Западна Африка - обща информация и бюджет

шимпанзе в Сиера Леоне

Няма нищо по-хубаво от това да се завърнеш у дома - HOME - https://www.youtube.com/watch?v=pihJVwap7iI

Кратко разяснение за който не е разбрал от коментарите към предната публикация - пътуването завърши непредвидено и спонтанно заради коронавируса, прибрах се с първия самолет от Акра, Гана, за да пазя близките си от чумата. По план щях да се прибера след като стигна до Того - последната ми дестинация, от там щях да тръгна обратно на север към Европа, но всичко се промени и не стигнах Того, а приключих пътуването в Гана.

Понеже занапред дните ще са дълги, а нощите - безкрайни (покрай цялостната изолация заради коронавируса), ще имам достатъчно време да пиша ли пиша... :) Опитвам се да изкопча нещо положително от новата чума, а както знаете изостанах много сериозно с блога - още е едва до Тайван. Две пътувания назад вече, азиатското остана трето. Сега обаче ще променя малко стратегията и хронологията, и ще напиша първо всички разкази за последното пътуване - африканското, понеже то е доста по-кратко и сравнително бързо ще успея да го разкажа. След което ще се върна към Азия, за която имам още мноооого да пиша и безчет снимки да преглеждам и избирам.

В тази публикация споделям малко обща информация, лични статистики и бюджета за пътуването.
Времетраене на пътуването:
42 дни (03.02 - 15.03.2020)

Брой държави:
Транзитно в Европа - 6
В Африка - 10

Визи (цени): 
Мавритания - 55 евро, на границата
Гвинея Бисау - 30,50 евро
Гвинея Конакри - 45,80 евро
Либерия - 100 евро
Сиера Леоне - 80 USD, на границата
Мали - 65 евро (остана неизползвана)
Кот Д Ивоар - 62 евро
Гана - 90 евро

Обща сума - 523 евро за визи само!


Екипировка:

Тръгнах със следното:
Палатка Кечуа от Декатлон за 42 лв, спален чувал Trim, шалте от Декатлон, раница Ташев Кентавър 60+10, два панталона, 3 блузи с дълъг ръкав, 3 тениски, полар, яке, ръкавици, 3 чифта чорапи, бельо, сандали Keen (без обувки), фотоапарат Канон 1200Д плюс втори обектив, книга за Западна Африка, кръстен колан за пари и документи, чадър, 10 пакетчета шарена сол за подаръци на гостоприемни хора, въженце, нож, тетрадки и химикали, паспорт, жълта книжка за ваксини (фалшива, но минава навсякъде :)), паспортни снимки и копия на паспорта,  заредни за апарата и телефон Нокиа, карти памет за апарата, четка и паста за зъби, слънцезащитен крем, тоалетна хартия, чанта за фотоапарата (на която й се развали ципа в последствие).

Най-приятни за посещение държави:
- Мароко
- Мавритания
- Сиера Леоне
- Гана

Най-тегави държави:
- Сенегал
- Гвинея Конакри

Най-приятни преживявания и места:
- прекосяване на почти цяла Европа с една кола - тази на Маркиз Димитров :)
- една нощ с маймуните на върха на скалата в Гибралтар
- Мароко: белият град Тетуан, синият град Chefchaouen, руините Volubilis, стоп през Сахара с Адил - най-готиния тираджия
- Мавритания: великото возене на карго влака за желязна руда от Нуадибо до Choum, оазисите в пустинята - Чингети и Тержит
- остров Горее край бреговете на Дакар, Розовото езеро и Сейнт Луи
- маймуните в Абуко и крокодилите в Качиками, Гамбия
- мангровите гори на Тумани Тенда и на лов за баобаби с Янис, Гамбия
- на гости на Аладже и Бинта в Бисау, гледане на любим мой филм "Ferdinand" с децата им
- плаж Тоkе и River 2 край Фрийтаун, шимпанзета и каучсърфинг срещи
- прекосяване на почти целия Кот Д Ивоар с един пикап за един ден, с отбивки до базиликата и крокодилския плаж в Ямусукро
- вегански cheb в Абиджан, приготвен от прекрасните малийци - приятели на хоста ми французина Лоло, на чиято огромна помощ дължа успешното си прибиране в България
- два кокосови ореха на хамак в малка фермичка, Кот Д Ивоар
- крайбрежните замъци на Елмина и Кейп Коуст в Гана


