На стоп около света: Бруней Дарусалам - земята на един щур султан

Бруней Дарусалам - земята на един щур султан

Джамията Omar Ali Saifuddien и лодка павилион в езерцето в центъра на столицата

Earth Song - https://www.youtube.com/watch?v=3F6yS2lCbmA

Каквото и да се знае и говори за Бруней Дарусалам, докато човек не се озове там да го усети през собствените си сетива, няма как да си го представи. До последно очаквах да видя самозабравила се лъскава фасада като Сингапур и забогатели хора, обсебени от храненето и пазаруването - точно като тези в Сингапур. А то се оказа нещо съвсем различно и доста неочаквано - народ, живеещ в голямата си част скромно, направо бедно и в нищета, а сградите в столицата създават усещането, че посещаваш нещо средно между село и малък провинциален град с няколко лъскави здания и площада. Бруней е известен най-вече със своя султан и неговото богатство, дължащо се на нефтени и газови находища. Допреди време е бил най-богатият човек на света, но е изместен от други понастоящем, всъщност още през 90-те от Бил Гейтс. И все пак остава богат със своите близо 30 милиарда долара. Харчовете му са толкова брутални, че ако беше по-пестелив, може би щеше да се задържи на върха на класацията. Всичко, за което "нормалните" хора биха прахосвали пари ако бяха богати, е и увлечение на султана: коли, от скъпи по-скъпи, самолети, хеликоптери, яхти, имоти по цял свят, жени, развлечения, тържества... Май няма нито едно смислено според моите разбирания нещо, за което този човек да е похарчил пари. Има около 9000 автомобила, сред които възможно най-скъпите в света Ролс Ройс, Ферари, Ламборгини и т.н. Частни самолети със златен интериор, два хеликоптера, огромен дворец за над 1 милиард долара с 1788 стаи. Харем с безчет жени, измежду които актриси и модели, отделно има три законни жени, с две от които е вече разведен. Първата му жена е братовчедка му, за която се жени, когато е на 19 г. при уреден от семейството брак. От нея има шест деца, а общо има 12 деца, от които 5 са вече женени. За сватбите им султанът е прахосал милиони долари. Известно е, че харчи за подстрижка 20 000 долара, а брат му принц Джефри, с когото са били първи другари в разгулния си живот, е рекордьор по джобни пари за харчене за ден - 500 000 долара. Луди фенове на алкохола и партитата, двамата братя са организирали постоянни запои и гуляи, малтретирали са жени и са държали някои от тях принудително, има дори заведени дела срещу тях в САЩ, естествено без резултат.

Султан Хасанал Болкиах в момента е на 74 години. Неотдавна въведе шериата в Бруней - строг ислямски закон, според който бичуването, рязането на крайници и убиването с камъни за провинения като изневяра, хомосексуализъм или кражба са съвсем в реда на нещата. Той и неговото семейство, разбира се, са над всички закони. Шериатът важи за обикновените хора. Султанът е едноличен управник на Бруней, притежава пълната реална власт. Обявил се е за непогрешим и срещу него никой нищо не може дори да каже. Няма свобода на словото или печата. Народът на Бруней създава впечатление за живот в бедност, на места дори мизерия. Водното село в столицата е типичен пример за това. Очевидно е, че простолюдието не е помирисало богатствата на султана. То обаче има безброй задължения, макар да няма почти никакви права. Населението се състои основно от мюсюлмани, но има и християни, будисти и други. От популация почти половин милион, около 10 % живеят във водното селище. Градското население е преобладаващо, земеделието не е много развито.

Единственият позитив, който аз лично открих при управлението на султана е, че природата е много запазена. Поради финансовата задоволеност на държавата, не се изсичат гори и избиват животни, в резултат на което в страната съществува доста джунгла и обитателите й са в безопасност. Страната има малка територия, но в историята е имало период, когато империя Бруней се е простирала много далеч, чак до южните Филипини и из почти цяло Борнео. Била е колонизирана от англичаните и получава независимост чак през 1984 г. Макар и под властта на британците, Бруней пак останал султанат. Понастоящем е един от последните в света. Брунейците са от малайски произход и има два официални езика - малайски и английски. Сред позитивите за населението са безплатните образование, здравеопазване и културни прояви.

