До Исландия и назад - част 16 - Последни дни в приказната Ледена земя

Златна исландска есен

16.09.2022

Утрото започна със събиране на лагера и последна разходка с Андреас по пътеката край скалите наблизо, беше равна и подходяща за него. Имаше едно малко поточе за прескачане, но тъй като той не можеше да направи разкрач, му сглобих мостче от камъни, които събрах наблизо. Не спираше да ми благодари за всичко и определено щеше да качва всеки стопаджия, появил се на пътя му след опита си с мен последните два дни. Сега обаче пътищата ни се разделяха. Слязох от колата на паркинга на инфоцентъра в Ásbyrgi, който в момента беше затворен. Разделихме се с голяма благодарност от моя страна, благодарение на Андреас видях топлия водопад и Аскя - две места, които страшно много исках да посетя, а бяха труднодостъпни без кола. Андреас пък беше щастлив, че заради моето присъствие доби увереност да пробва да минава по терени, за каквито преди дори и не си помисляше. Той се отправи към Husavik, а аз - към последните два неизследвани от мен полуострова на Севера. 

Доста време си походих преди да хвана стоп, трафикът тук беше много оскъден. Взе ме местен от Акурейри, пътуващ за Kopasker. Слязох до църквата преди градчето, която беше затворена, но красива отвън. Нататък по пътя имаше дузина колоритни плашила, които привлякоха вниманието ми и това на фотоапарата, симпатични бяха. И с това се изчерпваше всичко за гледане тук, минах през градчето, което си беше по-скоро село и продължих нататък по пътя, който от асфалтов стана черен, а трафикът напълно изчезна. Пътуването ми продължи пеша, започнах да усещам колко ми е натежала вече раницата. Имаше купища нови камъчета, брошури, карти. А ми оставаха около 50 км до първото градче. Вървях край прекрасни хълмчета с боровинки в есенна премяна, определено се усещаше смяната на сезона. Въпреки, че лято (такова, каквото ние си го представяме) в Исландия сякаш нямаше заради студа и лошото време, пожълтяването на пейзажа нашепваше за есента. Тя някак неусетно настъпи и дори беше в разцвета си, когато си тръгнах.

До Исландия и назад - част 15 - чудесата на Изтока и щурмуването на Аскя

 

 

12.09.2022

Нощта мина спокойно, в гората беше закътано и много приятно. Не валя, нямаше вятър - пълна идилия. Разходих се из прекрасната гора, след като събрах лагера. Имаше публична тоалетна на главната пътека, за всичко бяха помислили исландците. Повървях пеш до градчето, което си е по-скоро село Djúpivogur, където първо отидох до необичайните скулптури, изобразяващи яйца на различни видове птици, 34 на брой. Наречени са Eggin in Gleðivík и са интересни за разглеждане. Населението тук е около 400 човека, а над селото се извисява планина с височина малко над 1000 метра, за която в местния фолклор се носят легенди, че изпълнява желания. 

След разходката се отбих в супермаркета на входа на градчето, където се надявах да се сдобия с нова тетрадка. Поредната я изписах и имах нужда от ново попълнение. Имаше, обаче цената никак не ми хареса и се отказах, някак си не ми се даваха 5 лв за една тъничка тетрадка. В крайна сметка се оказа, че няма откъде другаде да купя и съжалих за решението си по-късно. Продължих към изхода на градчето и главното шосе, където хванах стоп с момче и момиче швейцарци. Пътуваха към Egilsstaðir и щяха да минават през краткия планински черен път, наречен Oxi, който е достъпен за леки коли и доста от трафика минава от там. Спестяват се немалко километри, главното шосе минава около фиордите и обикаля много. За мен обаче именно това обикаляне е по-привлекателно от краткия път, така че възнамерявах да мина по дългия път. С швейцарците пътувах до водопада Folaldafoss като без да искам пропуснах парка Teigarhorn - защитена територия с находища на зеолити. Разсеях се, защото се заговорихме и пропуснах да сляза. Не беше фатално, щях да се върна по-късно.

До Исландия и назад - част 14 - ледници, лагуни, диаманти и потоп - последно от Юга

Ледника Hoffellsjokull

 

 06.09.2022

Тъкмо като събирах лагера след съмване, се появи човек и ме изненада. Оказа се също турист - швейцарец, така че нямаше да ме обади на рейнджърите. Беше колоездач дори и се разприказвахме на тази тематика. Беше дошъл тук толкова рано, за да гледа изгрева, а колелото и палатката му бяха в къмпинга. Доколкото разбрах е от хората, които пътуват С колело, а не НА колело. Аз като любител велопътешественик правя доста отчетлива разлика между двете и много рядко срещам истински велопътешественици, които пътуват само на колело, а не с него, вземайки автобуси и влакове за доста голяма част от пътуването. Той сподели, че пътува с приятел и са вземали автобуси за немалко от разстоянията, всеки път щом времето било нестабилно. Което в Исландия си е направо всеки ден. Явно твърде малко бяха карали. 