Най-кофти преживявания:
- среднощно клане на мигранти на сърбо-хърватската граница
- безкраен, нестихващ словесен тормоз, особено в Сенегал и Гамбия... расизъм на килограм и безчет искания за покани за визи и предложения за женитби?!?
- 7 часа, прахосани в градски транспорт за 1 ден при зверските задръствания в Дакар
- рекет от митничари на границата на Гамбия, опитаха се да ме накарат да платя виза, каквато не се изисква по закон да плащам и след като отказах, ми дадоха право на 7 дни престой вместо 30
- политически кошмари в Гвинеите (и двете)
- зверства над животни... въпреки че не стъпих на пазар, висящи меса се виждат и на други места...
- адова нощ в Монровия, Либерия, под звуците на набичена зверски тонколона на метри от главата ми, в бърлогата на наркодилъри
- безсънна нощ в малко село на границата между двете Гвинеи, където над 40 човека, повечето деца, наблюдаваха всяко мое движение, докато разпъвах палатката и цяла нощ обикаляха около нея, вдигайки врява и осветявайки я с фенери...
- пресичане на граница в нищото, без пункт на имиграционни, без печат, два дни нелегално в Гвинея Конакри в скитане по черни пътища и пътечки в зона, пълна с нарко човечета и всякаква друга измет.
- абсолютна невъзможност да обменя пари в Гвинея Конакри, 2 пълни дни без стотинка. Сблъсък с изперкал пиян директор на полицията...
- тормоз от военни в Кот Д Ивоар, искащи да ме арестуват заради камуфлажната ми раница, точно когато бързах да вляза в Гана, за да хвана самолета за Истанбул след един ден
- коронавирусът и всичкия тормоз заради него, шокът от температура 38 градуса, която ми измериха на една граница и искаха да ме задържат; замерване с камък от момче, което реши, че аз нося вируса; обиди и гонене от местни в Гана, вярващи, че съм носител на короната
- самолетът като един трагичен и психо-смазващ финал на това пътуване...
(със сигурност пропускам нещо... или много неща)

Най-силна проява на ярост от моя страна:
- негърчето "Hello, baby", което го отнесе (първи и последен бой за този трип) и трябваше да плати за грешките на многото преди него! Огненото кълбо (аз) се търкулнало в Западна Африка и... здраво я подпалило! Не се закачайте с мен, негърчета (а и белички), ако не искате да ви застигне бялата смърт!!!

Най-често повтарящи се елементи:
- гостоприемство: почти всяка нощ бях на гости на хора
- отличен стоп с много мъничко чакане
- расизъм.
- ужасно оскъдно и еднообразно хранене... всеки ден, по 1 или 2 пъти на ден, ако имам късмет и звездите са в правилна позиция - франзела с банан, ако нямам - франзела с нищо, ако съвсем нямам - нищо (нищото все пак има материално измерение: вода от съмнителен източник + неограничено количество стомашни сокове)

Езикова подготовка:
Подгответе си разговорниците :)
- англоговорещите държави в тая част на Африка са: Гамбия, Сиера Леоне, Либерия, Гана
- френскоговорещи: Мароко (на места в северно и испански), Мавритания, Сенегал, Гвинея Конакри, Кот Д Ивоар
- португалски - Гвинея Бисау

Позитиви в Западна Африка:
- гостоприемни хора
- лесен стоп ако сте бял човек
- загриженост от страна на полицията, което я прави опция за спане в рискови ситуации
- винаги топло време и продължителен сух сезон без дъждове
- сравнително лесно и безпроблемно вземане на визи и пресичане на сухопътни граници
- зелено е, макар зеленината да е само плантации, а не дива природа
- сок от баобаб... лелеее :) и мангото, което още не беше в сезон, но когато е, прави тази част на Африка Рай
- хубави плажове (но често мръсни) и кокосови орехи - евтини и вкусни

Негативи в Западна Африка:
- скъпи визи, високи цени на всички вносни храни
- скъпи входни билети за туристи по туристическите места
- постоянен словесен тормоз и прояви на расизъм, цветът ви определя всичко!
- мръсотия и мизерия навсякъде, тонове пластмасови боклуци
- изключително ниска лична хигиена на хората, мръсна посуда, чаршафи и въобще всичко по домовете им
- безчет зарази, които може да си вземете като "сувенир", маларията е само една от тях
- липса на места за разглеждане, твърде малко са и трудно достъпни/скъпи
- почти никакви хранителни опции за вегани, освен франзели и плодове (които в някои държави трудно се купуват заради цвета на кожата ви и асоциациите, които си прави търговеца с тоя цвят)
- ужасни пътища на някои места, особено в граничните райони
- пълна липса на качествени човеци за интересен и смислен разговор, поради потресаващо ниските интелигентност, образованост и любознателност на негрите; усещане за затъпяване още след първите няколко дни;
- кошмарен и претъпкан градски транспорт в градовете; епични задръствания, каквито в Европа и Азия дори няма!
- снимането... забравете за него ако наблизо има човек! Почват крясъци и караници, задето сте снимали... улицата например. Негрите в тая част на Африка са алергични към фотоапаратите и откачат само докато го вадите...


