До Нордкап с колело - част 14 - Финландия

на границата с Норвегия :)

https://www.youtube.com/watch?v=q1V7ylVP7Bs


Ден 92 - Karasjok - Kaamanen (08.09.2017) 
километър 6501
за деня - 85,82
Маршрут: Karasjok - Karigasniemi - Kaamasmukka - Kaamanen

Цяла нощ парното в хола на доктора бумтеше и направо прегрях, носът ми се запуши и на сутринта едва дишах. За човек, който не е спал в отоплено помещение от доста години, явно беше трудно да се адаптирам към парното и последствията не бяха приятни, но поне бяха краткотрайни. Сутринта доктор Ян ми подари страхотно СД с традиционна саами музика, както и няколко красиви пощенски картички, на които имаше изобразени саами хора в носии. Навлякох двата пуловера - също подарък от него и вече имах готовност да изляза на кучия студ отвън. Докторът отиде на работа, а аз до аптеката, която най-сетне беше отворила. Срещу 180 крони получих две опаковки доксициклин и вече имах достатъчно на брой хапове за 20-те дни, през които трябваше да ги пия. Очертаваше се само един проблем - докторът беше казал да ги пия с много вода или други течности, а в този студ едва преглъщах по 5-6 глътки вода на ден.
Не можех да изпия повече, водата в шишетата ми беше адски студена, по цял ден ме втрисаше, сополът в носа ми беше замръзнал до обяд и последното нещо, което ми се правеше, беше пиене на ужасно студена вода. Едва преглъщах хапчето с една глътка и не пиех повече целия ден. Изобщо не се изпотявах като карах въпреки всичките дрехи, а и не ходех до тоалетна повече от два пъти на ден, така че организмът ми просто нямаше нужда от пиене на вода. В същото време ако имаше топъл чай щях с голям кеф да го изпия, но нямаше как да се снабдя с такъв поради липсата на котлонче. Всъщност даже и да имах котлонче, ясно осъзнавах, че никога нямаше да отделя и 5 минути за ползването му, просто намирам готвенето за страшна загуба на време при пътуване и хиляди пъти повече предпочитам да ям сухоежбини и боклуци, за да си прекарвам всичкото време максимално интересно и вълнуващо, а не в кебичене до тенджерата. Спомних си за пътуването в Южна Америка с другарчето, където се сдобихме с котлонче и всеки път щом другарчето искаше да готви, аз изпадах в ярост и недоволство, че се бавим и се прахосват ценни часове, които може да се прекарат в приключения и разглеждане. Вярно, че постоянно ядяхме готвено и вкусно, но такова вкъщи цял живот мога да си ям. Продължих да си пия доксициклина без никакъв прием на течности чак до южна Финландия, където времето се затопли и започнах да ожаднявам поне малко.
Поех по шосето към границата и потънах в мрачни мисли относно раздялата с Норвегия. Въобще не ми се напускаше страната и ако не беше лошото време и идващата зима, щях да остана повече. Неусетно изминах 10 км, когато установих, че изобщо не съм на прав път. Намирах се на Е6 - главния път към Киркинес, вместо на Е92, която се движи успоредно на Е6, само че ги дели огромна река. Единственият мост беше в Карашок и аз явно не обърнах внимание, че хващам тотално грешен път. Нямаше друга опция освен да се върна обратно до града. За късмет се сетих, че мога да си взема пари от саами центъра в Карашок, там връщат на напускащите страната туристи процент данък от парите, с които са си купили нещо в страната. На мен ми се падаха 70 крони от покупката на якето и отидох да си ги поискам срещу касовата бележка. Веднага ми ги дадоха като момичето дори уважи молбата ми да са в евро. Нямаше да ми трябват крони понеже напусках страната.
С мръсна газ се отправих към границата, денят започна с 20 км навъртени напразно. Сравнително бързо стигнах границата, спрях там за снимки, а от другата страна на моста имаше стаичка с гранични служители. Една жена излезе, попита ме дали ми е харесала Норвегия и даже не ми поиска паспорта. Беше и интересно какъв ми е бил маршрута и къде ми е харесало най-много из страната. Пожела ми приятен път и продължих по дългото нагорнище след къщичката. Следващите часове карах в нищото, радвах се на финландската природа и се оглеждах за някой лос между пожълтелите листа на дърветата. Есента идваше невероятно бързо, всъщност вече беше дошла. Когато слънцето се скриеше, ставаше ужасно студено. Но радостта ми беше голяма от това, че не валеше! До късния следобед успях да видя няколко северни елена, една тлъста лисица и един заблуден лос :) Пътят бе хълмист, но нямаше никакви големи планини и нямаше да има повече занапред, нито пък тунели. Ужасно много ми липсваше вече Норвегия, но и Финландия беше пълна с дива природа, така че нямаше да страдам дълго. Особено северната и част - Лапландия, която е родината на Дядо Коледа, е покрита изцяло с гори и безброй езера. Е, няма отвесни скали и умопомрачителни гледки, каквито имаше в страната на фиордите, но поне гората и водата са си тук :) Също така има северни елени, лосове и хора сааами, така че нямаше да е чак толкова различно, или поне така си мислех, докато карах първите си километри в новата страна. Всъщност Финландия не е нова за мен, бях тук на стоп през 2010-та и посетих някои места, само че не толкова на север, бях предимно в южната част. Лапландия ми беше позната само от документални филми и четене на информация из книги и Интернет, беше ми супер интересно да я посетя. Разни хора ми бяха разказвали легенди за гигантските комари, които били навсякъде и хапели жестоко. Нито този път, нито предишния видях дори един комар в Скандинавия и продължавам да се чудя какви са тия истории за огромни комари и дали някой не си ги измисля.
Нещо, което страшно ме глождеше с влизането в страната, беше дали тук ще се продава от норвежкото кафяво сирене, от което хич не исках да се лишавам, толкова го заобичах! Също така дали ще има безплатни тоалетни и ток, където да си зареждам батериите. Финландия е в Европейския съюз, което значи силен наклон към дивия капитализъм и консуматорството. Това ме наведе на мисълта, че ще изникнат огромни молове, супермаркети, в които ще е пълно с евтини стоки и некачествени храни, ще има доста по-малко тоалетни и други неща, направени за хората. За някои неща имах право. Тоалетните значително намаляха като честота и редовно се натъквах на осрани отбивки край пътя, затрупани с тоалетни хартии, естествено не до самия път, а отзад в гората. В южната част изникнаха огромни молове и търговски вериги, в които се продаваха всякакви евтинии, даже гащи и чорапи за по 1 евро. Асортиментът от хранителни продукти нарастна брутално, вероятно за сметка на качеството. В Норвегия дори най-евтината храна беше на ниво, даже по-добра от скъпите храни в България и се наблягаше силно на местното производство, а във Финландия си беше както всяка страна в ЕС, имаше от всичко и по много. Всъщност то си има качествени храни, само че са скъпи, а евтините така заливат и завземат пазара, че никой с ограничен бюджет няма дори да си помисли да купи нещо свястно и скъпо като има неща за малко пари. В Норвегия всичко си беше скъпо по принцип, но малкото по-евтини неща също бяха страхотни. С други думи май ще излезе, че се хранех най-добре в Норвегия въпреки скъпотията там.
Всичките тия неща бяха бели кахъри пред новостите в пътната обстановка, с които бързичко трябваше да свиквам... Времената на респект и толерантност към колоездача бяха безвъзвратно загубени и следващите месеци щях да се сблъскам с варварщина на пътя, която започна още във Финландия. За съжаление изобщо нямах готовност за това, което ме очакваше. До такава степен се разглезих в страната на фиордите, където шофьорите ме изчакваха търпеливо, заобикаляха ме с голяма дистанция, никога не ми свиреха и псуваха... Още във Финландия започна Адът - връщането към "балканския маниер" - агресивни диваци зад волана, които сякаш искат да те убият нарочно! В Лапландия нямаше много трафик, но на юг нещата излязоха от контрол и всеки ден споминах стотици майки в пристъп на ярост към всички шофьори, които минаваха покрай мен сякаш не съществувам и ха да ме забършат! Все си мислех, че финландците са добри шофьори като норвежците, но уви! Направо са си досущ като българите, въобще не се съобразяват с човек на колело. Е, поне първите дни в Лапландия бяха спокойни.... Да не говорим колко безплатна храна има навсякъде - боровинки, малини, ягодки :))
Докато карах към главния път, се появи табела с предупреждение, че следващите 28 км от шосето са в ремонт. Асфалтът свърши и започнаха най-трудните 28 км с бутане на колелото и каране само на места, където едрите камъни не бяха чак толкова едри. Всъщност гумите на Дявол имаха огромни трудности в преминаването по този път даже и с бутане, понеже са тънки непрекъснато поднасяха като опряха в някой камък и се наложи да бутам няколко часа. Преди тъмно излязох на главния път и разпънах палатката в една горичка. Хапнах боровинки за вечеря и заспах като пън. Интересно, че през тази нощ не мръзнах. Явно температурите са били по-високи от обичайното, или топлият душ от предната вечер още ме е държал.



