 |
| Огън и лед на едно място - това е Исландия |
26.08.2022
Утрото над Landmannalaugar предложи прекрасен изгрев с облаци. Тръгнах по пътеката с голямо желание да видя какво има по-нататък. Бях на 10 км преди хижа Hrafntinnusker, намираща се на 1027 метра надморска, което за Исландия си е доста, нищо общо с природата на тази височина у нас. Тук всичко е следствие от вулканична дейност, емблематични за този район са планините от риолит, които са многоцветни при наличие на слънце и оставят минаващия пешеходец без думи. Уникалното лава поле Laugahraun пък се е формирало след изригване през 15-ти век. Освен пешеходния преход Laugavegur, по който аз поех, в района има и още доста кратки преходи, от няколко часови до еднодневни. Въпреки популярността на мястото, не мога да отрека, че това е едно от най-красивите кътчета под небето, което са виждали очите ми. Целият преход е дъхоспиращ, няма място, което да не е "уау". Понеже се съсипах от снимане, тази публикация обхваща почти само прехода, просто снимките са страшно много и ми беше трудно да избера.
Вървях сред пушеща земя, обагрена в невероятни цветове, на места се чуваше и как клокочи. Имаше останал немалко сняг, по който сутрин се ходеше леко, беше скован и не се хлъзгаше. По-късно обаче горният слой се размекваше и по-трудно се вървеше по него. На някои места под снега имаше образувани кухини и можеше да се пропадне яко, минавайки отгоре. Дори чух за такива злополуки с други хайкъри. Беше само въпрос на късмет (и на тежест, разбира се) дали ще пропаднеш или снегът ще издържи.
По целия път до хижата не срещнах нито един хайкър, беше рано за тях и се радвах на невероятно спокойствие. След хижата обаче народът тръгна. Точно като я стигнах, доста хора вече се приготвяха да поемат по пътеката. Спането по тези хижи доколкото разбрах се резервира предварително, а отделно се спи и на палатка срещу заплащане отвън, за това май няма нужда от резервации. Мен нито една от опциите не ме касаеше, дори да беше безплатно не ме привличаше спане на къмпинг при всичката тази невероятна природа наоколо. Тъкмо като подминах хижата, по пътеката се нароиха доста хайкъри. За щастие само днес и само в близките няколко часа се съвпаднах с тях, през останалото време на прехода рядко срещах хора, защото те вървяха обикновено до ранния следобед и тръгваха не особено рано сутрин. Пътеката беше прекрасна, имаше и стръмни участъци, и натрупвания стар сняг. В ранния следобед стигнах хижа Alftavatn, където повечето хора оставаха да преспят, почти никой не видях нататък по трасето. Чудех се как може в това прекрасно време, което е такава рядкост за страната, да спрат по средата на деня, вместо да използват да вървят, докато е хубаво. От предната хижа до тук са само 12 км.
За мен денят беше в разгара си, спрях само за малко до хижата да посетя тоалетната. Преди хижата имаше дълго слизане от високите шарени планини към долина с река за пресичане, нямаше мост и нагазих в ледените води. Пресякох безпроблемно и седнах да обядвам до реката. А след хижата имаше още една река, но този път малка и пресичането не беше опасно. Рискът при тези преминавания е да не те повлече доста силното течение. И като нямаш щеки, а няма и пръчки наоколо, защото няма гора, става малко трудничко да запазиш равновесие. Особено с над 20 кг на гръб и ходейки по неравно каменисто дъно. След малката река стигнах другата хижа Hvanngil. Там не видях хора, поне за краткото време, което прекарах на масичката отвън. Доядох си за обяд, тъкмо да тръгвам и се появи една полякиня пешеходка, идваща от противоположна на моята посока. Затърси хижар, искаше да се настани в хижата. Заговорихме се за малко и сподели, че нощувката е 70 евро, което леко ме шокира, не че очаквах да е много по-евтино. Спането по къмпингите се върти около 20 евро из Исландия, така и не разбрах тук по маршрута колко точно е.
