Малайзия - част 2 - джунглата на Таман Негара и красотите на Мелака

 

В национален парк Таман Негара

Cruel World - https://www.youtube.com/watch?v=XJWRqRxE-Bc

 25.01.2019

 Планът ми за днес беше да посетя национален парк Таман Негара откъм северния му вход. За целта трябваше да се добера до Kuala Koh - селището до парка. Първият ми стоп за деня беше странен - трима мъже от не къде да е, а Йордания. Изпаднаха във възторг като им казах, че страната им е много красива и интересна. Отиваха едва на три километра нататък, до друг вход към язовира, но решиха да ме карат още напред. Единият твърдеше, че имало автобусна спирка на пътя и там ще ме оставят, а аз добре знаех, че такова нещо няма, понеже именно от тази посока дойдох вчера. Нямаше нищо в продължение на километри, а те изобщо не познаваха пътя. Освен това пътуваха две коли, в другата се возеха още четирима и заради това, че шофьорът на колата, в която се возех, реши да ме кара още нататък въпреки възраженията ми, другата кола също навъртя излишни километри. Накрая успях да ги убедя, че няма смисъл да продължават, защото има още доста път до Kuala Koh, та ме оставиха, връчвайки ми вода и бисквити с молба да се снимат с мен. След 10-те излишни за тях километри, които минахме с бясно скорост, продължих пеш в по-спокойно темпо. Имаше съвсем малко трафик по този прът, но не след дълго се возех в камион с шофьор индиец, който през целия път записваше гласови съобщения на телефона си и ги пращаше на някого. 

Слязох на разклона към парка, дори последните 16 км преди входа по нищо не намекваха за наличието на джунгла наблизо. Всичко беше в палмови плантации - зловещо, тъжно и смазващо за психиката ми, копнееща да вижда диви животни и непроходими джунгли навсякъде, а човека - само като застрашено от изчезване затворено в клетка в някой "човекопарк" същество, наказано за всичките си безумия и зверщини. Единственото, което ме успокоява в живота ми, е да затворя очи и да си представя именно това. Свят без магистрали, коли, сгради, фабрики, пъплещи навсякъде мъртви души и кухи умове, инсталирани върху два крака, които вече почти не използват за ходене... Свят без разруха, насилие, унищожение. За съжаление обаче с отворените си очи виждам точно това, което не искам да видя. В Малайзия няма метър да минеш без дежурните навсякъде палмови плантации и това още повече нагнетяваше и без това скапаната ми душа, която копнее само да си отиде, за да не вижда, чува и усеща. 

Малайзия - фестивални настроения в Пенанг

Фестивалът Тайпусам

 

Never Give Up - https://www.youtube.com/watch?v=eRdpyDmSBG8

 

При предишното ми посещение на Малайзия, останах с множество приятни впечатления от страната и хората. Тогава ми хареса много повече от Тайланд, явно защото прекарах повече време в опознаване и защото срещнах приятни и интересни хора чрез Каучсърфинг. Десет години назад страната остана в спомените ми като колоритна, вълнуваща и изпълнена с интересни за посещение места, а сега предстоеше това впечатление или да се затвърди, или да се промени. Приятното потвърждение бяха хората, които явно никак не се бяха променили и отново се открояваха с гостоприемство и благоразположеност към странниците. Една неприятната "изненада" обаче ме срази - в Малайзия природата е почти напълно унищожена! Знаех, че нещата отиват на зле, но това, което видях на живо, надмина всичките ми представи за "зле". 

