Отново на път... и малко за България :)

айде отново на пътя :))))

И така - в петък - 09.06.2017, потеглям най-после на новото пътешествие с колело до Нордкейп! След няколко месеца ядове и проблеми от всякакво естество, върхът на които беше новопоявилия се съсед, искащ да сече дърветата до оградата, най-накрая си реших проблемите и особено този като дърветата бяха преместени успешно навътре в нашето място и съответно - спасени! Това ми струваше много нерви и известна сума пари, но всичко е добре, когато свършва добре. Имах и редица други начинания, които не ми позволяваха глътка въздух и ме забавиха значително, но май е за добро. Сякаш благодарение на това, че тръгвам началото на юни, а не началото на май, отървах един куп сериозни пролетни дъждове и се надявам да карам в хубаво време.
Колелото ми вече е на 600+ километра и се появи първия проблем... питам се ако на 600 почна да се скапва, какво ще е на 11 000 км! Като стигна София ще го закарам в сервиза на Драг и се надявам да ми го оправят безплатно, нали е в гаранция. Проблемът е появата на ужасяващо тракане в областта на педалите, така че или е някакъв лагер... нещо по педалите, средното движение, касетата... От Драг ще кажат.

Между другото, ако някой ме иска на гости в неделя вечер в София, да свирка, че си търся хост за там :) Тоест търсим си - аз и колелото Дявол :) И така ако всичко е ОК в понеделник трябва да изляза от България и да вляза в Сърбия.
Багажът ми е стегнат и в общи линии се състои от най-необходимото. Дълго мислех дали да взема онзи телефон без копчета, който с другарчето купихме по принуда в Коста Рика и последно ползвах на Каминото. В крайна сметка реших да го взема, защото иначе оставам без интернет 5 месеца, а заради нещата, с които се занимавам в момента, трябва от време на време да поддържам връзка с определени хора, тъй да се каже по работа :)  Така че вероятно ще ползвам нет един път в седмицата, разбира се надали ще мога да пиша нещо на блога, но поне ще ъпдейтвам gps координатите. Рядко ще имам достъп до ток и повечето време този телефон ще е без батерия. Хората, които ми пишат на мейл, да знаят, че отговорът може да се забави и до октомври :)
Нощувките ще са почти всичките на палатка, ще направя и няколко гостита на познати, които живеят в чужбина. А ако често намирам ток и интернет, може да си търся и каучсърфинг/уормшауърс домакини. Бюджетът ми засега е 1000 лв за 5 месеца като силно се надявам да стигне! Ако не стигне, имам и допълнителни заделени средства за крайна нужда. Норвегия е най-скъпата страна, а именно там ще прекарам основна част от времето. Притеснява ме това, че ще ми е нужна много храна поради постоянното каране, но се надявам парите да стигнат. В последно време получих няколко дарения в Пейпал от читатели на блога, което страшно много помогна и ме накара да мисля, че хората уважават и оценяват положително написаното, сниманото и споделеното, което много ме радва! Миналата седмица си отворих и банкова сметка с дебитна карта, за да мога да тегля пари в чужбина и да не нося всичките на куп в джоба, сметката е на страница "финанси" най-долу. Огромна благодарност за подкрепата от читателите на блога, от голямо значение е!
Най-после отново ще съм на път - в естественото си състояние. Ще сме само аз, тишината и свободата. Най-добрите ми приятели и спътници в това пътешествие ще бъдат Самотата и колелото ми Дявол :)) Ще го пазя и ще се грижа за него даже по-добре, отколкото за себе си :) Добре, че не трябва да го храня хехе. :) Няма нещо, което да обичам повече от безкрайния път и неизвестността къде ще ме отведе, силното лятно слънце, вятъра в процепите на каската, свистенето при високата скорост по някое надолнище :)) Ще бъда The Lone Rider! Очаквам да бъде едно пътешествие, преизпълнено с приключения!!! Пожелавам си да ми е много трудно, да се мъча достатъчно много, за да науча още и още, защото човек най-много научава, когато види зор :)


А сега, понеже нямам време за цели дълги публикации, ще събера всички последни събития в една. Много ми се искаше да споделя няколко прекрасни места и събития, случващи се в България, на които имах щастието да присъствам в последно време.