След хижата пак имаше река, но за тази бяха направили мост и нямаше нужда от газене. По-нататък обаче се появи друга, при това доста сериозна река с брутално силно течение, която се оказа най-голямото препятствие на прехода. Пресичането й ме поизнерви доста. Беше много широка и водата беше сива, така че нямаше никаква видимост по какво стъпваш. Залитах жестоко, докато газех до над коляно, водата ме блъскаше силно и едва успях с много мъка да запазя равновесие и да не падна. Беше доста притеснително, защото носех всичкия си багаж и най-вече фотоапарата. Като излязох от другата страна на реката, краката ми бяха вледенени и много почервенели. Докато чаках да изсъхнат и да си обуя сандалите, дойдоха двама хайкъри в другата посока. Наблюдавах с интерес как ще се справят с пресичането. Имаха щеки и това ги улесни, но въпреки това се измъчиха и те, отне им немалко време и се олюляваха заплашително на моменти. Единият не си беше вързал правилно обувките на раницата и те висяха доста ниско, при което не след дълго се потопиха във водата. Аз се отървах само с малко мокър панталон и доста нерви.
Нататък трасето стана равно и привечер наближих хижа Enstur. Преди да стигна до нея, хванах странична пътека към каньона Markarfljótsgljúfur. Докато вървях към него, тренирах в произношението на това епично име. Слънцето беше от неподходяща за снимане страна, чаках да падне по-ниско, докато обхождах ръба на каньона. Ловувах гледки и снимки до късно, после се настаних в едно закътано деренце и свалих раницата с голям кеф. За деня минах 40 км, които усетих само заради тежестта на раницата. Самият преход Laugavegur e 55 км до Thórsmörk, но тъй като щях да го комбинирам с прехода Fimmvörðuháls до Skogar, ми оставаха около 35-40 км за утре. Нищо работа за ентусиаст с неописуем мерак да ходи и гледа красоти. Спах отлично, нямаше никакъв вятър и ставах в малките часове на нощта да гледам за полярно сияние, не видях. Звездите обаче бяха умопомрачителни и дълго не можех да се наканя да си легна отново в палатката. Само студът ме върна в нея.
 |
| Изгрев по трасето след Landmannalaugar |
 |
| Очите на планината |
 |
| Езерото с хижата Alftavatn |
 |
| Неземни пейзажи... |
 |
| Река за пресичане |
 |
| Табела преди пресичането на реката, тук вече съм от другата страна успешно |
 |
| Приказна нощувка до каньона |
27.08.2022
Хижа Emstrur се намираше доста близо до каньона и като минавах покрай нея и десетките палатки наоколо, нямаше движение и явно хората спяха. Напълних си вода, посетих тоалетната и успях тотално да избегна тълпите, минавайки покрай това място толкова рано. Следващите часове само аз бях на пътеката и никой не ме настигна. Пътеката до Thórsmörk беше лесни 15 км, които хапнах за закуска. Първо теренът беше лава и чукари, после се появиха храсти и накрая магически всичко се обърна в типична исландска гора. Сред зеленината видях една нелегална палатка и то чак към 10:00, как не им пука на тези хора, че може да ги хванат в това незаконно престъпно действие - да се чудиш. Аз като гузен нарушител събирам всичко в 5 сутринта. Е, дори и легално да беше пак в толкова щях да събирам, просто защото в толкова ставам. Но явно излежаващите се до късно хора не се вълнуваха особено от глобите в Исландия.