25.03.2019

Престоят ми в тази страна беше кратък и започна с обиколка на няколкото интересни места в столицата. След спокойна нощ в дома на Анджела, тя ме заведе на ресторант за закуска. Искаше да ме почерпи roti canai - популярна вкуснотия за сутрешно хапване сред брунейци. После ме качи на лодка - такси до центъра като помоли лодкаря да спира и да се оглежда за крокодили по трасето. Понеже нямах пари в местната валута, Анджела ми даде назаем, а аз й върнах похарченото в малайски рингити по-късно. Докато минавахме по река Бруней, лодкарят няколко пъти намаляваше скоростта и оглеждаше за крокодили, на едно място успях да видя главата на един, но изчезна преди да го снимам. Явно гъмжи от крокодили и никой не ги закача, дори и в столицата. За нищо време стигнахме модерния център, където лодката ме остави. Придвижването именно с лодки е най-популярно тук, има спирки навсякъде и това е също така единствен начин да се добереш до водното село Kampong Ayer, намиращо се отсреща на центъра. Разходих се из компактния и скромен централен район с най-впечатляващата забележителност - джамията Omar Ali Saifuddien. Кръстена е на 28-мия султан, който я построил. Била е завършена през 1958 г. и е символ на исляма в Бруней. Разположена е на бреговете на изкуствено езеро, а около нея има красиви градини. Главният купол е покрит с чисто злато. Височината на най-високото минаре е 52 метра. Почти всички материали за построяването на джамията са внесени от чужбина - мрамор от Италия, кристални полилеи от Англия, килими от Саудитска Арабия...

Следващата ми спирка беше музея Royal Regalia, където се помещават купища скъпоценни дарове за султана от цял свят. От България нищо не видях. Посещението е безплатно, вътре е забранено да се снима, вземат ти апарата още на входа. Освен уникалните експонати, има изобилие от инфо и снимки на султана и семейството му, но всичките са от по-младите му години. Няма нито една снимка или текст за султана от близко време и след посещението оставаш с впечатление, че е на 30-40 години, а не на 74. Предполагам това е с цел да се създаде представа за вечността му сред народа, нали е идеал, който явно няма да остарее и умре. Напомня ужасно за други световни диктатори.

Имаше още два музея в столицата, но бяха затворени сякаш от дълго време, така че се насочих право към Кампонг Айер. Взех отново лодка такси до отсрещния пристан, където започнаха наколните жилища. В началото минах през сградата на туристически инфоцентър, в който имаше малка изложба на музикални инструменти и популярни стари игри. Поех на дълга разходка по дървени и циментови мостчета, които служеха за улици. Силно се впечатлих от мизерията и мръсотията, които царяха на повечето места. Имаше една зона, в която бяха построени нови, модерни наколни домове, но голямата част от селището тънеше в нищета. Във водата под къщите плуваха всякакви битови отпадъци. Дъските по "улиците" бяха доста нестабилни на места, дори цели мостчета се клатеха и люлееха. Човек добре трябва да помисли преди да се реши да мине на някои места. Все пак и крокодилите са във водата :)

В уговорения за среща с Анджела час бяха на уреченото място, хващайки лодка за последен път. При това возене видях още един крокодил, който лодкарят ми посочи. Върнахме се до дома на Анджела, взех си багажа и тя ми предложи да я придружа на среща с приятелките й в ресторанта на хотел The Empire - едно от владенията на султана. Нямаше как да пропусна такава възможност да видя прословутия хотел. Една от дружките на Анджела беше австралийка на име Кат и поводът за срещата бе желанието двете й приятелки да я разведрят, защото едно от кучетата й било отровено съвсем наскоро. Кат сподели, че Бруней е ужасно място за кучета, хората са мюсюлмани и не ги харесват, тровят ги и ги малтретират. Тя самата спасила три кучета от улицата и сега имала две, понеже едното било отровено и умряло. Обзе ме такова желание да убивам двуноги изроди при тази информация, че едва успях да стисна зъби и да не ме проличи колко голям изрод съм и аз, само че по посока човеците. Някак си обаче усетих, че и на Кат й минаваха такива мисли. Третата жена в компанията беше Сара от ЮАР, която също беше потресена от станалото.

