Камино де Сантяго - част 3 - от Сан Хуан де Ортега до Вияказар де Сирга

сред всичките тълпи от пилигрими, се чувствах като това дърво - винаги само :)

Ден 9 - San Juan de Ortega - Burgos - 26 км

На сутринта леко ръмеше. Събрах палатката и отново поех по Каминото. Имаше и мъгла, която придаваше тайнствен вид на пезажите и селцата по пътя. Първото село Ages ме очарова! Къщи в стар стил, много китно и красиво. За съжаление обаче гората свърши тук и отново лъснаха безкрайните житни нивя. Малко по-нататък имаше още една ниска и гориста планинка, но след нея вече всичко ставаше голо, жълто и нагорещено. Бургос се виждаше в далечината и вече си правех тънки сметки как ще разгледам всичките забележителности на града, ще изляза от него и ще намеря място за палатка преди тъмно. Мечти... По пътя преди Бургос имаше няколко малки приятни селца, след което започна огромната, сякаш безкрайна индустриална зона на града. Споменът ми от ходенето през нея си остава най-неприятният от цялото Камино. Мръсен въздух, силен трафик, шум, жега, нагорещен асфалт, по който ходенето е мъка и ходилата ти стават на нищо... Пришките боляха нечовешки, единият ми крак продължаваше да се надува и лилавее, а главата ме болеше и ушите ми свиреха от шумния трафик...

Камино де Сантяго - част 2 - от Лос Аркос до Сан Хуан де Ортега

някъде по Каминото :)

Ден 5 - Los Arcos - Vianna - 24 км

Сутринта за пореден път се успах, явно нямаше да започна да ставам по-рано от 8:00. Алармата беше безполезна, събуждах се само, за да я изключа и пак заспивах. Този път бях навътре в нивата и далеч от пътя, така че глъчката и тропането на щеките на минаващите пилигрими не можеха да стигнат до мен. Още в Лос Аркос налетях на кът за отдих с безплатен wifi, че и ток, и веднага се инсталирах там. По-късно, докато се наслаждавах на жегата по пътя до Sansol, загледах изоставени до един стълб с маркировка маратонки. По Каминото имаше десетки оставени сандали и обувки - скъсани, пробити, направо разпарчосани. Но тези бяха различни - на пръв поглед изглеждаха напълно здрави. Вдигнах ги и ги разгледах една по една, нямаше им нищо! Само връзките им бяха свалени, явно човекът е решил, че ще му трябват, предполагам за въженце за простиране на прани гащи :) Бяха марка Merrell и изглеждаха като носени не повече от ден-два. Не ги премерих, защото не са прани все пак, а кой знае кой ги е обувал. Прецених обаче, че са един или два номера по-големи от моя номер 40. Тоест можех спокойно да ги нося зимата с дебел чорап :) И така, без много да му мисля, маратонките се озоваха в моята раница. На това му се вика да мине български клошар по Каминото - почиства всичко ненужно :)

Камино де Сантяго - част 1 - от Сен Жан до Лос Аркос

в Пиринеите

Ден 1 - Saint Jean Pied De Port - Lintzcain - 42 км

След като си взех пилигримски паспорт в офиса в Сен Жан, тръгнах по Каминото да си търся място за палатката. Ставаше късно, но предположих, че няма да е трудно да намеря добро място за спане. Всъщност се оказа леко трудно - в следващите километри преобладаваха частните ферми, включващи къщи и оградени ниви. След доста ходене и след като видях четири тлъсти лисици, бягащи през една нива, се установих до самия път, в малка горичка. Беше криво и обрасло, но ставаше за една нощ. На сутринта още по тъмно се събудих под звуците на тропащите с щеки по асфалта пилигрими... Така и не проумях защо им е да тръгват толкова рано, да вървят на челници и да не виждат нищо от околните красоти.
Излежавах се докато тракащите щеки станаха толкова непоносими, че ми писна да ги слушам. Събрах всичко и излязох от храсталаците като очевидно стреснах две поклоннички, минаващи по пътя в същия момент. Надали очакваха някой да се крие в горичката.

Камино де Сантяго - обща информация

табела в Росенвайес

Реших да започна поредицата от публикации за Каминото с най-важната - тази с полезната информация. :) Надявам се да свърши работа на някой, решил да мине по маршрута занапред. Предлагам кратка и систематизирана информация относно най-важните аспекти от Каминото.

Маршрут:

различните Каминос (пътища), които водят до Сантяго, този който минах, е с жълтия цвят

Франция - замъците по Лоара - част 2

градините на Виландри

След разходката в Тур излязох от града и хванах стоп до следващия прекрасен замък - Langeas. До там ме откара жена и отново не чаках повече от 5 минути преди да ме вземе. Остави ме точно пред замъка, където ме заговориха чилиец и аржентинка. Забелязали знаменцата, нашити по раницата ми и си познали тези на техните държави. Искаха да разберат дали съм от Чили или пък Аржентина и останаха изненадани да чуят "България". Казаха, че за първи път срещат човек от България. Сега живеели в Испания и отдавна не се били връщали по родните си места. Бяха симпатични хора и си поприказвахме половин час, след което се разходих около замъка и се качих до гледката, която се открива от един парк в градчето. Имаше пейки с гледка към замъка и стърчащата камбанария на църквата, останах там да почина за малко.

Франция - замъците по Лоара - част 1

замъкът Шамбор

Франция винаги ми е била много интересна... и винаги ми се е искало да я обиколя цялата, да посетя всеки замък, старинно селце, национален парк, Дисниленд, музеите на Париж..... Да не продължавам, че местата са безчет. За разлика от Белгия и Холандия, към които нищо никога не ме е привличало, Франция цял живот е била сред челните места в списъка ми от държави в Европа, които искам да опозная. Не само защото е любимата страна на майка ми и тя сама е научила френски, защото явно толкова много е харесала Франция при няколкото си ходения там, но и защото страната очевидно има какво да предложи. Основната разлика с Холандия и Белгия е, че е много по голяма по площ и съответно има останала неунищожена природа, не е твърде пренаселена и не е почти невъзможно да намериш място за палатка извън населените места. Всичко това прави пътуването в нея доста по-приятно и спокойно. Замъците на Лоара са само една част от страната, която от много години искам да посетя и сега беше точното време това да се случи. Тъй като бях на път за Каминото в Испания, нямаше да имам време да разгледам всички красоти и благини, които страната предлага, така че избрах този път да се концентрирам върху замъците и да оставя другите неща от дългия си списък за следващи идвания.