Страната е посякла всичките си гори, дори на Борнео, и са останали само смешно малки бели петна зеленина, обявени за национални паркове. Всяко друго късче земя е заето с палмови плантации, страната е вторият най-голям производител в света с 40% от световния износ, след съседката си Индонезия, която вече държи първото място. Двете страни си приличат не само по религията, езика и гостоприемството на хората, но и по една най-фрапираща за мен особеност - тоталното унищожение на природата, пълната апатия към съдбата на горите и животинските видове, които са уникални за света, особено тези на Борнео. Нито Малайзия, нито Индонезия са пощадили природните си дадености. Изсичат се огромни количества джунгла и всичко бива заменено с палми за добив на палмово масло. Това масло се изнася за Европа, Китай, САЩ... Освен, че е пагубно за природата, това производство съсипва и здравето на хората, тъй като палмовото масло е доста вредно и може да причини редица болести. То е евтин заместител и все по-често се среща във всевъзможни храни, от млечни продукти до сладкиши и подобни. Известната "Нутела" например се прави с палмово масло. В интернет има безчет статии по въпроса за вредата му, за мен лично това не е от значение и ме интересува само проблема с унищожението на природата, а не човешкото здраве. Така че няма да обяснявам повече, само ще кажа, че след това пътуване обявих пълен бойкот на всеки продукт, който съдържа палмово масло, за да не допринасям за унищожението на единствените същества, които обичам. 

Тайланд - част 4 - съкровищата на Аютая и на юг към плажовете

На плаж Railay

 

Fight Song - https://youtu.be/sIkEIJ5Le0Q

16.01.2019

Трафикът от улицата ме разбуди в ранни зори. Полицаите ми дадоха карта и брошури с информация за Лопбури и след като минах през тоалетната, се отправих на път към Аютая - величествената някогашна столица на силно кралство. Била е главен град на Сиам в продължение на 400 години. Срината е до основи в резултат от нашествие на бирманци и от тогава столица е Банкок. За славното минало на града свидетелстват древните храмове, дворци и безчет статуи на Буда, най-запомнящата се от които е главата му, вплетена в корените на огромно дърво. Храм Махатат е мястото, където се намира тази ценна реликва, но видях подобни глави с израснали около тях дървета и на още две места. Аютая е в списъка на ЮНЕСКО и е едно от най-интересните за посещение места в Тайланд. Заедно със Сукхотай, който е бил столица преди нея, трябва непременно да се посети и опознае.

Момче с мотор, работещо в пощите, ме откара до края на Лопбури и ме остави на пътя за Аютая. Следващият стоп беше с момиче и майка й, които ме стовариха право в сърцето на древната столица. По пътя ме черпиха лепкав ориз, бисквита и мляко с какао, така че отметнах и закуската. Бяха много мили, а момичето сподели, че е работела като стюардеса преди и е пътувала доста.

Започнах обиколката на Аютая от централното място, наричано "Острова". Навсякъде имаше езерца, гора, катерички, птички и разходката беше истинско удоволствие. Първата ми спирка беше храм Махатат, който е и главния, най-важен и посещаван храмов комплекс. Тук са се провеждали значими религиозни церемонии и именно тук се намира главата на Буда в основите на дърво. Платих 50 бата за билет и си оставих раницата при пазала. Технически възможно е да се проникне във всички храмове безплатно, но трябва да се прескачат ниски стени, а шансът някой да ви види е доста голям, понеже е оживено наоколо. Аз реших да платя този и следващия - храм Рачабурана, и се промъкнах във всички останали. В него също си оставих раницата при пазача и разглеждах приятно, а през остатъка от деня обикалях с нея на гръб. За храм Tam Karat билетът беше 20 бата, но се промъкнах през едни треви и го посетих нелегално. Някъде измежду руините на древни храмове, попаднах на модерния храм Phra Men, в който дори имаше душове и веднага се възползвах.

Тайланд - част 3 - руини и маймуни в Сукхотай и Лопбури

 

Жител на маймунския град Лопбури

 

 Wild Life - https://www.youtube.com/watch?v=27cE9FvVO1c

 

 14.01.2019 

Цяла нощ се потих в палатката, беше много горещо и изключително оцених възможността за душ на сутринта. Полицаят ми предложи такъв и за кой ли път се зарадвах, че навсякъде в страната има душове, в почти всяка тоалетна. Хората тук много държат да се изкъпят всеки ден и направо не мога да си представя каква смрад би се носила от всеки ако не беше така. 

