Белгия - Мехелен, Лювен, Намюр и Динант

Динант - една от перлите на френска Белгия

Веднага щом пристигнах в Мехелен, взех карта от туристическата информация и на прибежки успях да обиколя интересните места, под постоянно преваляващия и спиращ дъжд. Вече започнах да свиквам с ужасното време в тази част на света, приех го за нормално и се приспособих, ставайки същински майстор във ваденето на апарата, снимането и прибирането му почти без да се намокри, докато прелитат едри капки дъжд . По време на разходката ми течеше поредният мач с участието на Белгия и всички хора бяха под навесите на кръчмите с бири в ръце. Мехелен много ми допадна, има прекрасен център с исторически сгради, приятна и спокойна атмосфера на малък град, а ако беше и слънчево, нямаше да ми се тръгва от него. За жалост обаче дори като стопирах преваляваше, добре че не се наложи да чакам дълго преди да ме вземе човек за Лювен.

Белгия - Брюж и Антверпен за втори път

приказният Брюж

Брюж е безспорно най-туристическия град в Белгия, всички го посещават и навсякъде гъмжи от туристи. Много е красив, но преди 10 сутринта, когато тълпите още не са тръгнали. В инфоцентъра има безплатен wifi, от там взех карта и тръгнах да опознавам града. Поех по една от улиците, отрупани с магазини за шоколад и заточих лиги по витрините. Тук не валеше, което бе необичайно, защото точно в този район най-много вали. Докато се разхождах из центъра, някакъв странен тип се залепи за мен и почна да ме следи, явно мислейки си, че не забелязвам. Като седнах на площада да ям бисквити, застана наблизо и се правеше, че си говори по телефона. Стоя докато аз се приготвих да си тръгвам, след което ме заговори на английски с оферта да пием алкохол. Догади ми се и почти го изгоних, не очаквах подобно нежелано внимание.
Накъдето и да се обърнеш в Брюж, виждаш туристи. Общо взето мога да сравня Брюж със Сливен ако перифразирам популярния лаф: "Наведеш се - камък. Изправиш се - вятър. Обърнеш се - циганин." Тук обаче ще бъде така: "Наведеш се - турист, изправиш се - турист, обърнеш се - пак турист!" В каналите е пълно с лодки, натежали от тежки туристически туловища, по улиците щъкат файтони с коне със загладен косъм, големи групи с екскурзоводи задръстват улиците, заведенията имат вид на постоянно пълни... Така и не чух фламандска реч, но пък що езици доловиха ушите ми... върхът беше като дочух и българска реч! Мъж, жена и синът им минаха покрай мен говорейки си и изобщо не разбраха, че ги разбирам. Хрумна ми да ги заговоря, но се отказах, а и кой знае още колко българи има сред тълпите, тук просто има всякакви.

Белгия - Антверпен и Гент

Антверпен от високо

Стопът от Утрехт до Антверпен се получи интересен и неочакван като не липсваха премеждия. От стоп-мястото в Утрехт ме взе изкукуригал възрастен човек, който знаеше три думи английски "it is good" и само това повтаряше. Не можах да разбера къде отива, но кимаше като го питах дали отива в посока Бреда - следващия по-голям град преди Белгия. Накрая ме закара на ужасно за стоп място недалеч от Утрехт, където ме остави като преди това ме беше изнервил, защото мина по някакви забутани странични пътища и се зачудих къде ще ме остави и как ще се върна към магистралата. Стопът в Холандия отново се оказа работещ безупречно - на това ужасно място веднага ми спря кола. Човекът не отиваше далеч, но ме закара няколко километра до първата голяма бензиностанция на магистралата, където имах доста по-добри шансове. Застанах да стопирам на изхода й с табела "Антверп", не можах да повярвам на очите си, когато български камион със софийска регистрация мина покрай мен, но не спря. Много се зарадвах да видя камион от дома! Искаше ми се и да беше спрял. Почаках доста, когато се появиха двама други стопаджии - французин и англичанка. Дойдоха да ме заговорят, след което вместо да отидат след мен на опашката, както нормално се прави, се тръшнаха около 100 метра пред мен! Толкова се издразних, такива невъзпитани и нагли стопаджии не се срещат често! Има си стопаджийски правила и те трябва да се спазват, а не да се опитваш да прецакваш колегата.