есента дойде!

открийте лоса :))

пътя, по който беше кошмарно за каране

Ден 93 - Kaamanen - Tormanen (09.09.2017) 
километър 6585,77
за деня - 84,77
Маршрут: Kaamanen - Inari - Ivalo - Tormanen

Събудих се късно и докато стигна Инари стана обяд. Порадвах се на езерото, което е третото по големина във Финландия и има над 3000 острова в него. Имаше голям музей, който ми се стори много интересен за посещение, но входът беше скъп. Не намерих никакъв достъп до ток и след като взех туристически брошури от инфоцентъра на музея и храна от супермаркета, продължих да карам към Ивало. Пътят е хълмист, не е равно, но не е и планина. Навсякъде всичко е гора и се кефех много на пейзажа, въпреки че гледки не се откриваха често. На едно местенце имаше отбивка към заведение, а до него тръгваше пътека към мечешка бърлога, в която явно преди е живяла мечка. Около цялото магазинче и заведение имаше мечешки статуи - дървени и плюшени като едната плюшена даже беше механична и си отваряше устата :) Заключих колелото на паркинга и се качих до мечешката дупка, както и до гледката, която се откриваше малко по-нататък по пътеката. Местенцето много ми хареса, имаше и информационни табели с обяснение за видовете дървета, горски плодове, животни. Други местни туристи също се разхождаха по пътеката, времето беше чудно и финландци явно му се наслаждаваха. Късният следобед доктор Ян ми звънна по телефона да ми напомни да пия доксициклина и да ми каже, че според него моето постижение е по-голямо от това на професионалните колоездачи, които се състезават във вело надпреварата, провеждаща се в Норвегия в момента. После започна да пуска класическа музика по телефона и да ме пита дали знам съответното произведение. Заръча ми да се пазя и да си обличам пуловерите, които ми е подарил, за да не мръзна. Като се смрачи спрях да къмпирам на крайпътна отбивка, наблизо бяха паркирани и две каравани с туристи. Нощта беше толкова вледеняващо студена, че наистина оцених наличието на дрехи, всички от които облякох.


по пътя

крайпътно магазинче на ескимоси саами
 
една от малкото гледки по пътя


езерото Инари

първи храни във Финландия


езерото Инари

магазинчето край мечешката дупка




вътре в мечата бърлога

гледка от пътеката



една студена нощ

Ден 94 - Tormanen - Vuotso (10.09.2017) 
километър 6642,57
за деня - 56,8
Маршрут: Tormanen - Saariselka - Tankavaara - Vuotso

Днес времето нямаше нищо общо с предните дни... Скандинавия ми показа бруталната си страна за пореден път. През целия ден духаше силен вятър и беше много студено, а вечерта успя и да завали. Доста време се задържах в Saariselka, в сградата на туристическата информация имаше малко музейче, където се отплеснах, беше безплатно. Имаше изложени носии на сааами от различни региони. Градчето се оказа доста туристическо, разгледах го и се отбих в църквата, където се оказа че има контакти с ток и няма никого. Останах да заредя телефона, след което продължих към голямата атракция на района - златния град в стил "див запад" Tankavaara. Това по-скоро село, отколкото град, е известно със златната треска, започнала през 1930 г. Понастоящем има голям музей с части на закрито и открито. За посещение на закритата част се плаща вход, но в откритата всеки може да се разходи. Отначало има инсталирани цели сгради като декори от филм за Дивия запад, а навътре към музея има всякакви интересни постройки от онова време, както и уникална къщичка, направена изцяло от стъклени бутилки. А на едно местенце има магазин на самообслужване, от който можеш да си вземеш полу скъпоценен камък, фосил или пък златен прах като има оставена кутия за пари и всяка стока си има написана цена. Явно в цяла Скандинавия този тип търговия върви, защото няма тъмни балкански субекти, които да разграбят всичко от тезгяха без да пуснат и стотинка. Очарова ме това местенце с цялата му златотърсаческа атмосфера и разглеждането му ми дойде много освежаващо след цял ден борба срещу вятъра.
Продължих към Vuotso, заваля и вятърът стана още по-свиреп. Беше едва 18:00, но когато попаднах на традиционна саами къщичка до една бензиностанция, реших да остана там, за да имам подслон от дъжда. А и за да спя за първи път в такава постройка :) За късмет нямаше никакви хора наоколо, въпреки че бях в градчето. Всичко беше затворено и не спираше да вали порой. Къщичката беше чудна, покривът дървен и постлан с мъхове, подът от наредени един до друг камъни, имаше огнище в средата и пейки, на които да спя. Много се радвах на подслона, изля се страшен дъжд навън. Прекарах спокойна нощ, в малко държави по света можеш да спиш в самия град все едно на улицата и да останеш необезпокояван. Докато заспивах си мислех за северните елени, които и днес имах късмет да видя покрай пътя. Група от тях дори изтича на шосето пред колелото ми и се наложи да набия спирачки, за да не направим катастрофа :)