Да започнем в хронологичен ред...

Царевец по време на шоуто "Звук и светлина"

На 22-ри март се състоя празника на Велико Търново, който привлече не само мен, но и много други хора от цялата страна. Градът се бе напълнил с посетители и навсякъде кипеше живот, тълпите на моменти бяха сякаш безкрайни и се чуваше всякаква реч, включително немска, английска... Улиците и парковете бяха пълни с хора, хапващи сладолед и зяпащи по витрините. В Търново просто няма как да е скучно, градът предлага по нещо за абсолютно всеки. Има толкова много история и стари сгради, крепостите Царевец и Трапезица са само малка част от чудесата на града. Има китни стари улички като например известната улица Гурко, където сякаш се връщате няколко века назад и се потапяте в една по-различна атмосфера. Има и модерна част със супермаркети, магазини, барове, а понеже има много студенти в града, тъй наречения "нощен живот" също е вървежен. Музеите никак не са малко и гарантирано са интересни, но за съжаление не бяха отпаднали входните такси въпреки празника. Можеха поне този ден да направят посещението безплатно. Но все пак имаше няколко безплатни предложения - Царевец беше отворен цял ден, както и църквата Свети Четиридесет Мъченици. Имаше организирана безплатна беседа в следобедните часове, по време на която се правеше обиколка и на други църкви, отворени специално за участващите в беседата.
Аз комбинирах посещението на Търново за празника с една по-дълга разходчица. Първия ден се отбих до Килифаревския манастир, който много ми хареса, а близо до него има разкошен водопад, идеален за къпане!
В самото Търново гостувах на Михаела, която е студентка в университета. Тя е каучсърфинг хост и ме покани на гости за празника. Прекарах две чудесни вечери при нея и съквартирантите й в студентско общежитие и надникнах в дълбините на студентския живот, който винаги ми е бил непознат и непонятен. Като ме приеха да уча в София, си живеех високо във Витоша и не общувах с никого, освен със селските кучета :) Освен това си пътувах до Хасково два пъти на седмица, само и само да съм с близките си. Така че ми беше любопитно да видя истина ли е аджеба това, което са ми разказвали за студентския живот. Е, истина е, определено! Михаела беше много готина, както и всички други, ама като се напиха, настъпиха едни варварски времена... в следствие на което един гардероб беше счупен :) Аз като единствен трезвеник, неблизнал алкохол никога през живота си, се явявах страничен наблюдател на гуляите. Но дори представяйки си за миг, че ежедневието ми би могло да бъде такова, настръхвах от ужас :))) Студентският живот определено не е за мен, ама никак. Сега знам, че повече от едно денонощие в студентско общежитие нямаше да изкарам ако ми се беше налагало да живея в такова. Дори в едната стая хората да са тихи, по коридорите постоянно се чуват всякакви шумове и крясъци. Предполагам ученето в такава среда е истинска мисия.

През целия ден на 22-ри имаше програма по случай празника. Сутринта по главната мина шествие, а десетки политически агитатори използваха случая да привлекат гласоподаватели. Някакви костюмари, може би министри, щъкаха заедно с шествието до площада. Реших да пропусна речите и подобни, затова веднага след шествието поех на разходка из града. Помотах се из всички възможни интересни места като за десерт оставих Царевец. Там прекарах най-много време. Следобед посетих и няколко прекрасни църкви, които са с платен вход, но покрай организираната беседа бяха безплатни за участващите в нея. Аз не исках да вървя с тълпата, затова тръгнах след нея и пак успях да посетя всичките църкви. Привечер започна техно парада в центъра, Михаела също участваше в него и повървяхме заедно зад камиона и между изтрещялите фенове на тази музика. Като се стъмни дойде най-дългоочакваното от мен събитие - "Звук и светлина". Напливът от хора беше огромен и беше трудно да си намериш добро място за гледане и снимане. Все пак се уредих и истински се наслаждавах на шоуто! Накрая имаше и фойерверки, които допълниха вълшебната атмосфера. Беше приказно!!!

