 |
| сиянието беше вълшебно... |
НОРДКАП - 04.09.2017, 14:17, 71°10'21"
Мисията изпълнена :)
6268 км - два крака и две гуми. Без моторна помощ.
89 дни!
Дявол и аз стигнахме Нордкап-а. И пече слънце, приказно е днес!
С цената на много мръзнене, изтощение, болки, безсъние, сълзи, ръжда, скъсано жило, разпрана кормилна чанта и едва работещи спирачки... двамата се чувстваме като ветерани от войната. :) Преживяхме десетки дъждове, бури, жежко слънце... бяхме в почти непрекъсната борба с елементите. Малко бяха лесните дни, а трудните - много. Красотата обаче бе постоянна и навсякъде. Всичко си струваше!
Започва втора глава от нашето приключение - връщането. Посоката сега е юг. Над 4000 км са през по-краткия път. А зимата идва и ще ни хване на пътя. Аз вече съм в плен на изтощението след като последните две седмици карам без почивка, без хостове от каучсърфинг е по-трудно, нямам мотивация да спирам и се пресилвам постоянно. Почти всеки ден минавам по 100 км, не почивам изобщо, а теренът е изцяло планински.
Дявол също се умори, ама е страхотно колело, държи се, а и аз се грижа за него. Ще продъжаваме докато ни държат краката/ гумите :) имаме сили за още, за много още.
Стискайте ни палци, че предстоят нелеки дни и най-важното - студени, много студени. Във Финландия май се очертава доста мръзнене.
Тази вечер ще спя на Нордкап. Няма ни един облак в небето, ще чакам сиянието :)
Песента, която слушах на финалната права до Нордкап - Boulevard of Broken Dreams
Пуснете си я като поздрав от мен и заменете i walk alone с i ride alone. Стана ми любима тази песен :)
Поздрав и за един човек, който много ми се искаше да е тук точно сега, но уви...
https://m.youtube.com/watch?v=zp7NtW_hKJI
49 коментара:
Браво!
Честито Тери,
Поздрави за победата!
Пожелавам ти безаварийно
връщане!
Бале, видях полярното сияние, няма такава красота!!! От все сърце ти пожелавам, както и на всички останали, да видите това приказно чудо на природата! :)))) Снощи продължи повече от час и се виждаше супер ясно, направих много снимки от статив и станаха страхотни :))) Едно от най-великите шоута на природата, много се радвам,че успях да му се радвам толкова време и от такова специално място!
Благодаря ти много! Победата всъщност май е на Нордкапа, остави ме без думи снощи и изпитвам тотален респект към това място, както и към всички места назад, които ме допуснаха и позволиха да им се възхитя :)
Браво Тери! Поздравления,целта постигната, гордея се с теб и Дявол! Радвам се, че слуша и ти служи вярно и така да бъде и за напред! Безаварийно, изпълнено с хубави емоции и приключения, връщане ти желая и.... „Целта не е нищо повече от мечта с краен срок.” Джо Л. Грифид.... До скоро виждане!
Браво Тери!!! Пращаме ти много слънце от Източните Родопи!!! Още много вдъхновение по пътя!
До скоро у дома!
Иво, Цвети, Никола и Люба
Честито Тери поздрави от Пловдив.Ние всички тук много се радвамe за твоя успех,И ти пожелавамe безаварийно връщане.Много се радваме че си успяла да видиш и полярното сияние.И с нетърпение чакаме да си отбиеш от Пловдив и да разкажеш за подвизите.Продължавай все така напред:)
Hi Tery, congrats that you made it. We met on your and my first day cycling in Norway, camping next to the pretty lake. I'm back at home already, but seriously considering cycling from Kenya to South Africa, so message me, I have some questions ;)
mart dot kapfhammer at gmail dot com
Thanks and good luck with coming back!