Още преди 8:00 бях пред първия магазин, даващ колелета под наем. Цената беше страхотна - 1 долар до 18:00, тоест цял ден. Най-хубавото бе, че жената от магазина се съгласи да си оставя раницата при нея и така се спасих от многочасово каране и обикаляне на храмове с едни 15 кила отгоре. Историческият комплекс обхваща голяма територия и над 200 сгради и останки от такива. Храмовете са от няколко различни периода, най-старите са от около 13 век. Целият комплекс е вписан в ЮНЕСКО и е страшно интересен и вълнуващ за хора, които тръпнат във възторг при вида на стари, пропити с история камъни. Мен така ме омагьоса, че не ми се тръгваше въобще. Паркът се състои от няколко отделни зони, храмовете са пръснати на километри разстояние и обикалянето им пеш би отнело поне няколко дни. С колело темпото се ускорява, но за един ден пак не може съвсем всичко да се види, колкото и да се бърза. Има някои отделни храмове, които са отдалечени. Но най-важните и доста от страничните може да се обиколят в рамките на 10 часа. Аз успях да посетя централна, северна, южна, западна и източна група храмове в рамките на 8 часа и 20 минути. Централната група са най-важните и там гъмжи от туристи. Останалите са по-рядко удостоявани с внимание и значително по-спокойни и приятни за разглеждане. Навъртях поне 30 км на колелото, похарчих доста за билети за платените зони (централната и западната - по 100 бата плюс 10 за колелото). По някое време в западната зона ми свърши водата и прекарах дълги часове в смазваща жажда, която не беше достатъчна, за да ме откаже и върне обратно към града. Жегата беше безпощадна и докато се изкачвах по един хълм към красив храм с голяма статуя на Буда, имах усещането, че ще припадна от тотална дехидратация.

Тайланд - част 2 - Чианг Май и наоколо

 

В традиционното село Дой Пуй

Loyal Brave True - https://www.youtube.com/watch?v=G6PZm8vhm6I

 

11.01.2019

На разсъмване събрах лагера бързо и се възползвах от възможността за душ в тоалетната. Въпреки оскъдния сън, дължащ се на силната музика и пиянските крясъци от недалечно заведение, душът с маркуч, който вероятно се ползва за миене на коли, ми подейства освежаващо и се отправих на път с прилив на нови сили. Първият стоп ме отведе до Fang, където ме стовариха в града и походих преди да вдигна палец отново. Взеха ме мъж и жена, с които пътувах дълго по живописния планински път до Chiang Dao - тяхната крайна дестинация. Няколко пъти спираха да оставят или вземат разни неща, а мен ме стовариха на разклона за Chiang Mai. Там отново ми спряха мъж и жена, жената беше толкова зловещо дебела, че имаше огромни трудности да слезе и да се качи обратно в неголямата лека кола, която сякаш се накланяше леко на страната, на която тя седи. Спряхме на една бензиностанция и тя отиде до тоалетна, а в това време наблюдавах минаващите на паркинга хора - доста от тях бяха дебели, не просто добре охранени с някое кило в повече, а наистина дебели. Когато бях в Тайланд през 2009 г., нямам спомен хората да са изглеждали така, понеже все пак са дребни азиатци и дебелеенето не им е в кръвта. Но през последните години страната до такава степен се е насочила към всичкото зло, що идва от Запада, особено към бързите храни, тъпкане с тях и придвижване само с моторни превозни средства, че изобщо не е странна тази тенденция. Жената беше при всички случаи над 100 кг и имаше огромни двигателни трудности, стана ми жал.

Пътят до Чианг Май беше много зелен и красив, имаше природа, на места се виждаха водопади и шосето бе обгърнато в зеленина. Хората ме оставиха съвсем близо до центъра, но тъй като отначало не знаех къде съм, се полутах малко, докато се намеря. За луд късмет попаднах на интернет кафе в една уличка и веднага влязох. Успях да намеря най-евтиния възможен хостел и реших да си запазя легло в него за две вечери, за да мога да разгледам Чианг Май спокойно.

