Едно зло НИКОГА не идва само!!!

Кратко и ясно - последната седмица от пътуването ми се превърна в истински АД. За два дни ми отказаха 3 визи. Върнаха ме на границата на Зимбабве. Отрязаха ме и за Намибия, и за Южна Африка. Сега съм в Ботсвана. Сeдя и чакам да минат 7 дни и ЕВЕНТУАЛНО да ми дадат виза за Зимбабве. Хората по посолствата са СТУДЕНИ, ГРУБИ  и всячески се опитват да ми попречат. НИКOЙ не иска да ми помогне по какъвто и да било начин. От два дни съм без храна, не мога да ям от стрес и напрежение. Хората на юг от Танзания станаха по-лоши от европейци. Студ и духовна пустота. Никаква човечност, никакво разбиране. Цените се вдигнаха до небето, духовността потъна в земята. На границата със Зимбабве ме изритаха като мръсно куче!!! Нито усмивка, нито молби, нищо не можа да ги накара да ми дадат виза, при все това че всички други европейци минават без проблем. Същото и за Намибия, същото и за Южна Африка - всеки минава бзе виза и без пари, само ние българите сме прецакани. Никoй не ни обича, никъде не ни искат.

Днес пристигнах в Габороне след денонощен стоп от границата със Замбия. Надявах се да взема визи за Намибия и за Южна Африка тук. И на двете места буквално ме изритаха. Дебелата негърка в южноафриканското посолство бе най-груба: "и сега какво, май ще трябва да си летиш към къщи". Негърката в намибийското ме отряза, щото нямам ботсванско гражданство... В посолството на Зимбабве ме унищожиха емоционално с изискването за покана или резервация в хотел. Никакви обяснения не приеха! В момента търся покана. Ако намеря утре ще подам документи, визата (ако ми я дадат, има голям шанс да откажат) ще е готова след повече от седмица. Дотогава трябва да седя в Габороне. Нямам къде да спя, но едно семейство, което чакаше в посолството на Зимбабве, се смили над мен и ще ме подслонят поне тая вечер. В Лусака пък изгубих всичките си кеш пари - 120$. Само това ми липсваше... то оттогава почнаха проблемите и досега колко дни вече нямам секунда покой, НОНСТОП проблеми. Единственото положително нещо е, че ако ме отрежат за Зимбабве поне мога да се върна в Замбия (като платя още 50$ рабира се) и от там лека полека към вкъщи или през Kонго ако ми дадат виза, или по същия път ако ме отрежат. Във всеки случай страните в южна Африка не са гостоприемни за българи и ако не си вземеш визата в БГ май няма как да стане другаде. Което много ме натъжава, защото имах големи планове за ЮАР и много хора исках да видя там и сега ми е адски мъчно, че заради идиотските визи не мога да мръдна никъде. И всичко това САМО защото съм с български паспорт!!! Ако ме пуснат в Зимбабве ще се пробвам пак за Южна Африка, ще кандидатствам и за Мозамбик и дано поне нещо стане както трябва и ме пуснат. През последните дни нямам дори секунда покой, постоянно проблеми и наистина не мога да повярвам, че това се случва заради малоумна бюрокрация!!!! Тотален ужас! Африка е най-кошмарното място за пътуване откъм визи. А аз се притеснвах за Ангола...... а то какво излезе - никъде не ме пускат! Поне в Южна Африка дано успея да ида, защото ми е мечта да видя красивата им природа, казват че е като в Нова Зеландия.... Та както пиша по-горе - едно зло НИКОГА НЕ ИДВА САМО!!!!

19 коментара:

Unknown каза...

Ехей Тери много кофти с този визов режим спрямо нас. Съчувствам ти искрено и ти пожелавам успех с преговорите в следващите посолства. Може проблема да е в самото посолство. Трябва да пробваш и в други посолства да си сигурна. Убеден съм, че ще успееш да проправиш своя път в негостоприемната южна Африка. С положителна енергия ще преборим и визовия режим и самата система.. Всички сме с теб!
Поздрави от снежна България :)

Анонимен каза...

Здравей, Тери! Можеш ли да напишеш банковата си сметка някъде в блога или да ми изпратиш детайли на inache@mail.bg. Всичко ще се оправи, стискам палци. Ако има някакъв вариант да ти помогна от София - да отида до някое посолство или нещо подoбно, ми пиши. Не се познаваме, но нищо. Кристина

Анонимен каза...

Има ли някакви по-специални изисквания за резервацията в хотел? За колко дни и т.н. В Hostelbookers можеш да си направиш резервация като платиш само част от сумата, a останалата на място. Така резервацията става със сума от порядъка на 3 евро. Дали нещо подобно би свършило работа? Или българското посолство в Зимбабве да ти издаде покана? Това звучи малко абсурдно, но.. Ако нещо може да се направи, сигурно ще го измислиш. А може би вече си го направила.

