На лодката има още един бял чужденец французин, с когото разменям по няколко думи и той ме съветва като стигнем пристанището да не се отделям от него, имал приятел ливанец, които щял да уреди всичко с имиграционните бързо и лесно. Чудя се пак на късмета си, които наистина се оказва нереално голям късмет, защото без помощта не ливанеца процедурите с нас двамата щяха да се точат часове и французина явно много добре знае за какъв ужас става въпрос! Паспортите ни са прибрани още като стъпваме на брега и изчезват някъде. Мошениците са навсякъде, всеки предлага "помощ". Добре, че ливанецът идва, тогава като по чудо паспортите ни се появяват отнякъде и грубия служител почва да ги обработва. Търси нещо неизрядно или съмнително в паспорта ми, но ливанецът се намесва и паспорта ми е подпечатан макар и с нескрито недоволство от страна на митничаря.
Конго, Конго и Конго - любов до гроб!
3-те Конгота: Демократична република Конго, Република Конго (тази явно е само република ама не е демократична :)) и разбира се река Конго! Помня едно време в училище по география на картата имаше една държава на име Заир и се ядосвам за какъв дявол са се кръстили Конго, та да са еднакви с другото Конго... защо всеки иска да е еднакъв с останалите егати тия хора нямат ли въображение та да си кръстят страната като съседната :))) Ама както и да се наричат Конго-тата едно нещо е факт - за мен тия две страни бяха любов от пръв поглед и до гроб!! Всичко, каквото си представях, бледнее пред реалността! Единствената ми мъка е, че имах ужасно кратки визи и не успях да обиколя почти нищо в демократичното Конго, но поне в другото успях да попътувам доста. Първо за демократичното Конго да ви разкажа,че нали е модерно всички да са много демократични :))
Ангола - на стоп с кокошка :)
Добре осъзнавам, че следващите дни ще са трудни. Ще трябва да свикна с болката и да не и позволявам да взема надмощие, ще трябва да прекося огромна страна с ужасни пътища за по-малко от пет дни, страна, в която никой не говори английски. Вече навлизам в тези части на Африка, където и комуникацията се превръща в проблем.
На границата ме преследват "чейндяджии", искат да обменям пари с тях, а аз им казвам, че съм за 5 дни в страната и не ми трябват пари. Те мислят, че се шегувам, ама това е самата истина, в Ангола и една стотинка не успях да похарча, нямаше за какво. Накупих си храна в Намибия, добре се запасих. От страната на Намибия митничарят ме предупреждава, че в Ангола няма да ме пуснат. Шок и ужас - сега пък защо. Казвам му, че имам виза, получавам отговор: "това няма значение, имаш ли 600$ и покана у теб? ако нямаш по-добре се връщай обратно докато можеш, защото много като теб не ги пуснаха, после не се връщай на нас да ревеш".
Намибия - диамантът на Африка
Еиии толкова много да ми хареса тая Намибия, едва се самоизбутах от нея, защото визите ми за следващите страни са с определени дати и ме притискаха да бързам. Но успях да разгледам много и да преживея още повече :)
Та да се върна първо на последните ми дни в ЮАР след като напуснах Претория...
Излизането от Претория ми отне половин ден стопиране из града по входовете на магистралата, от един вход до друг и така докато накрая ме взеха за първото градче след Претория. Хората в Претория спират на стопаджии трудно, защото ги е страх, през цялото време наблюдавах реакциите и погледите им, бяха преизпълнени със страх и чаках доста време докато някои по-отворен човек ме вземе, разбира се само чернокожи спираха, по-често в ЮАР черните спират. Не става и да се върви пеш до края на града, защото всичко е магистрали и полицията ще се заяжда.
Абонамент за:
Публикации (Atom)