Тайланд - цветя, храмове и други чудеса

Белият храм в Чианг Рай

07.01.2019

Прекарах спокойна нощ на поляната пред военните и полицията. Тръгнах рано сутринта, когато усетих, че хората се раздвижиха. След 4 км ходене за закуска, застанах на стоп в края на града. Хванах късметлийски стоп с пикап за 20 км нататък. Караше го веселяк, който непрекъснато се шегуваше и ми заяви, че тайландците са винаги усмихнати и щастливи хора. Спряхме в заведението на негов приятел да ме почерпи вкусотии за закуска. Приготвиха специално за мен веге сандвичи и салата, хапнах и от любимия ми лепкав ориз, без който направо не виждах живота си още тогава. Сега толкова да ми липсва...

Бяха страшно мили тези хора, засега първите ми впечатления от Тайланд бяха прекрасни. При първото ми посещение през 2009 г не видях нищо от тази страна, направих огромната грешка да се натреса на Пукет и в Бангкок и с това се изчерпа престоят ми. Огромна грешка! Тайланд има толкова много да предложи... уникални места, приятелски настроени местни, автентична атмосфера. Северен Тайланд е тотално различен от южен, като друга държава е на моменти. И хората, и културата се отличават много и веднага се усеща. Северен много ми допадна. Слязох от пикапа на веселяка в неговия град Thoeng. Посетих приятен храм и се разходих из парк със сламени къщички и фигурки на животни. Имаше безплатни и чисти тоалетни. Следващият стоп беше с мъж и жена, оставиха ме на автобусна спирка малко след града като много настояваха да ме карат на автогарата, което с хиляди увещания успях да ги откажа да сторят. До спирката имаше банкомат и реших да изтегля тайландски пари. С ужас установих, че освен банковата такса, която ще си удържи българската банка за тегленето, тайландската също иска да ми вземе 220 бата, което е близо 7 долара и е тотално недопустимо. Явно щях да търся друга банка.

16 дни живот - из Родопите и Рила

Едно истинско съкровище :)

 Victory - https://www.youtube.com/watch?v=oj8_wufhE28

Една по-различна публикация - отклонение от азиатското пътуване, докато ми е още прясно. Твърде малко имам писано на блога за България и няма да е лошо да променя това. Сега ще попиша в резюме за някои прекрасни кътчета от Родопите и Рила - известни, малко познати и предполагам неизвестни за повечето хора. Няма да слагам хронологичен разказ, просто ще споделя за местата, които посетих по време на тези 16 дни. Има още безчет кътчета из тези две планини, които посещавах предишни години по няколко пъти дори и сега ги пропуснах, за тях няма да пиша (например Чудните мостове, селата Косово, Върбово, Орехово и водопадите, целия район около Смолян с всичките му красоти и още мнооого чудни кътчета). А повечето места, описани в това пътуване, са ми познати от други скитания и сега ги повторих и потретих. Имаше и такива, които посетих за първи път.

Има малко разбъркване в снимките и хронологията, но понеже няма да пиша разказ, това е без значение.

Избрах за заглавие на публикацията "16 дни живот", защото животът ми започва тогава, когато се отскубна от болния, деградирал, безсмислен свят на човеците и се озова в Света на природата - единствената стойностна реалност понастоящем. Затова през последните близо 6 месеца, аз имах 16 дни живот. + 4 при една пешеходна разходка от Хасково до връх Караулката и обратно. Ни повече, ни по-малко. Защото през останалите дни макар и за малко ми се е налагало да виждам, чувам и усещам безсмислието на хората и тяхната суета. Този път пътувах по един абсолютно нетипичен за мен начин - с кола. По принуда замених палеца и колелото с един изолиращ от контакт с хора, бърз като придвижване начин за обикаляне. Заради китайския вирус не мога да отсъствам от вкъщи повече време, отколкото позволява пролуката между омразните за мен занимания, които върша от 15 март досега, за да не влизат близките ми в контакт с други хора. В крайна сметка се отвори една по-дълга пролука - от 4-ти до 20-ти август. И мигновено се възползвах от нея! 16 дни живот... какво бихте направили ако ви остават точно толкова?! За мен отговорът е само един - право към планината!