Tery каза...

Развоя на събитията в последните часове: направих резервация за хоctел, утре подавам за Зимбабве. Ще съм в Габороне следващите 10 дни и ще чакам за виза. Относно ЮАР: след разговор в посолството се разбра че компромиси не се правят, трябва да се кандидатства в София и се изискват следните документи: ресрвазии za билет (ще резервирам някакъв автобусен за излизане към Габороне и готово), покана заверена от полицията им (за това МОЛЯ ЗА ПОМОЩ ако някои има познати, роднини където и да е в ЮАР ако могат да ми пратят покана заверена, аз ще си дам данните, ще стане всичко по меил, аз сега ще пиша на хора. за които се сещам, но може би не всеки ще се навие да гарантира за мен с името си), докazване че в банковата сметка има 500 евро седмично (ще стане и това изискване, измислили сме го) ,съдебно решение на органисазята в която работия ( и това ще стане) защото такива беz работа не се допущат?!?!?! съдебното решение преведено на английски, попълнени формуляри набавени по някакв начин (току що ги принтирах от сайта на посолството), 84 лв такса за визата. всички тия документи като се набавят в Бг трябва да ми се пратят по DHL след което аз да ги подпиша и да ги пратя обратно заедно с паспорта ми. Това е решението и май наистина няма друго така че ме чакат мнооооооого дни престой в Габороне, много документи, пощи и какви ли не разправии..... най-после мога да кажа че пътуването стана трудно. Дори като ме млатеха с камъни етиопските деца не ми беше толкова гадно колкото целия този ужас с визите.

feet relief каза...

Тери, направих банковия превод, утре парите ще са по сметката ти. Дано да ти бъдат полезни. Междувременно се сетих, че Димитър Тодоров Домосед май живее в ЮАР, не го познавам, но във Фейсбук профила му пише така. Той като пътешественик, може би ще помогне по някакъв начин. Ето блога му, който ти сигурно знаеш http://darba36170.blogspot.com/. В един от коментарите към блога ти (в Коментари) едно момче пише, че е бил на хуманитарна мисия в района и че може да ти даде контакти на местни хора и доброволци. Другото е, че от посолството ни в ЮАР бяха готови да ти съдействат за временен паспорт или нещо подобно. Дали не биха могли да се свържат с местни власти и да помогнат по някакъв начин и за визата или поне да ти дадат координати на българската общност в ЮАР. Въпреки негодуванието ми към бг медиите, мисля, че и те биха могли да бъдат полези. Историята ти е интересна и може би с малко медиен натиск, от посолството на ЮАР в София да бъдат по-сговорчиви. Това е журналистката, която направи репортаж за Лора и Евгени http://www.btv.bg/btv-licata/novinite/face/334397897-Marina_Evgenieva.html. Надявам се нещата да се развият добре за теб. К.

Tery каза...

Кристина безкрайно благодаря за всички безценни идеи, почвам ги една по една!!! И за финансовата помощ ти благодаря, в момента няма да ми е излишна, плащам по 2 долара за час интернет тук, по-скъпо е от БГ. Всъщност точно преди да ти прочета коментара писах на Димитър за покана. Много ми е неудобно да безпокоя така хората, но не виждам друг начин да изляза от ситуацията. Посолството в ЮАР нямат информация как и къде мога да взема виза, поне така ми бяха писали след като ги питах къде е най-добре да подам документи в околните страни. Споменаха Мозамбик но не са сигурни за тази информация. Негодувание към медиите или не, иска ми се да се вдигне шум за това как нас българите ни третират като отрепки в южна африка, защото огромния процент националности не се нуждаят дори от виза и не плащат нито стотинка за да влязат в страната, а аз трябва да доказвам с покани, банкови и съдебни решения и изходни билети и какво ли още не, сякаш съм престъпник!!! 60 и кусур държави ме пуснаха без проблем на територията си, никъде не останах, никого не оргабих и не убих, но ЮАР не се вълнува от това, не можело да се направи компромис, всички под ножа на бурокрацията!

Unknown каза...

Ееех, Тери, напълно те разбирам, ние изживяхме същия шок като ни отказаха визите за Южна Африка и за 1 ден тотално сменихме посоката - към Азия, от което съм ужасно щастлива...но се наложи да летим, което не беше в плана ни...Ако постигнеш успех с тази виза ще е наистина революционно - безкомпромисни са, даже има официален сайт с изискванията. Истината е,че с нашия бг паспорт не можем да направим Африка оверленд - нещо, което европейците правят от десетки години. За много други държави е същото - за всички е безплатно, но за нас не. Сигурна съм, че нещата ще се решат по най-добрия начин - за всяко нещо си има причина и ще се озовеш на чудни места, без да си очаквала :)

Tery каза...