Освен да напиша,че се радвам друго немсе сещам , па тфа за успеха малко комерсиално ми идва.ама се радвам с оная чистата радост кат лапяята които като видят захарен памук са по- щастливи от булка и младоженец на сватбата си , че и на развода си.твоите пътешествия и начина по който се случват са като един китарист който свири фламенко ( визирам страстта и емоцията с която един фламенко китарист свири и му се получава музиката) и не на последно място като се добави и приключението ама баш приключението такова каквото е се получават твоите разкази.ти по лесно би превърнала сярата в злато от колкото Нютон и 500 кубрилиарда живота ,като на нютон. И найнважното нещо като става въпрос за приключение и пътешествие първо че съм получил лична инспирация за нещо подобно но най важното че като давам пример и разказвам че възможно сам да обиколиш света на палатка стоп и колело те давам за пример като мимкажат че е невъзможно.па успех няма да ти пожелая щото ти вярваш в себе си и със и без моя успех ще завършиш Пътешествието. Имаш лична покана ако минаваш през търново стара загора или варна за виждане на по приключенски лаф.
Браво, пропаганди! Мисълта ти тече по вода и е правописно издържана. Пак БРАВО!
Тя мисълта ми тече, като водопадащ-океан хахха въпроса е такъв,че тфа дето го прави е реалност :)
Благодаря ти много, Галина :) Ще се видим в есенно Хасково :)))
Мерси много Иво, Цвети и деца :) Продължавам все на юг към дома и към Родопите - най-хубавата планина на света :)
Благодаря Беко и компания :) Задължително ще се разходим до Пловдив с Дявол и ще разкажа за приключенията, които хич не са малко и в това пътуване :)
Благодаря ти, Венци за дарението в пейпал и за супер надъхващия коментар по-горе :) Много ме радва това, което споделяш и мислиш, така разбирам, че писането на блога не е напразно и поне някого е вдъхновило :) Ще се радвам да си полафим като минавам през Стара Загора или пък Търново
Hey Martin,
Great to hear from you :) I hope you made it too and had an enjoyable trip! I am on my way back now, in the south af Finland at the moment, it's very cold here! I will write you an e-mail tomorrow, i hope i can answer your questions :)
Ами опита не е безплатен .Това е най-евтииния опит с който съм се сдобивал :) Щото тфа е вид жива тема-урок за това как се пътешества и че е възможно, за която съм сметнал ,че не е безплатна и някак си трябва да върна това което съм научил лично аз по 1 или друг начин било то символично или, но зная че дарението което ти пратих ще са онея първи/последни няколко евро , което ще направят покупката я на билет за круиз я на колело я на камера я някоя такса на граница :) или ще направят края/началото на дадено пътешествие :)
Много добре казано :) И отново -благодаря. Ще обменим опит и размисли като се срещнем, ще ми бъде интересно :)
Малък ъпдейт за пътуването... Днес бе първия ми почивен ден без каране от повече от месец :) Умирах за ден почивка! В момента съм в южна Финландия, град Пори, на гости на едни прекрасни българи :) Утре продължавам в посока Хелзинки. Времето бе безмилостно към мен откакто влязох в страната, постоянно вали и е студено. Скъса се и жилото на предната спирачка, днес го смених и настроих спирачките, сега държат. Иначе преди дни подобрих рекорда по изминати за ден километри - 147. Напоследък всеки ден минавам над 100, няма планини. В неделя смятам да съм в Хелзинки и в понеделник на ферибота за Талин. И после - все надолу :) Дотук изминах 7600 км точно, останаха около 3000. Дано Дявол ги издържи без повече аварии.
Музикален поздрав с нещо безкрайно любимо - https://m.youtube.com/watch?v=gA9nZrhFo4U
Здравей Тери! Казвам се Пенка Банова,от София съм.
За мен е удоволствие да се свържа с теб. Миналата година синът ми ти беше писал-той и жена му са истински твои почитатели-възхищават се на смелите ти пътешествия. Аз прочетох голяма част от твоите пътеписи,разгледах снимките, картите ти. Аз съм учителка по география. Бих искала да те попитам-би ли се озовала на поканата ми да се срещнеш с моите ученици.Ако приемеш поканата ми можем да уточним подробностите когато на теб ти е удобно.
Надявам се-до скоро.
Оставям ти мейл: pepi_b@abv.bg
Hey Tery, kakvo stava s teb? Vseki den proverqvam bloga ti za da vidq dali ima nova istoriq :)
Тери,здравей!
Видях,че си търсиш място къде да спиш в София.Предлагам ти моя дом-къща с двор,имам и свободни стаи.Къщата ми е на пътя,който влиза от границата със Сърбия.Ще се радвам да ми гостуваш.
