Тайванско обсебване :)

снимка за настроение, от Розовата джамия в Шираз, Иран, само тази успях да кача сега

Ехх, позагубих се из уникалната тайванска природа и блогът го отнесе :) Все не мога да пиша, а толкова много се събра за разказване. Когато се прибера, ще има да преписвам... изписах вече 5 теtрадки и карам шестата :) Последнияt почти месец прекарах в Тайван - островът, които направо ме обсеби, или аз него :) Много места обиколих, основно из планините, невероятни красоти видяха оците ми, очаровах се от природата, животните, хората, лекотата на пътешестване из острова, било то пеш или на стоп... С други думи въобще не горя от желание утре да го напусна и да се върна в Мордор (Китай). Но за jaлоcт няма как, визите и времето ограничават, а и близките ми страшно ми липсват и трябва да вдигна темпото ако искам да се прибера преди април догодина, а аз искам. Вчета взех успешно виза за Виетнам и на 26-ти се надявам да вляза в страната, след планирани 6-7 дни стоп през китайския Ад. Нямам търпение да стигна Югоизточна Аziя като ще започна от Виетнам и ще карам по ред.

Монголско вълшебство...

снимката е от интернет

https://www.youtube.com/watch?v=g5eIKXPWzSY

Безкрайните необятни поля, хълмове и скалисти планини се простират докъдето погледът може да достигне и много отвъд него... Ястреби, соколи и всякакви грабливи птици, непознати по нашите ширини, кръжат безспир над степта в опити да уловят някое от милионите малки мишлета, тичащи от дупка в дупка, оставяйки цели миши "магистрали" след себе си. Слънцето силно напича през светлата част от денонощието, но веднъж падне ли ниско на хоризонта, вледеняващ студ обхваща степта, а целият Млечен път заема мястото си високо в небето, сякаш да бди над пътешественика, останал да нощува в палатка сред тази сурова природа... Големи стада коне препускат навсякъде, редом с още по-големи стада крави, овце и кози, а в по-планинските райони - рошави едри якове. Камилите - двygарби и огромни, също са често срещана част от пейзажа. Степта изглежда безцветна и сурова, но ако се загледаш, ще видиш толкова много цвят, живот и красота... Стотици лилави, жълти и червени цветя растат навсякъде около теб, мишките пеят, подали глави от дупчиците си, ястребите непрекъснато те наблюдават отвисоко, а дивият кон на Пржевалски е някъде съвсем близо, успял да запази макар и малката си популация - противно на информацията в моите енциклопедии, че е напълно изчезнал.

На изток - към слънцето

снимката е от Интернет, но това е обичайната гледка :)

Turn your face towards the sun 
Let the shadows fall behind you 
Don't look back, just carry on 
And the shadows will never find you 

Lost in the rock and roll 
Got lost in a promise of a love I never know 
Shadows chase me far from home 
I remember when my heart was filled with gold 
And you know I've been burned 
I've been burned I've been burned 
You've seen me lose control 
It's not worth it's not worth it's not worth 
My soul

https://www.youtube.com/watch?v=hdO9cc7WOyE


Долният текст е кирилициран автоматично и пълен с правописни грешки, за което предварително се извинявам.

Все на изток - следвам посоката, от която изгрява слънцето :) И гледам много да не се обръщам назад, защото боли... Оставям сенките да падат зад мен.

Кратък update по пътуването :)

Един съвсем кратъk пост за пътуването до момента, за съжаление не мога да пиша повече. Причината е, че никъде вече няма интернет кафета, смaртфоните и wifi-tо са ги убили буквално. Така че много трудно и рядко имам достъп до net и винаги е за малко. От което блогът си остава празен, а вече имам толкова много за писане. :) Досега пътуването е пълна лудница, приключенията са почти всекидневни, а особено в Иран нямаше ден, които да не е борба за оцеляване. Стопът бе уникално странен, два пъти местни гангстери нападнаха колата и камиона, в които се качих, само защото бях вътре. Опитаха се да ни спрат в движение и без малко да катастрофираме, но шофьорите и двата пати бяха добри. Втория път мотористите хвърляха камъни по камиона. Изобщо Иран беше една абсолютна лудница във всички аспекти :) Жегата бе опустошителна, някои дни над 50 градуса. От всичките 19 нощувки само една бях на палатка, всички други на СS. Беше учудващо лесно да си намеря хостове, много са гостоприемни хората.

Рилски размисли и страсти...

тази седмица по рилските била :)

Обратното броене наскоро започна и в момента съм на 1 ден време от старта на пътешествието.

Ще си позволя едно лирично отклонение, в крайна сметка това е личен блог, а единственото нещо, което имам желание да оставя след себе си на хората около мен, са мислите и гледната ми точка, нищо повече от това. Дори и тях не определям като нещо стойностно и важно, но като нямам друго, предлагам каквото имам :) Мислите ми са ужасно разбъркани и понеже постоянно размишлявам, кашата в главата ми е пълна и пиша несвързано, за което се извинявам.
Ще започна както обикновено - с музика. Тя толкова добре казва почти всичко, което имам да кажа.