Отидох до инфоцентъра в 9:00, веднага щом отвори. Включих да зареждам една от батериите на фотоапарата в контакт в тоалетната и седнах да пиша, докато чаках да се зареди. Забелязах, че в тоалетните има също шкафове за багаж, за чието използване се плащаха 300 крони и предположих, че планът ми да оставя раницата при персонала за деня ще пропадне, защото ще ме пратят тук да я оставя. Все пак реших да опитам и за голям късмет момчето на рецепцията веднага се съгласи да я оставя като не спомена нищо за шкафчетата. Каза, че трябва да си я взема преди 19:00, защото тогава затварят. Ейй голяма радост, днес щях да летя по баира с 20+ кг по-малко. Дори успях да се върна преди да затворят, че иначе щях да остана без дом за нощта. 

До Исландия и назад - част 13 - гореща вода, студен лед, полярни сияния и красотите на Лаки

Едно от любимите ми места в Исландия - района на вулкан Лаки

29.08.2022

След тежката нощ на сутринта поне не валеше. В 7:00 бях на пътя и тръгнах пеш в посока Синята лагуна. Реших да отида да я видя, поне това, което е достъпно от нея без да си платил 80 евро билет. Дори да беше безплатно пак нямаше да вляза да се плацикам с купища туристи, идващи тук, за да се изфукат, че са били. Мястото е много популярно и това го прави силно отблъскващо за мен. Докато вървях по пътя, опитвайки се да държа права линия безуспешно заради свирепия вятър, по пустото шосе мина една кола и спря. Едва влязох вътре, защото като отворих вратата, вятърът се опита да ми я изтръгне от ръката и с много мъка успях да се набутам с раницата на задната седалка възможно най-бързо. В колата пътуваха французойка, която живеела тук от години и някакво момче, което беше на гости и го развеждаше по забележителности. И те се бяха отправили към лагуната, която е само на 5 км от Гриндавик и не пътувахме никак дълго. Посетихме само външната й част, която беше достъпна без билет и водата наистина беше примамлива за къпане, имаше интересен млечно синкав цвят. Всичко наоколо е лава полета, така че контрастът е забележителен. Курорт и СПА център - това представлява въпросната лагуна. Тя не е природно творение, а е изкуствено направена през 1976 г. покрай построяването на геотермална електроцентрала. Лагуната всъщност е предназначена за отвеждане на отпадните води от производството на енергия. Водата се счита за лечебна за кожни болести. Има високо съдържание на силициев диоксид и това допринася за цвета й. Температурата в зоната за къпане е около 38-39 градуса, водата се сменя цялостно на всеки два дни. Милиони туристи се изсипват на това място, може да се каже, че е най-посещаваната атракция и категорично не е за хора, които бягат от тълпите. 

До Исландия и назад - част 12 - вълшебна комбинация от пътеки (Laugavegur и Fimmvörðuháls)

Огън и лед на едно място - това е Исландия

26.08.2022

Утрото над Landmannalaugar предложи прекрасен изгрев с облаци. Тръгнах по пътеката с голямо желание да видя какво има по-нататък. Бях на 10 км преди хижа Hrafntinnusker, намираща се на 1027 метра надморска, което за Исландия си е доста, нищо общо с природата на тази височина у нас. Тук всичко е следствие от вулканична дейност, емблематични за този район са планините от риолит, които са многоцветни при наличие на слънце и оставят минаващия пешеходец без думи. Уникалното лава поле Laugahraun пък се е формирало след изригване през 15-ти век. Освен пешеходния преход Laugavegur, по който аз поех, в района има и още доста кратки преходи, от няколко часови до еднодневни. Въпреки популярността на мястото, не мога да отрека, че това е едно от най-красивите кътчета под небето, което са виждали очите ми. Целият преход е дъхоспиращ, няма място, което да не е "уау". Понеже се съсипах от снимане, тази публикация обхваща почти само прехода, просто снимките са страшно много и ми беше трудно да избера.

Вървях сред пушеща земя, обагрена в невероятни цветове, на места се чуваше и как клокочи. Имаше останал немалко сняг, по който сутрин се ходеше леко, беше скован и не се хлъзгаше. По-късно обаче горният слой се размекваше и по-трудно се вървеше по него. На някои места под снега имаше образувани кухини и можеше да се пропадне яко, минавайки отгоре. Дори чух за такива злополуки с други хайкъри. Беше само въпрос на късмет (и на тежест, разбира се) дали ще пропаднеш или снегът ще издържи. 

