40 дни до Италия с мама и Биби - част 6 - Хърватия: красотите на полуостров Истрия

 

Амфитеатър Арена в Pula

 

 26.08.2023

 Утрото предложи прекрасни панорами по време на закуска. На гледката имаше инсталирана масичка, от която се възползвахме за целта. Тръгнахме доста късно, тъй като трябваше да наваксам със записките. Този път аз забавих нещата, но като се съберат няколко дни без писане, започвам да забравям и трябва бързо да си напиша, иначе все по-трудно ми става да се сещам кое след кое е било. При това интензивно обикаляне на моменти се получава чорба в главата. Първата ни спирка за днес беше град Senj. Паркирах до крепостта, която видяхме само отвън, не платихме билети за влизане вътре. Доколкото разбрах най-впечатляващото е гледката отгоре, но до самата крепост имаше същата гледка и нямаше смисъл да даваме 10 евро за вход. Крепостта е от 16-ти век, в момента вътре се помещава малко музейче. Висока е 18 метра и изглежда супер непревземаема. Стените са 2-3 метра дебели, внушителна е. 

40 дни до Италия с мама и Биби - част 5 - Хърватия: между море, планини и Плитвице

Национален парк "Плитвице"

22.08.2023

До 10 сутринта бяхме на плаж на полуостров Острица, където аз се гмурках, а мама се кисна на едно място като биволица. Изхабих две батерии на GoPro, докато снимах красотите под водата, не можех да им се наситя. Местенцето беше чудесно за гмуркане, а като започнаха да идват хора, се изнизахме и тръгнахме на път. Бяхме оставили Биби отново на вчерашното място, в края на селото. Чудехме се как хората си трошат колите по този лош, каменист път, вместо да походят пеш, но вече нищо не може да ме изненада от безкрайността на човешките простотия, мързел и лошотия. 

Следващата ни спирка за днес беше град Sibenik. Паркирането беше някакъв ужас, така че оставихме колата на паркинга на Кауфланд, на 2 км от центъра. Купихме си студени сокчета да се охладим в жегата и поехме пеш към центъра. Така успяхме да се "полюбуваме" и на новата част на града, не само на стария град. "Модерният" беше покъртителна грозотия, с блокове навред и ужасно ми заприлича на нашенските грозни градове с безчет етажирани кокошарници. Многоетажното строителство винаги е било нещо ужасяващо и направо страшно в моите очи. Да съществуваш противоестествено високо над земята, да нямаш контакт с пръстта, листата, мравките... кошмар. Все си мисля колко милиони нещастници изгниват бавно, но сигурно зад панелите или тухлените стени на депресиращите стари блокове или нови безлични кооперации. Всеки ден и нощ в един кокошарник, спиш и сереш на едно и също място - главата до кенефа, както може най-точно да се опише. Денем и нощем облъчване от "шумната кутия", във всяка стаичка бръмчат някакви електроуреди за "улесняване" на живота. Не знаеш кога вали, кога духа вятър, кога земята диша... нищо не знаеш. Седиш си в кокошарника, отпред тъпчеш, отзад излиза и така, докато те метнат под земята за бюфет на червеите. И най-лошото от всичко - навсякъде около теб ги има същите. Много, много от тях. Един под краката ти, друг над главата ти... Един крещи, друг бие барабани, трети пърже риба и ти вдъхва душата, четвърти прави купон, пети реве, шести е надул телевизора, седми се бие с осми за паркоместата пред блока. Които никога не са достатъчни. Защото колите са вместо крака, не се излиза от блока без да се влезе в колата. 

40 дни до Италия с мама и Биби - част 4 - Хърватия: Дубровник, Сплит и всичко наоколо

Стария град на Дубровник

 Хърватия, или Хърватска, както по-често я наричам, ми е позната от други пътувания на стоп, но сравнително слабо позната на фона на това, което успяхме да обиколим с мама в настоящето пътуване. Зная наизуст бензиностанциите по магистралата например, но всички прекрасни места от тази обиколка на страната, която направихме, бяха нови за мен. На теория ми бяха познати от книги и Интернет, но нямах шанса да видя което и да е от тях, ако не броим Дубровник, който съвсем за кратко посетих преди години, след обикаляне из Черна гора. Хърватия за мен винаги е била тегава за прекосяване на стоп, силно полицейска държава, където куките са ми създавали проблеми за стопиране, заяждали са се на дребно и са ме заплашвали да не взема случайно да посмея да разпъна палатка. Така че пътуването тук винаги е било стресиращо и напрягащо за мен. И този път нямаше да е по-различно, защото вместо да крия една палатка само, трябваше да крием и цял бус. Нелегално е да се спи извън къмпинги, така че очаквах проблеми. Е, не ни хванаха и глобиха, но си беше напрегнато. Радвам се, че доста добре обиколихме страната и никак не ми се връща пак там, въпреки че е много красива и има безброй места за гледане. Не е моето, определено. Орди от туристи, супер завишени цени, трафик в изобилие, пренаселеност, стрес да не те хванат, че спиш на палатка или в колата... Просто винаги ще предпочета да отида в Норвегия например, отколкото в Хърватска. За късмет успяхме да видим голяма част от интересните места в страната и си тръгнахме предоволни, така че да не е нужно да повтаряме.