вътре в музея в Saariselka
 
Традиционни сааами носии:



 

църквата в Saariselka


този ми се прави на важен :)

в златното село Tankavaara





магазин на самообслужване

златен пясък

любимата ми къщичка от бутилки! :)


знак, предупреждаващ за комари :)))





саами къщичката във Vuotso, където нощувах

вътре

Ден 95 - Vuotso - Vuojarvi (11.09.2017) 
километър 6684,38
за деня - 91,81
Маршрут: Vuotso - Sodankyla - гора преди Vuojarvi

Заради безмилостния порой къщичката бе леко наводнена на сутринта, вода се стичаше по тавана. Този ден се очертаваше да е кошмарен, не спираше да вали и изобщо нямаше изгледи да спре. Километрите минаваха бавно и трудно, нямаше нещо по мен, което да не е мокро. Понеже се оказа, че имам хост от каучсърфинг близо до Рованиеми, трябваше да бързам много, за да стигна навреме до него. Карах и се тресох от студ, докато стигнах Sodankyla, където дъждът най-сетне спря! Купих си храна от супера, видях старата и новата църкви, взех брошури от туристическата информация и с това се изчерпваха възможните дейности в градчето. Тъкмо като тръгнах да карам, отново заваля. Продължавах да карам до тъмно с надеждата да открия някакъв навес, подслон, каквато и да е сушина. Имаше дървени барачки на някои места, но или бяха до къщите на хората, или навътре в къра, където беше невъобразима кал и нямаше начин да се влезе. Искрено съжалих, че не останах в страхотната къща-сцена, която открих в гората по-рано през деня и прецених, че е твърде рано да спирам. Спах в гората и цяла нощ валя.



в Sodankyla

новата църква

старата църква


този път водеше до страхотна къща-сцена в гората

ето я и нея - идеален подслон

тук се събират да танцуват когато има фестивал

нашата Баба Марта в голям формат :)














Ден 96 - Vuojarvi - Arctic Circle hiking area (12.09.2017) 
километър 6760,39
за деня - 76,01
Маршрут: Vuojarvi - Tianen - Nampa - Vikajarvi - Arctic circle hiking area

Днес дъждът ме пожали и остана сухо до късния следобед. Карах бързо, за да е сигурно, че ще стигна при хоста навреме. Нямаше кой знае колко баири и още на обед приключих със 76-те километра до зоната за преходи Arctic circle. Обадих се на хоста и се разбрахме да отида на уреченото място чак в 6 следобед, което ми даде възможност да поразгледам този приказен район. Нямаше време за дълги преходи, но поне за по-кратките щях да успея. Разгледах информационните табели в началото и се отправих по пътеките. Донякъде можеше да се мине с колелото, а после го заключих за едно дърво като прецених, че е безопасно вдън горите и няма никой, който би ме обрал, освен някой любопитен гном или трол :) Разходих се по дървените пътеки, изградени в гората, прочетох всичките информационни табели, стигнах до страхотно местенце с навеси, тоалетни, огнище - идеалното място за спане ако нямах хост. За кратък миг успях да зърна една граблива птица, както и напълно неочаквано - глухар! От години се опитвам да видя тази птица в България и досега все нямах късмет, ето че трябвало да дойда във финландските гори, че да го зърна. Докато се разхождах за съжаление заваля, при това много проливно. Изчаках под един навес, докато наближи 18:00 и се отправих към мястото в гората, което хостът ми Ееро бе описал. До къщата му се стига само с лодка, с която прекосяваш реката и на другия бряг е домът му. Като стигнах до малката гребна лодка, почнах да се чудя дали ще успеем да прекараме колелото с нея. Почаках десетина минути в дъжда и ето, че бусът на Ееро се зададе по черния горски път. Неочаквано от него излязоха две момичета от Сингапур, също каучсърфинг гости. Очертаваше се супер интересна вечер в международна компания. Сингапурките имаха няколко куфара, които пренесох и натоварих в лодката, бяха ми много благодарни, понеже те едва успяваха да ги отлепят от земята. Ееро натовари храните, които бяха напазарували в града, всичко това плюс нас се събра в лодката, но не остана място за колелото, което щяхме да прекараме втория път. След като разтоварихме куфарите и момичетата, се върнахме да вземем колелото с багажите по него, наложи се да сваля дисагите, за да е по-лесно да изкараме колелото от лодката като стигнем до кея пред къщата. Домът на Ееро се намира до реката сред гъста гора, няма път или пътека до него. Освен къщата, в която живее, има и външна тоалетна, малка плевня и задължителната за финландците сауна. Няма ток и течаща вода, а отоплението е с печка на дърва, която се ползва и за готвене. Вътре става супер топло като бумти печката, а за осветление служат газовите лампи. Атмосферата е приказна и на човек не му се иска да си тръгва. Тишината нощем е абсолютна, най-близкият път с коли е на 3-4 км. Около къщата растат всякакви боровинки и гъби, реката осигурява постоянен достъп до вода и за хората, които обичат живота сред природата, това място е просто съвършено :) За момичетата от Сингапур, които очевидно идваха от пълната противоположност - интензивна градска среда, преживяването гарантирано беше запомнящо се. Бяха много разговорливи и любопитни, чудеха се как минавам по 80-100 км на ден с колело като изобщо не можеха да си обяснят как е възможно. Аз пък се изумих като изцепиха, че боровинките растат по дърветата и ги заведох отвън да им покажа къде аджеба растат истинските боровинки и да ги опитат :) В моите очи те бяха съвършеното олицетворение на човека от бъдещето - не просто безвъзвратно загубил връзката си с природата, а всъщност изобщо не я е имал от самото си раждане. Стана ми много тъжно, че има такива хора, които вероятно никога няма да опознаят природата и да я обикнат. Сингапур е свръх модерен град, в който се стимулира консуматорството, надпреварата и технологичния прогрес. Те самите споделиха това на вечеря, а и аз го усетих лично, когато бях там. От малки ги учат да се надпреварват едни с други, да работят много и да са винаги безупречни. Всичко това за сметка на контакт с природата или време на свобода в занимания, които не носят пари. И двете момичета бяха много позитивни и приятелски настроени, но като ги слушах, осъзнах че идваме от тотално различни светове.
Eeро се зае да приготвя страшни вкуснотии за вечеря, а ние му помогнахме с рязането на зеленчуците. Ястието беше микс от зеленчуци, сготвени в съвършената печка, а десертът - банани, пълни с парченца шоколад и изпечени в същата тази печка, докато почернеят и шоколадът се втечни. Преди да седнем да ядем, Ееро предложи да се възползваме от сауната. Момичетата отидоха, а аз останах да наглеждам яденето и да си пиша записки за предните няколко дни. Изобщо не ме влече сауната и не разбирам тази странна приумица, даже нямах желание да пробвам. Просто никога не ми е било интересно, също както алкохола и цигарите например. А за финландците казват, че първо строят сауната и после къщата, толкова им е важна. Ееро каза, че по правило вътре всички влизали голи, но понеже разбира, че гостите му не са свикнали на подобни нрави, разрешава да влизат завити с хавлиена кърпа. От моя гледна точка и двете са недопустими, но кой ли ме пита мен с моите непонятни нрави за навлизане в личното пространство и отвращението ми към подобни неща. Явно кракът ми няма да стъпи на нудистки плаж и в сауна до края на живота ми, все пак не обичам да повръщам.
След сауната седнахме да ядем и в това занимание с охота се включих :) Всичко беше супер вкусно, а разговорите вървяха до след полунощ. Ееро определено е много интересен човек и честно казано му завидях благородно за живота в гората, който и аз можех да водя ако не обичах толкова много близките си. А сингапурките като гъби попиваха всяка нова информация за фауната и флората на Финландия като най се впечатлиха от лоса :) Като стана време за спане, Ееро им отстъпи стаята си, за да им е удобно да спят на легло, все пак са градски момичета. Аз се настаних на единия голям диван във всекидневната, а той на другия и всички заспахме като изклани. Толкова добре спах за първи път в цялото пътуване. Топлината, идваща от печката, беше мека и приятна, а не задушевна и изсушаваща въздуха като обикновеното отопление. За човек, който мрази всякакви отоплителни уреди, тази печка ми подейства абсолютно уникално. Единствено тя не ме накара да проклинам топлината, а да и се радвам.





