До Нордкап с колело - част 19 (ФИНАЛ) - България

прекрасните обитатели на Стара планина

Това е последната публикация за пътуването до Нордкап :) След нея на блога ще има малка пауза, за да мога най-после да отделя време за книгата и за предстоящия земеделски сезон, преди отново да замина на път. Имам конкретни идеи за следващото пътешествие, надявам се да се осъществят. Очаквам потенциални битови проблеми скоро и се надявам те да не ме забавят много. Възнамерявам следващото пътуване да е без колелото, само на стоп и пеш както обикновено :) За Азия това е най-удачният вариант, който дава свобода да се правят преходи в планините и възможност да се срещат повече местни хора.
Отново огромно благодаря на всички, които по един или друг начин помогнаха за осъществяването на велопътешествието! :) 

Ето на това му казвам съвършеното улично изпълнение :) - https://www.youtube.com/watch?v=fj6r3-sQr58



Ден 137 - нива след Брегово - гора след Добри дол (23.10.2017) 
километър 10 046,45
за деня - 70,05
Маршрут: нива - Калина - Иново - Видин - Арчар - Добри дол - гора

България ме посрещна с ужасно време, дъждът почна още в 6 сутринта, докато бях в нивата. Изчаках да намалее и събрах всичко, накалях се здраво, докато се измъквах. Карането до Видин в дъжда хич не беше приятно, но вътрешно ликувах, защото минах 10 000-ния километър в пътуването и вече бях на родна земя. Радостта ми все пак беше частична, понеже никак не исках това пътуване да свършва. Все повече ми харесваше да прекарвам дните си на седалката и пейзажът непрекъснато да се сменя. Не можех да си представя какво ще е усещането да се събудя на едно и също място два поредни дни.
Понякога по време на пътуването не знаех къде съм, когато се събуждах. Всичко се случваше толкова бързо и интензивно, че дори мисълта за някаква форма на рутина и еднаквост, ме ужасяваше. Въпреки това нямах търпение да видя близките си и да се прибера на сухо. Също така да си събера мислите и емоциите след това пътуване, защото бяха пълен хаос. В главата ми се появиха идеи да остана най-много 5-6 дни вкъщи, да сменя част от багажа и да продължа направо през Турция и към Азия :) Близките ми щяха да реагират повече от зле на тази идея и бързо я разкарах от мислите си. И все пак още преди да е завършило това пътешествие, в главата ми се оформяше идеята за следващото. Или по-скоро - следващите.
Във Видин дъждът достигна норвежки висоти и чаках два часа на една спирка поне да намалее, защото се сипеше страшен порой. Поразгледах центъра, пуснах 50 стотинки в шапката на един просяк циганин, който свиреше страхотно на китара и го слушах близо час, отидох да разгледам Баба Вида за втори път в живота си и прекарах доста време там. Имаше цял автобус чуждестранни туристи, които тъкмо си тръгваха, когато аз влизах. Цялата крепост остана само за мен :) Входната такса е 4 лв и си заслужава всяка стотинка.
Пътят след Видин беше много натоварен, чак на разклона за Лом трафикът значително намаля. В Арчар започнаха циганските махали, мургави чавета тичаха след мен и ми викаха "хелоу", на което аз отговарях със "здравейте". Явно доста велотуристи минават по този дунавски маршрут и са свикнали все да са чужденци. Евровелото е доста по-лошо обозначено в България, отколкото в Сърбия. Тук табели почти липсват, много рядко ги има.
Пътят между разклона за Монтана и Добри дол стана ужасяващ, дупките бяха достатъчно големи да погълнат цялото колело. На всичко отгоре валеше и бяха пълни с вода. Установих се в една горичка край пътя за нощта, всичко беше толкова мокро и кално, че станах вир-вода и в кал до уши, докато нагласях лагера.