До Исландия и назад - част 11 - приключения в туристическия Югозапад

 

Невероятният Haifoss - 122 метра, трети по височина в Исландия

 22.08.2022

Нощта беше доста хладна и чак до седем сутринта протаках ставането, завивайки се презглава отново и отново. Походих пеш до Stykkishólmur като по пътя се запознах с прекрасени черни коне, от които не можех да се отлепя поне час. Такива мисли за отвличане ми се въртяха из главата... Размечтах се да си ги грабна и двата, и да обикаляме Исландия докато пукна. В града цареше пълно спокойствие, разходих се до църквата, острова с фар и чудесна гледка, и около старите къщи по уличките. Напълних вода от тоалетната на пристанището и продължих да се мотая до 10:00, когато отвори супермаркет Бонус и веднага влязох да заредя провизии. Вътре имаше много повече народ от очакваното, всичко живо се беше засилило да пазарува и освен местни, беше пълно с туристи. Голяма бутанка стана, не бяха много възпитани туристите и опашките бяха доста неприятни за чакане, пререждаха се. Купих доста храна, чак се поувлякох и раницата натежа. Седнах в парка да ям, обаче вятърът се опитваше да ми изтръгне залците още преди да ги пъхна в устата. Ехх, това исландско време! 

Вървях до края на града и пробвах късмета на палеца в посока планината Helgafell. Е, то не беше никаква планина, а едно малко хълмче, така и не разбрах защо му викаха планина. Взе ме германец катерач, който обикаляше със собствената си кола из Исландия. Беше от Берлин и сподели, че е изкачвал известната планина Kirkjufell наскоро. Слязох на разклона към хълмчето и походих пеш около километър до него. И точно там, в подножието на 73 метровото хълмче, ме очакваше немислима изненада. Имаше малка къщичка с чиче, което събираше по 400 крони за качване на хълма. Толкова неисландско, направо се шашнах и се престорих, че не го виждам, продължих към пътеката, но чичето излезе от къщичката и ми викна. Толкова със 73 метровото хълмче, върнах се назад и директно се чупих от това алчно място. Явно земята е частна и чорбаджията седи да събира лесни пари от туристите. Според легендите планината изпълнявала желанията на изкачилите я. Айде не, мерси! На такива примки не се лови човек като мен, чието най-голямо желание е да не се е раждал. Едва ли точно като изкача хълма ще се изпаря отгоре му. 

До Исландия и назад - част 10 - полуостров Snaefellsnes: красота, глад и лошо време

Известна арка край Arnarstapi

 

17.08.2022

Нощта определено беше студена, на сутринта китът го нямаше, а аз събирах лагера с вкочанени пръсти на ръцете. Успях да тръгна преди да завали, беше доста облачно още от сутринта. Днес беше рожденият ден на майка ми и от сутринта се чудех дали ще успея до края на деня да попадна в магазин, че да си купя нещо да се почерпя за нейно здраве. Походих доста по шосето преди да хвана стоп с местен за Рейкявик. Потвърди се за кой ли път теорията ми, че всяка втора кола в Исландия пътува за столицата. С такова усещане останах, след като хванах толкова много стопове за там и не се възползвах от нито един. Нямаше и от този да се възползвам. Рейкявик изобщо не ме привличаше, дори реших, че по-нататък ще отида в столицата само ако си намеря домакин от Каучсърфинг, иначе въобще няма да се занимавам да излизам от този огромен град с разни прескъпи автобуси и да си губя времето в цивилизацията при наличието на цялата тази невероятна природа навсякъде. В последствие не си намерих домакин, а нещата се подредиха така, че прекарах сумарно около час в столицата, просто я видях набързо благодарение на стопа. Но за това по-нататък.

Направихме кратка спирка в Budardalur човекът да си купи нещо за хапване и пиене, след което най-сетне заваля. Очакваше се, вече доста дни нямаше дъжд и Исландия беше гостоприемна към мен, време беше пак да ме изпита. След приказните Западни фиорди се насочих към вълнуващия полуостров Snæfellsnes. Преди да стигна до него обаче реших да посетя още няколко уникални места. Първото беше Grabrok - няколко прекрасни кратерчета близо до шосето. Имаше пътеки за обхождането им и доста народ се беше възползвал от лесния достъп, все пак това беше главния път на Исландия номер 1 и трафикът по него беше най-голям. Повечето туристи, дошли за няколко дни в страната, не виждаха нищо встрани от него и просто обикаляха по тоя кръгов маршрут, спирайки на главните забележителности. 

