Тринидад - Време за Карнавал :)

На 3-ти март, понеделник, в 4:00 сутринта, брутален звук раздира тишината в Порт оф Спейн. Музика! Сока! Десетки камиони с огромни системи от високоговорители и тонколони, по-високи от човешки ръст шестват по улиците на будната столица. Карнавалът започва!!! Време за лудост, свобода и музика! Карнавалът стартира с "Ж'оверт" - шествието на покритите с тонове кал, бои, шоколад и какво ли още не. Всички крещят, танцуват, пеят и се заливат с всякакви цветове бои. Бандите налазват улиците на столицата доста преди изгрев слънце. Те не спят, готови са за най-важното събитие в годината. За тринидадци няма нищо по-важно от Карнавала! Готвят се за него цяла година, от приключването на предишния. Спестяват всеки цент за костюм и участие в една от многото банди.

За да бъдеш част от банда официално, трябва да платиш доста, за да получиш костюм, най-евтините от които са над 100 американски долара и включват само украсено бельо, по което недостатъчно костюмираните дефилират на парада. Участието в банда е като религия за местните, някои от бандите са малки и включват няколко десетки човека, а други са по няколко хиляди. Бандите в Ж'оверт нямат костюми, а еднакви тениски и шалчета, те шестват по улиците от 4 сутринта до обяд. Всяка банда си има също камион, натоварен с огромните тонколони, както и още няколко камиона - един с хора, подаващи на тълпата от бандата напитки и храни, втори с химически тоалетни... Всичко върви заедно в конвой и е следвано от масата хора. Музиката е една и съща във всички камиони на различните банди, въртят се 3-4 хитови песни цял ден нонстоп. Народът танцува и се кефи, мацат се с бои и изразходват енергия, която са събирали цяла година зад бюрото в офиса или на чина в училище. Маскарадът, наречен накратко "мас" започва в ранния следобед в понеделник, прекъсва към полунощ и продължава от сутринта до полунощ във вторник. Той е повече като състезание между бандите и има победител накрая. На парада в понеделник бандите показват само част от костюмите си, а във вторник излизат в целия си блясък, готови за оценяване от журито. Костюмите са уникални, много бляскави и красиви, отрупани с шарени пера, мъниста, пайети, имитации на скъпоценни камъни... Някои са във вид на огромни платформи на колела, изобразяващи различни митични и приказни същества като дракони, скорпиони, принцеси и т.н., дърпани от човек по цялото трасе на парада, което е дълго няколко километра. Двете места с официални сцени са Савана парк и главната улица до гарата. Там, пред журито, бандите изпълняват всякакви танци с интересна хореография, пресъздават истории и легенди и се опитват да впечатлят журито. По останалото трасе просто дефилират под звуците на соката, идваща от камионите, каращи пред тълпата през цялото време. Осигурени са им напитки и храни, така че успяват да прекарат на крак целия ден. Изглежда доста уморително обаче, особено за хората, дърпащи платформите или имащи огромни костюми с много орнаменти върху себе си. Няма да описвам самите костюми, ще ги видите на снимките по-долу. Имаше индианци, прилепи, вампири, принцеси, горили, феи, слънца, дяволи, папагали, скорпиони, дракони и какви ли още не. За мен лично най-впечатляващото нещо на карнавала са именно костюмите. А най-шокиращото - местните танци, които представляват грозно търкане на задници. Имайки предвид, че големия процент дефилиращи жени са роли-полита, то тук говорим за страшно тресене на килограми сланина. Тринидад прилича на място с култ към дебелината, надали в много дръжави по света огромните 150 килограмови роли-полита ще се развяват свободно по бельо насред най-важното събитие в годината. В Европа по-скоро биха се скрили в дън земя да не ги види някой и да им се подиграва. Тук те са най-гордите, най-надъханите да се покажат и да бъдат бляскави и специални. Никой не им се подиграва и местните мъже явно не харесват изобщо тънки мадами, защото все налитаха на дебелите на карнавала. Кльощавите седяха като наказани и никой не проявяваше интерес да танцува с тях, а роли-политата бяха заобиколени от мераклии.