почти не остана до града на Дядо Коледа


много вкусна изглежда :)


в района за горски пешеходни маршрути около дома на Ееро

по един от тях



подслони в гората, идеални за спане

приготвяме зеленчуци за вечеря

невероятната печка за готвене и топлене :)

манджата е готова :)

печени банани с шоколад - адски вкусно!

Ден 97 - Arctic circle hiking area - плаж след Rovaniemi (13.09.2017) 
километър 6796,55
за деня - 36,16
Маршрут: Arctic circle hiking area - Santa Clause village - Rovaniemi - плаж

Сутринта Ееро приготви чудна закуска - препечени филийки с поридж - каша, която много се яде във Финландия. Аз пък се зарибих да си направя печените банани от предната вечер като се прибера вкъщи и да не повярваш - няколко месеца по-късно наистина ги направих и станаха като тези на Ееро :) Имайки предвид, че и едно яйце не мога да сваря, не знам как ми се получиха бананите! След закуска продължихме да си говорим и измихме цялата купчина чинии, която бяхме натрупали. Чак към 13:00 се натоварихме на лодката и отново на два пъти се върнахме от другата страна на реката. Ееро и момичетата се качиха в буса и поеха към Рованиеми, а аз след тях с колелото. Определено незабравимо каучсърфинг гостуване, безспорно най-готината къщичка, в която нощувах досега като и компанията беше чудесна.
По пътя заваля проливен дъжд и докато стигна селото на Дядо Коледа, разположено точно на Полярния кръг около 8 км преди Рованиеми, бях вир вода. Заключих колелото под един навес и се впуснах в разглеждане на всички постройки. Имаше множество магазини, пощенски офис на Дядо Коледа, където имаше складирани писма от множество държави, също и от България. Взех си картичка за спомен от там и отидох да видя самия Дядо Коледа, с когото можеш да се срещнеш не само по Коледа, но и всеки ден от годината. Не можеш да се снимаш с него с твоя апарат, едно от джуджетата му те снима и после можеш да си купиш снимка и видео на супер високи цени, нещо от порядъка на 30-40 евро за снимките и видеото. Срещата се излъчва на живо на сайта - https://santaclausoffice.com/santa-claus-live/    Ако знаех предварително, можех да кажа на нашите да ме гледат и запишат някак си видеото, но нямах идея, че ще се излъчва на живо, а цената на снимките и видеото не ми беше по джоба, така че си останах само с чудния спомен от срещата с брадатия старец :)) Здрависах се с него, разпита ме за пътешествието ми и ми каза да го очаквам на Коледа в Хасково :) Кефът ми беше пълен и си тръгнах с широка усмивка, въпреки леещия се навън дъжд. Карах до Рованиеми, където седнах да зареждам батериите на един контакт до супермаркет, докато чаках дъжда да намалее. Разходих се набързо из центъра и тъй като дъждът се усили жестоко, останах на сушина под навеса на църквата. Лошото бе, че се стъмни и не можех да мръдна от там, нямах идея къде ще спя. Към 8 взе да намалява и веднага отпраших нататък по пътя в тъмното, надявайки се челника и задната светлина да са достатъчни, че да ме виждат шофьорите. За пръв път ми се налагаше да карам в тъмното от много време насам. Не ми се искаше да продължавам дълго, установих се на кофти място, видимо от пътя, но се надявах никой да не дойде да ме притеснява. Финландия ми се струваше малко по-опасничка от Норвегия по отношение на човешкия фактор в големите градове и около тях. Иначе на север в гората си беше същата като Норвегия и Швеция - съвсем спокойна и безопасна поради липсата на човеци.


