Тайланд - част 4 - съкровищата на Аютая и на юг към плажовете

На плаж Railay

 

Fight Song - https://youtu.be/sIkEIJ5Le0Q

16.01.2019

Трафикът от улицата ме разбуди в ранни зори. Полицаите ми дадоха карта и брошури с информация за Лопбури и след като минах през тоалетната, се отправих на път към Аютая - величествената някогашна столица на силно кралство. Била е главен град на Сиам в продължение на 400 години. Срината е до основи в резултат от нашествие на бирманци и от тогава столица е Банкок. За славното минало на града свидетелстват древните храмове, дворци и безчет статуи на Буда, най-запомнящата се от които е главата му, вплетена в корените на огромно дърво. Храм Махатат е мястото, където се намира тази ценна реликва, но видях подобни глави с израснали около тях дървета и на още две места. Аютая е в списъка на ЮНЕСКО и е едно от най-интересните за посещение места в Тайланд. Заедно със Сукхотай, който е бил столица преди нея, трябва непременно да се посети и опознае.

Момче с мотор, работещо в пощите, ме откара до края на Лопбури и ме остави на пътя за Аютая. Следващият стоп беше с момиче и майка й, които ме стовариха право в сърцето на древната столица. По пътя ме черпиха лепкав ориз, бисквита и мляко с какао, така че отметнах и закуската. Бяха много мили, а момичето сподели, че е работела като стюардеса преди и е пътувала доста.

Започнах обиколката на Аютая от централното място, наричано "Острова". Навсякъде имаше езерца, гора, катерички, птички и разходката беше истинско удоволствие. Първата ми спирка беше храм Махатат, който е и главния, най-важен и посещаван храмов комплекс. Тук са се провеждали значими религиозни церемонии и именно тук се намира главата на Буда в основите на дърво. Платих 50 бата за билет и си оставих раницата при пазала. Технически възможно е да се проникне във всички храмове безплатно, но трябва да се прескачат ниски стени, а шансът някой да ви види е доста голям, понеже е оживено наоколо. Аз реших да платя този и следващия - храм Рачабурана, и се промъкнах във всички останали. В него също си оставих раницата при пазача и разглеждах приятно, а през остатъка от деня обикалях с нея на гръб. За храм Tam Karat билетът беше 20 бата, но се промъкнах през едни треви и го посетих нелегално. Някъде измежду руините на древни храмове, попаднах на модерния храм Phra Men, в който дори имаше душове и веднага се възползвах.

Следващият храм по пътя ми беше Choeng Tha и беше безплатен, а след това успях да се намъкна в големия комплекс на древния дворец през дупка во оградата. Той пък се оказа свързан с известния храм Si Sanphet, така че спестих 50-те бата за билет за него. В храм Phra Monghon Bophit се порадвах на огромна 16 метрова статуя на Буда и за късмет попаднах на източник на вода, на този етап вече се гърчех от жажда. 4-те литра вода, с които започнах обиколката, бяха приключили отдавна и жаждата отново беше взела превес, както по време на обиколката ми в Сукхотай. Този път поне не стигнах до такива нива на дехидратация.

Единственото нещо, което не само не ми хареса в Аютая, но и ме ужаси и отврати, беше ездата на слонове, която се предлагаше на туристите. Случайно минах покрай мястото, където държат слоновете и товарят хората върху дървени платформи, инсталирани на гърбовете ми, та вътрешно страшно ми се прииска да държа един калашник с безкраен брой куршуми и да се развихря с него.

В туристическия инфоцентър ми дадоха хубава карта на района, а на втори етаж разгледах интересна изложба. Хапнах две хлебчета на крак и преди да се стъмни посетих още няколко храма: Boroma Phuttharam, Som, Lokkaya Sutharam ( с голяма статуя на легнал Буда), Tuek, Worachettharam, Woraphot и Chedi Si Suriyothai - всичките безплатни и страшно интересни. За финал отидох до храм Ram и успях да го посетя точно преди да го затворят, не ме и таксуваха билет, иначе е 50 бата.

Вечерта прекарах в гледане на тържествено честване в името на краля, имаше танци и музика. Първоначално беше скучно, понеже група лелки и чичковци говореха нещо на неразбираем за мен тайландски език, но после сцената беше превзета от жени в традиционни носии, които танцуваха. Край мястото бяха изникнали и безчет сергии, предлагащи всякакви храни на доста завишени цени.