Здравей Тери! Аз съм Елена, писали сме си преди, когато пътувах без план и крайна дата. Заминавам за Доминиканската република и евентуално за Хаити, и реших да проверя твоя опит, но видях, че в тази част на Карибите не си била. Както и да е, много се радвам, че продължаваш в същия приключенски дух, въпреки че вече си сменила начина на придвижване, доста смело начинание. Аз вече съм се кротнала, продължавам да пътувам, но не фул тайм като преди, а по-скоро кратки пътешествия и обикновено със самолет, явно остарявам :) та затова поне мога да ти помогна финансово, знам че и най-малкото дарение ще помогне с нещо. Продължавай все така и ако минаваш отново през Барселона (видях, че неотдавна си била), ще се радвам да ми гостуваш.
Безпроблемно завръщане в България и попътен вятър - явно е важен!
Здравейте, г-жо Банова!
Много благодаря за вниманието, както и за поканата да Ви гостувам в София! А също и за проявения интерес да гостувам в класа Ви :) В края на месеца ще се прибера и ще уточним подробности, ще Ви пиша на мейла, когато стигна у дома. София ще ми е доста встрани от пътя на прибиране, защото реших да хвана Дунава и все покрай него, после Троян-Кърнаре и към Хасково директно. Но така или иначе скоро след прибирането си ще имам идване в София и ще се видим, ще се радвам и да се запозная със сина Ви Димитър и жена му. Поздрави!
Хех Рита, за да има истории трябва да има някой да седне да ги напише, а аз карам на пълна пара, по цял ден и едва намирам време дневника да си водя :) Като се прибера скоро време ще има много истории и снимки за това откачено пътешествие :)
Много ти благодаря, Елена! И за дарението, и за коментара :) И двете са големи стимуланти и огромна помощ, особено с това вкиснато време и тия откачени шофьори, много е яко в края на деня някой да ти напише нещо мотивиращо :) Съжалявам, че блогът ми няма как да ти е от полза за тези две дестинации, но не се съмнявам, че ще си изкараш страхотно, пожелавам ти го от сърце! А в Барселоба е крайно време да дойда, все около нея минавам и я пропускам, много ще се радвам да се видим там или в БГ. Само че ще дойда на стоп, че нямам търпение вече да оставя колелото и да размахвам палец :)))
И отново кратък ъпдейт, вероятно последния преди да се прибера. 8825 км до тук, сега съм в Люблин, Полша. Доста тежко стана положението по пътищата, откачени шофьори с лопата да ги ринеш, времето е особено жестоко към мен последните дни със зверски насрещен и страничен вятър и чести валежи. Скоро предстоят и големи планини, доста е студено вече и дори с два чифта вълнени чорапи пак ми премръзват краката като карам и много често губя усещане за пръстите си. Хубавото е, че може би ще успея да избягам преди да дойде зимата, остават само 1500 км до дома! Ако някой джигит не ме затрие де, откакто влязох в балтийските, а сега и Полша, всеки ден поне сто пъти излизам в канавката преди да ме блъснат! Трафикът е много натоварен, пътищата ужасно тесни и като си на колело никой не те зачита за нищо. Ужасно ми липсва Норвегия...
Дявол все така се държи на ниво, ще му дам заслужена почивка като се приберем, ден-два отдих и пак го яхам :) Общо взето сега най-трудното ще са планините и лошото време.
Здравей Тери!
Благодаря за отговора,прочетох го на моите ученици и ще чакам да ми пишеш на пощата pepi_b@abv.bg.
Там ще ти дам тел. за връзка,за да бъде по-удобно да комуникираме.
Желая ти щастливо завръщане у дома.
Както имаше един лаф от сериала приятели "последен напън" , точно когато се чувства вид умора и минават "мисли" тип искам почивка след много път, точно тогава такъв тип преживяване те калява на мах.Събирай сили да минеш карпатите и си у русе/видин преди да се усетиш :)
Венци, ще отърва Карпатите, смятам все покрай Дунава да се движа :) Ама от Стара Планина измъкване няма хехе, там ще е последния напън :)
Вече съм в Румъния и наближавам България, ще вляза откъм Видин предполагам до към седмица макс. Преди това ще се движа покрай Дунав, вероятно откъм сръбската страна, не румънската. Маршрутът ми в България ще е: Видин, Лом, Козлодуй, Оряхово, Плевен, Ловеч, Троян, Карлово, Пловдив, Хасково :) Ако някой е по пътя и иска да се видим, да пише като изрично подчертавам, че изобщо не е задължително да ме хоства или каквото и да е, ще се радвам даже само на малко лаф на български, че ми поомръзна английския :)
Иначе в момента съм в Арад, утре Тимишоара. Счупиха се два болта на багажника, смених ги и Дявол пак е като нов :) Карането по румънските пътища с много трафик е ад, който не пожелавам никому! След Тимишоара очаквам да намалее трафика, че едва се търпи, поне по хиляда човека всеки ден се опитват да ме убият или инвалидизират. Унгария също едва е изтърпях, мнооого зле е тая държава! Тук поне не е забранено да караш по оживените пътища, а там е. И все пак Полша беше най-големия зор от страните на връщане.