Държава по държава (умишлено пропускам Европа, само Гибралтар присъства, понеже го посетих специално):

ГИБРАЛТАР

гледка за милиони...

Автостоп:
Работи, макар да не е нужен, понеже площта е твърде малка и всичко се обикаля пеша. Като си тръгвах все пак пробвах и веднага ме взеха. Гибралтар е на около 10 км встрани от главната магистрала за Алхесирас.

Спане:
Горе на скалата, на върха - в пещерата :) Спах една нощ в пещеричка на високото до форт Spur май се наричаше, пещерата е скътана вляво от пътя, точно преди форта. Маймуняците идват на посещение :)

Бюджет:
7 евро - билет за посещение на скалата на Гибралтар, която се води резерват

Общо похарчени при преминаването на Европа пари:
6 евро - храна, Испания
16 евро - билет за ферибота от Алхесирас до Сеута

и пак - Гибралтар! Хареса ми много!

МАРОКО

любимият ми син град - Шевшауен!

Автостоп:
Все така отличен, както го помня. Трето посещение ми е на Мароко, трето затвърждаване колко ме кефи :) Единствен негатив - дрогата е страшно навлязла в страната, масово се употребява кокаин, дори когато се шофира! Внимавайте!

Спане:
Гостоприемни хора, точно както ги помня. Чак на юг в Сахара разпъвах палатката, преди това всичките нощи ме канеха случайни хора на гости. Може да се спи и до всеки пункт с полиция, в Мароко страшно много държат да опазят туристите невредими и в никоя полиция няма да ви откажат, дори и в крайпътните чек пойнти! Полицаите са много приятелски настроени. По бензиностанции също се спи идеално. Местните много треперят над туристите.

Бюджет:
Престой 6 дни, общо похарчени 88 дирхама или 8,8 евро. На ден по 1,46 евро.
Подробно:
70 дирхама - билет за посещение на руините Volubilis
10 дирхама - магнит за хладилник
2 дирхама - хляб
6 дирхама - тоалетни, по пътя

Визи:
Няма, до 90 дни престой

Места за посещение:
Този път посетих само Тетуан, Уазан, Шевшауен, Волубилис,Тизнит. Но от предните ми посещения в Мароко препоръчвам още много места: Мерзуга, Есауира, Асила, Танжер, Уарзазат, Тодра, Дараа, Маракеш, Фес, Мекнес, Легзира, Аит Бен Хаду, Дахла... и още много. Мароко изобилства от интересни за гледане места.

МАВРИТАНИЯ

култовият влак, прекосяващ Сахара

Автостоп:
Добре беше този път стопът в Мавритания. Навътре в пустинята се чака повечко, понеже малкото коли на пътя са платен превоз и няма никак движение. По главните асфалтирани пътища е лесен стопът и минават частни коли, но из пустинята по черните пътища само платен превоз и понякога туристи овърлендъри. Пригответе се за дълго чакане ако искате да навлезете навътре по странични пътища.

Спане:
И тук гостоприемството беше върховно и постоянно бях у местни. Само една нощ останах на истински къмпинг за 2,50 евро, имаше душ :) В Сахара буквално навсякъде може да се опъне палатка, само гледайте да се скриете и се пазете от вятъра, че не прощава.

Бюджет:
Престой 5 дни, общо похарчени 460 угия, тоест 11,5 евро, или по 2,3 евро на ден.
Подробно:
200 угия - входен билет за оазиса Тержит
100 угия - къмпинг в Чингети
50 угия - интернет кафе
110 угия - храна

Виза:
На границата се взема, цена 55 евро, важи 1 месец.