домът на Ееро в гората :)

препечена филийка с поридж



в лодката с Дявол и Ееро

втори курс - със сингапурките


отново пресичам полярния кръг :)




в селото на Дядо Коледа

купища писма от цял свят





в Рованиеми





Ден 98 - плаж след Rovaniemi -  гора след Kemi (14.09.2017) 
километър 6922,80
за деня - 126,25
Маршрут: плаж - Niskanpera - Hirvas - Muurola - Jaatila - Tervola - Itakoski - Ilmola - Kemi - гора

Никой не ме обезпокои въпреки близостта до пътя, а на сутринта местенцето, където нощувах, изглеждаше райско. Разбесняла се катерица търчеше по един бор и ми позираше за снимки :) А най-хубавото беше, че ме очакваше цял ден без дъжд! Това беше повод за празник по тези географски ширини. Теренът беше равен, направих добър прогрес без изобщо да се уморя. Явно доксициклинът вече действаше и почваше да унищожава паразитите на лаймската болест, които ме уморяваха до краен предел. Сякаш изведнъж умората започна да изчезва и хвърчах по пътя. Около 40 км след Рованиеми се движех само по велоалея, така че нямах вземане-даване с луди шофьори. В Tervola се отбих от главния път, за да видя църквата и после вместо да се връщам, хванах второстепенен път, също водещ в моята посока, само че имаше по-малко трафик. Стигнах град Кеми в 17:30 следобед, отбих се до супера за храна и седнах да ям на пейка до църквата, след като разгледах набързо града. Един тлъст заек съвсем неочаквано изскочи от храсталака до пейката и веднага тръгнах след него с надеждата да ме отведе към дупката за Страната на чудесата! Уви, мързеливецът заседна в парка и хич нямаше намерение да си ходи вкъщи. Преди тъмно излязох от града и се установих на скришно, в горичка недалеч от бензиностанция.


малко след събуждане това диване дойде да ми позира :)

църквата в Тервола
в Кеми

църквата


Ден 99 -  гора след Kemi - плевня след Kempele (15.09.2017) 
километър 7055,47
за деня - 132,67
Маршрут: гора - Simo - Nyby - Olhava - Ojakyla - Oulu - плевня след Kempele

И днес отбелязах добър прогрес в километрите, започнах поредица от все по-успешни дни, въпреки че все по-рано се стъмняваше. Сутринта започна леко да ръми, а докато карах по шосето, се вбесявах, че шофьорите изобщо не ме уважават и карат като луди. Като стигнах Iinhamina се отбих до готин парк с арт-скулптури в него, както и интересна църква недалеч. 20 км преди Оулу спрях до един супермаркет да пия мляко с какао, докато чакам дъжда да спре. Там срещнах друг велопътешественик за първи път след раздялата с Луси, беше от Тайван и си личеше, че бая е карал. Отиваше на север, но само до Рованиеми, защото му беше ясно, че е твърде късно да се ходи по-нагоре. Докато си говорехме, дойде местен колоездач, който търсеше семейство канадски колоездачи. Щял да ги хоства чрез warmshowers - сайт за гостоприемство като каучсърфинг, но само за колоездачи. Обаче плановете му се променили и сега нямало да може да ги подслони. Та се надявал да ги види някъде случайно и да може да им съобщи. Пита ни дали сме ги срещали. След като дъждът спря, тайванецът тръгна на север към Кеми, а аз на юг към Оулу. Градът се оказа приятен и интересен, прекарах няколко часа там и като взе да става късно, натиснах педалите към края му. След доста каране и губене заради велоалеите и не особено ясните им обозначения, накрая успях да се набутам нелегално в една плевня на къра и да се спася от дъжда, който вече яко плющеше. Това беше най-меката нощувка в пътуването - спах върху сламена купчина :) И за късмет собственикът не ме хвана.






минах 7000 точно преди Оулу

и тук май се крадат колела и части

в Оулу







на меко

Ден 100 - плевня след Kempele - плевня след Yppari (16.09.2017) 
километър 7166,45
за деня - 110,98
Маршрут: плевня след Kempele - Tupos - Liminka - Raahe - Saloinen - Pyhajoki - Yppari

Вчера започна поредната серия от зверски студени дни, температурата винаги беше между 5 и 9 градуса и сополите ми течаха безспир, докато карах. Нощта в плевнята беше райска, но на сутринта докато бутах колелото през къра, си намокрих яко чорапите и пръстите на краката ми замръзнаха. Наложи се да спирам да ги разтривам и да слагам всичките си сухи чорапи едни върху други. Този ден не прекарах цялото си време на пътя в ругаене след шофьорите, почнах да претръпвам и да свиквам с обичайния дивашки манталитет на каране. В град Raahe взех храна от супера и реших да заредя телефона на контакта отпред. Един работник, който събираше количките, дойде доста грубо да ме изгони. Никога досега не ме бяха гонили за подобно нещо. Продължих по 24 км велоалея до следващия град, дъждът завзе нацяло пейзажа и беше безмилостен. Като се смрачи и трябваше да спирам за деня, изпаднах в отчаяние за някакъв навес. И когато видях самотна барака на къра, веднага се устремих към нея. Спах на сухо като едва сбутах палатката между купчини палети.


в Raahe






отново барака ме спаси от подгизване

ето я и отвън на сутринта


Ден 101 - плевня след Yppari  - Kokkola (17.09.2017) 
километър 7256,43
за деня - 89,98
Маршрут: Yppari - Kalajoki - Himanka - Kokkola

