На 01.11 направих малко сметки, до тази дата похарчените пари са:
464$ - визи, изходни такси и принудителните ферита
43$ - интернет
30$ - пощенски разходи - пращане на снимките ми за БГ
17$ - входове забележителности
3$ - нашивки флагчета за раницата ми
72$ - храна, напитки и въобще всички други дребни разходи
От тогава разбира се разходите се увеличиха, за Кения платих 50$ за виза.
Относно състоянието на вещите ми:
Панталоните ми вече два пъти бяха на шивач, продължавам с кръпките, сега по-голямата част са кръпки отколкото здрави :) Всичките ми тениски се покриха с дупки и избеляха от силното слънце. Сандалите ми са с огромни дупки на петите, затова сега по-често нося маратонките. Здрави чорапи не ми останаха... Нашивките по раницата ми почнаха яко да падат, а тя самата още повече изсветля, но още се държи. Чантата за фотоапарата ми се разпра отвсякъде и много внимавам като я отварям, че и ципа се развали... Косата ми вече не мога да я среша по никакъв начин, не е възможно, има огромни расти и четката ще се счупи. Паспорта ми ще е пълен още преди Южна Африка и ще ми трябва нов паспорт :(
И така, за момента това е положението. Каквото може да се закърпи го кърпим, каквото не - го носим скъсано :) Много е добре, че ходя със скъсани дрехи из Африка, защото и без това съм идеална мишена за хората, които вярват, че щом си бял си богат, тъй че по-добре да приличам на просяк, пък дано не ми се точат толкова на портфейла като ме видят с дупки по дрехите. :)
6 коментара:
Извинявай, но не мога да не ти се скарам!
Защо си тръгнала на толкова дълъг път без да предвидиш, че страниците на паспорта ти няма да стигнат? Трябвало е още преди да потеглиш да си извадиш нов паспорт, при това от големите - с 48 страници. Сега си се вкарала в такъв филм, че си нямаш представа направо. Не трябваше да си хабиш страниците и парите за Джибути и Сомалиленд, така или иначе за 3-4 дни държава не се вижда и опознава.
Сега по същество малко информация - за да си направиш нов паспорт, трябва да подадеш заявление в Българско посолство. В частта на Африка, в която се намираш (а също и по пътя ти) имаме следните посолства: Египет, Етиопия, Зимбабве, Южна Африка. Останалите държави с БГ посолства в Африка са: Ангола, Гана, Нигерия, Алжир, Мароко, Тунис и Либия. Тези от втората група са ти прекалено далечни. ВЪВ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ДЪРЖАВИ В АФРИКА НЯМАМЕ ПОСОЛСТВА!
Информацията е официална от тук:
http://www.mfa.bg/bg/alphabetical/
Сега следва другата подробност - издаването на паспорта е много много бавно. Потвърждението от БГ може да отнеме до 5 дена, а самото издаване по бързата процедура е до 60 дена, а по нормалната до 90 дена. Цените са високи, особено за бързата процедура, плюс това за нея май се плащат високи такси за DHL.
Информацията е пак от официалния сайт на външно министерство:
http://www.mfa.bg/bg/pages/view/73
Не знам колко страници ти остават, но единствения вариант за издаване на нов паспорт е да се добереш по най-кратък път до посолството в Зимбабве или ЮАР и да чакаш там колкото време (месеци) трябва, за да ти го направят. НО ПРЕДВАРИТЕЛНО СЕ ОБАДИ В ТИЯ ПОСОЛСТВА, ЗА ДА СИ СИГУРНА, ЧЕ МОГАТ ДА ТИ НАПРАВЯТ ПАСПОРТ. В противен случай няма да можеш да продължиш напред и ще се наложи да се върнеш със самолет. Също така имай едно на ум, че в някакъв момент пътя ти напред може да се окаже невъзможен (Ангола например). В тоя вариант ще трябва също да се върнеш със самолет (или по същия път назад, което ще е даже по-скъпо)
Хайде, успех от мен, дано всичко се нареди. Но внимавай и си планувай по-добре нещата!
Охх Иване Иване, хибаво ми се караш ама няма вече полза :))) каквото станало станало - истината е че здраво я загазих :(( Ако това инфо е вярно не ми се мисли какъв рев сте рева като ми свършат страниците! Имам точно 10 празни което сте ми стигне до Зимбабве, даже до Южна Африка. Но после не знам, не мога да чакам 60 дни определено, така че сте трябва да се намери по-бърз начин. Сега сте пиша меил на посолството в Зимбабве. От друга страна обаче изобщо нямам намерение да изпускам страните по пътя до там защото така или иначе нов паспорт сте ми трябва и е невъзможно да се прибера с този, дори да мина по най-прекия път до зимбабве и да си пазя страниците. Така че тя белята вече е станала, а аз ако знаех че имало паспорти от 48 страници щях такъв да си взема, но откъде да зная. :( Опция самолет не съществува в това пътуване. Ако се върна със самолет за мен това значе че пътуване не е имало и го считам за пълен ПРОВАЛ. Прекалено много изстрадах и прекалено далеч стигнах за да се отпускам и да им се давам сега, така че ако трябва сте си опана палатката пред българското посолство и сте им се моля на колене, но сте взема паспорта възможно най-бързо. Ако е скъпо сте плащам и после сте ям само хляб но сте го завърша това пътуване така както го планирах!! Защото 60 дни не ми е нито по джоба нито по сърцето да чакам, и без това ме е ударила огромна мъка по липсата на любимите същества, така че бързам колкото мога да стигна вкъщи. И всъщност за 3-4 дни не можеш да опознаеш много една страна, но научаваш и виждаш доста, по-добре е от нищо. Джибути и Сомалиленд не бяха грешка, защото понаучих и придобих доста впечатления, а и знаейки че няма да имам друг шанс да отида там, то си е заслужавало. В Африка всяка страна е ТОТАЛНО различна от другите, затова си струва да се видят всички. В близките дни сте стигна Уганда и сте мисля какво сте правя с паспорта. Ангола наистина ме притеснява много, но има и обиколен маршрут през ДР Конго ако ме върнат. Сте трябва да намеря начин, много е тежко това пътуване и всеки ден имам проблеми от всякакво естество, но определено си заслужава и заради дни като вчера знам, че всичко си е струвало до тук!