Когато всичко свърши, отидох до туристическата полиция да попитам дали може да нощувам в парка наблизо. Казаха, че е опасно и предложиха да се настаня на паркинга им, така и сторих. Щях вероятно да спя добре, ако не беше едно щуро куче, което се появи посред нощ и явно прие палатката като пряка заплаха за здравето и живота. Не спря да лае с пълен глас на метри от главата ми, полицаят на пост идваше няколко пъти да го гони, но то все се връщаше. След около час неспирен лай, нервите ми не издържаха, излязох от палатката и докато се усети, го подгоних и напръсках с последната си останала в шишето вода, та да си охлади емоциите. Избяга и повече не се върна.

Из красотите на Аютая...

храм Махатат

Известната глава на Буда, вплетена в дърво

Храм Ratchaburana...

храм Tam Karat...из Там Карат беше пълно с петли :)

вътре в храм Phra Menотвънхрам Choeng Thaинтересно возилоДруга глава на Буда в дърво, не толкова популярнаиз комплекса на древния дворец

храм Si Sanphet

   

Слонски мъчения... прииска ми се да убивам!

37 метра дълга статуя на Буда в храм Lokkaya Sutharam

сергии с храни край тържествототрадиционни танци

17.01.2019

Още по тъмно някой започна да мете недалеч от палатката, а чуя ли метла, това е знак, че трябва да се омитам. Още нямаше дори 5:30 - обичайния ми час за ставане, но вдигнах лагера и веднага се възползвах от душа в тоалетната, който ми бяха показали полицаите. След цялата нощ потене ми дойде много добре. Седнах в един парк да закуся набързо и поех към края на града като пътьом посетих още два храма и една крепостна стена. Кучетата по улиците на Аютая хич не харесваха ранобудни скитници и ме олайваха всеки път, щом ме видеха. Вдигаха голяма врява и пресичаха опасно улиците, за да се доближат до мен и да ме лаят от по-близо, в резултат на което аз се притесних да не ги удари някоя кола. Последните 3 км преди магистралата стопирах и веднага ме качи човек, който ме остави в покрайнините на Банкок, край голям супермаркет на име Теско Лотус. Реших да вляза да видя какво има вътре, беше наистина огромен и се надявах да намеря храни на по-ниски цени и да запася. Накупих сума неща на много по-изгодни цени от обичайното, беше ми първо влизане в голям супер в Тайланд и не подозирах колко по-скъпо е в магазините 7eleven, от които нормално си купувах нещо за ядене. Тук имаше много изгодни неща, натъпках раницата до пръсване и доста натежа. 

Предстоеше ми най-сериозната и трудна мисия за деня - подминаване на гигантския мегаполис Банкок без да влизам в него. Това беше сложна задача, понеже идвах от север и трябваше да отида на югозапад. Банкок го посетих само веднъж, през 2009 г. и ми беше предостатъчно за цял живот. Има интересни храмове и музеи, но останалото във вид на чудовищен смог и кошмарен трафик, едва се търпи. Не мислех дори и за миг да прахосвам и ден в столицата, исках само да я подмина по най-бързия начин. Озовавайки се някъде преди града, до въпросния супермаркет, осъзнах, че никак няма да е лесно да се измъкна от гигантските и претъпкани с превозни средства пътни артерии, вливащи се в сърцето на града. Най-лошото бе, че нямах карта, на която ясно да се вижда към коя магистрала трябва да се придържам. Знаех само, че трябва неотлъчно да следвам път номер 9, но нямаше да се усетя ако някоя кола ме беше прекарала по друг път, всичко беше такива въртележки от магистрали и шосета, че тотално щях да се объркам. За късмет обаче през този ден звездите бяха в благосклонна позиция и всичко това ми беше спестено.
Взеха ме мъж и жена, които отиваха в Патая, но кой знае защо решиха, че искат да посетят някакъв храм, който се намира в моята посока извън Банкок. По този начин тотално се отклониха от пътя си. Първо пътувахме дълго по магистрала 9, после се включихме към магистрала Рама 2, за да излезем от най-югозападната страна на мегаполиса. 