Видин ме посрещна с порой

в парка има велоалеи

направо ми идеше да си сваля един :)

из центъра

Баба Вида

стълбище към Ада :)

във Видин минах 10 000-ния километър

в гора по пътя

Ден 138 - гора след Добри дол - Лом (24.10.2017) 
километър 10 065,76
за деня - 19,31
Маршрут: гора - Лом

През нощта небето се продъни. Не стига цял ден, ами и цяла нощ валя, чаках до 9 сутринта да спре, но уви. Тръгнах в дъжда и докато стигна Лом всичко по мен беше подгизнало. По-лошото бе, че яко хипотермясах, беше много студено и съвсем ме втресе. За капак колелото едва креташе, защото солидно количество кал се бе налепило по веригата и се наложи да спра на една спирка да я чистя с вода от дъждовните локви.
В Лом направих две-три снимки в центъра, дръпнах 80 лв от банкомат да имам български пари, купих си ядене и айрян, и тръгнах към края на града. Преди да стигна обаче тотално загубих чувствителност на пръстите на краката си и се наложи да спра под един голям мост да ги разтривам. Този път наистина бяха много зле и след близо час разтривки и скачане на едно място, така и не успяваха да се върнат към нормално състояние. Един човек с чадър мина и ме заговори, покани ме в сградата на чистотата, където работи, да се стопля и изсуша. На драго сърце отидох, а човекът на име Едуард ме почерпи чай, топъл шоколад, пусна климатика в стаичката и си говорехме цял следобед. От време на време идваха други работещи тук, шофьори на багери, самосвали... Едуард ме разведе из сградата и разказваше историята ми на всеки новодошъл. Неговата работа беше да контролира всичко, беше нещо като мениджър и седеше зад бюро. Иначе разказа, че е разведен с две деца, обича да чете книги и е доста информиран за всичко. Преди години бил в кома един месец и нито един лекар не давал шансове, че ще оживее. Но той се върнал към живот и сега съжалява само, че му е забранено да кара кола заради някакво увреждане в мозъка.
След около час краката ми се оправиха, стоплих се, но навън продължаваше да вали зверски. Толкова дълготраен и проливен дъжд и в Норвегия сякаш нямаше, много се впечатлих, че вече втори ден не спира. Едуард не искаше да ме пуска да карам нататък в дъжда и предложи да ми даде пари за стая в хотел, което категорично отказах. После му хрумна да остана да преспя в базата, а други негови колеги и по-висшестоящи веднага се съгласиха с това. Така или иначе след 16:30 всички си тръгваха и сградата оставаше празна. Местенцето беше идеално за спане, имаше пейка до бюрото на Едуард, където си опънах шалтето. Голям бонус беше и наличието на душ, от който се възползвах веднага. Набутах и колелото под душа, за да измия калта особено от веригата. Изпрах си и калния панталон набързо. Накрая почистих всичко след себе си и извадих абсолютно всичките си мокри неща да се сушат. Палатката беше така подгизнала, че течеше вода от нея. Заредих всичката електроника и се радвах безкрайно от възможността да съм на сухо, докато навън вали.  Легнах си рано и спах достатъчно часове.

дъждовен Лом

нощувка и сушене в сградата на чистотата

Ден 139 - Лом - нива преди Кнежа (25.10.2017) 
километър 10 168,35
за деня - 102,59
Маршрут: гора - Лом - Ковачица - Козлодуй - археологически резерват Августа - Мизия - Оряхово - Селановци - нива