Лаос - част 3 - Луанг Прабанг и по пътя към Тайланд

Водопадите Kuang Si

Отвъд любимо... Принцеса Мононоке - https://www.youtube.com/watch?v=bCM3clq-_c0

03.01.2019

Рано сутринта раздигнах лагера и посрещнах изгрева на крак. Учудващо тази нощ мина без проблеми, въпреки спането буквално до улицата. Нямах търпение да започна разглеждането на Луанг Прабанг. Специално място е това. През 2009 г бях на път да го посетя, но ме отказа информацията, която някой ми беше пласирал - че може да се стигне до това съкровище на Меконг само по вода и че до там няма път. Това бе причината да го пропусна, понеже трябваше да плащам тлъста сума за плаване, а бюджетът ми както винаги беше крайно ограничен. Сега обаче до Луанг Прабанг има път, а това значи - има и стоп :) Много се радвах, че съм тук и с трескаво нетърпение хукнах по улиците да разглеждам.

Градът е в списъка на ЮНЕСКО и според мен е задължително за посещение място в Лаос. Бил е кралска столица, от тук са се управлявали северните земи на днешен Лаос. Архитектурата е зашеметяващ микс между традиционна и колониална, французите са оказали влияние. Храмовете са водещата причина безброй туристи от цял свят да посещават града, приказна е и природата около него. Будизмът е силно изразен навсякъде, на всеки ъгъл дебне храм или манастир. Монасите са толкова много, колкото едва ли може да се видят в цял Лаос на куп. Градът е важен религиозен и културен център, който с времето се е превърнал и в силно посещавана туристическа дестинация, особено от бекпекъри и по-алтернативни туристи. Някои от тях идват за медитация, уроци по готварство и други видове междукултурен обмен, а други като мен - да се пошляят из града и околностите, да усетят атмосферата на мястото и да зяпат храмове и други старини.

Започнах деня с идеална закуска - оризови печенки на пръчка, имащи вид на близалки, ама солени на вкус. Купих си ги от улична продавачка, която още от рано беше почнала търговията. Походих известно време до центъра като пътьом посетих всеки храм, който ми се изпречеше пред погледа. Стари, интересни и запомнящи се - така мога да определя будистките храмове из града. Разходих се покрай бреговете на Меконг, водите на тая река си бяха все същите мътно кафяви от 10 години насам. Предния път ми се наложи да пия директно от нея, а водата с цвят на мляко с какао беше гадна на вкус, но приятна на вид. Докато се разхождах из центъра, зърнах един хостел, в който се настаних. Нямах такива намерения първоначално, но като видях колко е як този град и колко много ми се остава тук, мисълта за място, където да се настаня и хвърля раницата, се загнезди в главата ми и докато стигна центъра се беше поошлайфала достатъчно, че да ме накара да питам на едно-две места. Е, този беше истински джакпот - малко над 3 долара за спане със закуска, намираше се на пъпа на центъра сред туристическия пазар. Имаше и чай на разположение - неограничено количество. Местенцето беше чисто, приятно и реших да остана.

Лаос - част 2 - новогодишен Виентян и пещерите на Ванг Виенг

Буда парк, Виентян

The Ocean - https://www.youtube.com/watch?v=aI3yNckfSvU

31.12.2018

Прекарах целия ден в приятно обикаляне на интересните места във Виентян. Първата ми спирка беше храма Wat Sisaket, който добре си спомнях от предното ми посещение тук през 2009 г. Жалко, че във вътрешната част на храма имаше забрана за снимане и охранител зорко следеше посетителите, та не успях да щракна нищо от уникалните стенописи. Поне статуите, които създаваха усещането, че са безброй, бяха достъпни за снимане и много им се радвах. Бяха ми се запечатали в съзнанието предния път и сега отново ме впечатлиха много. Над 2000 са на брой. Билетът струваше 10 000 кип (близо 1 долар).