40 дни до Италия с мама и Биби - част 3 - Босна и Херцеговина: Мостар, Кравице, Требине

Прекрасния Стари мост в Мостар

16.08.2023

В 5 сутринта тишината беше разтърсена от болезнено познат за мен ужасяващ звук. Сякаш се върнах в Индонезия за миг. Там всяка сутрин събуждането беше шок, сърцебиене и брутален гняв, провокирани от кошмарния рев на мюезина от поредната джамия. Тук се бяхме установили до джамия и въобще не помислих като си лягахме вечерта, че ще ни очаква адово събуждане. Колкото мразя християнството, толкова и исляма, но специално по отношение на шумовата агресия, натрапване и звуков терор, "мюслите" вземат превес. Иначе християните са ми по-противни, на базата на лични впечатления. По-мазни, хлъзгави и двулични са все пак. Благодарение на тази джамия и високоговорителите й, станах с гъза напред и цял ден не можех да се отърся от болезнените спомени, с които ме дари Индонезия - десетки безсънни нощи и кошмарни събуждания с отскок.

Преместихме се извън селото на отбивка до пътя, за да можем да закусим на по-спокойно място и да направим кафе за мама. Като минаха всички нейни сутрешни процедури, поехме отново по пътя край река Неретва, този път право към Мостар. Спирах да снимам, гледките бяха прелестни и по някое време стигнахме този безкрайно интересен град. Доста се измъчих с намирането на място за паркиране, но все пак се установихме около университета. Походихме към километър и половина до центъра, обменихме пари, че ни бяха на привършване и се заехме с разглеждането на града. Мостар е доста голям, има над сто хиляди човека население и старата му част е изключително интересна и атрактивна. Проблемът е, че не само аз мисля така. Тълпите в града са огромни, безкрайни и особено в района около Стари мост е някакъв ужас. Цените на всичко са по туристически завишени, посещение на тоалетна например струва 1 евро. Всички магазини продават сувенири, а ресторанти и капанчета има навред. Самият мост е символ на града и най-важна забележителност. Построен е първоначално през 16-ти век в характерен османски стил, извисява се над река Неретва и е бил нещо грандиозно за времето си. От двете му страни има кули, дължината му е 30 метра, а при най-високата арка е с 20 метра височина. За огромно съжаление е взривен през 1993 г. от хърватите по време на босненската война. Възстановен е през 2004 г. и е обект под защитата на ЮНЕСКО. Дано някоя друга война пак не му види сметката.

40 дни до Италия с мама и Биби - част 2 - Босна и Херцеговина: Вишеград, Сараево, Яйце и още много красоти

 

Водопад Пливски в град Яйце

 

Босна и Херцеговина за мен винаги е била атрактивна дестинация, защото е балканска страна и е доста различна от Западна Европа. Първия път, когато я посетих, беше твърде кратко и бързо, общо взето стоп след стоп и съвсем малко разглеждане. Това винаги ми е тежало при посещението на повечето страни, защото когато пътувам се интересувам именно от местата, а не от хората. Да, по света има интересни култури, но след като видях голям процент от тях, в крайна сметка нито една не ми се стори културна или стойностна. Така че след толкова държави и стопове спокойно мога да сложа всички хора по света под общ знаменател - такъв, какъвто вече изобщо не ми е интересно да опознавам. Докато местата - те не разочароват. И за мен винаги са били приоритетни. По време на стоп пътуванията нямах практическа възможност да спра на всяко място, което ми се струваше интересно и просто гледах през прозореца вълнуващите и красиви кътчета, през които профучавах в чужда кола. Щраках размазани снимки в движение и се ядосвах колко ми се иска да спра и да поразгледам наоколо. Сега обаче, бидейки със собствен превоз, можех да се възползвам на макс от единствения позитив в тази работа - възможността да спирам където си поискам. И да посетя каквото си поискам. Така че имах втора възможност да видя Босна. Този път наистина да я поразгледам, а не само да мина през нея. И дори да споделя това с мама, на която също й бяха интересни местата. За късмет интересите ни по отношение на музеи, красиви гледки, стари сгради и т.н. съвпадат. Тъй че тя не се оплакваше от избрания маршрут и в крайна сметка доста хареса Сърбия, а сега и Босна. За жалост нямаше почти никакви приключения, защото като не се пътува на стоп, не се случват интересни неща с привкус на екшън. Само това е незаменимо в стопа - никога не знаеш какъв идиот ще те качи и кога ще стане интересно. В колата си седиш и не ти се случва нищо кой знае какво.