Благодарение на бараката имах суха палатка, след като цяла нощ не спря да вали. Лошото е, че и през деня не спря. А имах немалко километри до следващия хост от каучсърфинг, който ме чакаше в Коккола. Само като си помислех за топлия душ там, криле ми поникваха и с Дявол политахме по мокрото шосе. Като стигнах града нямаше сухо по мен, всичко беше подгизнало. И тамън когато пристигнах, спря да вали :) Времето очевидно ми се подиграваше. Спрях за тоалетна на една бензиностанция преди града, където жена с колело ме заговори и заразпитва откъде идвам и къде отивам. Каза, че и тя е пътувала с колело преди години из Франция и ме покани да спя в къщата и ако няма къде да нощувам. Така се зарадвах, че някой ме кани, но възможно в най-неподходящия момент, когато вече имам домакин. За всеки случай записах телефона и ако случайно уговорката с хоста се разтури.
Разгледах набързо центъра на Коккола, хубавото на градовете във Финландия е, че повечето бързо се обикалят и няма купища на брой стари сгради и музеи, които да зяпам. Всичко е семпло и разглеждането е постижимо за кратко време, не е като да си в Прага или Дрезден, където не можеш да смогнеш да въртиш очите по всички околни сгради и мозъкът ти става на пихтия, докато се опитваш да осъзнаеш мащабите и броя на историческите места.
Томас дойде да ме вземе от центъра и се отправихме към студентското общежитие, където живее. Той е чилиец от Арика и е в Коккола по програма Еразмус за международен обмен на студенти. Разпитах го как му се струват хората тук и как се адаптира, сподели че му е адски трудно и намира хората за много студени и необщителни. Чудеше се как ще издържи още 3 години в такава среда. Чилийците са тотално различни от финландците и според моите впечатления, за 5-те месеца в Чили малко или много поопознах нравите там и не вярвам в успешната адаптация на един чилиец в която и да е скандинавска страна. На Томас явно никак не му беше лесно тук, с ужас сподели, че всички съквартиранти, които е имал досега в общежитието, дори не са му казвали "здравей". А по-късно аз лично се убедих в това, съквартирантът му даже не го поздрави като се прибра. Единствените приятели, които намерил, били други чуждестранни студенти. От местните не се сприятелил с никого за една година.
След като се настаних, излязохме да се разходим из града и да вземем храна за вечеря. Заключих Дявол на главния вход на общежитието, където и Томас заключваше своето колело. Той ми разказа, че преди време имал друго, което било откраднато заедно с всички колела на другите студенти. Минал някакъв бус през нощта и ги натоварил всичките, които не били заключени. Много хора си ги оставяли просто така пред сградата, но явно това е било възможно преди години, когато още не са били плъзнали български и румънски цигани в Скандинавия. Сега ужасно много се крадат колела и почти всеки хост ми казваше за откраднатото си колело. Томас е живял само година в Коккола и вече имаше липсващо колело. Някой дори бил видял как бусът събира колелетата във въпросната нощ, но не се обадил в полицията. Което за пореден път ме подсети какво беше казал хостът ми в Гьотеборг, Швеция - а именно, че полицията не става за нищо и няма никакъв шанс да ти открие откраднатите неща. След всичко това не ми остана друго, освен да се надявам на здравата заключалка на Дявол, която се води с най-висока степен на защита. И на това, че пред общежитията имаше къде по-лъскави и скъпи колела от моето.
Томас ме разведе из града, много е приятен и има хубав стар квартал, патици на реката и зелени площи. За късмет пекна и слънце в този дъждовен ден. Взех храна за вечеря от супера, а Томас я сготви и хапнахме много вкусен боб с ориз. До късно говорехме за Чили като той беше изумен, че познавам много повече места в страната му, отколкото той самия. Разказвах му за чудесата на Патагония и го посъветвах да отиде там при първа възможност. През нощта не успях да спя добре заради парното, от което веднага ми се запуши носа, цяла нощ се задушавах и ми беше горещо.

в центъра на Коккола

пеперуда по пътя


Ден 102 - Kokkola - Vaasa (18.09.2017) 
километър 7388,15
за деня - 131,72
Маршрут: Kokkola - Oravais - Kvevlax - Vaasa

Днес имах да мина 130 км до следващия каучсърфинг хост в град Vaasa. Томас отиде на уроци по руски език, а аз потеглих към главния път. От голяма полза за успешното минаване на тези 130 км беше пълната липса на неща за гледане по пътя, нямаше никакви интересни места и километрите се минаваха много бързо. Въобще не се уморявах и като гледах ежедневния си прогрес тези дни, се чудех до каква степен лаймската болест ми е влияела, че да се скапвам тотално за 30-40 км преди да я открия и да взема мерки. Късния следобед стигнах града и лисна страшен порой, който продължи цялата нощ. Много се радвах, че ще съм на сухо. Пристигнах в дома на Ивла, който не беше далеч от центъра, настанихме колелото в мазето и седнахме да хапнем, тя беше приготвила много вкусни спагети. Почерпи ме и финландски шоколад, марката е Fazer и май се води най-добрият сред местното производство. Ивла беше много готина и положителна, от скоро се нанесла в този апартамент и се опитваше да го разкраси както може, тъкмо беше измайсторила нова маса, за която баща и и помогнал малко. Доскоро живяла в Турку, но се преместила във Вааса, за да е близо до родителите си. Сподели, че си харесва работата, помага на деца с говорни проблеми, води се speach therapist. Иначе била учила и за гид сред дивата природа, така че познава доста растения и животни, характерни за района. Разказа ми къде какви маршрути за ходене има, личеше си, че много си харесва страната. Майка и е шведка, но тя е родена във Финландия и винаги тук е живяла.
На сутринта прекарах около два часа в разглеждане на центъра на Вааса, който беше много приятен, след което продължих на юг в посока Пори.


във Вааса





Ден 103 - Vaasa - гора преди Kuvaskangas (19.09.2017) 
километър 7535,35
за деня - 147,2
Маршрут: Vaasa - Langaminne - Svarvar - Portom - Tjock - гора преди Kuvaskangas

През този ден подобрих рекорда си по най-много изминати километри в това пътуване. На всичко отгоре изобщо не се уморих, а не спираше да вали цял следобед. След като закусих вкусната каша, която Ивла ми приготви и разгледах центъра, поех отново на път. Доста километри след Вааса карах по велоалеи и после се включих към главното шосе. Дразнех се на шофьорите, които постоянно ме изхвърляха от пътя и ми свиркаха като обезумели. Някои свръх нагли тираджии започваха да ми свирят отдалеч, за да се махна встрани. Нулево уважение и толерантност. Добре, че отново нямаше почти нищо за гледане по пътя и се придвижвах бързо като спирах само за тоалетни по бензиностанциите. Недалеч от Вааса има метеоритен кратер, но понеже беше встрани от пътя, не се отбих да го видя. По някое време забелязах два лоса в нива край пътя и успях да снимам единия преди да се шмугне в храстите. Вечерта карах до тъмно с надежда да намеря някаква барака, за да се подслоня при евентуален дъжд, но не открих и легнах в гора край пътя. Нощта беше доста студена.


малък лос :)


Ден 104 - гора преди Kuvaskangas - Pori (20.09.2017) 
километър 7600,43
за деня - 65,08
Маршрут: гора преди Kuvaskangas - Tuorila - Pori