Шофьорът беше много приятен, приказлив и любопитен. Радваше се на стила на пътуване на западняците, знаеше за стопа и пътешествията. Когато стигнахме Maeklong - града с храма, който искаха да посетят, ме заведе на едно от най-интересните места там - гарата. Оказа се, че е туристическа забележителност заради подвижния пазар, разположен право върху жп линията. Всеки път щом влакът пристига, този пазар бива раздиган за броени минути от чевръстите търговци. Навеси, маси, постелки и легени със стока... всичко се вдига от раз и веднага щом влакът премине, се нарежда отново. Нямаше да повярвам ако не видях всичко с очите си. Преди да дойде влакът, минахме през целия пазар и си купих две вкусни неща за хапване. Едното беше увито в листа и направено от ориз и банани, а другото бе пакетче ядки от джакфрут - страшна вкусотия! Взех си и една торба чесън, че запасите ми посвършваха. А когато влакът тръгна, с интерес наблюдавах как уж раздигнатият пазар моментално се връща към първоначалния си вид.  

След като посетихме и храма, хората ме върнаха до магистралата и пътищата ни се разделиха. Имах огромен късмет с този стоп, не само отървах мъките по лутането из околовръстните на Банкок, но и посетих страхотни места, за които иначе нямаше никога да зная. Късметът ми днес продължи с пълна сила - взе ме камион за много далеч на юг, чак за Пукет. Момчето зад волата не говореше английски, но беше приятно и пътуването мина спокойно и тихо. Няколко пъти спираше за тоалетна и за храна, почерпи ме за вечеря, а километрите бяха толкова много, че пътуването продължи и през нощта. Успях да дремна съвсем леко в камиона, а към 4 сутринта шофьорът не издържа и спря да спи. Аз разпънах палатката под навеса на новостроящи се тоалетни край бензиностанцията и поспах три часа преди да стана и стартирам новия ден.

утро в Аютая

още една глава в дървоХрам Yai Chaimongkol

подготовка за някакви ритуалиИ около този храм бе цял кокошкарник :)

А тоя как само се е загубил... :)Тайландските рейсове ме кефят много, особено като са пълни с монаси

На гарата с подвижния пазарНищо не подсказва, че всичко това ще се раздигне за минути

вкусотия, увита в листаядки от джакфрутпреди минаването на влакавсичко е раздигнато точно навремеКрай! Полицаят вдига бариерата и пазарът се връща към нормалнохрам в MaeklongПод навеса на строящи се тоалетни на бензиностанция

18.01.2019

Още в първите часове в южен Тайланд установих доста разлики със севера. Стопът стана по-бавен, изчезнаха хубавите безплатни тоалетни с душове и бяха заменени с класическите азиатски тоалетни тип shithole :) В тях не само нямаше душове, но дори и чешма липсваше. Тук на дневен ред беше канчето, с което се загребваше от подобие на гьол в циментово корито. Явно тази вода трябваше да послужи и за миене на дупеца, и за хвърляне в тоалетната. Самите хора също ми се сториха различни. На север бяха все усмихнати, държаха ужасно много на маниерите и поздравите, и много се радваха на чужденци, а на юг сякаш ги виждат повече като вносители на кеш в икономиката, отколкото като интересни субекти с различна култура. Но това е обяснимо, огромната маса посетители в страната се изсипват именно в южната част - по плажовете, островите и курортите от типа на Пукет. Интересното е, че на юг се появиха и джамиите, жените със забрадки и съответно стигнах до заключението, че има множество мюсюлмани въпреки масовия туризъм и разврата, който цари около всеки курорт с плаж. 

Така и не посетих островите, славещи се с красиви плажове и идеална вода. Не ми беше останало никакво време от визата и трябваше да продължавам към Малайзия, но именно по тайландските острови зная, че се изсипват най-много от бекпекърите и масовите туристи, търсещи всякакви развлечения. При първото ми посещение в Тайланд направих две огромни грешки, които станаха причина да имам по-скоро недобро мнение за страната. Двете грешки си имат имена - Банкок и Пукет. Ако тогава знаех колко са интересни места като Чианг Май например, и колко отвратително място е плаж Патонг на Пукет, щях по съвсем друг начин да си планирам посещението. Сега реших да проверя друго кътче с плажове - Краби и района около него. Имах още два дни преди да вляза в Малайзия и реших да ги прекарам именно там. 