На другата сутрин напуснах Търново с благодарност към Михаела и продължих с разглеждането на Дряновския манастир и пещерата Бачо Киро. Преди години обикалях по тези места и всичко ми беше познато, но исках да затвърдя всяко едно кътче в спомените си и отново ги обиколих. След като разгледах и град Дряново, отидох до Трявна, където хиляди спомени се върнаха в съзнанието ми. Преди години идвахме често тук, понеже едната ми баба имаше къща в близкото село Кашанци. Лятото идвахме на почивка и от тук са едни от най-щастливите ми спомени. Природа, животни, планина... любимите ми неща. Гонех светулки до късно нощем, яздех козичките на съседите и играех със сополивото хлапе от отсрещната къща... Преди доста години обаче баба ми продаде къщата и това ми разби сърцето. Сега ужасно много исках да я видя отново, затова веднага след Трявна се отправих към Кашанци. Селото е последното по малък път, водещ нагоре в планината и там рядко ходят коли, което го прави още по-прекрасно. Когато стигнах до къщата, не можех да спра да плача, така ми се искаше д а не беше продадена... Нямаше никой, явно собственикът идваше понякога и я ползваше като вила, както и почти всички къщи в селото. Прескочих оградата и се настаних да спя в плевнята, която толкова обичах. Искаше ми се да вляза и в къщата, но нямаше как, понеже беше заключена. Успокоих се невероятно много като видях, че всичко си е както сме го оставили преди толкова много години...
На другия ден се отправих към село Боженци, което разгледах за около два часа, след това посетих Габрово като се разходих из центъра, а за нощувка избрах горите около Соколския манастир. На следващата сутрин музеят на открито Етъра беше с вход свободен и използвах възможността да го посетя. И там прекарах около два часа, след което поех обратно към Хасково. Получи се страхотна обиколка на красотите в този район, който е един от най-любимите ми в България.
 

в Търново

Царевец във всякакви разцветки

Дряновския манастир

Трявна

Боженци

Следващата разходка ме отведе до пещерата Лепеница, скрита дълбоко в ракитовския балкан :) Тъй като съм запален пещерняк, ходенето по пещери за мен е празник всеки път. Тази пещера е една от най-красивите в страната, образуванията са смайващи, а не липсват и прилепи. Ако я посещавате като турист, на входа ще ви дадат екипировка и ще ви таксуват. Пещерата не е осветена и за щастие все още е дива. Не се изискват въжета за проникване, само каска, челник и ботуши. Ако сте от пещерен клуб не се плаща входна такса и пускат да влезете без гид. Уредникът на пещерата е много готин и приятен човек, много начетен и информиран, знае всичко не само за тази пещера, но и за целия район.
В пещерата прекарах няколко прекрасни часа... първият етаж има подземна река, в която се топнах до кръста за завършек. Иначе освен няколко човека от хасковския пещерен клуб, имаше и група чехи и българи, които извършваха преброяване на прилепите. Вечерта прекарахме на палатки недалеч от крепостта Цепина, от която се открива чудна гледка и си заслужава да се посети. А на другия ден отидох до уникалния музей на село Дорково, свързан изцяло с праисторическия живот по тези места. Стопът на връщане към Хасково бе твърде лесен, а тази разходка отново затвърди мнението ми, че България е пълна с изумителни места и че все още, макар и рядко, откривам нови и непознати за мен.

