панталоните и да си измия краката и сандалите преди да се кача вътре. Страшен прахоляк свалих. Следващата ни спирка беше малкото градче Bale. Имаше прекрасен стар град, обходихме уличките една по една. Музеят на църквата се плащаше, но жената на входа учудващо много хареса камуфлажните ми дрехи и ми махна да влизам безплатно, докато мама остана да си приказва с нея отвън. Жената споделила, че има четири добермана и един пудел, който бил тарторът и ги командвал всичките. За първи път ме пускат в музей безплатно, защото нося камуфлажи. В този ден се случи, че всичко по мен беше такова, включително сандалите и раницата ми.
Побързахме към следващата вълнуваща дестинация - Rovinj. Градът имаше прекрасна стара част и сума време го обикаляхме, нямахме насищане. За късмет имаше голям безплатен паркинг на десетина минути от центъра и до тъмно обикаляхме. В най-атрактивната църква St. Euphemia се качих в кулата срещу 4 евро и се порадвах на прекрасна гледка от птичи поглед. Накрая заваля и проливен дъжд да ни освежи, стигнахме до колата чисто мокри. Неусетно мина този ден. Откакто сме на полуостров Истрия, все едно сме в Италия. Тук всичко има нюанс на италианско - архитектурата, храната, дори имената на населените места са две - хърватско и италианско. Явно и много италианци живеят тук, навсякъде понамирисва на вкусна пица.
В буса почакахме да се извали пороя и междувременно вечеряхме. После поехме към руините на замъка Dvigrad, където възнамерявах да пренощуваме. Тъкмо спряхме на паркинга и някакъв местен с кола мина и ни освирка агресивно. Явно се дразнеше от такива като нас - свободно и нелегално къмпингуващи. Веднага се ометохме, преди да е повикал куките, че с тях изобщо не ни се занимаваше. Карах до близка малка църква с гробище и хванах един черен път край нея. Спахме в крива нива до пътчето и никой не мина от тук, та предпоследната ни нощ в Хърватска протече безаварийно.
 |
| Утро в къмпинга |
 |
| В музея на църквата |
 |
| Из центъра |
29.08.2023
Изнесохме се рано от нивата и паркирахме до замъка Dvigrad. Руините се оказаха неочаквано големи и много ми харесаха, обходихме всичко обстойно. Имаше интересни гробове, в някои от които дори костите си стояха. Мястото е невероятно - няма туристи, няма билети, навсякъде наоколо има зеленина. Смята се, че укрепеният град е съществувал още през 9-10 век. Продължихме нататък към Лимски канал, който е като фиорд и е доста живописен. Покрай шосето имаше няколко места с гледки към него. Бяха инсталирани кули за наблюдение, които бяха безплатни и идеята явно беше, че ще си купиш нещо от сергиите, разположени до всяка от тях. Заваля сериозно, но поне разхлади. Нататък по пътя към Vrsar се отбихме на още две места. Първото беше изоставен манастир, който обаче беше добре ограден и със забранен достъп заради вероятност да се срути. Сградата беше огромна, но в много лошо състояние. Обиколих покрай оградите и успях да намеря маймунски достъп на едно място, изкатерих се по стръмната стена и прескочих. Разгледах целия комплекс, страшно обичам изоставени сгради и ми беше много интересно. Втората спирка преди Vrsar бяха археологическите разкопки Monte Ricco. От тях най-запазени са водните резервоари, в които се е събирала дъждовна вода. Достъпът е с кола до някакъв частен имот тип ферма и после малко пеш до руините.
Продължихме към село Vrsar, където имаше доста за гледане. Старата част е разположена на хълм и има няколко места със страхотни гледки. Известно е като селото на Казанова, защото се смята, че два пъти е идвал тук за кратко. Има негова статуя, с която явно е някаква мода посетителите да се снимат. Поразгледахме улички, църкви и панорами, след което се насочихме към парк със скулптури нататък по пътя. Те се оказаха някакви абстрактни и модернистични, но все пак ги разгледах, а мама остана да си почива в буса. Паркът се казваше Džamonja и нямаше входна такса. Нататък се отбихме до крайпътен извор Quellen von Funtana. Представлява чешма с басейнче и кът за отдих. Слязохме, погледнахме и продължихме към град Poreč, който беше пълен с интересни места за разглеждане, особено в старата му част. Паркирах на тревата край стадиона на около 20 минути пеш от центъра. Имаше много спрели коли навсякъде, паркингът беше сериозно пълен и всеки спираше на тревата вече. И тук като в Rovinj имаше орди туристи, особено се чуваше немска реч, но и всякаква друга. В стария град добре се разходихме, първо покрай брега, после по уличките навътре и неусетно стигнахме до внушителната Еуфразиева базилика. Нямаше как да я пропуснем и прежалихме по десет евро за вход. Наистина грандиозен обект с много за гледане. Имаше какви ли не мозайки, статуи, релефи... Неслучайно е обект на ЮНЕСКО. Навън се изсипа голям дъжд, докато разглеждахме, та още веднъж си казахме - добре, че влязохме. Ранновизантийската базилика е от шести век и наистина си струва да се види, а от кулата се откриват и хубави гледки. Тъкмо като излязохме, спря да вали. Довършихме си разходката и се върнахме на паркинга.
Поехме в посока Словения, само че както винаги не по магистрала, а по малки пътчета през планините. Въртях ли въртях по тесни пътчета, по-широчки такива и неусетно се озовахме в село Motovun. Не беше очаквано и планирано, но като видях селото отдалеч, веднага реших да се отбием да го посетим. За съжаление всяко място за паркиране беше платено и се наложи да оставя буса и мама на една гледка извън селото. Ставаше тъмно и тя реши да не идва да изкачва големия баир, върху който се разполагаше това живописно селце. На върха имаше замък и цялата картинка беше впечатляваща. Тръгнах с мръсна газ към селото, хванах стълбите нагоре и след доза време стигнах замъка, където беше най-високата му част. За късмет работното време на продаващите билети за разходка по гледките на замъка беше приключило и посетителите минаваха без билет. Успях да се разходя по стените и да се порадвам на чудесни панорами, в далечината дори Биби се синееше. Стана съвсем тъмно, докато разгледам и вървях обратно към буса по пълнолуние.
Отново подкарах Биби към Словения с идеята да спим до един замък на име Petrapilosa, който се падаше в Хърватска, но близо до границата. Пътчетата все бяха тесни, ама този до замъка ги сложи всичките в малкия си джоб. Беше колкото да побере една кола и много стръмен, та в тъмното трябваше да внимавам. На паркинга на замъка нямаше никого и дори разпънах палатката до буса. В подножието на хълма имаше къщи, но никой не дойде да ни обезпокои. Тъкмо като разпънах палатката, заваля и понамокри, но беше в рамките на поносимото и не се наложи да се евакуирам в буса заради теч. С това приключи обиколката ни на Хърватска, много красиви неща видяхме и останахме предоволни, макар да не е мой тип страна и да не ми беше спокойно през повечето време. Не е като да пътуваш в Норвегия, определено.
 |
| Утро в нечия нива |
 |
| Фиордът Lim |
 |
| Дворът на манастира |
 |
| Уличките на Vrsar |
 |
| Quellen von Funtana |
 |
| Мозайки в двора |
 |
| Към Motovun от гледка на пътя |
 |
| Поглед от замъка |
Няколко снимки от GoPro за финал:
Няма коментари:
Публикуване на коментар