С пикап се придвижих до разклон за Краби, а после момиче с лека кола ме хвърли до последния разклон преди града. Там ме взе човек, пътуващ за Ao Nang и набързо промених реда на дестинациите - първо Ao Nang и лодка до недалечния плаж Raylay който исках да посетя, а после Краби. По пътя всичко беше осеяно с карстови планини, както е и цялото крайбрежие - голяма красота! В Ао Нанг се разходих по плажа, изобилстваше от огромни, разплути, бели пенсионери. Останах с впечатление, че тук всички посетители са чужденци, а тайландците са само обслужващ персонал на безбройните барове, ресторанти и прочее. Единственото хубаво нещо беше в края на плажа - групи беснеещи макаци и пътека, водеща към друг, по-отдалечен плаж. След изкачване на малък хълм, се озовах на приятна ивица плаж с палми, но и там имаше хора. На входа към плажа бе инсталирана будка с охрана, където всеки посетител трябваше да се записва кога идва и кога си тръгва от тук. 

Върнах се обратно, поиграх с маймуните и се насочих към лодките за плаж Рейли. Голяма тръпка бяха тия лодки. Наричат ги longtail boat (лодка с дълга опашка) и са по-скоро нестабилни дървени гемии, които през цялото возене имах усещане, че ще се обърнат. Платих 100 бата за билет в едната посока, чаках да се съберат 8 човека и се натоварихме. Голям стрес ме държа до последно заради раницата и фотоапарата, мисълта ми течеше само в една посока - как да ги спася от водата ако се обърне лодката. Явно е имало много такива случаи, понеже навсякъде имаше табели с предупреждения, че в случай на корабокрушение, няма обезщетение за погубена електроника и загубен багаж. Рискът е изцяло за сметка на качващия се и на мен лично ми беше много нервно, не смеех да си представя какво би станало ако апаратът ми се намокри. Всичко останало мога да прежаля, но него - не. За 15 минути возене стигнахме Рейли, който е крайбрежен плаж, а не остров, но не е достъпен по суша поради отвесните скали около него, затова се посещава с лодка. За мое разочарование там също бе пълно с туристи, но се опитах да си представя, че не съществуват. 

Следващите часове обикалях по къси и стръмни пътеки през гората, по улиците на възникналото заради туристите курортно селище и дори посетих една пещера, чийто вход се плащаше, но успях да вляза без да ме таксуват. Рейли се дели на две зони - източна и западна. И двете са плажове, а между тях са разположени всичките магазини, кръчми, хотели и улички, които свързват двете части. Изглеждаше като типичното курортно селище за бекпекъри, дошли да купонясват, но имаше и опции за хубави занимания тук, например плажовете, гледките и мотаенето по пътеките. Цените бяха надути до небето и добре, че си носех храна и вода от Ао Нанг, нямаше и къде да се напълни вода ако ми беше свършила. Тъй като тоалетните не само се плащаха, но и струваха почти 1 долар, се наложи да омърся хубавата природа, жалко! Явно и тук алчността е придобила уродливи размери. 

Влизането в пещерата Tham Phra Nang Nai беше емоция. Билетът струваше 200 бата - пълно безумие! Чичката на пост тъкмо се връщаше, когато аз и един възрастен германец минахме буквално на косъм през входа и успяхме да не платим. Германецът пък беше много неприятен индивид и като чу, че съм от България, започна настойчиво да ме пита дали фотоапаратът ми е откраднат и откъде го имам. България била пълна с крадци, всички българи сме били такива и според него апаратът ми бил краден лично от мен и вероятно от страна като неговата. Прихнах да се смея, а той почна да ми обяснява колко опасна страна била България и как някой ден смятал да отиде там, но го било страх?! Опитах се колкото може по-бързо да се отърва от компанията му, за да не му слушам глупостите. Разгледах пещерата и се ометох към източната част на Рейли. 

Привечер поех по стръмна пътека право нагоре, обезопасена с въжета, която не беше лъжица за всяка уста. Имаше предупреждения, че е опасна и да не се предприема изкачването по тъмно или след дъжд. Издрапах догоре с раницата като се засякох с последните за деня слизащи туристи, явно изумени от факта, че се катеря по такъв отвес с багаж на гръб. Намерих си чудесно място в джунглата почти на върха на скалния масив, където прекарах нощта необезпокоявано. Компания ми правеха само маймуните, които веднага щом разпънах лагера и легнах, ме наобиколиха по околните дървета и вдигаха шум известно време, докато им писна и си тръгнаха. Най-после една нощ, през която успях да се наспя! А гледката над цял Рейли на сутринта беше повече от прекрасна.