Благодаря много ;) Ще пиша мейл като се прибера
Тери, поздрави за смелостта в пътуванията. Когато имате път към София, винаги ще сте добре дошла у дома. Живеем в къща, във ремонти сме си, но по прочетеното до сега за Вас, следя Ви блога с удоволствие, това не би Ви притеснявало, винаги ще има местенце къде да спите, докато сте в града. Имейл за връзка - vuvpolet@gmail.com, както и друг - arcaim13@abv.bg
Greetings from Lithuania! We met once near Kaunas city, i was with a road bike, we had a short conversation about your trip. You are a very strong women, i wish you the best luck!;)
last day първото нещо което ми дойде за коментар е "ти си на 1 гъз разстояние" успя бре завърши и това пътешествие.
Венци, снощи се прибрах :) Чак сега включвам компютъра! 10 501 км точно :) Вчера яко бързах към дома, за да не спя в някоя нива 20 км преди Хасково и карах по тъмно на главния път, голям екшън :) Тия дни като се оправя и си почина малко (макар че хич не ми е изморено поне физически) ще пиша повече.
като видях датите разбрах че тфа е станало вчера, аз малко не съм в крак с времето и си мислех че е 28 па то станало 30 хаха :) и докато разбера че вече е станало вече бях писал
Да, на 28-ми точно се прибрах, около 8 вечерта. Случайно или не - 28-ми октомври е датата, на която тръгнахме за Южна Америка през 2013-та :) Без изобщо да планирам, това пътешествие завърши на същата дата, интересно съвпадение.
Христина, много благодаря за поканата! :) Ако нямам къде да остана в София, когато идвам, ще пиша на мейл. Или дори да имам, ще се радвам и само да се срещнем. При някое мое идване до София може да се организира една обща среща с хора, които се интересуват от пътешествия и подобни неща, ще ми бъде интересно да си поговорим.
Mantas, thank you for your comment :) It was nice meeting you even for a short time, i didn't see many cyclists in Lithuania so keep spreading the cycling culture, both of our countries need more people on bicycles and more respect from the car drivers :)
Ей, супер! Декември съм в България, може да се видим, че да разправиш подробности. Поздрави! :)
Браво Териии! :))) Толкова се радвам. Няма да пиша дълго, но наистина ме караш да се усмихна в сърцето си с пълна радост.
Прегръдки от Микронезия. С голямо нетърпение чакаме разказите.
Бале, щом ще си идваш в БГ, непременно трябва да се организираме да се видим :) Пиши на мейла като наближи да идваш.
Маги, ехеее браво, много сте напреднали :)))) Микронезия е една голяма моя мечта, както и другите островни държави, на които виждам сте били по-рано! Браво, ако знаеш как ви се кефя, и на трипа, и на вас двамата :)))) Продължавайте смело напред с много приключения, щастие и радост!!!
Един музикален поздрав за тези, които обичат да карат в дъжда :) - https://www.youtube.com/watch?v=KFppTBdCse8
Тери, имаш ли Фейсбук да те следя, какво пишеш и там?
Здравей, не, само тук пиша и за лична комуникация ползвам мейл, ако искаш можеш да ми пишеш там - disney@mail.bg. Иначе всичко, което пиша, слагам на блога и никъде другаде.
Абе, Тери, забравих да те питам, видяхте ли се с Гената в Норвегия? Поздрави от Фиджи! Голям комерс, сигурен съм, че нямаше да ти хареса. :)
Бале, не се видяхме за съжаление. Грешката беше моя, така и не му писах докато бях в Норвегия, все нямах или нет, или ток, а като бях при хостове все не оставаше време за интернет. Но сега като му отворих профила, той е в градче, което не ми е било на пътя, така че надали щяхме да се видим. Ще взема да му пиша сега все пак, дано си идват със семейството в БГ понякога, че да се видим :) Фиджи ми е голяма мечта, браво :) Е да, може би е прекалено комерс за мен, но винаги ми се е искало и до там да стигна :) Поздрави и да си прекараш весело!!!