Преди да достигна Thórsmörk, започнаха да се появяват доста пешаци в противоположната посока, сега явно тръгваха от там. Имаше пресичане на река, което никак не беше приятно, но не можеше да се сравнява с това от вчера. Намокрих панталоните, отървах се пак само с това. Нататък вървях само през гора и докато се усетя, стигнах заветния Thórsmörk - края или началото на прехода за повечето хора. Имаше хижа, къмпинг и малък магазин с предполагам космически цени. Душовете и тоалетните се плащаха отделно. Не се задържах повече от няколко минути тук, беше твърде пренаселено за моя вкус. Веднага тръгнах към следващия преход Fimmvörðuháls. Първо се вървеше около 1-2 км по широко каменно корито на река. После пътеката тръгна полека да се изкачва, на места е много стръмна и може да бъде дори опасна при невнимание. Тук е така наречената местност Godaland, която представлява всякакви причудливи форми от лава, обрасли невероятно красиво със зелен мъх. Мястото е просто приказно. След голямо изкачване пътеката продължава 1 км равен терен и после идва най-рискованото - участък в скалите, обезопасен с верига, по който се пълзи нагоре с повишено внимание. Не е нещо особено, но все пак трябва да се подходи бавно. Като го минах седнах да хапна и да позяпам пейзажа. Настигна ме една германка, с която по-рано се бяхме срещнали назад по пътеката. Тя беше тръгнала от Thórsmörk и сподели, че също е правила другия преход, от който идвах и аз, само че й отнел четири дни, не един. Сега нещо се беше надъхала да ме догони и да стигне още днес до Skogar, а иначе беше планирала да го минава два дни този преход. Седна и тя да яде при мен, замириса ми на "лепка". Наистина познах, защото като тръгнах нататък тя се опитваше да поддържа моето темпо и гледаше да не изостава много. Мен раницата ме бавеше с тия над 20, даже вероятно над 25 кг, но все пак доста чевръсто вървях. Спирах обаче постоянно да снимам и тя ме настигаше. Последва стръмно изкачване, този преход беше по-сериозен от другия като терен. Във високата част пътеката почна ту да слиза, ту да се качва. Появи се доста сняг и с огромен кеф ходех по него, имаше тръпка в кой момент ще пропадна. Всъщност отдолу беше "прясната" лава на най-известния исландски вулкан Eyjafjallajökull (научих се да произнасям името след престоя си в Исландия). Той изригна през 2010 и доколкото помня стана доста прочут с блокирането на гадните самолети и разочарованието на мераклиите да летят. В момента минавах между неговия ледник и съседния Myrdalsjökull. След изригването се образували два нови кратера Magni и Modi. Минава се край тях и пейзажите са направо нереални в този район. Лава, лед и магия. На някои места беше доста хлъзгаво и стръмно, наложи се да се пускам по дупе, иначе падането беше гарантирано.
Като наближихме хижата, германката пак ме настигна и ме попита какво ще правя, няма ли да спя там все пак. Отговорих й, че нямам никакви такива намерения и продължавам нататък към Skogar. Тя беше капнала и се отказа от намеренията си също да продължава, остана си на хижата Basar. Нататък пътеката беше само слизане, превърна се в черен път и оставаха броени километри до финала. Аз, разбира се, не исках да стигам самия Skogar днес, защото ставаше тъмно и нямаше какво да правя там. Освен това край пътеката надолу имаше десетки невероятни водопади и исках да ги видя по светло и да ги снимам. Като стигнах първите два, вече беше съвсем тъмно и реших да пренощувам до тях, за да ги видя сутринта. Оставаха около 7-8 км до Skogar и главния път, днес изминах около 35, което беше супер като за този терен. Можех спокойно да стигна днес до пътя, но исках добре да видя водопадите и щеше да е огромен пропуск да ги мина по тъмно. Отчетох прехода като напълно успешен и почти приключен, действително успях да го мина за два дни и се насладих на поредната красива звездна нощ в Исландия, времето беше изключително благосклонно към мен. Все пак беше много студено и спах с якето, а среднощният лов на полярни сияния пак завърши неуспешно.
 |
| Есенни цветове по високото |
 |
| Ледникът на Eyjafjallajökull, пътеката минава между него и друг ледник Mýrdalsjökull |
 |
| Появиха се мъгли за малко |
28.08.2022
Веднага щом съмна събрах лагера и поех надолу по пътеката. Водопадите на река Skoga никнеха като гъби след дъжд, над 20 са най-големите и внушителни, има и множество по-скромни. Такава радост за очите и душата не може да се опише, просто вървиш по пътеката и се спъваш във водопади, чудиш се къде по-напред да гледаш, а падащата вода създава истинска магия навсякъде около теб. На едно местенце видях няколко овце до водата, излязох от пътеката, за да им се порадвам и реших, че моментът е идеален за къпане, нямаше хора толкова рано. Реката на това място беше по-спокойна и успях отлично да се изкъпя. Овцете гледаха с интерес какво прави бледоликия олигофрен, но не пожелаха да се топнат с хубавата си вълна. Пък и водата си беше ледена, идваше от онези разкошни ледници, по които вчера вървях горе на баира.
