40 дни до Италия с мама и Биби - част 10 - още красоти от Тоскана и необятната Флоренция

Basilica Santa Maria Novella, Флоренция

07.09.2023

Нощта мина спокойно и рано сутринта поехме на разходка из красивото градче San Gimignano. То неслучайно е в списъка на ЮНЕСКО, забележително е със запазената си средновековна архитектура и впечатляващите емблематични кули. Оцелели са цели 14 кули с различна височина. Градчето е много туристическо и добре, че излязохме рано и обиколихме всичко преди да тръгнат тълпите. Не влязохме в една от кулите срещу 5 евро, за което честно казано сега съжалявам, гледките горе щяха да са невероятни. Иначе пък обиколихме всички възможни улички и гледни точки из центъра. Наистина красиво и чаровно градче, а за закуска седнахме на кафене да хапнем кроасани и мама да пие кафе. Тук цените бяха доста надути, платихме повече от обикновено, но пък имаше веган кроасан, та си взех да го пробвам. Е, не беше чак толкова вкусен, колкото тези с крем от шам фъстък, но поне успокои леко гузната ми съвест за нарушаването на веганството ми в Италия. Взехме си едно магнитче за спомен и си тръгнахме доволни от San Gimignano.

Нататък по пътя видях старата част на градчето Certaldo, кацнала на баира и спонтанно реших да спрем да го разгледаме. Мама не пожела да драпа нагоре по хълма в жегата и остана да си почине в буса, а аз поех на обиколка. И тук старият град се оказа магнит за туристи, беше пълно с народ. Типичното италианско бутиково историческо градче, което пък долу в ниското си беше обикновен модерен град. Посетителите бяха само в старата част. Хареса ми видяното, обиколих уличките, имаше страхотни гледки и прекрасна архитектура. Църквата също заслужаваше внимание, това градче беше пилигримско и имаше и поклонници освен туристи. Върнах се при мама, която четеше книга и отмаряше на сянка. Имайки предвид каква натоварена "програма" измислих и за днес, добре беше да си почине малко. 

40 дни до Италия с мама и Биби - част 9: джуджето Сан Марино и прелестите на Тоскана

 

Сан Марино

 Сан Марино беше съвсем нова за мен страна, досега все някак ми оставаше настрани и се радвам, че все пак успях да я видя. Изненада ме много приятно въпреки тълпите туристи. Има специфичен чар и красота, особено поради разположението на голям баир, предлагащ страхотни гледки. Микро държавите по принцип са ми интересни и обикновено ми допадат, огромното изключение е Монако, което считам за най-отвратителното място в Европа и дори няколко часа там в друго пътуване ми се отразиха много зле. Сан Марино обаче няма нищо общо с Монако, очарователно е. Обградено е отвсякъде с Италия и обхваща възвишението Монте Титано - 749 метра надморска височина. Столицата и едноименен град е изцяло доминирана от прекрасния замък, който сякаш обхваща населеното място от край до край. Вижда се отдалеч и на мен през цялото време, докато бяхме в околността, ми действаше като магнит този замък и живописните му кули. 

Смята се, че Сан Марино е основан като държава през 301 г., което го прави най-старата все още съществуваща държава. Също така е и петата най-малка по площ страна в света, притежава едва 61 кв. км, а населението е около 34 000 човека. Говори се италиански, страната няма собствен език, нито различна валута - ползва се така омразното ми евро и тук. Туристите идват не само заради невероятните гледки, замък, музеи и исторически обекти, а най-вече да пазаруват какво ли не на по-ниски цени от Италия. Май всичко е по-евтино и това привлича доста народ. 