Сутринта в 6:00 входната врата на базата бе отключена и вътре влязоха групички цигани от чистотата, насядаха навсякъде около мен и се зачудиха какво е това странно същество с натоварено колело :) Циганките ми се усмихваха и радваха, но за жалост всички запалиха цигари и вътре не можеше да се диша, взе да ми прилошава. Заредиха се едно след друго кафета и цигари, докато най-сетне един ръководител строи циганите и ги накара да тръгват по задачи. На никой не му се работеше и всички се помайваха. Продължаваше да вали вече трети ден, но нямаше да чакам повече и веднага щом се развидели тръгнах. На раздяла Едуард ми даде огромен домат от градината си. След града имаше голям баир с настилка павета, които бяха още по-тегави за минаване в дъжда. Преди Козлодуй имаше още един баир, докато го изкачвах спря да вали. Отбих се до кораба "Радецки", където влязох да разгледам срещу 2 лв вход. Плащаше се 5 лв за снимки, но се осмелих да направя няколко кадъра тайно, така или иначе жената на входа не ме видя. Докато се приготвях да си тръгвам, ме заговори приятен човек, явно местен, който ми разказа доста за работата по възстановяването на кораба и за ежегодното поклонение до връх Околчица. Преди да се стигне до самия кораб има чудесен парк, който се ползвал от поклонниците за отдих и палаткуване.
В Козлодуй хапнах една баничка и продължих, а после пътят откриваше гледка към АЕЦ-а. Имаше табели, че е забранено да се снима, а и честно казано не беше красива гледка, достойна за снимане, така че минах транзит. Нататък по пътя в село Хърлец се появи отбивка за археологически резерват Августа. Отклоних се 3 км, за да го посетя. Мястото е абсолютно диво и обикалянето по обраслите крепостни стени ми достави голямо удоволствие. Августа представлява античен град-крепост и средновековно селище, за добро или зло все още е непопулярна за туристите и вероятно има още много да се копае. Докато разглеждах, няколко каруци с дърва, карани от цигани, минаха по пътя.
Шосето до Оряхово бе само баир, при това голям. Хванах разклона за Кнежа преди града, там пътят бе доста пуст откъм села, имаше само ниви и никаква гора. Минах село Селановци и спрях да нощувам в една малка горичка между две ниви. Мястото беше кофти, защото имаше черни пътища от всичките му страни и можеше някой да мине, но прекарах спокойна нощ, а вечерта имаше и красив залез.

пътят бе изпитание дори за колело

"Радецки"

вътре

в Козлодуй

останки от крепост Августа

залез до нивата

Ден 140 - нива преди Кнежа - Ловеч (26.10.2017) 
километър 10 269,73
за деня - 101,38
Маршрут: нива - Кнежа - Искър - Долни Дъбник - Ясен - Плевен - Брестовец - Ловеч

Днес беше първият слънчев ден, откакто бях на родна земя :) Докато се изнизвах от нивата сутринта, колелото много се накаля като калта заседна под калниците и се наложи да спирам да чистя буците с пръчка. В Кнежа си починах малко в парка, докато закусвах и се отправих към Плевен. Пътят бе хълмист и на места равен, стигнах в града следобед. Взех храна от Била, разходих се из центъра, хапнах и продължих към Ловеч. Много приятен и красив град е Плевен, искаше ми се повече да разгледам този път, беше ми второ посещение на града. Явно щеше да има и трето.
Шосето към Ловеч бе баир след баир, много натоварено и пълно с бесни шофьори. На всичко отгоре беше много разбито и чак като се появи табела "община Ловеч" пътната настилка се оправи. До Ловеч карах по тениска, направо не беше за вярване, че преди ден умирах от студ, а днес се мотаех по къс ръкав. Стигнах града чак в 18:00, а час по-късно щеше да е тъмно. Втурнах се да разглеждам стария град, беше приказно, само че крайно неподходящо за натоварено колело по малките стръмни павирани улички. Тъмното ме хвана и се зачудих къде ще спя. Един човек, който хранеше котки пред къщата си, ме заговори и ме посъветва да си търся място за палатка нагоре към пътя за зоопарка. Това беше и пътя към крепостта, която исках да посетя на сутринта. И в Ловеч идвах за втори път, но пак ми се искаше да видя всички интересни места, а не само да мина транзит. Никога не може да ми омръзне да се връщам на места, които са ми харесали.
За съжаление горе до пътя за зоопарка бе всичко друго, но не и безопасно. Имаше толкова много наркомани и ненормалници, които излизаха от всеки храсталак, към който се насочваше вниманието ми, че прецених, че дори да се разхождам там по това време не е желателно. Отидох до крепостта и започнах да оглеждам едни треви зад паркинга, но и от там излезе някакъв човек. Отделно на паркинга имаше двама, които очевидно бяха друсани. На входа на крепостта имаше нощен пазач и ми хрумна да го питам дали не мога да опъна наблизо палатката, но като се доближих, ме гледаше толкова лошо, че изобщо не посмях да попитам. Върнах се обратно до разклона за зоопарка и се зачудих какво да правя. Имаше голям хотел наблизо и реших да питам дали пък не може да къмпирам някъде около него. Момчето на рецепцията каза, че няма как да ме пусне в двора, но може да опъна палатката в изоставената беседка точно до самия хотел, която се пада извън собствеността. Според него там е безопасно, а на другата беседка малко по-нагоре край пътя разни типчета идвали да пушат трева постоянно. Останах с впечатление, че около целия Ловеч е пълно с наркомани и отрепки, беше направо зловещо. Такъв хубав град, зачудих се как е възможно, но явно наркотиците са навлезли брутално през последните години навсякъде в България, защото и в Хасково е пълно с друсалки. Разпънах палатката в беседката, считана за безопасна и се надявах, че никой от минаващите по пътя тъмни субекти няма да я забележи.