За днес имах малко километри и много емоции в програмата :) Предстоеше ми гостуване на Златомира и Огнян в град Пори - двама прекрасни българи, емигрирали във Финландия преди много години. И двамата са диригенти, а Мира също така преподава пиано в музикалното училище. Мира ми беше учителка по пиано преди много години, когато бях на около 5-6 и те още живееха в Хасково. През 2010-та им ходих на гости за първи път и много се радвах да ги видя след толкова време, а сега - 7 години по-късно, отново бях на път да им гостувам. И двамата са много готини, свежи и положителни, освен това са страшно гостоприемни и всеки път като им гостувам, ме угояват прилично :) Имат две деца, които пък имат свои семейства и живеят в Хелзинки, няколко дни по-късно гостувах на сина им.
Когато пристигнах в Пори, още беше ранен следобед и не исках да ги безпокоя, имам си правило между 2 и 4 следобед да не ходя у хората, защото може някой да спи. Така или иначе имаше много неща за гледане в Пори и нямаше как да ми е скучно тези два часа. Първо седнах да обядвам в парка до катедралата, че ме гонеше глад. След това се отбих до огромен мол със супермаркет, където сума време избирах кой вид шоколадови бонбони да взема за Мира и Оги. Не че имаше чак толкова голямо разнообразие, но не знаех кои ще са хубави, така че се зачудих. После отидох до една далечна църква и мавзолей, покарах из центъра и понеже печеше слънце, разходката ми беше още по-прекрасна. Пори е хубав град и човек спокойно може да прекара доста време в разглеждането му. Докато карах през центъра обаче, се случи нещо неочаквано - скъса се жилото на предната спирачка! Добре, че беше равно и карах бавно, та спрях лесно, не като в Олесунд в Норвегия като се скъса другото жило и щях да се претрепя. Веднага побързах да купя ново жило от веломагазина, който си спомних, че видях някъде из уличките като минавах първия път през града. Продавачът ми поиска 5 евро за жилото, но като извадих една шепа стотинки и ги преброих около 3,50, той ги взе и каза, че е достатъчно, не поиска книжната банкнота от 20 евро, която извадих след това. Като стана 16:00 се обадих на Оги и той ме посрещна в чудесния апартамент, разположен буквално на пъпа на центъра. Настанихме колелото в гаража, а мен и багажа горе, поприказвахме си малко и Оги отиде на работа, а аз влязох да се изкъпя. По-късно Мира се прибра от работа и седнахме да си говорим, докато хапваме вкусни банички със сирене и спанак. Оги наскоро претърпял операция на коляното и сега бавно се възстановява. Преместили се в тази нова квартира, за да са по-близо до работата си. Когато им бях на гости преди 7 години, живееха доста далеч от центъра, а сега са на пешеходно разстояние от местоработата и им е много по-удобно. Лятото си идват в България като на Оги май повече му липсва, отколкото на Мира. Тя споделя, че се чувства у дома си именно в Пори. Вечерта всички си легнахме в около 22:00, което беше идеално за мен и се вписваше в нормалния ми ритъм на живот в палатката - рано лягане и рано ставане.
През нощта ми беше топло, въпреки че парното в моята стая беше специално изключено заради мен. Успях да спя, но без да се завивам с нищо, много ми е трудно да се адаптирам към отоплявани помещения при положение, че почти всяка нощ спя навън, а вкъщи не ползвам отопление от много години като някои зими температурата в стаята е -2 и чиниите в мивката замръзват. В Скандинавия навсякъде са им много топли къщите, парното постоянно е включено и дори в най-студените зими вътре е жега и се ходи по тениска. А на мен това топло ми се отразява всеки път по един и същ начин - носът ми се запушва и не ми стига въздух, почват да ме обливат горещи вълни.





в Пори









Ден 105 - почивка в Пори (21.09.2017)

Днес ме очакваше пълна почивка от каране, имах голяма нужда от такава, че от толкова часове, прекарани на колелото в последната седмица, започна доста да ме боли д-то. Имаше и друга причина за болките - колоездачният клин, с който тръгнах от вкъщи, вече беше станал на абсолютен парцал като дупките бяха големи колкото разтворена длан. Крайно време беше да го сменя.
Сутринта Мира ме нагости страхотна закуска - препечени филийки с лютеница, ашуре и мляко с какао :) Към обяд отидохме до музикалното училище, където ме разведе и ми показа залите, учебните стаи, библиотеката... Всичко беше прекрасно и много уютно, запознах се с готината библиотекарка, а в кафенето Мира ме черпи още вкуснотии та съвсем се оядох :) Запозна ме с нейната ученичка Мариела, симпатично момиче българка, която живее в Пори. После оставих Мира да работи и се върнах в апартамента при Оги, ядох вкусно зеле за обяд и отидохме с колата до плажа да го видя. Предишния път като идвах, не видях плажа, което се оказа пропуск - много е хубав! Намира се на 15 км от града, отидохме с чисто новото Рено на Оги, модел 2017-та, което само паркира и само си върви, няма нужда да правиш почти нищо :) Плажът беше чист, с прекрасен златист пясък и в този слънчев ден изглеждаше много атрактивен за плажуване. Като се прибрахме, се посветих на смяната на жилото на спирачката. Очаквах да ми отнеме доста време както първия път, но сега всичко стана за десетина минути, явно задобрявах с поправянето на колелото :) Смазах веригата, напомпах гумите и колелото беше в пълна готовност. След това почистих апартамента с прахосмукачката, за да помогна поне мъничко на прекрасните си домакини, а когато Оги се прибра от събрание, отидохме до мола да потърсим колоездачни клинове. Попаднахме на идеални за 19 евро и много се зарадвах, болките щяха да намалеят. Купих си и изхвърлих стария, от който дори парцал за под не ставаше. Вечерта Мира приготви чудна вечеря, която дори само да я гледаш, лигите ти не спират да текат :) Сърми, патладжан, зелен фасул, сирене, а за капак прочутите карелски пирожки, по които се побърках тотално и после не минаваше ден, в който да не си купя поне една от супермаркета. Направо се пристрастих към тях! В Норвегия беше кафявото сирене, тук пирожките, явно във всяка държава откачах по някоя традиционна храна. Още от първото ми пътуване имам склонност да се влюбвам в някое характерно за съответната държава ястие, особено ако е странно и непознато в България. И през целия ми престой в държавата искам все това да ям. Тия карелски пирожки явно толкова са ми харесали, че наскоро ги сънувах :))
В последно време, тъй като зачестиха нощувките ми у каучсърфъри или българи, започнах да забелязвам странен феномен. Всеки път щом влезех в затворено помещение, цялото ми лице ставаше много червено и не избледняваше, докато не изляза навън. Според майка ми това е студова алергия. Тъй като прекарвах всичкото си време навън в студа в продължение на месеци, при влизане на топло почервенявах като домат. Това чудо продължи до края на пътуването и около месец след него, понастоящем няма и следа от подобно нещо. 
Втората нощ на топло спах по-добре от първата, но пак не се завих с нищо. Сигурно е било двайсетина градуса в стаята, а ми се струваше като че е парник, до такава степен свикнах със студа.



концертната зала в училището

Мира :)

плажът край Пори

адски вкусна вечеря!!!