Доста се забавих по тази част от пътеката, защото постоянно спирах да снимам и гледам водопадите. Всеки беше толкова различен и уникален, не ми се тръгваше от тук. По някое време наближих Skogafoss - главния водопад, ако може така да го наречем, имайки предвид, че тълпите от народ идват тук именно заради него. Беше страшно пренаселено за моя вкус, но все пак останах да го погледам, беше огромен и зашеметяващ. Седнах да ям последните останали в раницата ми бисквити на едно местенце и не след дълго от пътеката ми махнаха двойка холандци, с които се бяхме засекли вчера за малко и те явно бяха останали назад по трасето, те също спяха на палатка в дивото. Заговорихме се, те също седнаха да хапнат и споделиха, че вървят пеша през целите исландски планини, прекосили са всичко от север на юг като минали дори през Askja. Доста сериозен преход, много им се зарадвах! Те бяха дошли в Исландия само да ходят, не разглеждаха определени места, а правеха преходи пеш. Аз гледах да комбинирам и двете, което ме лишаваше от възможност да направя цял преход пеш през Исландия, защото всичкото ми време щеше да отиде за него. За първи път срещнах истински планинари и като си представя през какво бяха минали, за да стигнат до тук, много се изкефих. Разказаха, че е валял сняг веднъж. Имаха доста опърпан вид, много си приличахме визуално. Никой от нас нямаше маркови, водоустойчиви, модерни гортексови екипировки. И ходехме много повече от хората, които имаха такива, но ги ползваха колкото да се покажат и снимат.
Те продължиха пеш към Вик, а аз се заех със стоп към други водопади - Seljalandsfoss и Gljufrabui. Първият е много популярен и посещаван, защото е уникален с това, че може да се мине по пътека зад него. Вторият пък е достъпен през тесни скали, сякаш е скрит в пещера. До там ме откара приятен местен, пътуващ за Рейкявик с лъскаво BMW. Започнах от Gljufrabui, защото имаше по-малко хора. Не успях да го снимам отдолу непосредствено до него, защото пръските му окъпваха всичко и го щракнах само отдалеч. Сложих дъждобрана, влизайки в пещерата му. Голямо къпане падна, същински душ. После се сбутах по пътеката с големите тълпи за Seljalandsfoss и там също водопадът ме окъпа прилично, иначе беше прекрасно да минеш зад него и да го видиш от такъв ъгъл.