40 дни до Италия с мама и Биби - част 8: Италия - още красоти из регион Емилия-Романя

Феноменалните мозайки на Равена

 02.09.2023

Преместихме се на паркинг, близък до центъра на Имола, който беше безплатен до осем сутринта и се възползвахме да разгледаме града. Заехме се с обикаляне по уличките из централната част като първо видяхме прекрасния замък Rocca Sforzesca. Беше затворен толкова рано, но отвън беше внушителен и много ми хареса. Хората по улиците тъкмо се бяха раздвижили и щъкаха с пазарски кошници и колелета, явно оживено пазаруваха. Пазарите тъкмо отваряха и сергиите биваха обграждани от купувачи. Кафенетата вече бяха отворени, както винаги. В Италия сутрините все бяха приятни за мама, защото вместо да прави смотано разтворимо кафе на котлона, си купуваше капучино от кафенетата и много го харесваше. Покрай това и аз намазвах - за мен имаше горещ шоколад и всеки път хапвахме кроасани с крем от шам фъстък - любимата ни италианска закуска. След час разглеждане на стария град на Имола, времето за паркинга ни изтече и трябваше да си ходим. Успяхме добре да обиколим все пак. 

Поехме към Faenza - поредния красив италиански град. Открих безплатен паркинг между блокове, недалеч от центъра. Намери се едно място за нас, въпреки че беше малък. Насочихме се към катедралата, която беше смайваща и навсякъде около нея имаше голям пазар на открито за ръчно изработена италианска керамика. Уцелихме правилния момент да посетим града. То си беше като изложение, видяхме много красиви неща. Цените естествено бяха високи, но поне разгледахме. Обходихме централните улички и се върнахме към буса. Следващата спирка беше град Форли, който беше по-големичък. Паркирах на Лидл и мама реши да остане да си почива, беше се уморила от ходене из предните градове. Оставих я да чете "Разходката на баба Гейтуд" и тръгнах на бърза обиколка из центъра. Прехласнах се по замъка, катедралата и площада, както и по уличното изкуство по стените. Попаднах в един подземен паркинг, където всички стени бяха ошарени с графити. По някое време мама почна да звъни, както обикновено като я оставя сама. Тръгнах обратно, явно й беше скучно вече. Купихме си веган сладолед от Лидл и продължихме към Равена

40 дни до Италия с мама и Биби - част 7 - последен миг в Хърватия, миг в Словения и право в Италия

Единствената и неповторима Венеция

 

 Италия е една от малкото страни, които винаги са провокирали много смесени чувства у мен. От една страна безкрайно много харесвам всичките й археоложки, архитектурни и исторически дадености, супер вкусната храна и невероятните гледки, но от друга ми е непоносима по отношение на неизброимите видове полицаи, пренаселените градове и пътища, отвратителните магистрали, които връщат ужасни спомени в главата ми... Изобщо не мога да реша дали повече ми харесва или повече не. Всъщност ако сложа всичко на везната, ще стои равна. Самото пътуване през Италия го мразя и ми е неприятно, а местата, които посещавам и разглеждам, са ми безкрайно интересни и красиви. Всичките ми пътувания през Италия досега, които никак не са малко, са били само на автостоп и благодарение на това имах възможността да се сблъскам с отвратителната й страна. Гадните карабинери, които те гонят от бензиностанции по магистралите, пращайки те в полето през вратичка отзад без да ги интересува какво ще стане с теб. Грубияните италианци, които не просто не спират на автостоп (за това не им се сърдя), но и те гледат сякаш си пълен боклук и жестикулират с толкова негативизъм, все едно извършваш тежко криминално престъпление, стоейки на пътя. Ужасно пренаселените градове и пътища, където трафикът просто не секва, както и безбройните мигранти, основно негри, които сякаш дебнат да ти дръпнат нещо на всеки ъгъл в големите градове... От другата страна на везната са страшно вкусните вегетариански храни, които нямат равни. Например пицата, аранчините, сладоледа... Уникалните села, градчета с пребогата история и стари сгради, както и нереален брой археологически обекти, за каквито аз си умирам... За природата също съм със смесени чувства, защото има все още останали оазиси сред урбанизацията, но никак не са много. Италия, особено в северната си част, е сериозно индустриализирана страна и това ужасно много не ми харесва. 