Холандия - Амстердам, вятърните мелници, Утрехт

мелниците на Zaanse Schans

На мястото за стоп от Лайден за Амстердам почаках повече от 5 минути - цели 15 :) Още малко и да си помисля, че стопът не върви. Взе ме човек с бус, пътуващ за Фолендам. По принцип смяташе да мине по околовръстното на Амстердам, но за да ми направи услуга, мина през града и ме остави точно пред известния Рейксмузеум. От тук до адреса на хоста имаше около 30-40 минути вървене, така че реших първо да огледам музея, който дори само отвън бе много атрактивен. Вътре нямаше как да вляза заради скъпата входна такса. Единственото нещо, за което съжалявам при всичките си пътешествия, е липсата на пари за музеи. Абсолютно нищо друго не ми липсва, но посещенията на музеите доста щяха да ме радват и нямаше да пропускам никой, ако имах парите за това. До Рейксмузеум се намира и този на Ван Гог, отново с висока входна такса. След като огледах музеите отвън, се насочих към близък супермаркет Алди да се запася с храна. Този супермаркет беше направо скрит в една малка уличка и го намерих само защото го търсих в гугъл мапс, нямаше нито табела, нито каквото и да е. Знаех, че храната към центъра на Амстердам ще е скъпа и няма да има големи супермаркети, затова напазарих добре в този, имаше сирене и хляб на страхотни цени!

Холандия - Хага и Лайден

Точно се инсталирах на изхода на Делфт с табела "Хага" и огромна усмивка, и след броени минути се возех в колата на двойка мюсюлмани. Оставиха ме в техния квартал, на 4 км от центъра, така че забързах крачка, за да мога да го разгледам. По пътя ме заговори момче на колело, което много се впечатли от знаменцата на раницата ми и ме покани да пием чай, но трябваше да отхвърля поканата, защото времето течеше неумолимо, а домакините ми в Лайден ме чакаха.
Центърът на Хага се оказа доста голям за покриване за толкова кратко време, но положих всички усилия. Доста модерен град, но има запазени исторически ценности. Момичето, работещо в инфоцентъра, беше много нелюбезно и направо се опита да ме разкара като разбра, че съм от България. Холандците явно имат доста кофти подбор за обслужващ персонал в туристическите центрове, за втори път уцелих лоша служителка. Поне успях да измъкна от нея безплатната карта на града и тръгнах да обикалям. В краткото време, което имах, отидох дори до замъка, който в момента бе затворен за посещение, но имаше нещо като малък безплатен музей с аудио-гидове, който много ми хареса и ме занимава около половин час.

Холандия - Ротердам и Делфт

каналите на Делфт

Знаех сравнително малко за Холандия преди да я посетя... никога не ми е била твърде интересна. Години на ред подслонявах вкъщи холандски туристи и пътешественици, някои бяха готини, други не чак толкова, но въобще не ми се беше приисквало да отделя време и ресурси, за да посетя страната им. За Холандия знаех няколко основни неща: лалета, вятърни мелници, нашенски проститутки, изнесени да заработват там и световноизвестния  тревомански град Амстердам. Също така е една от най-пренаселените държави в света и това ме отблъскваше да я посетя, поради потенциални трудност при намирането на места за палатка. Имайки каучсърфинг домакини във всеки град обаче, този проблем отпадна.
Всъщност в исторически и архитектурен аспект страната има много какво да предложи и ми беше много интересно и приятно да обиколя няколкото най-атрактивни града. Съжалявам единствено, че пропуснах Маастрихт, мисля че си е заслужавал. Ротердам обаче, противно на останалите градове, е лишен от стари сгради, тъй като е бил брутално бомбандиран от немците през 1940-та. Понастоящем е един ултрамодерен град, който е и най-голямото пристанище в Европа и едно от най-големите в света. Всичко е ново строителство и навсякъде, където се огледаш, стърчи по някой огромен небостъргач. 

От Хасково до Холандия, или между двете Х :)

Започвам поредица от разкази за последното пътуване из Холандия, Белгия, Франция, Испания и Португалия, съчетано с пешеходстването на 850 км по Камино де Сантяго.

ето това е цялото пътуване, червеното - на стоп, зеленото - пеш

 Европа, Европа... всеки път, когато се замислех върху някоя потенциална европейска дестинация, си казвах - по-нататък, дай сега да ида в Африка, в Америка, пък Европата има време, тя не е толкова интересна. И колко само грешах.... За човек като мен, който идва от миналото, живее в миналото и като умре пак ще иде в миналото (визирам Средновековието), Европа е магнит, неустоимо изкушение! С нейните замъци, крепости, стари къщурки и древни църкви и катедрали, оказва силно въздействие върху сетивата ми и ми помага да се чувствам комфортно поне за момент, макар и в този изкукуригал век.