40 дни до Италия с мама и Биби - част 2 - Босна и Херцеговина: Вишеград, Сараево, Яйце и още много красоти

 

Водопад Пливски в град Яйце

 

Босна и Херцеговина за мен винаги е била атрактивна дестинация, защото е балканска страна и е доста различна от Западна Европа. Първия път, когато я посетих, беше твърде кратко и бързо, общо взето стоп след стоп и съвсем малко разглеждане. Това винаги ми е тежало при посещението на повечето страни, защото когато пътувам се интересувам именно от местата, а не от хората. Да, по света има интересни култури, но след като видях голям процент от тях, в крайна сметка нито една не ми се стори културна или стойностна. Така че след толкова държави и стопове спокойно мога да сложа всички хора по света под общ знаменател - такъв, какъвто вече изобщо не ми е интересно да опознавам. Докато местата - те не разочароват. И за мен винаги са били приоритетни. По време на стоп пътуванията нямах практическа възможност да спра на всяко място, което ми се струваше интересно и просто гледах през прозореца вълнуващите и красиви кътчета, през които профучавах в чужда кола. Щраках размазани снимки в движение и се ядосвах колко ми се иска да спра и да поразгледам наоколо. Сега обаче, бидейки със собствен превоз, можех да се възползвам на макс от единствения позитив в тази работа - възможността да спирам където си поискам. И да посетя каквото си поискам. Така че имах втора възможност да видя Босна. Този път наистина да я поразгледам, а не само да мина през нея. И дори да споделя това с мама, на която също й бяха интересни местата. За късмет интересите ни по отношение на музеи, красиви гледки, стари сгради и т.н. съвпадат. Тъй че тя не се оплакваше от избрания маршрут и в крайна сметка доста хареса Сърбия, а сега и Босна. За жалост нямаше почти никакви приключения, защото като не се пътува на стоп, не се случват интересни неща с привкус на екшън. Само това е незаменимо в стопа - никога не знаеш какъв идиот ще те качи и кога ще стане интересно. В колата си седиш и не ти се случва нищо кой знае какво.

40 дни до Италия с мама и Биби - част 1 - Сърбия

Поглед към река Дрина от гледката Banjska Stena

 

40 дни, 6 държави, 6838 км, един бус, двама човека

 По принцип нямах никакво намерение да пиша за това пътуване публично на блога. Но имах намерение ако все пак свърша с писането на предното, да си напиша и това на блога, само че като скрити публикации, за да може един конкретен човек (мама) да го чете и да гледа снимките, особено след като мен вече ме няма. Обаче въобще не ми се занимава да търся как да правя публикации скрити, да давам пароли или кой знае какво още, така че ще започна да пиша пътуването както досега, макар че не зная дали изобщо ще го довърша и не обещавам. Това пътуване е следващото в хронологичен ред след Исландия и е коренно различно от останалите ми до момента. Не го осъществих заради мен, нито по моя начин, но аз го организирах и измислих как да се случи. Идеята беше майка ми да "види свят". По принцип винаги ми се е искало да направя такова нещо с майка си, но не се случи, когато му беше времето. Случи се, когато вече абсолютно нищо на този свят не ме интересува. Но може би си заслужаваше, защото на нея й хареса. Колкото и много да я мразя за това, че ме е родила, толкова я и обичам. Не зная защо, още не мога да си отговоря на въпроса защо обичам човека, който ми е причинил най-голямото зло и е проявил адова форма на егоизъм, произвеждайки още едно нещастно същество в този прокажен и унищожителен свят. И дори днес тя да съжалява горчиво за това, че вместо да обича децата си и да не ги ражда, ме е родила, прошка за това няма. Нито връщане назад. 

До Исландия и назад - част 26 - Австрия, Унгария и транзит до вкъщи

Крепостта Kirchschlag

28.10.2022

Станахме рано и посетихме замъка Greillenstein в гъста мъгла. Едва се виждаше самия замък, разходихме се около него и из градините. Ренесансов е и може да се посети и вътре с гид. За жалост мъглата не се вдигна доста часове и това ме лиши от гледки по пътя нататък. След замъка се върнахме до снощните руини Schauenstein, където мислехме да спим, но пътчето беше с бариера. Качихме се пеш до замъка, беше безплатно достъпен и много интересен, а ако искаш да влезеш в кулата, трябва да вземеш ключа от кметството в село Krug срещу две евро такса. Гледката от руините би трябвало да е невероятна, но не видяхме нищо заради мъглата. 