До Исландия и назад - част 9 - В дълбините на Западните фиорди

 

Водопадът на водопадите - Dynjandi

 

 14.08.2022

Докато си събирах лагера сутринта, обитателката на недалечната палатка се "излюпи" и дойде при мен на лафче. Оказа се мексиканка от Гуадалахара и ако не говореше толкова добре английски, щяхме да я подкараме на испански. Момата беше каучсърфърка и стопаджийка, обаче жестоко беше подценила исландското свирепо време и беше в доста окаяно положение, та щеше да се товари на първия самолет за евакуация към Турция. Беше хвърлила око на Европата и явно се подвизаваше там от известно време, защото полетът й до Турция бил с цел да изкара няколко дни извън Шенген и после пак да обикаля из Стария континент. В Исландия дошла с парцаливо чувалче за +20 градуса и се озъбила още първата нощ в палатката. Явно жестоко се е тресла, защото почти веднага си сменила датата на билета с по-скорошна. Какъв дявол я бе накарал да направи това, вместо да си купи читав чувал и да продължи с опознаването на Ледената земя, само тя си знае. Самолетът й щеше да излети след само нялколко дни, а тя се беше забила в най-зачуканите Западни фиорди и като й припомних тоя факт, сочейки й празния, тотално лишен от коли път, доста се гипсира. Както се канеше да си прекара безметежен ден в топлите извори, така бързо взе да си събира лагера и се задоволи само с кратко топване, преди да се насочи и тя към шосето. Аз тръгнах преди нея и не чаках на пътя, както тя щеше да направи, а си поех пеша, както винаги правя. Не съм от стоящите стопаджии, а от вървящите. Няма по-голям кеф от пътуването пеша и доста често се хващам как си пожелавам да не ме вземе никой, когато ходя през някоя прекрасна местност, защото една спряла кола ме лишава от възможността да опозная мястото на бавни обороти, така както на мен ми харесва.

До Исландия и назад - част 8 - Прелестите на севера и запада

Скалата Hvitserkur на полуостров Vatnsnes ми прилича на динозавър, пиещ вода

 

 05.08.2022

 Не можех да повярвам на очите си - утрото предлагаше разкъсана облачност, синьото небе най-после обещаваше да надвисне над Ледената земя и Слънчо плавно се плъзна нагоре по хоризонта след едноседмично тотално отсъствие. Днес щеше да бъде празник за мен и изгнилите ми от мокротия крака. Връхлетяха ме спомени как на велопътешествието до Нордкейп в такива редки часове исках просто да легна на някоя поляна и да ме топли слънцето, да сгрее премръзналите ми кокали, да изсуши подгизналите ми дрехи. И днес още от сутринта ме обзеха такива желания. Моите домакини ме поканиха в кухнята да закуся, топлият чай ми се отрази много добре. След нощта на топло и горещия душ нямаше и следа от хипотермия у мен, възстанових се добре. После се натоварихме на колата и потеглихме към Акурейри. Момичетата и техните приятели гонеха автобуса за Рейкявик и щяха да си заминават обратно за Швейцария, а мен ме очакваше приказен ден във втория по големина град на Исландия Акурейри - столицата на севера. 

До Исландия и назад - част 7 - Първа седмица в екстрема на Ледената земя

Геотермалното поле Hverir край езерото Myvatn

 Голяма мечта ми беше Ледената земя. Наистина много я жадувах и много я сънувах. Особено след велопътешествието до Норвегия тотално затвърдих силното си влечение към студения север и се убедих, че въпреки екстремно лошото време, ужасяващата за вегани храна и постоянната борба със стихиите, това е един оазис за мизантропите като мен, които имат зверска алергия към хората. Исландия освен, че е с оскъдна популация, е страшно богата на природни чудеса и то наистина зашеметяващи, дъхоспиращи, необясними и невъобразими. Уж няма гори, уж много голо било - това ще кажат някои хора, които са били там и не са я усетили, не са я изживяли с всичките си сетива, а само са гледали през прозореца на някой автомобил. За мен лично Исландия няма аналог, не може с нищо да се сравни и диша в свое собствено измерение. Може да е безпощадна към посетителя, може човек да отиде там за една седмица и природните стихии да са толкова свирепи, че да не му се излиза от хотелската стая. И така да я намрази. Но аз не мога да си представя как може някой да намрази такава дива прелест въпреки капризите и жестокостите, на които е способна. Моята първа седмица беше своеобразен тест. Земята ме изпита до краен предел като хвърли върху мен цялата си свирепост. Трябваше да провери дали съм достоен посетител, да реши дали ще ме допусне. Или аз ще се предам и самоизхвърля след всичките ужасни изпитания, на които ме подложи. А след това, веднъж изпитала ме, разкри пред мен най-красивите си цветове...