Lora, shte vzema viza za SA :) Bez zna4enie kolko vreme i pari ste mi kostva. Nqma da se varna v Bg dokato ne me pusnat v tazi darjava. toku sto mi prieha dokumentite za zimbabwe, tova e dobar znak. Sled 10 dni ste mi dadat vizata i otivam pravo v Harare da se probvam, a dotogava ste prigotvq cqlata kup4ina dokumenti koito iskat. Ako imam vsi4ko nqma kak da me varnat. Ako pak me varnat gi prashtam po poshtata za Bg i v Sofiq shte polu4a vizata. Nqma pri4ina da ne moaga da q vzema prosto shte imam ogromna zaguba na vreme i pari. No otkazvane nqma. shtom e tolkova trudno da se vzeme tazi viza tova oshte poveche me motivira. Shte trqbva da se preborq i s tova, nqma kak inache. To si e chast ot patuvaneto, gadnata chast razbira se.

Анонимен каза...

Тери, като прочетох направо се ужасих. Че това си е истинска дискриминация! Радвам се, че все пак има раздвижване и вярвам, че след лошото идва добро. Изпращам ти всичките си положителни мисли, изпратих ти и малка помощ на сметката и пак ще ти изпращам. Желая ти много, много късмет и дано вече срещаш по-добри хора, защото очевидно си срещнала доста от лошите. Кураж! Поздрави: Надежда

Tery каза...

Момичета (Надежда и Кристина) искам специално да ви благодаря за огромната помощ!! Искам да знаете че високо оценявам този жест и осъзнавам много добре колко трудно му е на българина да заделя по някои лев екстра при и без това не лекото си ежедневие, та камо ли да го дава на непознат! С голямо нетърпение очаквам да се запознаем лично когато се прибера! Имате големи благодарности и от семейството ми, на които в момента хич не им е леко при така създалите се ситуации с документи, банки, пощи, покани и какви ли още не простотии, от които не само аз страдам, Hо и тези които ме подкрепят. Много ми се иска да напиша нещо в блога за последните седмици, има много интерерсни неща за разказване, но в момента и нета, и времето ме ограничават от писане. Изоплзвам цялото си време на интернет да уреждам документи, да пиша меили, а и следващите 10 дни трябва да съм в Боцвана, в момента съм при едно семейство което ме видя в посолството и ме прибра у дома си вече колко дни и ми е много неудобно да остана при тях за толкова дълго време докато взема визата. Затова реших да се махна от Габороне, и без това се задушавам тук от всичките проблеми. Утре заминавам да опознавам истинската Боцвана, отивам при моите приятели - животните, да намеря покой и свобода, да си припомня че пътувам, защото от толкова дни седяне и чакане по градовете вече забравих че съм на път.... Няма да имам интернет, защото цените на нета в провинцията са още по-високи от Габороне, а и ми трябва пълно спокойствие за да събера сили за предстоящите трудности с визата за ЮАР. От днес ми е някак по-леко на душата и знам че ще успея. имам хубаво предчувствие, ще я взема тази виза. Толкова много хора предложиха помощ, че за нула време ще имам всички документи и няма как да ме върнат. Южноафриканските ми родители (двойката, която срещнах на Занзибар) са готови и изходен самолетен билет да ми купят, и документи за месторабота да ми намерят че и банковото да ми извадят. За тези хора ще трябва отделна книга да напиша, нямам търпение да ви разкажа за тях като пиша за Занзибар. Поздравявам всички ви и безкрайно благодаря за огромната подкрепа!!! Такава помощ в такива моменти се помни цял живот!

Анонимен каза...

Мила Тери, ти осъществяваш мечтите на толкова хора, че ние трябва да ти благодарим, а не ти. Изпращам ти силни прегръдки от снежна България - вчера бях с група чужденци в Балкана, ходихме и до Леденика, и газейки в снега до над колене, си помислих как ти ходиш някъде из Африка, където няма да имам твоята смелост да отида. Но някак заедно с теб по Африка стъпва и частица от мен, затова аз погазих малко в снега и за теб. Да, ще се видим в България, но първо ти ще обиколиш Африка! Надежда

Петър Габъров каза...