Следващата изключително вълнуваща спирка беше абатството Altenburg. Тук още през 12-ти век е имало манастир. Настоящият е огромен и много интересен, успяхме да видим само невероятно красивата и пищна църква. За останалото се плащаше билет 12 евро. Дори и само заради църквата си струваше да се посети, човек не може с поглед да обхване и осмисли всички детайли в нея. На фона на семплите датски църкви тази беше зашеметяващо кичозна, но и много интересна. Карах до следващия замък Rosenberg, основан още през 12-ти век. За посещението му се плащаше билет 15 евро и реших да пропусна и тук. Видях го само отвън и надникнах през главния вход към двора. Поне имаше безплатна тоалетна до входа и напълнихме вода за пиене и готвене. 

До Исландия и назад - част 25 - Чехия: на лов за замъци

 


 25.10.2022

 Докато другарчето готвеше манджа за закуска, аз поразгледах района около колата. Имаше готина къщичка за наблюдение на животни, хранилки за сърни и гора. Хубаво място за спане, никой не се появи сутринта и успяхме да закусим горе в къщичката. Не видяхме сърни, но беше приятно да ядеш на високо. Първият ни ден в Чехия започна с каране до град Kadaň. Имахме съмнения дали ни трябва винетка за Чехия или не, дори спряхме да един Shell да питаме, но жената не ни разбра. Поровихме в нета и се оказа, че само за магистралите трябва, а не за пътищата, по които ние щяхме да минем. Вече спокойни се отправихме към францисканския манастир в западната част на града. Там оставихме колата и видяхме манастира отвън. За посещение вътре се плащаше, беше обърнат на музей. Дори и само отвън сградата е изключително впечатляваща. 

Тръгнахме пеш към центъра, който имаше страхотна стара част и силно се впечатлихме от първия ни чешки град. Чехия винаги ми е харесвала, Прага например ми е един от любимите големи градове, заедно с Единбург, а чешката провинция е спокойна и очарователна. Има страшно много замъци, стари къщи, църкви и т.н. съкровища, както и природа за обикаляне. И този път въобще не ме разочарова тази страна. Атмосферата тук нямаше нищо общо с Германия и много повече ми хареса. Добре се разходихме и полюбувахме на старите сгради, събрах и една торба брошури от туристическия инфоцентър. Върнахме се до колата и другарчето рече да си бръсне брадата. На всеки няколко дни почваха тия мъки. Успя да избръсне половината и остави другата половина за по-късно да не губим време. Така, с половин брада, седя половин ден. По-късно обръсна и другата половина, обаче пак за да не се губи от моето време за разглеждане, остана частта под носа, която заприлича на мустак и беше дообръсната привечер, преди да стигнем до града, в който имахме уговорена среща с негов приятел. Абе, филм... доста се посмях.

До Исландия и назад - част 24 - Германия - замъци и други красоти в Източна Германия



23.10.2022

Сутрешната ни програма днес не беше обичайното. Имахме сериозна задача - да източим старото масло от колата и да налеем ново. Ами, голямо мазало стана. Вдигнахме колата на крика, източихме чернилката в наличните бутилки, но те не стигнаха и се наложи да използваме празни буркани. Омазахме се до уши. Не успяхме обаче да сменим филтъра, така че си останахме само със смяна на маслото. След повече от час мъки и мръзнене на утринния октомврийски студ, най-сетне се заехме с нормалните занимания, а именно разглеждане на района. Първо се отбихме до една гара в гората, за да видим дали все пак няма да мине парния локомотив и да го снимам, но нямахме късмет - не мина, а и не знаехме разписанието. После се паркирахме в градчето Gernrode, където посетихме огромната и много красива църква St. Cyriakus. Построена е през 10-ти век и успяхме да я видим точно преди да почне службата. Разходихме се и по уличките из центъра, след което се запътихме към Stecklenburg. Около това село имаше три различни руини от замъци, пръснати из гората. Успях да отида до всичките и много приятно ме изненадаха. От руините на замъка Lauenburg от 12-ти век се откриваше и невероятна гледка. Беше неделя и имаше доста щъкащи местни туристи. Обикалях по руините повече от час, оглеждах се и за гъби в гората, но нищо не намерих. 