Ориентирах се към пътя и стопа, взеха ме двойка канадци до Hvolsvöllur. За радост на вече празния ми стомах там имаше супермаркет Kronan и си купих храна, след като изядох всичко в раницата по време на прехода. Хапнах в паркче наблизо, беше доста ветровито и времето започна сериозно да се разваля. Точно навреме слязох от планината. Надявах се все пак да успея да обиколя полуостров Рейкянес преди да удари следващата порция исландски климатичен Ад, но преди да стигна до него имах още спирки по трасето. Отправих се към Keldur с възрастна двойка местни, които не говореха английски. Мястото беше на 11 км встрани от главното шосе, по път с много малко трафик. Имах голям късмет с тези хора и дори очаквах на връщане да ги вървя всичките километри. Много рядко минаваха коли тук. Keldur представлява торфена ферма, която сега е музей, както и църква до нея. Когато пристигнах, вътре беше вече затворено, но разгледах всичко отвън. Уредникът не си беше тръгнал и тъкмо като поех по пътя обратно към главния, той се появи с колата си. Стопирах го и ме взе, отиваше в Hvolsvöllur да си купи храна. Сподели, че само лятото работи тук, от Рейкявик е и през останалото време работи в националния музей там. След два дни затваря тук за сезона и се връща в столицата. Реши да ме откара до следващата забележителност, която исках да посетя - църквата в Oddi. Изненадващо тя се оказа отворена, беше много красива отвътре, имаше какво да се види. Тук още преди много векове е имало църква, но настоящата е от 1924 г. Уредникът на Keldur също реши да разгледа църквата и да ме изчака, за да ме откара след това до главния път и Hella, където отивах. Там пътищата ни се разделиха, той отпътува за Hvolsvöllur към същия супермаркет, където бях и аз по-рано. А аз се заех да търся един водопад на име Aegissidufoss, за когото не разполагах с много информация, освен че е някъде по течението на река Ytri-Ranga на юг от Hella. Повървях, нямаше никакви табели, нито хора пешеходци, които да попитам. Накрая се принудих да се откажа, времето напредваше и исках да стигна днес полуостров Reykjanes, а търсенето сякаш нямаше изгледи за успех. Дори не знаех колко след селото е водопада, можеше да е 1 км, можеше да е 10. Реката беше красива и на едно място имаше бързеи, наподобяващи водопад, а после като видях снимки на Aegissidufos, доста приличаше на тези бързеи, така че не изпуснах чак толкова много.
Обратно на пътя хванах неочакван стоп чак до Grindavik с португалец, който би всички рекорди по неадекватност в моята класация. Беше дошъл до Исландия за... внимание - 1 (един) ден!!! Дори не 3 дни като повечето опитващи се да я отметнат и да си направят по някоя снимка за социалните си оплетни. Един ден! Направо не можех да си го представя... мислех, че се шегува. Да долетиш накрай света в такава невероятно интересна и уникална страна, все едно минаваш транзит през Лихтенщайн с колата си на път за Франция, ми се стори меко казано потресающо. Та той обясни, че дошъл само да види вулкана. Преди няколко седмици изригна известния вулкан Fagradalsfjall на полуостров Рейкянес, който привлече множество посетители и аз също исках да го видя, но докато стигна до тук, той взе, че се кротна. Португалецът купил билет, когато вулканът още бил активен и сега беше бесен, че вече не е и го е изтървал. И мен ме беше яд, но вината си беше изцяло моя. Трябваше още като изригна да дойда на стоп до тук първо и после да си обикалям из страната, а аз реших да карам по ред и така го изпуснах.
Докато пътувахме към Grindavik времето се развали, той искаше да спре на някакъв плаж, но се отказа заради това. Почерпи ме чипс, говорехме си и се оглеждах за гора по пътя, където да сляза за нощувка, но нямаше и следа от такава. Всичко беше вкаменена лава и мъхове, нямаше подслон от лошото време за мен днес. Стигнахме Гриндавик, а португалецът отиваше още 5 км нататък до известната Синя лагуна. Щеше да ходи да се плацика на това популярно и прескъпо СПА нещо, след което да връща колата под наем и да гони самолета за родината. Аз слязох малко след града в едно поле от лава, нямах никакъв избор за по-добро място, просто нямаше такова. Вятърът беше ужасен и едва разпънах палатката. Валеше и духаше, нощта беше адова и не мигнах изобщо, защото трябваше да подпирам палатката с две ръце, за да не се изпочупят рейките. Върнах се обратно в исландската реалност след безметежните дни хубаво време по високите планини.
 |
| Исландска растителност - оскъдна, но прекрасна |
 |
| Тук се изкъпах, почти заедно с овцете, но те не пожелаха да влязат във водата |
 |
| Ето и най-големия и известен водопад Skógafoss |
 |
| Ето го и Seljalandsfoss - вдясно |
 |
| Поглед зад водопада |
 |
| Църквата в Oddi отвътре |
 |
| Църквата в Oddi |
3 коментара:
Благодаря!!!
Благодаря,невероятно.
Благодаря. Много завладяващ пътепис. Чакаме с нетърпение следващите
Публикуване на коментар