Ново пътешествие - АЗИЯ за втори път, по-обстойно :)

твърде оптимистичният маршрут, който вероятно няма да се осъществи точно така и в пълният си вид :)

Дойде време да се стягам за ново предизвикателство, което по нищо няма да отстъпва на предишните. След известно чудене дали пътят най-напред ще ме привика към Азия или към Исландия, първото надделя и определено има защо. От последното ми пътешествие през този континент измина доста време, а то ми беше и първото мащабно пътешествие изобщо. И тъй като в последно време доста обикалях из Европа, реших че почивката от "дивите" държави ми е била предостатъчна след двете години в Латинска Америка. Затова - напред към Азия! :)

къща някъде из Лаос, 2009 г.

Фоторазказ от моя роден край :)

щъркели в Минерални бани

Нещо любимо :) - https://www.youtube.com/watch?v=qCkzG0sr7qM



Сърбяха ме пръстите в последно време да седна да напиша нещо, че от всепоглъщащата напоследък работа по земеделието, ремонти на покриви, мазилки и какви ли още не битови ситуации, не ми остана никакво време за творчество. Искаше ми се някой път като не пътувам да остане време да понапиша някои стари разкази от екзотични страни, които не са виждали бял свят на блога и да ги подплатя с някоя любима снимка, само че от друга страна също толкова ми се иска да драсна пост за моя роден край, тотално пренебрегнат и отсъстващ от страниците на блога ми. Като казвам "роден край", имам предвид всичко в радиус около 50-70 км, макар някои от тези места да се намират в съседни области, а не в Хасковска. Истината е, че си умирам от кеф да обикалям из околията като този кеф понякога се изражда в дива радост от срещата с всяко минзухарче, костенурка, скална ниша, странен мост, схлупена кирпичена колиба....

До Нордкап с колело - част 19 (ФИНАЛ) - България

прекрасните обитатели на Стара планина

Това е последната публикация за пътуването до Нордкап :) След нея на блога ще има малка пауза, за да мога най-после да отделя време за книгата и за предстоящия земеделски сезон, преди отново да замина на път. Имам конкретни идеи за следващото пътешествие, надявам се да се осъществят. Очаквам потенциални битови проблеми скоро и се надявам те да не ме забавят много. Възнамерявам следващото пътуване да е без колелото, само на стоп и пеш както обикновено :) За Азия това е най-удачният вариант, който дава свобода да се правят преходи в планините и възможност да се срещат повече местни хора.
Отново огромно благодаря на всички, които по един или друг начин помогнаха за осъществяването на велопътешествието! :) 

Ето на това му казвам съвършеното улично изпълнение :) - https://www.youtube.com/watch?v=fj6r3-sQr58



Ден 137 - нива след Брегово - гора след Добри дол (23.10.2017) 
километър 10 046,45
за деня - 70,05
Маршрут: нива - Калина - Иново - Видин - Арчар - Добри дол - гора

България ме посрещна с ужасно време, дъждът почна още в 6 сутринта, докато бях в нивата. Изчаках да намалее и събрах всичко, накалях се здраво, докато се измъквах. Карането до Видин в дъжда хич не беше приятно, но вътрешно ликувах, защото минах 10 000-ния километър в пътуването и вече бях на родна земя. Радостта ми все пак беше частична, понеже никак не исках това пътуване да свършва. Все повече ми харесваше да прекарвам дните си на седалката и пейзажът непрекъснато да се сменя. Не можех да си представя какво ще е усещането да се събудя на едно и също място два поредни дни.

До Нордкап с колело - част 18 - Румъния и Сърбия

замъка Голубац

https://www.youtube.com/watch?v=IFLcx6oPrkA

Ден 130 - Oradea - Ciumeghiu (16.10.2017) 
километър 9479,25
за деня - 65,91
Маршрут: Oradea - Nojorid - Les - Inand - Salonta - Ciumeghiu

Отново се събудих рано, колкото и да не ми се искаше. Навиците трудно се променят, а в последните дни започна да ми става зле от системното недоспиване. Вярно, че беше много интересно да си говоря с хората от каучсърфинг до малките часове на нощта, но невъзможността да спя достатъчно започна да дава отражение. Имах огромна нужда от нощ на палатка, за да си легна към 19:00 и да стана към 7 сутринта.
Изчаках Золи да се събуди, а преди това закусих. Поприказвахме малко и тръгнах първо към центъра на града, за да го разгледам преди да се отправя към Арад. Орадея ме впечатли с красив център, множество стари и интересни сгради, но за съжаление заспивах, докато разглеждах. Както беше напекло и слънцето, без малко да ме унесе съвсем като седнах на една пейка и щях да заспя в седящо положение, подпирайки се на колелото.

До Нордкап с колело - част 17 - Словакия и Унгария

църква край Nova Kelca в Словакия

Wake Me Up :) - https://www.youtube.com/watch?v=XSs2cR2Tvuk


Ден 125 - гора преди Iskrynia - гора преди Potoky (11.10.2017) 
километър 9056,24
за деня - 84,83
Маршрут: гора - Rogi - Dukla - Tylawa - Barwinek - Vysny Komarnik - Nizny Komarnik - Bodruzal - Krajna Polana - Hunkovce - Krajne Cerno - Ladomirova - Svidnik - гора преди Potoky

Пътят до границата беше баир след баир. В градчето Dukla имаше готини църкви и други интересни сгради, отбих се да разгледам. Много се радвах, че най-после се виждаше края на Полша, карането през нея си беше жив тормоз през по-голяма част от времето и нямах търпение за красивата, спокойна и приказна Словакия, която още на отиване много ми беше харесала. Беше ми ясно, че няма да успея да видя всичко, което искам в тази страна по време на това пътуване и ще се връщам там още доста пъти.