Карнавалът за нашата малка "банда" мореплаватели започна в 4 сутринта, когато всички се събудихме и до към 5 вече бяхме на пътя от Чагарамас за Порт оф Спейн. Кърк, Адина и Катрин бяха решили да се присъединят към нас на стоп, след като предната вечер часове наред обсъждаха с други хора по марината как ще стигнат до карнавала, как всички автобуси и таксита щяли да са пълни и колко невероятно трудно щяло да е придвижването. Бяха доста притеснени, че няма да стигнат и като на шега решиха да видят как го правим ние :) Нашето спокойствие ги беше заразило. Само докато излязохме на пътя, се появи първата кола, вдигнахме палци с другарчето и колата спря. Бе пикап, човекът отиваше до Порт оф Спейн и ни взе всичките, имаше място точно за още 5 човека :) Кърк и другите се опулиха колко лесно се оказа стигането до точката на събитието, след като бяха изгубили часове в дискусии как ще пътуват 20 километра в 5 сутринта на този доста оживен път. Пристигнахме в столицата и моментално нацелихме една от многото групи, слязохме от колата и се присъединихме към тях. Суматохата бе страшна, музиката бе толкова силна, че като доближих тонколоните на камиона, сърцето ми започна да прескача, а ушите ми щяха да се пръснат. Хората танцуваха, блъскаха се като маймуни, цапаха се с бои и кал... Зрелището си струваше :) Кърк горкият доста се притесни от целия този екшън и стоеше най-отзад, за да не го нацапат с боя. Адина и Катрин веднага бяха наплескани от някого, другарчето по едно време намери две полупразни бутилки боя за пръскане и само се нацапа, за да не го нацапа някой друг (ако не изглеждаш мръсен идва някой местен и те цапа веднага). Аз оцелях учудващо дълго до мига, в който един дойде и ми каза "как можа да стигнеш до тук с тези чисти дрехи", след което ми размаза шепа кал по лицето. Нашата група се разпадна още отначало. Кърк се загуби някъде назад, Адина и Катрин ги изтървахме от поглед и изчезнаха в тълпата, а ние с другарчето се постарахме да не се губим поне временно. Снимахме на поразия, аз с единия апарат, той с другия. Качвахме се по огради на околните къщи, за да снимаме тълпата отгоре. Още след първия час бандата, с която първо тръгнахме, се бе сляла с много други такива и цялото шествие, в което участвахме, вече бе огромно. Намерихме си чифт криле на улицата, явно някой ги бе загубил и аз ги осинових, те станаха моя карнавален костюм. Към обяд суматохата утихна и хората се разотидоха, за да се измият и приготвят за следобедния маскарад. Ние отидохме до Савана парк, където попаднахме на туристически инфо център и взехме всякакви карти и брошури за Тринидад, както и програма на карнавала. Другарчето се бе уморило явно от цялата шумотевица и каза, че смята да се прибира към лодката, така че се разделихме на една улица, където аз си намерих стратегическо място за снимане на минаващите банди. Доста почаках да започнат да минават, но никой не идваше и реших да се поразходя към главната улица до гарата, където бе едно от основните места със сцена, жури и изпълненията на бандите. Установих се там и шоуто започна. Целия следобед до тъмно прекарах на оградата в гледане и снимане на минаващите с невероятни костюми банди. Имаше десетки хора публика, дефилиращите позираха за снимки, всички бяха усмихнати и развълнувани. Колкото и да мразех сока и да ми бяха писнали до болка ужасните няколко песни, които се въртяха, карнавалът ме радваше и си заслужаваше да седя през цялото време, за да мога да се насладя на костюмите. Тръгнах си по тъмно, когато шествието вървеше към своя край. Вървях до края на града около час, улиците бяха пълни с народ, целият град празнуваше. Навсякъде имаше сергии с храни и напитки. Стопът по тъмно от края на града към Чагарамас не беше особено лесен и отвисях към час, но накрая все пак стигнах с две различни коли. Другарчето и Кърк седяха на динги дока и чакаха още някой от нас да се появи, Адина и Катрин ги нямаше още. Другарчето сподели, че се прибрало преди около два часа, защото след като сме се разделили, то решило, че му се връща на карнавала и дошло да ме търси, но не ме намерило. Останало да гледа парада много близо до мястото, на което бях аз, но не се засякохме повече. Върнахме се на лодката тримата и заварихме Адина и Катрин вечерящи. Някой ги взел и ги докарал до лодката. А Кърк бе започнал да се тревожи за тях.

