И пак - етиопски мъки и страдания

Така ми се иска да напиша нещо хубаво в този блог, нещо положително за тая страна...... ама това е все едно да си кривя душата, както се казва. Не намирам правилните думи да изразя отвращението си към този народ и неговата ексремна малоумщина и нестихваща простотия. Всеки ден се събуждам с надеждата, че ще бъде по-добър от предишния, всеки ден очаквам да срещна интересни и добри хора, с които да проведа нормален разговор.... е няма как да стане в Етиопия, ще трябва да търся другаде. Просто манталитета на хората тук е ужасяващ и непоправим, а аз не съм човек, който ще търпи това.

Проклятието "фаранджи" и раждането на стоманения човек

След няколко дни изобилно пешеходстване и един стоп - кола с полски туристи, които ми подариха 4 гигабайтова карта-памет за апарата, защото много се изкефиха на пътуването ми, най-накрая се измъкнах от най-откъснатата и лишена от трафик част на Етиопия. Докато вървях се нагледах на такива главозамайващи, спиращи дъха пейзажи, каквито повечето хора дори не могат да си представят. Но походът ми бе съпроводен и от много дразнещи индивиди - следящи ме младежи с цел да откраднат нещо ако могат, деца опитващи се да отворят циповете на раницата ми и нападащи ме с камъни в гръб, отвратителен така наречен "скаут" (въоръжена охрана на района) когoто ми се наложи да ударя и едва ни разтърваха другите скаути... Стотици груби, гадни, антипатични, крадливи, зли хорица, начело с децата, които едва не ме убиха с камъни на няколко пъти!!! Те са истинската напаст, с големите лесно се оправяш като приложиш сила, но с двайсетина озверели деца, хвърлящи камъни едновременно, никoй няма шанс.

Етиопия - зеленият Рай, невъзможния стоп и аморалните хора :)

Не успях да вляза в Етиопия същия ден, защото шофьорът на камиона, с който пътувах, спря когато се стъмни. Тотална лудост е да се пътува по тъмно! Трябва да си самоубиец, за да го правиш, на пътя излизат животни, има немалко коли без фарове... макар пътищата да са по-добри от българските, хората не пътуват нощем. Спряхме на малък паркинг и си разпънах палатката до камиона. За камионджията бе невероятно интересно да види как от раницата ми излезе цяла къща, такова нещо явно не си беше представял! :) На другата сутрин минахме границата. Аз пеша минах едно по едно през всички офиси, лепна ми се местен хлапак, който предложи да ми ги покаже, защото самите офиси на митничарите не се виждат, няма знаци и бариери и като нищо да си влезеш в Етиопия без изобщо да разбереш. Хлапакът естествено искаше комисионна и бе тотално потресен, че не му искам услугите. С много зор намерих и минах през всички офиси, тук вече не е Судан и всеки се опитва да те прецака. Хората в Етиопия нямат нищо общо с тези в Судан! Докато в Судан всеки гледа да дава на другия, то тук всеки иска да взема и то по всякакъв начин. На границата ми провериха багажа - нещо, което много ме учиди, защото не се случва често. После като тръгнах да вървя малко по малко осъзнах, че стоп тук няма да хвана :) Нито следа от каквато и да е кола, единствената ми надежда бе шофьора на камиона, който щеше да мине по-късно и се бяхме разбрали да ме вземе пак. Пътят от границата до Гондар е тотално откъснат и нищо не минава по него, още повече че почти никoй не притежава кола в Етиопия. Обаче каква природа ме посрещна в тая страна!!! По-красива и зелена от България и Нова Зеландия взети заедно!! Всичко зелено, всичко планини, нереално красиви пейзажи като 3D анимация :)) Навсякъде шарени птички в такива цветове, че сякаш боядисани с ярки бои.

Судан - моята Африка

По ирония на съдбата едва час след последната ми публикация едно дете успя най-после да ме уцели с камък в главата :)))  Е, трябваше накрая да се случи, толкова дни все пропускаха гадините, но това имаше точен мерник.  Така  жестоко ме удари, че свят ми се зави, за щастие главата ми излезе здрава и нямаше кръв. Но факта, че гадта е още жива, не ми дава мир! Последната си нощ в Асуан прекарах къмпингувайки на главната порта на пристанището, точно до кабинката на полицаите. На другата сутрин след мноооого чакане и процедури, се натоварих на ферито, което се оказа може би най-откаченото приключение досега! От сутринта до залез слънце върху тази нажежена до пръсване плаваща тенекия се товарят ОГРОМНО количество хора и багаж! В един момент неизбежно идва мисълта - как ще плава това нещо с толкова народ и товар... Ферито отплава по залез и плава към 17 часа, борбата за 1 метър място на земята на палубата е зверска! Дори да си запазиш място и идеш до тоалетната за 5 минути, като се върнеш ще има поне няколко чанти върху твоята! Спането изисква още по-люта борба. За метър място трябва да буташ, риташ, а ако не дай си боже ти се ходи до тоалетна през нощта, трябва да стъпваш върху стотици спящи араби и да се спънеш поне десет пъти в стотиците им чанти (на човек поне по 20 чанти!!!). С пристигане на порта във Вади Халфа започват невероятни процедури, опашки и най-важното - научаваш се да се пререждаш на всички опашки :)

Египет

Последните няколко дни бяха прекрасно приключение за мен :) След като взех суданската си виза и прекарах фантастичен последен ден в Кайро благодарение на един невероятен каучсърфър, се отправих все на юг покрай бреговете на река Нил. Стопът от Кайро до Лукcор ми отне цели два дни, но пък беше супер забавно! Така нареченият Източен пустинен път е толкова гъсто населен покрай Нил, че колите те вземат до следващото градче, където пак почва якото ходене до края на градчето :) И хилядите покани за чай, обяд, десетките деца, които идват да си искат снимка, след което искат пари за снимката :) Една нощ къмпингувах в пустинята, друга нощ спах в стаичката на охраната на един огромен храм, след като цяла вечер разказвах на полицаите в полицейския участък за пътешествието си и те искрено се забавляваха :)) Самият стоп е белязан с тежка почти непреодолима езикова бариера (много хора не говорят английски), тотално неразбиране от страна на местните защо не взема автобуса (някои даже искат да ми платят билета, което означава, че и дума не може да става за разбиране на идеята на стопа).

Египет

Ако можеш да оцелееш в Кайро значи можеш да оцелееш навсякъде, казват доста хора. Още след първия си ден тук разбрах какво имат предвид... Вече осем дни съм тук и единственото, за което мисля денонощно, е как по-бързо да си взема визите и да се махам :)) Суданската ми виза ще е готова утре, аххх щастие, свобода и най-важното - ВЪЗДУХ! От онзи, дето става за дишане, защото този в Кайро явно не го бива.
Кайро с няколко думи - мръсно, пренаселено, ужасяващ смог, потресаващо шумно ..... Египтяните с няколко думи - алчни, мързеливи, агресивни, със сериозни проблеми в общуването... Изключение правят страхотните каучсърфъри, с които се запознах, иначе на улицата се научих да не говоря с никого, защото така или иначе няма да чуя нищо свястно. Единици са тези, които идват да си говорят с мен, за да научат нещо интересно, милиони са тези, които идват да ми продават нещо или най-вече - да ме измамят по някакъв начин. Понякога като питаш за посоката ще чуеш - "ама то е много далече трябва да вземеш такси", а нещото е зад ъгъла. Много се лъже и мами, страшно е как се опитват да те преметнат с цените все едно си будала. Ама много чужденци наистина са :)