Предстоящо пътешествие - с колело от Хасково до Нордкейп/ Норвегия

снегът никога не ме е спирал да правя това, което много обичам :)))

Слагам тази публикация от рано и ще я оставя най-отгоре, за да бъде видяна от евентуални спонсори и хора, които желаят да помогнат :)

UPDATE 2:

Ако някой има интерес към красиви ръчно изработени чанти, иска да се сдобие с такава и същевременно да подпомогне вело пътуването ми, може да погледне този линк: 

https://www.etsy.com/shop/PurpleFlowerPurses?ref=hdr_shop_menu

Изработва ги Деси - една прекрасна дама, която пожела да ми помогне за пътешествието като отдели 30% от всяка поръчка, направена от мои познати, приятели, читатели на блога. Трябва само при поръчване да пишете, че искате поръчката да е в полза на Тери.
Деси продава основно в чужбина, но ако някой иска да поръча в България, също няма проблем.

Новото при мен е, че утре - 05.01, заминавам на стоп за Алжир и Тунис :) Толкова ми липсва Африка, време беше да се върна там. Ще прекарам около месец и половина в топлите страни, после се прибирам и ще се готвя за велопътешествието!

Португалия - част 4 - Лагош, Сагреш и обратно към България

плаж в Лагош

Три стопа ме отведоха до града, последният от които ме взе момиче, говорещо перфектен английски! Крайно учудващо - за първи път ми спря жена на стоп. Оказа се, че в южната част на страната стопът върви много повече, отколкото на север, защото тук има повече туристи и хората са доста по-отворени и свикнали да виждат стопаджии. Лагош ме очарова за пореден път... много приятен град, разходих се по уличките из центъра, лесно намерих отворен wifi, след което отидох да видя известните лагошки плажове. Впечатлих се много от скалните арки по плажа, разходката по него беше огромно удоволствие. Арките отделяха едно плажче от друго, цялото крайбрежие в тази част на града беше вълшебно. Имаше хора по плажчетата, но не бяха претъпкани.След като ги пообиколих, тръгнах към изхода на града в посока Сагреш. Жегата беше натрапчива, но не чаках дълго на стоп - взе ме отново жена! Да не повярваш, за втори път ме вземаше жена в Португалия. В Сагреш първо се запътих към форта, имаше ужасно силен вятър около него, видях го само отвън, защото се плащаше билет. Гледките от скалите край форта обаче бяха безплатни и страхотни. В далечината се виждаше нос Сао Висенте, където смятах да отида по-късно.

Португалия - част 3 - Лисабон, Сетубал, Евора

природен парк Арабида - любимото ми място в Португалия

Слизането от планината към Синтра се превърна в приключение. Не толкова защото беше мъгливо и валеше слаб дъжд, колкото заради това, че реших да сляза по пътека, различна от тази, по която се качих. Въпросната пътека минаваше през някаква частна собственост, наречена Vila Sassetti. Вратичката от пътеката към вилата обаче беше затворена преди 10:00 и нямаше как да мина през нея. Спуснах се по някаква друга странична пътечка, която ме отведе в приятен парк, който също беше затворен преди 10:00. За късмет главната порта не беше заключена, така че успях да се измъкна. И все пак беше доста кофти да слизаш по стръмната пътека, която е официален и публичен маршрут, и да се окажеш заключен в някаква собственост, след което да трябва да се връщаш отново нагоре, за да слезеш по шосето - другата алтернатива.

Португалия - част 2 - Авейро, Коимбра, Обидос и Синтра

приказният дворец Пена край Синтра

Докато влакът от Порто пътуваше към Авейро, за пореден път се изумих колко пренаселена е Португалия. Преди Авейро имаше много спирки, навсякъде се виждаха градчета и села, природа нямаше. До момента страната изобщо не отговаряше на представите ми, мислех си, че е доста по-дива и красива. Когато пристигнах в Авейро, оставаха около два часа светлина, така че трябваше бързо да разгледам. Радвах се, че се измъкнах от Порто с влака, беше отлично решение, в противен случай щях да замръкна в някое гето в големия град. Сега се намирах в малко туристическо градче и се наслаждавах на каналите и гондолите, пълни с туристи, които бяха основната атракция. Всъщност Авейро е несравним с Венеция, защото има едва няколко канала и по-скоро може да се сравни с една венецианска улица, но градчето е приятно и с удоволствие се разходих из центъра, след като взех карта от туристическата информация. Очевидно с раницата и опърпания си вид не приличах на нормалните туристи, така че дебнещите покрай каналите лодкари дори не се опитаха да ме поканят на тур с гондола :)

Португалия - част 1 - Валенса, Брага, Гимараеш и Порто

Порто!

Утрото на Финистере беше слънчево и обещаваше прекрасен ден. Хората от караваните още не се бяха размърдали, когато аз събрах палатката и тръгнах обратно по пътя. Спрях на една чешма да си изпера мръсните дрехи от предния ден и докато ги чаках да изсъхнат, на чешмата дойдоха англичаните с фолксвагена, до които къмпирах и бяхме съседи за една нощ. Тъй като се бяхме заговорили предния ден и знаеха за пътешествието ми, веднага ме поканиха да ме возят на стоп до отбивката за Сантяго. Първоначалното ми впечатление, че са много готини хора, се потвърди напълно и след като попътувах с тях. Разпитваха ме доста за Каминото, беше им интересно. Слязох на разклона за Сантяго и започнах същинския стоп, благодарение на англичаните спестих много време, което щеше да ми е нужно да стигна от фара до Финистере и да стопирам от другата страна на града. За моя огромна изненада веднага ме взе приятен и интелигентен испанец, който ми разказа много за района и историята му, докато пътувахме към Сантяго.