Водопад Пливски в град Яйце |
Босна и Херцеговина за мен винаги е била атрактивна дестинация, защото е балканска страна и е доста различна от Западна Европа. Първия път, когато я посетих, беше твърде кратко и бързо, общо взето стоп след стоп и съвсем малко разглеждане. Това винаги ми е тежало при посещението на повечето страни, защото когато пътувам се интересувам именно от местата, а не от хората. Да, по света има интересни култури, но след като видях голям процент от тях, в крайна сметка нито една не ми се стори културна или стойностна. Така че след толкова държави и стопове спокойно мога да сложа всички хора по света под общ знаменател - такъв, какъвто вече изобщо не ми е интересно да опознавам. Докато местата - те не разочароват. И за мен винаги са били приоритетни. По време на стоп пътуванията нямах практическа възможност да спра на всяко място, което ми се струваше интересно и просто гледах през прозореца вълнуващите и красиви кътчета, през които профучавах в чужда кола. Щраках размазани снимки в движение и се ядосвах колко ми се иска да спра и да поразгледам наоколо. Сега обаче, бидейки със собствен превоз, можех да се възползвам на макс от единствения позитив в тази работа - възможността да спирам където си поискам. И да посетя каквото си поискам. Така че имах втора възможност да видя Босна. Този път наистина да я поразгледам, а не само да мина през нея. И дори да споделя това с мама, на която също й бяха интересни местата. За късмет интересите ни по отношение на музеи, красиви гледки, стари сгради и т.н. съвпадат. Тъй че тя не се оплакваше от избрания маршрут и в крайна сметка доста хареса Сърбия, а сега и Босна. За жалост нямаше почти никакви приключения, защото като не се пътува на стоп, не се случват интересни неща с привкус на екшън. Само това е незаменимо в стопа - никога не знаеш какъв идиот ще те качи и кога ще стане интересно. В колата си седиш и не ти се случва нищо кой знае какво.