карелските пирожки


Ден 106 - Pori - барака след Huittinen (22.09.2017) 
километър 7674,35
за деня - 73,93
Маршрут: Pori - Kokemaki - Huittinen

Колкото и прекрасно да се чувствах при Мира и Оги, беше време да продължавам на юг. На раздяла тя ми напълни дисагите с всякакви вкусни храни, даже и домашна баница, която беше приготвила. А Оги непреклонно ми връчи 20 евро за из път. Изключително мили и гостоприемни хора, още един пример за щедрост и сърдечност от страна на българите в чужбина.
Към 10:30 сутринта натоварих колелото и потеглих. Първите километри минах по велоалеи, а после излязох на натовареното шосе. Отбих се до църквата на град Kokemaki, където чаках да намалее поредния проливен дъжд. Освен него цял ден ме изтезаваше силен насрещен вятър и по подобие на Норвегия дъждът ставаше хоризонтален на моменти заради негово величество вятъра. Писна ми от тия двамата, измъчват ме от месеци и не им омръзва. Още в 18:30 се настаних в една барака недалеч от пътя, реших че е приоритет да имам сух подслон, отколкото да мина още километри преди тъмно. Като се смрачи видях силуетите на сърни в полето край бараката. Вятърът и дъждът вилняха цяла нощ, но бях на сухо и не ми пукаше.

хранителни запаси за из път от Мира :)
 
домашна баница пак от нея
 
суха барака за нощта

Ден 107 - барака след Huittinen - Karkila (23.09.2017) 
километър 7768,47
за деня - 124,11
Маршрут: Huittinen - Humpilla - Forssa - разклон след Karkkila

Занизаха се тегави километри поради много натоварения път и издивелите шофьори. За късмет не валя, но продължи да духа. В Humppila се отбих да видя една вятърна мелница, а във Forssa центърът беше приятен и го обиколих, макар да се падаше встрани от пътя. И без това нямаше почти нищо за гледане по това шосе, та ако изникнеше нещо в близост, не пропусках да се отбия.
Някъде край пътя имаше и красива голяма сграда с парк около нея, а в парка беше построен малък замък, цялото нещо беше като хотелски комплекс. Пренощувах в гора край шосето и нямах търпение за следващия ден, когато трябваше доста да бързам да стигне Хелзинки, за да ми остане време и да го разгледам.







Ден 108 - разклон след Karkila - Helsinki (24.09.2017) 
километър 7818
за деня - 69,53
Маршрут: разклон след Karkila - Otalampi - Helsinki

Днес дадох всичко от себе си в минаването на километрите за кратко време с цел да прекарам поне няколко часа в разглеждане на финландската столица. Бях тук през 2010-та, центърът ми беше познат, но доста места бяха нови за мен. Из целия град имаше мрежа от велоалеи и по тях се придвижих до самия център. Първата ми работа бе да отида до пристанището и да си купя билет за ферибота до Талин на следващия ден. Най-евтината цена беше 19 евро за мен и 5 за колелото, ферито щеше да отплава в 8 сутринта. Доколкото разбрах при покупка на билет в последния момент цената се вдига, затова исках да се подсигуря предварително. Следобяд обикалях из центъра и се любувах на красиви и интересни сгради. По едно време много огладнях и седнах в паркче да ям, в този момент дойде една българка и ме заговори, каза че видяла знамето на дисагата ми от колата си, но трябвало да намери къде да паркира преди да ме заприказва. Сподели, че е от Варна и се казва Веси, попита ме дали имам нужда от нещо и беше много мила и приятелски настроена. Каза, че има около 2000 българи в града, а аз споделих, че по-късно ще съм на гости на един от тях. По някое време звъннах на Лео - сина на Мира и Оги, и тръгнах към дома му на 15 км от центъра. Добре, че си взех карта на всички велоалеи в града от инфо центъра и успях да хвана правилната към квартала на Лео. Дъщерята на Мира и Оги Саша ми писа смс да се видим на следващия ден, но тъй като вече имах билет, беше на практика невъзможно. Истински съжалих, че няма да се срещна с нея и семейството и, но пък много се радвах, че ще гостувам на Лео и жена му на име Туули, в превод - вятър. Тя говори отлично  български, много интелигентна, усмихната и готина! И двамата са страхотни, децата им са супер кротки и възпитани, личи си че растат в среда на интелигентни и отворени хора. Туули беше сготвила страхотна супа, настаниха ме в стаята на децата в прекрасния си апартамент, порадвах се на котката Пикси, порода руска синя, която се оказа изключително гальовна! За котка си е направо необичайно глезена и обичаща внимание :) Вечерта си говорехме до късно, Лео разказа, че доста се крадат колелета и неговото го откраднали в Пори. Туули също кара много, а двамата имат и тандемно колело, което преди са карали, но напоследък не. Лятото са си били в България, обикаляли из Европа и явно много обичат да пътешестват. Лео сподели, че харесва Сингапур, а наскоро са ходили до Нордкап. Вечерта гледахме готварско шоу Masterchef Australia, по което Лео и Амелия - дъщеря му, са много запалени. След като децата си легнаха, продължихме да си говорим за колелета, пътешествия и какво ли не, с такива интересни събеседници разговорите никога не омръзват. Легнах си чак към полунощ, размишлявайки какви готини хора има по света и каква привилегия за мен е да ги срещна!

тюлени в Хелзинки



из града....












4 коментара:

Анонимен каза...

Здравей Тери,
Моля за рецептата за бананите, но нямам такава печка. Пустата цивилизация ми е сложила котлон в къщата:))

Поздрави!
Цветелина

Tery каза...

Здравей Цветелина :)
Ако имаш фурна ще стане работата, аз в такава ги приготвих. Значи вземаш колкото искаш банани, може и да са много жълти или даже леко почернели, не е проблем. Не ги белиш, а правиш разрез по дължина от единия край до другия като ножът да влиза наполовина, внимавай да не прережеш банана. В процепа натъпкваш колкото се побират парченца шоколад, предварително начупени на малки блокчета. Може да сложиш различни видове шоколад - черен, млечен, бял, за да видиш с кой най ти харесва. После увиваш бананите във фолио и ги слагаш да се пекат във фурната. От време на време трябва да проверяваш цвета на обелката и като почернее - бананите са готови :) Чакаш малко да изстинат и похапваш с лъжичка. Гледай това видео ако нещо не е ясно :) - https://www.youtube.com/watch?v=PyVORkuiTRA

Анонимен каза...

Много Благодаря , Тери. Още днес ще пробвам.
Плануваш ли някакво пътуване скоро?!

Tery каза...

За нищо, дано да станат вкусни :)
Планове конкретни не правя засега, но мисля средата или края на лятото да поема на много дълъг път из Азия. Само че не искам да се заричам, защото очаквам няколко нови проблема да се появят на хоризонта след края на април. Като наближи да тръгвам, ще споделя по-подробно къде и кога :)