40 дни до Италия с мама и Биби - част 1 - Сърбия

Поглед към река Дрина от гледката Banjska Stena

 

40 дни, 6 държави, 6838 км, един бус, двама човека

 По принцип нямах никакво намерение да пиша за това пътуване публично на блога. Но имах намерение ако все пак свърша с писането на предното, да си напиша и това на блога, само че като скрити публикации, за да може един конкретен човек (мама) да го чете и да гледа снимките, особено след като мен вече ме няма. Обаче въобще не ми се занимава да търся как да правя публикации скрити, да давам пароли или кой знае какво още, така че ще започна да пиша пътуването както досега, макар че не зная дали изобщо ще го довърша и не обещавам. Това пътуване е следващото в хронологичен ред след Исландия и е коренно различно от останалите ми до момента. Не го осъществих заради мен, нито по моя начин, но аз го организирах и измислих как да се случи. Идеята беше майка ми да "види свят". По принцип винаги ми се е искало да направя такова нещо с майка си, но не се случи, когато му беше времето. Случи се, когато вече абсолютно нищо на този свят не ме интересува. Но може би си заслужаваше, защото на нея й хареса. Колкото и много да я мразя за това, че ме е родила, толкова я и обичам. Не зная защо, още не мога да си отговоря на въпроса защо обичам човека, който ми е причинил най-голямото зло и е проявил адова форма на егоизъм, произвеждайки още едно нещастно същество в този прокажен и унищожителен свят. И дори днес тя да съжалява горчиво за това, че вместо да обича децата си и да не ги ражда, ме е родила, прошка за това няма. Нито връщане назад. 

До Исландия и назад - част 26 - Австрия, Унгария и транзит до вкъщи

Крепостта Kirchschlag

28.10.2022

Станахме рано и посетихме замъка Greillenstein в гъста мъгла. Едва се виждаше самия замък, разходихме се около него и из градините. Ренесансов е и може да се посети и вътре с гид. За жалост мъглата не се вдигна доста часове и това ме лиши от гледки по пътя нататък. След замъка се върнахме до снощните руини Schauenstein, където мислехме да спим, но пътчето беше с бариера. Качихме се пеш до замъка, беше безплатно достъпен и много интересен, а ако искаш да влезеш в кулата, трябва да вземеш ключа от кметството в село Krug срещу две евро такса. Гледката от руините би трябвало да е невероятна, но не видяхме нищо заради мъглата. 

Следващата изключително вълнуваща спирка беше абатството Altenburg. Тук още през 12-ти век е имало манастир. Настоящият е огромен и много интересен, успяхме да видим само невероятно красивата и пищна църква. За останалото се плащаше билет 12 евро. Дори и само заради църквата си струваше да се посети, човек не може с поглед да обхване и осмисли всички детайли в нея. На фона на семплите датски църкви тази беше зашеметяващо кичозна, но и много интересна. Карах до следващия замък Rosenberg, основан още през 12-ти век. За посещението му се плащаше билет 15 евро и реших да пропусна и тук. Видях го само отвън и надникнах през главния вход към двора. Поне имаше безплатна тоалетна до входа и напълнихме вода за пиене и готвене. 

До Исландия и назад - част 25 - Чехия: на лов за замъци

 

 25.10.2022

 Докато другарчето готвеше манджа за закуска, аз поразгледах района около колата. Имаше готина къщичка за наблюдение на животни, хранилки за сърни и гора. Хубаво място за спане, никой не се появи сутринта и успяхме да закусим горе в къщичката. Не видяхме сърни, но беше приятно да ядеш на високо. Първият ни ден в Чехия започна с каране до град Kadaň. Имахме съмнения дали ни трябва винетка за Чехия или не, дори спряхме да един Shell да питаме, но жената не ни разбра. Поровихме в нета и се оказа, че само за магистралите трябва, а не за пътищата, по които ние щяхме да минем. Вече спокойни се отправихме към францисканския манастир в западната част на града. Там оставихме колата и видяхме манастира отвън. За посещение вътре се плащаше, беше обърнат на музей. Дори и само отвън сградата е изключително впечатляваща. 