утрин в Кнежа

в Плевен

из центъра

в Норвегия рекламите по пътя призоваваха за пазиш колоездачите и да караш бавно, а тук - да пиеш мастика и да ходиш по к**ви.

най-после - планините!

на влизане в Ловеч без малко да се засиля към затвора :)

в старата част на Ловеч

спасителна беседка до хотел

Ден 141 - Ловеч - гора след Беклемето (27.10.2017) 
километър 10 345,60
за деня - 75,87
Маршрут: Ловеч - крепост Состра - Троян - Бели Осъм - Беклемето - гора

Нощта мина без инциденти, никой не дойде да ме обезпокои. Сутринта прекарах около два часа в разглеждане на крепостта, входът беше 4 лв и имаше много какво да се види, да не говорим за чудесната гледка към града.
По пътя за Троян бе учудващо равно, очаквах повече баири в тази част. Спрях се на крепостта Состра, разположена до самия път. Мястото ме очарова, разгледах детайлно, доста е възстановена и поддържана, а все още няма входна такса. В Троян ме заговори местен колоездач, докато се мотаех из центъра. Приятно китно градче, което също посетих за втори път. Реших този път да не ходя до манастира, който е доста встрани от маршрута ми и който ми е един от любимите в България. Тъй като се очакваше влошаване на времето, трябваше да бързам към дома. Седнах да хапна една баничка в центъра и продължих към Беклемето. Цял следобед се изкачвах нагоре, завой след завой Балканът ме допусна до себе си за пореден път. Безкрайно много се радвах на пейзажите и така познатата ми Стара планина, а през целия ден слънцето печеше ли печеше. Най-голямата ми радост бяха конете, които видях малко преди да стигна арката на Беклемето. Тъмното ме хвана там и започнах бързичко да се спускам надолу. Беше изключително опасно да продължавам, тъй като челникът ми почти не светеше и изобщо не се виждаше от идващите отпред шофьори, които решаваха да съкратят завоите в насрещното, очаквайки че там не идва нищо щом няма светлина от фарове. След като едно чиче почти ме качи на предния капак, реших че е време да спирам и се установих на едно от малкото равни места в гората, съвсем близо до пътя.

гледка от крепостта

паметникът на Левски на входа на крепостта

разходка из крепостта

е такива наклони и в Норвегия нямаше!!!

добре, че беше отворен, иначе трябваше да пердаша чак до Шипка или Хаинбоаз

съвършенството на природата

една прекрасна крепост, разположена точно до пътя

в Троян

къщичка за книги - прекрасна инициатива!

по пътя нагоре през Балкана

на Беклемето

Ден 142 - гора след Беклемето - Хасково ФИНАЛ (28.10.2017) 
километър 10 501
за деня - 155,4 (рекорд)
Маршрут: гора след Беклемето - Кърнаре - Сопот - Карлово - Песнопой - Иван Вазово - Горна Махала - Бегово - Стрелци - Дрангово - Брезово - Чоба - Тюркмен - Оризово - Градина - Първомай - Бяла река - Горски извор - Клокотница - Хасково