Този път имах рядката и единствена възможност да видя как се пътува в Италия не на стоп, а с лична кола. Дали щеше да е по-различно... тепърва предстоеше да разбера.  

40 дни до Италия с мама и Биби - част 6 - Хърватия: красотите на полуостров Истрия

 

Амфитеатър Арена в Pula

 

 26.08.2023

 Утрото предложи прекрасни панорами по време на закуска. На гледката имаше инсталирана масичка, от която се възползвахме за целта. Тръгнахме доста късно, тъй като трябваше да наваксам със записките. Този път аз забавих нещата, но като се съберат няколко дни без писане, започвам да забравям и трябва бързо да си напиша, иначе все по-трудно ми става да се сещам кое след кое е било. При това интензивно обикаляне на моменти се получава чорба в главата. Първата ни спирка за днес беше град Senj. Паркирах до крепостта, която видяхме само отвън, не платихме билети за влизане вътре. Доколкото разбрах най-впечатляващото е гледката отгоре, но до самата крепост имаше същата гледка и нямаше смисъл да даваме 10 евро за вход. Крепостта е от 16-ти век, в момента вътре се помещава малко музейче. Висока е 18 метра и изглежда супер непревземаема. Стените са 2-3 метра дебели, внушителна е. 

40 дни до Италия с мама и Биби - част 5 - Хърватия: между море, планини и Плитвице

Национален парк "Плитвице"

22.08.2023

До 10 сутринта бяхме на плаж на полуостров Острица, където аз се гмурках, а мама се кисна на едно място като биволица. Изхабих две батерии на GoPro, докато снимах красотите под водата, не можех да им се наситя. Местенцето беше чудесно за гмуркане, а като започнаха да идват хора, се изнизахме и тръгнахме на път. Бяхме оставили Биби отново на вчерашното място, в края на селото. Чудехме се как хората си трошат колите по този лош, каменист път, вместо да походят пеш, но вече нищо не може да ме изненада от безкрайността на човешките простотия, мързел и лошотия. 

Следващата ни спирка за днес беше град Sibenik. Паркирането беше някакъв ужас, така че оставихме колата на паркинга на Кауфланд, на 2 км от центъра. Купихме си студени сокчета да се охладим в жегата и поехме пеш към центъра. Така успяхме да се "полюбуваме" и на новата част на града, не само на стария град. "Модерният" беше покъртителна грозотия, с блокове навред и ужасно ми заприлича на нашенските грозни градове с безчет етажирани кокошарници. Многоетажното строителство винаги е било нещо ужасяващо и направо страшно в моите очи. Да съществуваш противоестествено високо над земята, да нямаш контакт с пръстта, листата, мравките... кошмар. Все си мисля колко милиони нещастници изгниват бавно, но сигурно зад панелите или тухлените стени на депресиращите стари блокове или нови безлични кооперации. Всеки ден и нощ в един кокошарник, спиш и сереш на едно и също място - главата до кенефа, както може най-точно да се опише. Денем и нощем облъчване от "шумната кутия", във всяка стаичка бръмчат някакви електроуреди за "улесняване" на живота. Не знаеш кога вали, кога духа вятър, кога земята диша... нищо не знаеш. Седиш си в кокошарника, отпред тъпчеш, отзад излиза и така, докато те метнат под земята за бюфет на червеите. И най-лошото от всичко - навсякъде около теб ги има същите. Много, много от тях. Един под краката ти, друг над главата ти... Един крещи, друг бие барабани, трети пърже риба и ти вдъхва душата, четвърти прави купон, пети реве, шести е надул телевизора, седми се бие с осми за паркоместата пред блока. Които никога не са достатъчни. Защото колите са вместо крака, не се излиза от блока без да се влезе в колата. 