вкусотии за закускапо пътя към Краби

На плаж Ао Нанг

Ао Нанг

Маймуни в края на плажа

Тази нападна чантата на фотоапарата :)

Плаж, до който води пътека от Ао Нанг

дребни рибки по пътеката

В лодката за РейлиЛодкаряттуристи с каяци

На главния западен плаж

стръмна пътека през гората

Из курортното селище

пещерата

Маймуните дебнат

Мангрови гори в източен Рейли

гледка преди лягане

19.01.2019

Още докато събирах палатката, първите успешно изкатерили скалите туристи се появиха. Слизането с раницата беше по-трудно от качването, но се справих без поражения. Отидох до страхотен плаж, който все още беше самотен откъм посетители поради ранния час. В единия му край намерих идеалното местенце за плуване и тъй като нямаше никакви хора, оставих багажите на брега и се възползвах на макс от чудната вода. Изпрах си и мръсния панталон, който беше целия наплескан с червена кал от стръмната пътека. По-добре със солена вода, отколкото с никаква. Когато ми свърши водата за пиене и започнах много да ожаднявам, реших че е време да се връщам към лодките и Ао Нанг. Тъкмо като си тръгвах, туристите налазваха плажа. Имаше множество руснаци, бяха шумни и дразнещи. 

Натовариха всички чакащи на поредната издънена гемия. От единия й край видимо проникваше вода, а двигателят звучеше като тежко болен, направо на смъртен одър. При качването в лодката пък нагазих до кръста във водата и добре, че бях с току що изпрания все още влажен панталон, та не се ядосвах много. Най-важното беше, че късметът ми отново проработи и гемията се дотътри до брега без произшествия. 

След като се сдобих с вода, се заех с излизане от Ао Нанг в посока Краби. Доста походих преди някой да спре, взеха ме двама с пикап и ме оставиха в центъра на града. Заех се с дълга разходка и обикалях няколко часа по улиците. Градът е приятен, посетих няколко храма и "стената на историята", разгледах скулптурите край реката и времето отлетя бързо. Купих си лепкав ориз и мандарини, хапнах и се отправих към пътя - право към Малайзия, без повече спирки. Камионче за летището ме качи първо, след него се возех при жена, пътуваща за Trang, за да посети дъщеря си, учеща там. Жената сподели, че живее на остров Phi Phi (топ дестинация за туристи, там е сниман и известния филм "Плажът"). Караше много бързо, през повечето време със 140 км/ч и предприемаше безчет рискови изпреварвания, но стигнахме благополучно Транг. 

Замръкнах в този град, след като тя ме остави, никой нямаше желание да спре и денят си отиде в очакване. Вече по тъмно най-сетне успях да хвана стоп с мъж и жена до следващия град. Оставиха ме на добре осветено и идеално за стоп място, откъдето веднага ме взеха две момчета за Hat Yai. Едното говореше съвсем малко английски и като наближихме града, се зачуди къде да ме оставят. Не исках да им създавам проблеми, а явно и бързаха, така че ги накарах да спрат на главния път преди града и мислех да потърся бензиностанция за нощувка. В тъмното успях да хвана още един стоп с двама мъже и жена, всичките облечени официално. Стопирах по-скоро за да спре някой, който ще говори английски и ще знае къде има бензиностанция наблизо. Изкарах късмет - те ме закараха на такава и беше на добро място, от което да почна стопа на другия ден. Установих се без да питам за разрешение. Беше късно, а и мястото което си харесах, беше  закътано. Спах добре ако изключим шума от минаващите коли и камиони. Последна нощ в Тайланд след две прекрасни седмици в тази удивителна страна. Утре - любимата ми Малайзия, в която преди 10 години си прекарах чудесно и ми останаха все хубави спомени.

Утро с прекрасна гледка към Рейли - източен и западен край

Моя личен плаж, където имах шанс да поплувам без друго човешко присъствие :)

пак на лодка и обратно към Ао НангВ Краби...Арт в паркастена на историята

Ето защо Краби се нарича така :)

Последна нощ в Тайланд на бензиностанция край Hat Yai

Грубо маршрутът през северен Тайланд

и през южен