Тери, ти си едно от тези Същества, което може само да става по-силно и е въпрос на време при теб да прескочиш всяка стена, която ти се постави. Пък след като си тръгнала на приключение, значи време има. А хората наистина могат да бъдат най-ужасните, пък в същото време и най-красивите, но ти си го знаеш а и си личи от таз публикация и коментарите под нея. Няма да ти пожелавам успех с изкарването на визата а по-бързото и изкарване, защото при теб неуспех не мисля че съществува. Давай напред, пък като се върнеш ще разказваш на чай и картофи "мазньоч" с шарена сол :)

Анонимен каза...

Тери, какво става? Притеснявам се за теб. Дано нещата се нареждат, моля се да е така. Успех и кураж!
Надежда

Tery каза...

Nadezhda, ne se pritesniavaj fizicheski sym si mnogo dobre, samo deto emozionalno veche edva izdyrzham. Neshtata stavat vse po-zle i po-zle, no nali vinagi mozhelo i po-zle da stava, shte vidia dokyde ste se stigne. Ima mnogo loshi hora po sveta, no ne se otkrivat lesno... dokato ne idesh v Afrika, tova e miastoto, kydeto shte otkriesh iavna loshotiia v neogranicheni razmeri i proiavleniia. No i syshto tolkova dobrota :) Afrika e miasto na krajnostite, tuk vsichko e ili mnogo prekrasno, ili shokirashto uzhasno.
Pesho, goria ot netyrpenie da si dojda i da si iam mazniocha i da ne mi se motaiat mazni negyrki pred ochite i da mi sysipvat hranosmilaneto! Vse si misleh che znam kak da se opraviam s loshotiiata na horata, ama to veche ne ostanaha varianti osven da gi bia. Ste stana az goliam zviar v taia Afrika i lyvovete shte biagat ot mene, mnogo mi e nabralo v momenta, shte ima nasilie skoro mi se struva, che nervite mi se klatiat ot dnes poveche ot vsiakoga. Etiopia i gadnite i hora ne uspiaha da me sysipe, vizite shte uspeiat mi se struva!

Анонимен каза...

Прекрасно момиче, искрено се възхищавам на твоята смелост и воля! Със сигурност в момента ти е трудно, но все си мисля, че всяко нещо не се случва случайно, а е най-доброто за нас в този момент. Макар сигурно сега да не изглежда така, със сигурност съдбата така го е замислила, че да не отидеш в Зимбабве, за да отидеш на друго място, което ще е по-добро за теб и да се срещнеш от други хора, от които имаш нужда сега. Силно те прегръщам, ти си едно истинско вдъхновение и от както открих случайно твоя блог , остави една ярка следа в съзнанието ми, че има прекрасни и смели хора, които се борят за мечтите си и не се прекланят пред системата! Пращам хиляди усмивки от Испания, Кристина

Анонимен каза...

Здравей :)
Знам колко е нужно в подобни ситуации да получиш подкрепа...за това аз никога не бих тръгнал сам на подобно пътуване...Но ние тук четящите в блога сме твоите спътници, така че...има на кого да споделиш и да ти олекне...
Успех и да не ти пука въобще...реално няма от какво да се притесняваш за тези визи...това което се изисква от теб го прави, а другите...да се оправят ;)

Анонимен каза...

Привет от Дар Ес Салаам. Живеем с жена ми от няколко години тук.За жалост днес видях блога ти и много ми хареса , също съм обиколил почти всичко в Африка , що е под екватора.
Ако имаш нужда от хелп или ще идваш пак в Танзания , пиши веднага .
С ЮАР и Намибия внимавай - вщзата ще я вземеш само с покана. Помиярите Зимбабвийци ще ти я дадат срещу 50 -100 долара рушвет,въпреки че не те съветвам да влизаш в тази държавица точно сега,по-добре разгледай Замбия.

Tery каза...

Eii hora opravih neshtata zasega, uspqh da vlqza v Zimbabwe :) Po-natam ste pisha kak :)) Blagodarq mnogo za podkrepata :))))
Anonimen, mnogo jalko che nqmahme shans da se vidim v Dar, az tolkova meseci veche patuvam bez da produmam duma bulgarski, veche zabravih kak da govorq i vse se nadqvah da sreshtna bulgari po patq ama nqma. A v Dar dosta dni izkarah, ako se znaehme togava shtqh taka da se radvam da se vidim :))) No nishto, moje puk i da mi se naloji pak da minavam ot tam, nishto ne se znae s tezi vizi, chovek kakuvto i plan da si napravi vizite shte mu go promenqt. Shte se vidim nqkude kato nishto, sveta e kato selo veche, a afrika e edna ulica v seloto :)))

Анонимен каза...

Е а де , така било писано . И ние щяхме да се радваме да те видим. Но нищо , след няколко месеца май ще се местим в Ямайка , изглежда ще почна там работа , така че светът е малък и нищо чудно да се видим като мръднеш натам:)