Ето и една съвсем прясна разходка от миналия уикенд :) С огромно желание посетих няколко места, които не си спомнях достатъчно добре, понеже за последно бях там преди много години. Стопът от Хасково до Велики Преслав направо хвърчеше и макар да тръгнах в 1 следобед, бях на руините още в 5 :) И за да сме по-точни - тъкмо 8 минути след края на работното време. Тоест за малко отървах да ме таксуват билетче. За късмет комплексът може да се посети и извън работно време, няма ограждения и това много ме зарадва. Разходих се на спокойствие, поснимах и се порадвах на Кръглата църква, след което хванах стопа към Мадара и конника. Там точно затваряха касата, но имаше табели да не се влиза в резервата извън работно време. Продължих 50-100 метра по шосето към Каспичан след касата, която се пада в дясно и се натъкнах на отлично маркирана еко-пътека. Тръгнах по нея в търсене на място за спане, а се оказа, че пътеката не само се изкачва най-горе на платото, но и води до крепостта, а на връщане може да се мине по стълбището към конника. Нощувах в прекрасна горичка недалеч от крепостта и на сутринта още в 5:40 бях по пътеките в обикаляне на района. Накрая слязох по главното циментово стълбище към конника, посетих и него, както и пещерите на 200 метра от него, след което излязох през друга пътека, отново заобикаляйки главния вход. И всичко това се случи преди работното време даже да е започнало :) Така че и тук отървах входната такса от 5 лв. Не че нещо, ама много скъпи ги направиха местата в България. Под 5 лв почти никъде няма билетче, а човек ако постоянно ходи, трябва да е милионер за да плаща навсякъде...

руините в Преслав

Кръглата църква

залез над Мадара

гледка от високо

Мадарския конник

Веднага след Мадара се отправих към Плиска, която всъщност беше главната цел на пътуването ми. Там щяха да се проведат "Дни на предците" - исторически възстановки, на които много исках да присъствам. Въпреки лошото време повечето демонстрации се състояха като например рицарските битки, стрелбата с лък от кон и от земя, сечта на зелки от кон... Беше прекрасно!!! За малко да съжаля, че не си носех моя лък да пострелям, но времето беше толкова лошо, че изобщо не беше за стреляне. Пороят се лееше часове на ред и чак следобед тръгнах обратно към Хасково. За щастие, поради прекрасния стоп в България, не се намокрих изобщо по пътя и се прибрах със сухи дрехи.

"Двор на азбуката" в Плиска

лагерът

конниците в действие

стрелба от земя

рицарските битки

И последно - даже без да разопаковам раницата още на следващия ден след пороя се отправих към Казанлък за празника на розата - един фестивал, на който от години ми се иска да присъствам, но все съм някъде другаде и не успявам. Стигнах точно на време за розобера, който всъщност е най-голямата атракция по мое мнение. Публиката беше толкова много и 90% съставена от японци... сякаш половин Япония се беше преселила в Казанлък :) Много се бутат и пререждат тия японци, много нагли въобще не си ги представях така. Непрекъснато се опитваха да ме изблъскат от предните редици, да минат ако може и върху мене само и само да видят и снимат повече. Направиха ми доста лошо впечатление, много нахални ейй! След розобера, който се проведе на 2 км от Казанлък в розовите полета по пътя за село Шипка, празникът продължи в центъра на града с грандиозно шествие, което се точеше до към 2 следобед. Имаше толкова много хора в града, че сякаш се пукаше по шевовете. Накрая всичко завърши с голямо хоро на площада. Целият празник беше приказен, навсякъде из въздуха се носеше аромат на рози и хвърчаха розови листенца, а хората бяха супер позитивни и радостни. След като всичко свърши се отправих към тракийската гробница с намерение да я посетя за втори път през живота си, но близо 50 метровата опашка от японци ме отказа светкавично и я оставих за друг път, нека винаги да има причина да се връщам по хубавите места в България!

розобер

Царица Роза и подгласничките

шествието в центъра

след края на шествието тълпата избухна :)

Това е всичко, което имах време да споделя преди да замина. Следващите публикации на блога вероятно ще са след завръщането ми от Норвегия, ще си водя записки и ще снимам много :)