СЕНЕГАЛ

Розовото езеро, ежедневно се добива сол от него

Автостоп:
В Сенегал беше най-бавен от всички страни. Туризмът е много силен в страната, особено откъм френски посетители. Хората ми се видяха най-кофти от всички страни в Западна Африка и ужасно много ми приличат на латино негрите. Измъкването от Дакар на стоп е тегаво - гонете магистралата, но по нея е забранено да се ходи и стопира, има охрана на всеки вход. Чака се до охраната. Като цяло става стопът, но е по-бавен от другите страни. Най-много расизъм и цинизъм срещнах именно в Сенегал. Не ме кефят хората там въобще.

Спане:
Бях на гости на случаен човек първата вечер, а после при каучсърфинг домакини в Дакар. Разпъването на палатка да става само на безопасни места и в никакъв случай където ви падне. Не ми се струва изобщо безопасно, наблюдавайки цялостния манталитет и поведение на негрите. Полицията може би е вариант, но така и не тествах.

Бюджет:
Престой 5 дни, общо похарчени 12 822 CFA или 19,57 евро. По 3,91 евро на ден.
Подробно:
5200 CFA - ферибот до остров Горее
550 CFA - интернет кафета
1100 CFA - градски транспорти
5672 CFA - храна и напитки

Визи:
Няма, до 90 дни престой

в Сейнт Луи

ГАМБИЯ

жители на резерват Абуко

Автостоп:
Стопът в Гамбия има една особеност - налага се да се извършва в абсолютно градски условия в най-западната и населена част на страната: всичко по трасето Банджул - Брикама и околните пътища на запад към крайбрежието. Ще стопирате между стотици хора и в постоянни задръствания, но хората са свикнали и спират. Всичките ми стопове бяха успешни, просто е необичайно. Останалата част на страната е доста по-празна и лишена от трафик. Районът между Банджул и Брикама е най-населен и туристически, ако свикнете да стопирате в градски условия, няма да имате проблем с придвижването. Много гамбийци живеят или са живели в чужбина и знаят какво правите. Пълно е и с бели в страната.

Спане:
Нито една нощ не прекарах навън, още първата вечер ме прибраха случайни хора от стопа, а следващите две прекарах при каучсърфинг домакин грък в едно готино малко село. Според мен опъването на палатка трябва да се случва с повишено внимание ако не сте на сигурно място, понеже и тук като в Сенегал негрите си имат своите странности и туризмът ги е научил на доста простотии и мизерии. Иначе като цяло хората са приятелски настроени, усмихнати винаги и гледат да помогнат с каквото могат. За жалост обаче са безскрупулни измамници с цените на плодовете например, така и не успях да си купя.

Бюджет:
Престой 2 пълни дни, похарчени 443 даласи или 8,68 евро. По 4,34 евро на ден.
Подробно:
25 даласи - билет за ферибота от Бара до Банджул
35 даласи - билет за резерват Абуко
100 даласи - билет за музея и крокодилите в Качиками
283 даласи - храна и напитки

Визи:
Няма, но на границата се опитват да ви рекетират да платите и са много груби!!! След като отказах да платя виза, ми дадоха транзитен 7 дневен престой.

свещените крокодили в дрямка дават дори да ги погалиш

ГВИНЕЯ БИСАУ

гледка по пътя, докато се возя на стоп в линейка :)

Автостоп:
Има малко трафик по пътищата, но хората спират. Доста бързо върви стопа, не се чака. Пътищата са в ужасно състояние, дори и главните. Асфалтът е разбит брутално, а повечето пътища не са асфалтирани. Пътува се бавно и друсащо. Улиците в градовете, дори и в столицата, също не са асфалтирани. Инфраструктурата си е направо липсваща. Ако уцелите политически вълнения и стачка - трафик по пътищата няма... никакъв.

Спане:
За късмет отървах кожата от спане на улицата, след като богато семейство ме осинови в столицата. Палаткуването според мен е рисково извън оградите на някоя полиция. Навсякъде из западна Африка има толкова много хора, че трудно ще останете незабелязани в "дивото". Плантациите от кашу в двете Гвинеи са сякаш безкрайни и биха могли да бъдат място за тайна нощувка, но според мен шансът да ви открие някой е огромен.

Бюджет:
Престой 2 дни, похарчени - 0 лв

Визи:
Цена 30 евро, взех я в консулството в град Ziguinchor в Сенегал. Там е най-евтино и лесно, трябва ви само паспортна снимка, набързо попълвате формуляр и получавате визата на момента. Консулството е в центъра на града, на вратата му има сложен телефонен номер, на който да позвъните ако е затворено.