На следващия ден тръгнахме за карнавала малко по-късно и този път бяхме само 4, другарчето остана на лодката да си почива. Отново същата история - първата кола пак пикап спря да ни вземе. Кърк беше страшно щастлив, че е научил нещо ново - ако искаш да стигнеш някъде бързо и безпроблемно, тръгни на стоп. Слязохме в центъра и не след дълго Кърк отново се загуби някъде в тълпите. Адина и Катрин искаха да ги заведа на моето място за наблюдение, защото предния ден седяли през цялото време на неподходящо място и не видели повечето от бандите (има трасе, по което минават, но някои не вървят по цялото, а само до определени ключови места с жури). Настанихме се пак до оградата на моето място и прекарахме целия ден там. Адина бе взела и Теди този път, така че местните доста се забавляваха като ни видят, а Теди получи много снимки с костюмирани хора, та дори и с един полицай, когото Адина помоли да позира с Теди. Този път костюмите бяха в целия си блясък и се насладихме на чудесно шоу. Един белгиец на име Ник, който ме бе заговорил предния ден на това място, отново беше тук и се присъедини към нашата група. Като свърши шествието Адина и Катрин искаха да пият по бира, Ник се присъедини и тръгнахме да се разходим по улиците около площада. След час поехме обратно към лодката, те двете също решиха да стопират с мен и излязохме на магистралата. Веднага ни взе кола за по-нататъчен квартал на града, а след това втора за края на града. Двамата младежи във втората ни подариха една коронка и гердан от техните лични костюми. Коронката грабна Адина, а аз получих гердана, който наистина беше много готин. Докато чакахме на стоп си намерих на улицата и една полусчупена корона от нечии костюм, та прибрах и нея към съкровищата от карнавала, които пратих за вкъщи. Прибрахме се на Фидлер съвсем навреме и седнахме на компютрите си да разглеждаме снимките от деня. Карнавалът приключи, но остана завинаги в спомените ми, беше наистина уникално преживяване, което пожелавам на всеки! Казват, че карнавалът на Тринидад е втория по мащаб и важност в света след този в Рио. Напълно им вярвам и не се съмнявам, че е така. Зрелището е страхотно, хората са се подготвяли цяла година за тези два дни. Определено си заслужава да бъде видяно и преживяно!

Ето няколкото песни, които се въртяха нонстоп по карнавално време, че и досега всеки ден ги чуваме поне по 50 пъти от коли, заведения, домове.....

Най-ужасната песен на света, те всичките са кошмарни, но тая е върха - Rolly Polly

https://www.youtube.com/watch?v=zSI23f--Uvs

Big people party:

https://www.youtube.com/watch?v=bFvD7oucJC4

Too real:

https://www.youtube.com/watch?v=74pYwmtzl24

Truck on the road:

http://www.youtube.com/watch?v=4SzLv_bkK5o

А тук някой е сложил видео от карнавала, ако на някой му се гледа (има и други качени видеа в ютуб):

https://www.youtube.com/watch?v=m7L6qwvj5wk

Адина се заговори с младеж, който имал 6 плюшени мечета и ги водел на разходка всеки ден :)Адина с Теди на карнавал :)

толкова тринидадско...

тези малко приличат на нашите кукери

иднианците ми бяха любими!

Адина в действие

любимата ми снимка :)