До Исландия и назад - част 23 - Германия - ядове, нерви и бутикови градчета в планините Харц

Замъка Wernigerode

 

19.10.2022

Вдигнахме лагера рано сутринта, последни приятни мигове в Дания преди да се гмурнем в пренаселената, безпорядъчна и объркана Германия. Възнамерявахме да влезем във Flensburg и да намерим безплатен паркинг преди да започне градския трафик. В Германия той винаги е ужасяващ през деня и колкото по-рано човек влезе в даден град и си намери паркомясто, толкова по-малко ще виси в задръствания с агресивни хора, бързащи за работа. Спряхме до един Lidl, на улицата пред него, но не можахме да установим дали това място е разрешено за паркиране или не. Другарчето слезе и се разходи наоколо като за късмет намери друга уличка зад Lidl, която беше безплатна и разрешена. Преместихме колата и я оставихме там, макар да бяхме притеснени дали ще я намерим цяла. Немската действителност нямаше много общо с датската. Край със скандинавското спокойствие, край с прекрасните заслони за спане, безопасните паркинги, където е почти сигурно, че ще си намериш колата цяла... Тук още тръгнахме на разходка и навсякъде около нас щъкаха "новите германци" - клошари безчет, негри, араби, турци... На всеки ъгъл се предлагаха дюнери, кебапи, наргилета... къде изобщо се намирахме?! Клошарите бяха особено много и доста се забелязваха в този ранен час. Появиха се и немалко стари коли по пътищата, всичко веднага започна да ни изглежда значително по-изпаднало от Дания. Имаше доста съмнителни типчета по улиците, макар и не толкова, колкото в по-големите немски градове. И все пак бяхме още до границата. А Flensburg иначе беше много красив град с видимо датско влияние в архитектурата и подредбата. Трети по големина град е в провинция Schleswig-Holstein, след Киел и Любек. 

До Исландия и назад - част 22 - Дания: последни мигове в тази приказна страна

В красивото градче Middelfart

16.10.2022

На сутринта се върнахме до Aarup да купим масло за колата, трябваше да се долее малко. Не успяхме да намерим по супермаркетите и тази задача остана на пауза. Насочихме се към замъка Erholm, в двора на който влязох нелегално. На входа имаше кутия за самотаксуване, според която посещението на района около замъка беше 25 крони. Все пак реших да го посетя без да пускам пари и успях. Не ми хареса идеята да давам пари за един поглед отвън, без изобщо да доближавам дори сградата на замъка. След това посетих красива вятърна мелница на близко хълмче, която дори беше отворена вътре и беше доста запазена. Върнах се до колата и продължихме към замъка Rugaard като по пътя се отбихме до прекрасната църква Padesø. Гробището до нея беше интересно, имаше гроб със скулптура на елен и друг с такава на акула. Замъкът беше много красив, но както обикновено частен и можеше да се види само отвън. 

Следващата спирка беше Middelfart, където паркирах до CLAY Keramikmuseum и направихме дълга разходка из центъра. Катедралата беше затворена, вероятно защото беше неделя и службата беше минала. Посетихме библиотеката, докато навън поваля малко и продължихме с разходка по крайбрежната улица. Върнахме се до колата и газ към град Fredericia, който беше от другата страна на моста между остров Fyn и полуостров Ютланд. Крайно време беше да се върнем на Ютланд и да продължим на юг в посока Германия.