Докато те си говореха и пиеха чай със сладкиши, аз обиколих част от хотела и плажа с басейни наоколо. На един шезлонг попаднах на оставен вестник и се зачетох, на първа страница естествено беше султанът, а снимката му беше отново от младини. Като се върнах при трите приятелки, им бяха останали недоядени сладкиши, та и аз пробвах прескъпите деликатеси на хотела. Поговорихме си доста и Кат предложи директно да се преместя в нейната кола, защото тя не живее в столицата, а в град Тутонг по пътя към малайския Саравак. Явно й допаднах, защото после настоя и да остана да спя в дома й, ставаше късно така или иначе. Взех си сбогом с гостоприемната новозеландка Анджела, само за да попадна под грижите на също толкова гостоприемната австралийка Кат. И двете работят като преподавателки по английски, и двете убедено твърдят, че нямат търпение да им свършат договорите и да се махат от Бруней. Намираха живота тук за скучен и странен, явно нямаха приятели сред местните. Кат се оплакваше, че дори материалите за училище трябва учителите сами да си ги принтират, няма даже принтер в училището. Разказа ми, че вече е започнала процедурата по извеждане на двете кучета от Бруней в Австралия, в готовност е да плати по 10 000 долара на куче и очакваше през септември кучетата да са там. Щяла е да вземе и третото куче, отровеното. Отчаяно искаше да спаси поне тези кучета от Бруней.

Пътьом минахме да оставим Сара в нейната къща, намираща се съвсем близо до тази на Кат. Тя също бе осиновила куче от улицата и живееше с него и съпруга си. Кат хранеше и други кучета в квартала. Вече дотолкова се страхуваше да оставя своите пуснати в заградения си двор, че ги прибираше вътре в къщата, която беше голяма и луксозна. Явно в Бруней се ходи само да се работи ако си чужденец и можеш да преподаваш английски, вероятно дават добри пари. Кучетата ме приеха плахо, което е характерно за азиатските кучета, отраснали по улиците сред тормоз, малтретиране, гонене, замеряне с камъни от страна на местните. Скоро обаче станахме първи приятели. Излязохме на разходка до плажа като към нас се присъедини и още едно куче. Всичко беше чудесно, но на връщане едно от кучетата на име Ред, с което най-бързо се сприятелих, изчезна яко дим и много ни напрегна. Обикалях цялата околия да го викам по име. Оказа се, че само се е прибрало, Кат се опитва да ги учи да я слушат, но още няма ефект.

Това, което ме изненада приятно беше, че по време на разходката ни на плажа, който беше пуст откъм хора, се появиха двойка момче и момиче, които разхождаха едно куче, осиновено от приют. Кат също много им се зарадва и доста си поговорихме, именно през това време Ред изчезна. Вечерта прекарахме приятно в компанията на Сара и мъжа й Мохамед, с които излязохме на заведение. Изминахме целия път обратно до столицата, по-точно до покрайнините, където седнахме да пием кокосов шейк и да си говорим. Мохамед беше щур и приказлив южноафриканец, който яростно се възмущаваше от шофирането и пътищата в Бруней. Каза, че има много катастрофи и разбити мантинели. Много се кефеше да спори с мен относно Африка и особено ЮАР. Той твърдеше, че там е невъобразимо опасно и че не е възможно да пътуваш на стоп и да оцелееш, за да разкажеш след това. Не спря да повтаря, че съм пълно куку - нещо, което дори през ум не ми мина да оспоря :)

С Кат се прибрахме късно и не можехме да се наговорим, на сутринта дори продължихме. Тя някак си много се изкефи на абсурдните ми според мнозинството хора възгледи за живота и реши да ме откара до границата на Саравак, за да може да си говорим по-дълго време. Пътят мина в раздумка, а на финала се сбогувахме и аз продължих пеш и на стоп към нови хоризонти - тези на малайско Борнео. Отново в Саравак, само че откъм непозната за мен част.