последно утро в Гвинея Бисау, по пътека към границата

ГВИНЕЯ (КОНАКРИ)

горенето на купища пластмасов боклук е епидемия в Африка!!!

Автостоп:
Върви нормално по главните пътища, които са в ужасно състояние, с много изкъртен асфалт. По пътя от границата на Бисау към Боке, стопът е невъзможен. Или пеш 75 км, или платен превоз. Няма никакви други превозни средства поне през първите 40-50 км, по-нататък се включват други пътища и има. Това обаче важи ако минете през границата, през която аз минах и която я няма на картата, има обаче друг по-нормален пункт, откъдето може и да минава някаква кола...

Спане:
Би било кошмарно на палатка, няма диво и няма къде да се скрие човек, така че ако нямате избор - търсете полицията. Аз така направих първата вечер в Боке и полицаите ме настаниха на хотел безплатно. Втората вечер за късмет ме покани добър човек в дома си и така оцелях двете нощувки в Гвинея. Докато бях там, се случваха сериозни политически вълнения и обстановката беше напрегната.

Бюджет:
Престой 2 дни, похарчени 3000 CFA (обърнато в гвинейски франк е 45 000, но така и не можах да обменя в местни пари), в евро - 4,58, тоест по 2,29 за ден.
Подробно:
1000 CFA - платен превоз - дървена пирога между двете граници
2000 CFA - платен превоз - пикап до Боке

Визи:
Цена 45 евро, взех я в Бисау в посолството, стана същия ден следобед. Формуляр, снимки 2 броя. Лесно и без въпроси.

СИЕРА ЛЕОНЕ

плаж River 2

Автостоп:
Много лесен и безпроблемен. Никъде не чаках за стоп, все бързо вървеше. Хората бяха сякаш най-благи в тази страна. Във Фрийтаун може да се стопира дори в града, но извън центъра, който е запушен от трафик. В по-крайните зони и до плажовете може да се хваща стоп. Главните пътища са отлично асфалтирани.

Спане:
Каучсърфинг в столицата, а после в град Бо ме покани човек от стопа. Нито една нощ на палатка.

Бюджет:
Престой 3 дни, общо похарчени 349 000 леонис, или 33 евро, тоест по 10 евро на ден.
Подробно:
150 000 леонис - билет за посещение на шимпанзетата
10 000 леонис - билет за плаж River 2
40 000 леонис - билет за музея във Фрийтаун
51 300 леонис - безброй таксита и мототаксита с хостката ми Фелиша, която отказваше да върви пеш
93 700 леонис - храна и напитки
4000 леонис - интернет кафе

Визи:
На границата, цена 80 USD, попълва се формуляр и нищо не питат.

ЛИБЕРИЯ

главния път към границата с Кот Д Ивоар

Автостоп:
Добър, по-бавен в граничните райони, но по главните пътища - отличен. Единственият добре асфалтиран нов път в страната е от Монровия до Ганта. От Ганта до границата с Кот Д Ивоар пътят е черен и много лош, но и там стопът е възможен, минават камиони.

Спане:
Каучсърфинг и на гости на човек от стопа. Ако сте на палатка, същите правила важат като остатъка от Западна Африка - или в полицията, или в нечии двор, или ако опитвате да се криете - внимателно!

Бюджет:
Престой 3 дни, общо похарчени 7,70 USD, тоест по 2,56 долара на ден
Подробно:
2 долара - интернет кафета
5,10 долара - храна
0,60 долара - градски транспорт в Монровия

Визи:
Цена 100 евро, готова е на следващия ден, взех я от посолството на Либерия във Фрийтаун, Сиера Леоне. Искат паспортни снимки и формуляр.

по пътя към границата

КОТ Д`ИВОАР

базиликата в Ямусукро - най-голямата в Африка

Автостоп:
Не е никак зле стопа, има много платен превоз по пътищата, но има и доста частни коли. Пътят от границата с Либерия до Данане е кошмарен черен път с много малко трафик. Нататък от Данане през Ман и чак до Ямусукро пътят е лош асфалтов. Има движение и стопът е напълно възможен. От Ямусукро до Абиджан има отлична магистрала с много трафик. От Абиджан в посока границата с Гана стопът е лесен и пътят е добър.

Спане:
Първата нощ спах в двора на църквата в Данане, втората - на гости на хора от стопа. Всички следващи нощи - каучсърфинг в Абиджан, а последната нощ на границата с Гана полицията ме настани на хотел безплатно, границата беше затворена в 18:00. Повечето граници в западна Африка затварят по това време.