До Исландия и назад - част 21 - Дания: в света на Андерсен и остров Fyn

Ribe - гледка от кулата на катедралата

11.10.2022

Поразходихме се из района преди да тръгнем, морето беше съвсем близо до заслона. След закуска поехме към викингски музей южно от град Ribe. Не беше още отворен и се надявахме да видим нещо в извънработно време. Имаше обаче табели да не се влиза навътре между къщичките без билет и не посмяхме, имаше персонал наоколо. Видяхме го само по периферията, след което се отправихме към Ribe. Намерих безплатен паркинг на 500 метра от катедралата, оставихме колата и се впуснахме в опознаване на този прекрасен град. Надмина всичките ми очаквания, имаше толкова много за гледане. Посетихме двете най-големи църкви и прекрасен безплатен музей с разкопки до катедралата. Тя самата беше зашеметяваща и в края на разходката се върнахме пак до нея, за да се кача аз в кулата и да видя гледките отгоре. Самата катедрала можеше да се посети безплатно, но за кулата и музейната част се плащаше билет 25 крони, които някак си реших да прежаля. Много исках да изкача 246-те стълби и да видя нещо в Дания от птичи поглед. И никак не съжалих, панорамата горе беше прекрасна. 

До Исландия и назад - част 20 - Дания: музеи, сърни, руни, гъби край Леголенд и право на запад

 

Октомврийско на входа на Legoland

 06.10.2022

 Рано сутринта събрахме лагера и газ към Орхус. Беше голямо вълнение за мен да посетя втория град на Дания, след като преди години имах възможност да видя Копенхаген. Все още нямаше много трафик, но личеше, че градът се събужда. Животът в Дания започва рано и докато стигнем до безплатния паркинг, който си набелязах вчера, немалко коли и колоездачи се появиха по улиците. Паркингът наистина се оказа безплатен без ограничение на времето за престой. Намираше се до парка Тиволи и беше доста удобен, макар да имаше немалко ходене до ценъра. Основната и най-важна забележителност, която държах да посетя в Орхус, беше Den Gamle By - Стария град. Представлява голям музей на открито с множество стари къщи и всякакви предмети от бита през минали години, още от 17 век, та досега. Музеят е своеобразно пътуване през датската история. Феноменално направен и поддържан, заслужава си всяка минута! Самият факт, че прекарахме абсолютно целия ден вътре, влизайки два часа преди да отвори и излизайки три минути преди да затвори, смятам ясно показва колко много ми е харесало. Като казвам музей имам предвид цяло селище с прекрасни стари сгради, във всяка от които се влиза и всъщност интериорът е пълен с какви ли не експонати, предмети от бита, интерактивни образователни занимания, колекции от всичко, стари коли и велосипеди.... То просто няма нещо, което да липсва, изумително място и направено с доста мерак. 

До Исландия и назад - част 19 - Дания: Източен Ютланд около Орхус

Baunhøj Mølle, Grenaa


03.10.2022

Първата спирка за днес бяха руините на замък Hald Slot, които бяха недалеч от друг, обитаем понастоящем замък. Другарчето остана на паркинга, а аз се разходих до руините, където имаше кула с гледка и хубава гора на брега на езеро. Много приятно кътче за отмора. Все повече харесвах датските забележителности, защото не само бяха красиви, но и по правило бяха лишени от каквото и да е туристическо присъствие. Продължихме към селската църква Dollerup Kirke - красива стара църквичка със семпъл интериор. Нататък се спряхме до къща музей E Bindstouw в Lysgård, която беше затворена и за жалост нямаше как да надникнем вътре. Доколкото разбрах музеят има връзка с Steen Steensen Blicher - известен писател и поет. Сградата е от средата на 18 век и е била училище, станала е известна чрез произведение на писателя. Дори само отвън е изключително чаровна и доста време не можех да отлепя поглед от нея. Продължихме "църковния туризъм" с няколко красиви църкви по маршрута нататък. В градчето Kjellerup пък попаднахме на красив парк със скулптури. Минахме през магазин за храна и продължихме към замъка Ulstrup. Оказа се частен, но успяхме да го обиколим добре отстрани. Имахме още време за обикаляне днес и се насочихме към две селски църкви Langå иVærum Kirke, а след тях към един парк Krakamarken, из който се разходих, но нямаше нещо специфично за посещение. Последва един красив замък на име Clausholm Slot, който обаче беше затворен и нищо не успяхме да видим от него. Въпреки това обаче ще го помня цял живот с това, че почти разбих колата на другарчето край входа му.