В около 2:00 през нощта започна Адът! Ураганен вятър в комбинация с дъжд заблъска палатката и спането стана невъзможно. Наложи се да я подпирам отвътре до сутринта и още по тъмно нямах търпение да тръгна. Едва събрах палатката, вятърът всячески се опитваше да я изтръгне от ръцете ми, които замръзваха при всяко докосване на нещо без ръкавици. Спускането по шосето надолу бе кошмар, на някои места поривите на вятъра бяха толкова силни, че не можех да карам и слизах да бутам. Едва си стоях на краката и стисках колелото, а дърветата наоколо се превиваха хоризонтално и шумяха страшно. Докато стигна Кърнаре бях вир вода заради дъжда, а ръцете ми се вкочаниха жестоко въпреки ръкавиците. Седнах на една спирка да ги размразявам, падна голямо търкане и като се върнаха към живот, си взех топла баничка и още ги стоплих, докато я държах. По пътя до Карлово дъждът спря и остана само свирепия вятър. Не се отбих да разглеждам нито в Карлово, нито в Сопот или по селата, тъй като бързах отчаяно да се прибера същия ден в Хасково, а и познавам добре този край. Амбицията ми за днес бе да мина 155 км при ужасяващи климатични условия, само за да не спя в някоя нива и да осъмна с потрошена палатка. Над Карлово Балканът беше побелял и се радвах, че вече съм долу и поне сняг няма да има. Денят продължи с бясно каране през малки села и забутани пътища. Хванах разклона за Брезово, после към Първомай. Там ме насочиха към най-прекия път за Бяла река, за да не минавам по обиколния през Дебър. За първи път видях табела "Хасково" и се разплаках. Бях в нещо като транс цял ден, изобщо не можех да осъзная колко съм близо до дома и че всъщност се прибирам. При това още днес! Да спя в собственото си легло ми се струваше като нещо много далечно във времето, а сега изглеждаше  толкова скоро... Като наближих Върбица започна да се стъмнява, а в Горски извор вече карах в пълен мрак. Батериите на челника ми бяха абсолютно изчерпани и не виждах нищо пред себе си, нито пък мен ме виждаха каращите с над 100 км/ч по този оживен път. Последните километри се очертаваха като руска ролетка. Щом видех приближаваща кола от която и да е страна на пътя, трябваше да изляза в канавката и да чакам там. Това доста ме забави, но друг начин нямаше. По-големият проблем бе, че докато карах, не виждах нищо по пътя и се натресох жестоко на разсипани по шосето едри камъни точно след Клокотница. Без малко да се пребия, когато предната гума удари един такъв.
Като наближих парк Кената - хасковската гора, отсреща се зададе посрещач с добро осветление :) Другарчето (онова, с което пътувах в Южна Америка) беше дошло да ми прави компания в последните километри до дома. Карахме и си приказвахме за какво ли не, аз не бях много на себе си, но се вълнувах от предстоящите срещи с всички, които са важни за мен. До гаража вкъщи ме посрещна майка ми, направихме няколко снимки на пристигащия каталясал велопътешественик и си легнах да спя след постигнатите 155 км за деня - рекорд за това пътешествие. Вече изобщо не ми пукаше какво е времето, аз бях на сухо. Заспиването вечерта бе не просто трудно, а направо невъзможно. Мислите ми препускаха като Дявол по надолнище на норвежки път с 10% наклон, не можех да спра да плача и се чудех какво по дяволите се случва, къде съм и кой ме е преместил тук? Дявол бе настанен в другата стая и за първи път щях да затворя очи без да се притеснявам, че някой може да ми го открадне. Така завърши и това пътешествие, което в крайна сметка беше прекрасно, научи ме на много и ми помогна да разбера доста неща по въпросите, които ме вълнуват. Пътуването с колело може да не е за всеки, но определено е за мен! Истински ми хареса :)

мрачно, ветровито и дъждовно утро на слизане от Балкана

в Кърнаре

 в Сопот

пред къщата на Вазов има опашка от ранни зори

пресен сняг падна в Балкана през нощта и продължаваше да вали

братя и сестри роми ме приветстват :)

на това място направих снимка и преди 5 месеца, когато заминавах