Етиопия - зеленият Рай, невъзможния стоп и аморалните хора :)

Не успях да вляза в Етиопия същия ден, защото шофьорът на камиона, с който пътувах, спря когато се стъмни. Тотална лудост е да се пътува по тъмно! Трябва да си самоубиец, за да го правиш, на пътя излизат животни, има немалко коли без фарове... макар пътищата да са по-добри от българските, хората не пътуват нощем. Спряхме на малък паркинг и си разпънах палатката до камиона. За камионджията бе невероятно интересно да види как от раницата ми излезе цяла къща, такова нещо явно не си беше представял! :) На другата сутрин минахме границата. Аз пеша минах едно по едно през всички офиси, лепна ми се местен хлапак, който предложи да ми ги покаже, защото самите офиси на митничарите не се виждат, няма знаци и бариери и като нищо да си влезеш в Етиопия без изобщо да разбереш. Хлапакът естествено искаше комисионна и бе тотално потресен, че не му искам услугите. С много зор намерих и минах през всички офиси, тук вече не е Судан и всеки се опитва да те прецака. Хората в Етиопия нямат нищо общо с тези в Судан! Докато в Судан всеки гледа да дава на другия, то тук всеки иска да взема и то по всякакъв начин. На границата ми провериха багажа - нещо, което много ме учиди, защото не се случва често. После като тръгнах да вървя малко по малко осъзнах, че стоп тук няма да хвана :) Нито следа от каквато и да е кола, единствената ми надежда бе шофьора на камиона, който щеше да мине по-късно и се бяхме разбрали да ме вземе пак. Пътят от границата до Гондар е тотално откъснат и нищо не минава по него, още повече че почти никoй не притежава кола в Етиопия. Обаче каква природа ме посрещна в тая страна!!! По-красива и зелена от България и Нова Зеландия взети заедно!! Всичко зелено, всичко планини, нереално красиви пейзажи като 3D анимация :)) Навсякъде шарени птички в такива цветове, че сякаш боядисани с ярки бои.
Вървях доста през фантастичните планини, множество хора с големи стада крави и козички също вървяха по пътя. Тук най-после можех да снимам на воля затова и фотографските ми желания се отприщиха с пълна сила сред тази красота. След няколко километра мина пикап с полицаи и военни, взеха ме с тях :) Пътувахме в багажника 6 човека, всичките с камуфлажни панталони но само аз без калашник в ръка :)) Оставиха ме в село малко по-нататък. Докато вървях през селото всичко живо излезе от къщичките и започна да крещи след мен "faranj, faranj (чужденец)". Cпомних си за книгата на французите, които вървяха през Африка преди доста години, те описваха как всички деца крещят "faranj" и ги замерят с камъни. За мои късмет не получих дъжд от камъни този път. Но децата тук са повече като египетските и никак като суданските. Много са груби, опитват се да ти дръпнат чантата ако могат и абсолютно всичките просят! Просията тук е ужасяваща, вярно че хората са много бедни, но в много други бедни страни я няма тази алчност и завист каквито се ширят тук. Немалко хора ме гледат на кръв защото мислят, че имам много пари. Туризмът също допринася много за разрухата, а множеството неправителствени организации окончателно затвърждават битуващото мнение, че "faranj" има много пари. Освен всичко друго хората тук са християни, поради което ситуацията е още по-ужасяваща - алкохол, наркотици и проституция и разбира се - СПИН в ужасяващи размери. Образованието явно е на изключително ниско ниво, а мизерията е навсякъде. Много е тъжно, защото според мен страната си има всичко, просто хората са морално деградирали. Судан е една пустиня и хората са много бедни, но супер щастливи и интелигентни, а тук всеки иска лесния начин и ако може да открадне и измами, ще го направи. А имат такова изобилие на чиста вода, имат такава зеленина, имат агрикултури в по-ниските части и животновъдство в планините...  Ако просто хората бяха малко по-добри тази страна щеше да е Рай на земята! Иначе почти никoй не притежава кола, което разбира се прави стопа много тежък, но пък аз превключих тотално на пешеходстване из Африка :) След като шофьорът на камиона ме взе отново, той ме докара до едно градче недалеч от Гондар, където за втори път разпънах палатката до камиона за през нощта и тази сутрин рано започнах да  вървя към Гондар. Отне ми няколко часа по баира и сега почивам в Гондар. По-късно следобед хващам пътя за планините Симиен и ако днес успея да стигна до там, ще е истинско чудо! Тук дори няма телефонен обхват почти навсякъде, а интернет кафетата са голям лукс в този район. Каучсърфинг е като "тъмна Индия" за местното население, но аз се сдобих с хост - американка, която живее в Корем - малко градче до което се надявам да се добера след няколко дни. :) И така, временно заменям стопа с пешеходство и тепърва почвам да се наслаждавам на неземната природа на тая страна. :))