Бюджет:
Престой 6 дни, общо похарчени 14675 CFA или 22,40 евро, по 3,73 евро на ден
Подробно:
500 CFA - билет за посещение на водопад La Cascade
6475 CFA - храна и напитки
6800 CFA - градски транспорт + таксита в Абиджан
900 CFA - интернет и ксерокопиране

Визи:
Цена 62 евро, взех я в посолството в Монровия, по принцип отнема 2 дни, но се примолих да ми я дадат същия ден и я получих. Искат формуляр попълнен, две снимки.

ГАНА

замъкът Сейнт Джордж в Елмина

Автостоп:
Сравнително лесен, но заради коронавируса усещах, че повечето хора нямат желание да спрат, мислейки че ще се заразят от мен. Иначе по пътя от границата с Кот Д`Ивоар има основно платен транспорт и по-малко частни коли, но е напълно възможен стопът, и пътят е хубав.

Спане:
Единствената си нощ в Гана прекарах на летището - става за спане. По принцип се води най-безопасната и чиста страна, но все пак си е пренаселена и е добре да се внимава къде се спи навън.

Бюджет:
Престой 1 ден, общо похарчени 68,50 cedi или 11 евро
Подробно:
30 cedi - билет за замъка в Елмина
30 cedi - билет за замъка в Cape Coast
8,50 cedi - храни и напитки по пътя

Визи:
Най-трудната за вадене виза в тази част на Африка. Цена 90 евро за експресна поръчка, отнемаща 3 дни, нормалната поръчка е 60 евро и отнема 1 седмица. Може да се плати само в CFA, в евро не приемат! За експресната - 60 000 CFA. По принцип във всички посолства на Гана из Африка отказват да дават визи на хора, които не са граждани на съответната страна, но в Абиджан консулът беше свестен и ми помогна. Доколкото знам и в Монровия ставало. Във Фрийтаун със сигурност не става, отказаха ми там. Консулът поиска да му направя копия на всичките си визи и печати до момента, копие на ваксината за жълта треска, копие на паспорта, две снимки, резервация за хотел и разбира се - попълнен формуляр. Визата беше готова след 3 работни дни, кандидатства се преди обед, а следобед се получават готовите паспорти. Жените зад гишето в посолството не са никак любезни, направо са си гаднички, добре че консулът е ОК.

гледка от замъка в Кейп Коуст

ПРИБИРАНЕТО

Самолет от Акра до Истанбул с 13 часа престой в Кайро.Цена 473 евро, отделно 30 евро такса Уестърн Юниън, понеже нямах толкова пари в мен. Също така 28 лв за автобуса от Истанбул до Хасково.

поне беше красиво...

Като тегля чертата и сложа абсолютно всичко в сметката, цялото пътуване излиза 1186 евро. От които визите са 523 евро, билетите по прибирането у дома - 520 евро, а реалното ми битие се побира в останалите 143 евро.

От Африка право в РАЯ

Ако нейно величество Короната не умори никой от любимите ми хора, ще трябва да й благодаря като си отива някой ден. Заради тоя вирус се телепортирах от мизерията и ежедневните мъки в шумната, мръсна и пренаселена Африка право в Рая - вилата ми... на природа, тишина, чистота, птички, жабки, дръвчета, цветя.....  :) Направо се преродих тук! Спя, храня се, имам чисти чаршафи, ям с чиста посуда, няма крясъци, отвратителна черна музика, дразнещи ме негри, прахоляци, смрад на горена пластмаса и негърска пот, глад, жажда и стискане по 4 дни без ходене по голяма нужда. Ако не беше вирусът, сега щях да съм някъде в Буркина или Мали, по път към дома, но все още много далеч. И в момента вместо да слушам птичките, щях да слушам някой негър зад гърба си, подвикващ ми "ей, бял човек, дай ми пари". Е, да - щях да си завърша пътуването нормално по суша и нямаше да го прекратя със самолет, но нали трябва да гледаме откъм положителната страна на нещата. А какво по-положително от това да съм си у дома, в изолация на най-прекрасното място, да гледам как всеки ден грахът расте, дръвчетата цъфтят и да не чувам никакъв човешки шум, освен този от китарата ми :) Еххх, имам чувство, че умрях някъде в Африка и се озовах в Рая:

перуниките тръгнаха

грахът расте ли расте :)))

За завършек на тази публикация:

Different world - https://www.youtube.com/watch?v=44VBVj7n91s