Виж сега, пътуването си е пътуване независимо как и с какво си стигнала до дадена държава. По-важно е какво правиш в държавата и какви впечатления оставя тя в теб, а не как си достигнала до нея. Самолетът не те лишава от нещата, които ще преживееш. Това естествено си е лично мнение, но такива крайни възгледи ми се струват малко незрели. В крайна сметка, събитията занапред ще ти определят изхода - ако не можеш да си извадиш паспорта или се задъниш някъде без възможност за последваща виза искаш не искаш, ще се наложи да се изнесеш със самолета. Дано да не става така де, но винаги е по-добре да се настроиш психически за всякакви възможни варианти - това е единствения начин да не се чувстваш разочарована.Това дали нещо е провал зависи изцяло от очакванията ти. И при всички обстоятелства е по-добре да завършиш едно пътуване доволна, отколкото нещастна само заради някаква подобна дреболия. При всички положения до дадена точка впечатленията ще си ги събрала и изхода на пътуването изобщо не бива да ти развали всичко преживяно, само заради някаква си поставена цел. Все пак, ти пътуваш свободно, а не си на състезание за обикаляне на континента нали?
Издаването на паспорта ти за съжаление не зависи от хората в посолството, защото паспорта се издава от МВР БГ. След като ти пуснеш заявка, те ще ти снимат подписа и отпечатъците, ще ги пратят в БГ по електронен път и от там ще отговорят до 5 дена дали ще ти издадат (ще ти издадат де, все пак не си избягал престъпник). После обаче за колко време ще стане зависи от българската бюрокрация ТУК и от времето за транспорт. Таксите за издаване на самия паспорт май са нещо от рода на 80 лева за нормална поръчка и 120 за бърза. Поне от това което видях за Франция и Индия. Mожеш да избереш получаване чрез DHL, но таксите не са ниски. Примерно за пращане на паспорт от БГ до Франция таксата била 38 евро. Oт Германия до ЮАР е около 80 и няколко евро май. На българския сайт на DHL не можах да намеря калкулатор за услугата Express envelope. Най-добре виж какво ще ти кажат от посолствата, дано ти отговорят бързо.
Ето затова, когато се тръгва на толкова дълъг път е хубаво поне мъничко да се планува и мисли за възможните проблеми и варианти за разрешаването им. Жалко, че разбрах късно, че си тръгнала, иначе щях да ти напомня за паспорта.
Хайде, успех!
В никакъв случай не мога да се съглася с първата част от коментара ти, това са твоиte разбирания, които в случая нямат нищо общо с моите. :)) За мен това пътуване няма крайна цел, целта е самото пътуване или по-точно - Aвтостопа. Не самите държави, не местата, не Кеип Таун, а как достигам до тия места или хората, които ме вземат на стоп - само това има значение. Самолет както казах не съществува като опция не само защото съсипва 100% цялото пътуване, но и защото съм твърдо против самолетната индустрия и за нищо на света не правя нещо, което противоречи на разбиранията ми! Плюс това винаги има други опции ако много закuсам, примерно кораб - много по-скъпо e, но не е самолет. Така или иначе нямам намерения да закuсвам, просто знам, че всичко сте се подреди като му дойде времето. Не искам да се настройвам за никакви други възможни развръзки освен тази - отивам в южна Африка и си вземам паспорт за няколко дни, след което получавам визата за Ангола без ядове и продължавам нагоре. :)) Аз не мисля като теб - против планирането съм. И дори малко ме е яд че толкова тършувах за визите преди да тръгна, та сега няма изненади. И сега като имах няколко дни да помисля за проблема с паспорта... ами не виждам чак такъв проблем защото все нещо сте се случи и сте се реши с повечко късмет и положително мислене, изобщо нямам намерение да си развалям настроението заради това сега, продължавам си пътуването съвсем нормално и като стигна Южна Африка сте го мисля. Имам много приятното чувство че всичко сте се нареди от само себе си ако си следвам сърцето, а то ми казва да не се таревоя за нищо и да се наслаждавам на Уганда сега, вече съм на границата :)
Браво, Тери! Точно така, само с добри мисли се постигат нещата! Именно това е уникалното при теб и те разграничава от останалите пътешественици. Чакам с нетърпение да разкажеш още за Кения и за Уганда! Късмет ти желая! Надежда
Mersi Nadejda, v momenta imam takuv polojitelen zarqd che nisto ne moje da me razkolebae che vsichko ste e na red :))) Ste prodalja da pisha utre kato imam pove4e vreme che stana super interesno naposleduk :)
Публикуване на коментар