40 дни до Италия с мама и Биби - част 4 - Хърватия: Дубровник, Сплит и всичко наоколо

Стария град на Дубровник

 Хърватия, или Хърватска, както по-често я наричам, ми е позната от други пътувания на стоп, но сравнително слабо позната на фона на това, което успяхме да обиколим с мама в настоящето пътуване. Зная наизуст бензиностанциите по магистралата например, но всички прекрасни места от тази обиколка на страната, която направихме, бяха нови за мен. На теория ми бяха познати от книги и Интернет, но нямах шанса да видя което и да е от тях, ако не броим Дубровник, който съвсем за кратко посетих преди години, след обикаляне из Черна гора. Хърватия за мен винаги е била тегава за прекосяване на стоп, силно полицейска държава, където куките са ми създавали проблеми за стопиране, заяждали са се на дребно и са ме заплашвали да не взема случайно да посмея да разпъна палатка. Така че пътуването тук винаги е било стресиращо и напрягащо за мен. И този път нямаше да е по-различно, защото вместо да крия една палатка само, трябваше да крием и цял бус. Нелегално е да се спи извън къмпинги, така че очаквах проблеми. Е, не ни хванаха и глобиха, но си беше напрегнато. Радвам се, че доста добре обиколихме страната и никак не ми се връща пак там, въпреки че е много красива и има безброй места за гледане. Не е моето, определено. Орди от туристи, супер завишени цени, трафик в изобилие, пренаселеност, стрес да не те хванат, че спиш на палатка или в колата... Просто винаги ще предпочета да отида в Норвегия например, отколкото в Хърватска. За късмет успяхме да видим голяма част от интересните места в страната и си тръгнахме предоволни, така че да не е нужно да повтаряме.

40 дни до Италия с мама и Биби - част 3 - Босна и Херцеговина: Мостар, Кравице, Требине

Прекрасния Стари мост в Мостар

16.08.2023

В 5 сутринта тишината беше разтърсена от болезнено познат за мен ужасяващ звук. Сякаш се върнах в Индонезия за миг. Там всяка сутрин събуждането беше шок, сърцебиене и брутален гняв, провокирани от кошмарния рев на мюезина от поредната джамия. Тук се бяхме установили до джамия и въобще не помислих като си лягахме вечерта, че ще ни очаква адово събуждане. Колкото мразя християнството, толкова и исляма, но специално по отношение на шумовата агресия, натрапване и звуков терор, "мюслите" вземат превес. Иначе християните са ми по-противни, на базата на лични впечатления. По-мазни, хлъзгави и двулични са все пак. Благодарение на тази джамия и високоговорителите й, станах с гъза напред и цял ден не можех да се отърся от болезнените спомени, с които ме дари Индонезия - десетки безсънни нощи и кошмарни събуждания с отскок.

Преместихме се извън селото на отбивка до пътя, за да можем да закусим на по-спокойно място и да направим кафе за мама. Като минаха всички нейни сутрешни процедури, поехме отново по пътя край река Неретва, този път право към Мостар. Спирах да снимам, гледките бяха прелестни и по някое време стигнахме този безкрайно интересен град. Доста се измъчих с намирането на място за паркиране, но все пак се установихме около университета. Походихме към километър и половина до центъра, обменихме пари, че ни бяха на привършване и се заехме с разглеждането на града. Мостар е доста голям, има над сто хиляди човека население и старата му част е изключително интересна и атрактивна. Проблемът е, че не само аз мисля така. Тълпите в града са огромни, безкрайни и особено в района около Стари мост е някакъв ужас. Цените на всичко са по туристически завишени, посещение на тоалетна например струва 1 евро. Всички магазини продават сувенири, а ресторанти и капанчета има навред. Самият мост е символ на града и най-важна забележителност. Построен е първоначално през 16-ти век в характерен османски стил, извисява се над река Неретва и е бил нещо грандиозно за времето си. От двете му страни има кули, дължината му е 30 метра, а при най-високата арка е с 20 метра височина. За огромно съжаление е взривен през 1993 г. от хърватите по време на босненската война. Възстановен е през 2004 г. и е обект под защитата на ЮНЕСКО. Дано някоя друга война пак не му види сметката.