След посещението се насочих към автогарата, откъдето хванах рейс номер 14, отиващ до Буда парк - интересно място с множество огромни статуи малко извън пределите на града. Горях от любопитство да посетя това място, предния път го пропуснах и после съжалявах. Скулптурите са интересни, във вътрешността на една се влиза, а билетът за посещение на парка беше 15 000 кип. В автобуса до там имах лошия късмет зад мен да седи малко дете, което не спираше да ме тормози, дърпайки ми косата. Изтеглих се колкото можах напред на седалката, но диването не се спря. Едва се сдържах да се обърна и да му плесна един шамар, но за да не изреве някоя майка тигрица, реших просто да стана и да стоя на крака през остатъка от возенето, понеже други празни седалки нямаше. Веднъж стигайки до парка, се почерпих чепка банани от една сергия, за да си успокоя нервите.

Паркът е създаден през 1958 г и съдържа над 200 скулптури на Буда, хинду божества и митологични същества. Най-впечатляващата от тях е полегналият Буда, който спира дъха с размерите си. Прекарах доста време там, разглеждайки обстойно всяка скулптура. Обратно във Виентян, се отправих пеш към златната ступа Phra Thatlaung. Преди да стигна до нея, се качих на Триумфалната арка, наречена Patuxai и наподобяваща известната френска такава. Интересното е, че е построена именно в чест на тези, които са се били за независимост от Франция. Много впечатляваща конструкция, красива отвън, а гледката отгоре си заслужаваше 3000-те кип за билет. Ступата пък е най-важното свято място за будистите в Лаос. Смята се, че първоначално на това място е възникнал хинду храм още през 1-ви век. И по-късно е претърпявал множество опустошения по време на инвазии и войни, и възстановявания след тях. Ступата е наистина красива, сякаш цялата от злато. Последно е реконструирана след Втората Световна Война. Само малка част от нея е от истинско злато, останалото е боя. Вътрешната част не беше отворена за посетители, когато аз бях там. Само дворът беше достъпен и много ми хареса, билетът е 10 000 кип.

Лаос - 4000 острова и Чампасак

Гледка от изумителния храмов комплекс Wat Phu в Чампасак

Просто любимо :) - https://www.youtube.com/watch?v=6zTc2hD2npA

И в Лаос, както в Камбоджа и Виетнам, бях за първи път през 2009 г. Тогава ми стана любимата страна в Югоизточна Азия. Размечтах се да се върна някой ден да я обикалям с колело, просто е идеална за вело туризъм, понеже няма коли по пътищата. Стопът тогава беше много куц, нямаше трафик и едва се докопах до камбоджанската граница. По онова време пътувах в другата посока - от Лаос към Камбоджа, а сега обратно. Твърде малко места посетих тогава като най-много ме беше яд, че не отидох до Луанг Прабанг. Е, беше време да поправя грешката си. Предното пътуване тук ще запомня с гостуването на чудесно каучсърфинг семейство във Виентян, мъжът беше австралиец, а жената местна. Както и с еднодневното обикаляне на храмовия комплекс в Чампасак - любимото ми място от тогава. Останалото време прекарах основно в стоп и дълги часове на пътя. Сега всичко обещаваше да е по-различно и имах намерение да посетя много от пропуснатите преди места. Най-важното и просто задължително - Луанг Прабанг. Но преди това като за начало след границата, се отправих към един невероятен район в Меконг, наречен неслучайно 4000 острова, или Si Phan Don. Същински архипелаг насред огромната река. Намира се съвсем близо до Камбоджа и е задължителна спирка за всеки, който би желал да опознае заспалия островен живот на приятелски настроени местни, да види водопади, или пък да си почине истински, далеч от лудостта на градския живот.

Преди да стигна това райско кътче обаче, трябваше да мина границата, останала в спомените ми като мястото, където почти умрях от жажда по време на миналото пътуване. Нямах понятие дали нещата са се променили и сега има трафик по този път, или пък всичко си е постарому и минават 1-2 коли за деня. Предстоеше да разбера...