В памет на Тейлър - околосветски стопаджия и прекрасен човек!

http://www.youtube.com/watch?v=kvYEHoLC8Eg

Съболезнования на прекрасното семейство на Тейлър - сестра му, майка му и баща му- също като него запалени пътешественици!

Пиша тази публикация със смесени чувства - голяма тъга за нелепата загуба на Тейлър, който преди броени дни е загинал в автомобилна катастрофа в Чад. И огромно отвращение, което тая в сърцето си към всички шофьори, които казано по нашенски "карат като луди" и които са 80% от шофьорите в България по моя лична статистика! Един такъв ме вози преди броени дни на път за кукерите в Широка Лъка.

Днес влязох в Каучсърфинг да си прочета съобщението от Камел от Алепо с надеждата да ми е писал, че е добре и войната ще свърши. Но на дневен ред излезе покъртителната новина за смъртта на Тейлър. В първия момент онемях, не можех да повярвам!

Ливан - Бейрут - Содом и Гомор!

една от най-емоционалните гледки в Бейрут...

Пътят Дамаск-Ливан започва като магистрала с четири ленти, поради което доста време чакам преди някой да успее да отбие без да стане пътно транспортно произшествие :) Майсторът-шофьор кара такси, може би затова така смело се хвърля в това приключение. Иска да ме вземе без пари, защото в колата вече има клиент за границата и така или иначе ще пътува до там. На границата тръгвам да пресичам пеш, първо се нареждам на гишето, където се плаща изходна такса от 500 паунда, или около 11 долара. Всеки път като излизаш от Сирия, плащаш тази такса. При бариерата за първата проверка на паспорта, покрай мен минава джип с мъж и жена, които усмихнати ме питат къде отивам. Като им казвам Бейрут, веднага предлагат да ме вземат.

Сирия - част 3 - Палмира и Дамаск

вълшебната Палмира

Първият ми стоп след раздялата с Уаел и семейството му, ме отвежда право в Хомс. Шофьорът почти не говори английски и като му казвам, че пътувам за Палмира, не знае къде точно да ме остави, тъй като той пътува за Дамаск. Сеща се обаче за някакъв път към Палмира, който започва от покрайнините на Хомс и ме оставя там. В последствие се оказва, че има съвсем друг главен път, но този е много по-вълнуващ - нито една от колите там на практика не отива в Палмира, освен това коли съвсем липсват. На мястото, където слизам от колата в Хомс, ме посрещат дузина войници пред бариера и един луд таксиджия. Военните буквално се същисват като ме виждат, обаче си събират акъла и веднага ми искат паспорта.

Сирия - част 2 - светли мигове в кървав Хомс и слънчев Тартус

http://www.youtube.com/watch?v=OWIVi_Oa4as
http://www.youtube.com/watch?v=fZX4D5ExKIg

All I want is the wind in my hair
To face the fear but, not feel scared
Wild horses I wanna be like you
Throwing caution to the wind
I'll run free too
 
 Run with the wild horses, run with the wild horses! 



Предният разказ бе посветен на младежите от Алепо, този посвещавам на прекрасното семейство на Уаел, който ме подслони в Хомс и близо до Тартус!

малка част от голямото семейство :)

Сирия - част 1 - Алепо и тихата революция

град Алепо, гледка от Цитаделата

 
Поздрав за ценителите на хубавата музика и филми - http://www.youtube.com/watch?v=et4QtggkagA


Точно преди съвсем да се стъмни, късметът ми отново отчита присъствие - минава пикап и ме взема за Алепо. Отзад се возят семейство с три деца. През целия път до Алепо се гледаме и усмихваме, те не говорят дума английски, аз въобще не разбирам арабски, но усмивките им не слизат от лицата, толкова приятелски настроени са, толкова свежи и позитивни! Отначало и мъжът, и жената, се опитват да ме заговорят, но аз нищо не разбирам и ми е мъчно, че не можем да общуваме. А после всички осъзнаваме, че и общуването само с усмивки никак не е за подценяване. Децата им пък ми разглеждат раницата и също не спират да се усмихват.

Турция - първи стъпки в любимото неизвестно

Започвам поредица от разкази - ретроспекция към първите седмици на пътуването. Последователно ще пиша за Турция, Сирия, Ливан и Йордания, тъй като нямах възможност да пиша, докато пътувах из тях. Обаче за щастие имам подробни записки на хартия, които ми помагат да си възстановя спомените и да ги разкажа :))

Искам да започна с един от любимите ми цитати:

"Once upon a time, I, Zhuang Zi, dreamt I was a butterfly, fluttering hither and thither, to all intents and purposes of a butterfly. I was conscious only of following my fancies as a butterfly, and was unconscious of my individuality as a man.
Suddenly, I awoke, and there I lay, myself again. Now I do not know whether I was then a man dreaming I was a butterfly, or whether I am a butterfly dreaming that I am now a man."

Zhuangzi (369-286 BC)

В превод: "Едно време, аз, Zhuang Zi сънувах, че съм пеперуда, пърхаща насам-натам, както нормално прави една пеперуда. Осъзнавах се само като пеперуда и не осъзнавах същността си на човек.
Внезапно се събуждам и ето лежа отново като себе си. Сега не зная дали тогава бях човек, сънуващ, че е пеперуда или съм пеперуда, сънуваща, че сега е човек"

Европа - всички пътища водят към дома... или те отвеждат далеч от него

морето е добра утеха за тъжни пътешественици...

Да стопираш в Европа, особено в Испания, след 8 месеца стоп в Африка, е наистина уникално мрачно и гадно изживяване! Няма вътрешна настройка и толкова силна положителна енергия, която да притъпи усещането, че вече нищо не е както трябва. Като човек, който никога няма определени очаквания за стопа в дадена държава и най-много се наслаждава именно на чакането преди да хване стоп, определям това чакане в Испания като изключително ненасладително (знам, че няма такава дума в родния език, но не намирам толкова подходяща сред съществуващите).

Мароко - началото на края

Едва след десетина минути вървене по пустинния път след границата, хващам стоп с камион. Шофьорът е много приятен, но разговор не става заради езиковата бариера. Километър след километър се наслаждавам на красотата на еднообразната, но вълшебна пустиня. Крайната дестинация на камиона е бензиностанция, където изглежда сякаш се строи нов град наоколо. Има хотел, интернет кафе, банка, ресторант... и някакви постройки, които вероятно ще се обитават в бъдеще. Интернетът е супер бърз в кафето, изненадвам се много. След като уведомявам всички вкъщи, че вече съм в Мароко, се отправям към пътя и стопа. Не вървя особено дълго и пак ме взема камион.

Мавритания - забранено за пешеходци

Напоследък често ми е тъжно, че престоят ми в тази страна бе така кратък, а разочарованието ми - така голямо. Не зная защо, но имах много положителни очаквания за Мавритания и последните дни, докато бях в Мали, си представях как пътувам из пустинята в търсене на красиви селца с къщи и джамии от глина, гостоприемни маври и жежко слънце - все неща, които обичам. Изобщо не предполагах какво ме очаква, дори не ми минаваше през ум, че всичките ми планове за най-обикновена обиколка на страната, ще претърпят провал...

Мали - като на война...

В Мали вече съм под контрола на една единствена движеща сила - да стигна до Тимбукту - на всяка цена! Егоизмът и личните ми желания напълно поглъщат всичко хубаво, що вирее у мен като за момент дори забравям, че пътят за дома ми минава през тази страна и сякаш всичко престава да е от значение и се свежда само до едно нещо - как да се добера до зоната на военни действия.