Тука, когато се запозная с някого, му казвам, че името ми е Посерко. Много е смешно. Най-различни хора повтарят "Посерко", с най-различни акценти. Най-добре се представи един австралиец с рижава коса и лунички по ръцете и краката. :)))
Хахах брутален си :))) Това ме подсеща за един австралиец, с когото пътувахме две седмици в Нова Зеландия - адски добре му се удаваше българският, като произношение нямаше грешка, а и много думи научи! Явно са природно надарени за изучаване на странни езици :)
Оф, извинявам се предварително за спама, ама съм се подкарал с бири и ми се доиска да споделя тука днешните ми преживелици.
Днес се събудих в 6 часа, от глад. Викам, ше взема рейса до Нади, да хапна вкусни самоси. Обаче на спирката една жена ме уведоми, че в неделя рейс няма. И тогава реших да направя разходка по междуселските пътища, в търсене на нещо вкусно. Пък и да разглеждам. Ходих около 2 часа и половина, което значи, че съм минал общо десетина километра. Още щом излязох от Уайлолоа, такова зверско слънце се облещи отгоре ми и нямаше кьорава сянка, та направо се чудя как не пукнах от топлинен удар. И, щото съм много умен, не си взех вода и забравих да се намажа против изгаряне. Направо реки се лееха от мене и дишах като запъхтяна песовица. Наоколо обаче беше много интересно. Снимах едно конче с някаква кожна болест на носа, една странна птица и доста крави. Накрая се добрах до едно по-голямо село, в което се разхождаха мъже с поли (виж снимката). Имаше индийски ресторант, но още не беше отворил. Доядя ме, защото много обичам индийско. Пред тоя ресторант един човек ме покани да вляза в колата му. Беше много дружелюбен и внимателен. Предложи ми да ме закара на шопинг. После искаше да ме води на някакви цветни градини, на 40 минути път с кола. Направо кипеше от оферти. Аз го оставих да ми говори глупости 5-10 минути, защото в колата имаше климатик и беше много приятно. Накрая му дадох свободно и човекът се посговни. Изведнъж стана доста по-недружелюбен... хахаха. Аз пък продължих да търся нещо за ядене. В центъра на селото открих пицария и отворен супермаркет. Късмет голям. В пицарията една Мата Космата, която ми говореше с флегматичен глас, се опита да ме изклати със сметката. Това сигурно за благодарност, защото ѝ дадох бакшиш. Обаче аз си направих калкулация и ходих да се разправям. Тя ми показа касовата бележка, където сумата беше по-малака от това, което тя ми поиска, а върху бележката - разликата. "Бележката и тия пари, господине" - вика - "щех да Ви ги дам лично, като си изядете пицата.". Ахахаха... то, верно музунгу тъп, ама чак пък толкова. Пицата не беше лоша. И бая голяма - остана ми и Мата ми я уви за следобед. После в супера си зех ледена вода (1,5 литра) и сладолед на клечка. Водата я изпих може би още на първия километър. Първоначално имаше малко облаци и беше добре. После обаче пак опъна едно слънце и аз пак включих кучешкото дишане. Минаваха дразнещи бакшиши, които ми свиркаха или направо спираха. На подканите да се качвам отговарях, че нямам спомен да съм ги спирал. Бая ме поизнервиха. На банкета видях и една изсъхнала жаба. И тя - викам си - е тръгнала малоумно без вода в тая жега. Сега съм си вече в хубавата стая и ми е много добре. Мисля цял ден да се излежавам, а вечерта да пийна евентуално няколко бири с Мойзи. Утре сутрин си тръгвам. И да си кажа - тръгва ми се. Фиджи страшно ми хареса и съм много щастлив, че го видях какво е, обаче ми писна вече. Искам движение да има.
Хахах чудно! Бале, много забавно разказваш, евала! :))) Радвам се, че си го видял Фиджи-то, ще разказваш подробности като се видим. Успех нататък, за където и да си се отправил!
Публикуване на коментар