40 дни до Италия с мама и Биби - част 2 - Босна и Херцеговина: Вишеград, Сараево, Яйце и още много красоти

 

Водопад Пливски в град Яйце

 

Босна и Херцеговина за мен винаги е била атрактивна дестинация, защото е балканска страна и е доста различна от Западна Европа. Първия път, когато я посетих, беше твърде кратко и бързо, общо взето стоп след стоп и съвсем малко разглеждане. Това винаги ми е тежало при посещението на повечето страни, защото когато пътувам се интересувам именно от местата, а не от хората. Да, по света има интересни култури, но след като видях голям процент от тях, в крайна сметка нито една не ми се стори културна или стойностна. Така че след толкова държави и стопове спокойно мога да сложа всички хора по света под общ знаменател - такъв, какъвто вече изобщо не ми е интересно да опознавам. Докато местата - те не разочароват. И за мен винаги са били приоритетни. По време на стоп пътуванията нямах практическа възможност да спра на всяко място, което ми се струваше интересно и просто гледах през прозореца вълнуващите и красиви кътчета, през които профучавах в чужда кола. Щраках размазани снимки в движение и се ядосвах колко ми се иска да спра и да поразгледам наоколо. Сега обаче, бидейки със собствен превоз, можех да се възползвам на макс от единствения позитив в тази работа - възможността да спирам където си поискам. И да посетя каквото си поискам. Така че имах втора възможност да видя Босна. Този път наистина да я поразгледам, а не само да мина през нея. И дори да споделя това с мама, на която също й бяха интересни местата. За късмет интересите ни по отношение на музеи, красиви гледки, стари сгради и т.н. съвпадат. Тъй че тя не се оплакваше от избрания маршрут и в крайна сметка доста хареса Сърбия, а сега и Босна. За жалост нямаше почти никакви приключения, защото като не се пътува на стоп, не се случват интересни неща с привкус на екшън. Само това е незаменимо в стопа - никога не знаеш какъв идиот ще те качи и кога ще стане интересно. В колата си седиш и не ти се случва нищо кой знае какво.

40 дни до Италия с мама и Биби - част 1 - Сърбия

Поглед към река Дрина от гледката Banjska Stena

 

40 дни, 6 държави, 6838 км, един бус, двама човека

 По принцип нямах никакво намерение да пиша за това пътуване публично на блога. Но имах намерение ако все пак свърша с писането на предното, да си напиша и това на блога, само че като скрити публикации, за да може един конкретен човек (мама) да го чете и да гледа снимките, особено след като мен вече ме няма. Обаче въобще не ми се занимава да търся как да правя публикации скрити, да давам пароли или кой знае какво още, така че ще започна да пиша пътуването както досега, макар че не зная дали изобщо ще го довърша и не обещавам. Това пътуване е следващото в хронологичен ред след Исландия и е коренно различно от останалите ми до момента. Не го осъществих заради мен, нито по моя начин, но аз го организирах и измислих как да се случи. Идеята беше майка ми да "види свят". По принцип винаги ми се е искало да направя такова нещо с майка си, но не се случи, когато му беше времето. Случи се, когато вече абсолютно нищо на този свят не ме интересува. Но може би си заслужаваше, защото на нея й хареса. Колкото и много да я мразя за това, че ме е родила, толкова я и обичам. Не зная защо, още не мога да си отговоря на въпроса защо обичам човека, който ми е причинил най-голямото зло и е проявил адова форма на егоизъм, произвеждайки още едно нещастно същество в този прокажен и унищожителен свят. И дори днес тя да съжалява горчиво за това, че вместо да обича децата си и да не ги ражда, ме е родила, прошка за това няма. Нито връщане назад.