Тръгнахме пеш към центъра, който имаше страхотна стара част и силно се впечатлихме от първия ни чешки град. Чехия винаги ми е харесвала, Прага например ми е един от любимите големи градове, заедно с Единбург, а чешката провинция е спокойна и очарователна. Има страшно много замъци, стари къщи, църкви и т.н. съкровища, както и природа за обикаляне. И този път въобще не ме разочарова тази страна. Атмосферата тук нямаше нищо общо с Германия и много повече ми хареса. Добре се разходихме и полюбувахме на старите сгради, събрах и една торба брошури от туристическия инфоцентър. Върнахме се до колата и другарчето рече да си бръсне брадата. На всеки няколко дни почваха тия мъки. Успя да избръсне половината и остави другата половина за по-късно да не губим време. Така, с половин брада, седя половин ден. По-късно обръсна и другата половина, обаче пак за да не се губи от моето време за разглеждане, остана частта под носа, която заприлича на мустак и беше дообръсната привечер, преди да стигнем до града, в който имахме уговорена среща с негов приятел. Абе, филм... доста се посмях.

До Исландия и назад - част 24 - Германия - замъци и други красоти в Източна Германия

23.10.2022

Сутрешната ни програма днес не беше обичайното. Имахме сериозна задача - да източим старото масло от колата и да налеем ново. Ами, голямо мазало стана. Вдигнахме колата на крика, източихме чернилката в наличните бутилки, но те не стигнаха и се наложи да използваме празни буркани. Омазахме се до уши. Не успяхме обаче да сменим филтъра, така че си останахме само със смяна на маслото. След повече от час мъки и мръзнене на утринния октомврийски студ, най-сетне се заехме с нормалните занимания, а именно разглеждане на района. Първо се отбихме до една гара в гората, за да видим дали все пак няма да мине парния локомотив и да го снимам, но нямахме късмет - не мина, а и не знаехме разписанието. После се паркирахме в градчето Gernrode, където посетихме огромната и много красива църква St. Cyriakus. Построена е през 10-ти век и успяхме да я видим точно преди да почне службата. Разходихме се и по уличките из центъра, след което се запътихме към Stecklenburg. Около това село имаше три различни руини от замъци, пръснати из гората. Успях да отида до всичките и много приятно ме изненадаха. От руините на замъка Lauenburg от 12-ти век се откриваше и невероятна гледка. Беше неделя и имаше доста щъкащи местни туристи. Обикалях по руините повече от час, оглеждах се и за гъби в гората, но нищо не намерих. 

До Исландия и назад - част 23 - Германия - ядове, нерви и бутикови градчета в планините Харц

Замъка Wernigerode

 

19.10.2022

Вдигнахме лагера рано сутринта, последни приятни мигове в Дания преди да се гмурнем в пренаселената, безпорядъчна и объркана Германия. Възнамерявахме да влезем във Flensburg и да намерим безплатен паркинг преди да започне градския трафик. В Германия той винаги е ужасяващ през деня и колкото по-рано човек влезе в даден град и си намери паркомясто, толкова по-малко ще виси в задръствания с агресивни хора, бързащи за работа. Спряхме до един Lidl, на улицата пред него, но не можахме да установим дали това място е разрешено за паркиране или не. Другарчето слезе и се разходи наоколо като за късмет намери друга уличка зад Lidl, която беше безплатна и разрешена. Преместихме колата и я оставихме там, макар да бяхме притеснени дали ще я намерим цяла. Немската действителност нямаше много общо с датската. Край със скандинавското спокойствие, край с прекрасните заслони за спане, безопасните паркинги, където е почти сигурно, че ще си намериш колата цяла... Тук още тръгнахме на разходка и навсякъде около нас щъкаха "новите германци" - клошари безчет, негри, араби, турци... На всеки ъгъл се предлагаха дюнери, кебапи, наргилета... къде изобщо се намирахме?! Клошарите бяха особено много и доста се забелязваха в този ранен час. Появиха се и немалко стари коли по пътищата, всичко веднага започна да ни изглежда значително по-изпаднало от Дания. Имаше доста съмнителни типчета по улиците, макар и не толкова, колкото в по-големите немски градове. И все пак бяхме още до границата. А Flensburg иначе беше много красив град с видимо датско влияние в архитектурата и подредбата. Трети по големина град е в провинция Schleswig-Holstein, след Киел и Любек.