Заклещване в Бали-незия :)


маршрутът през Индонезия до момента

Unstoppable
https://www.youtube.com/watch?v=W_9CcHC3VRs


долният текст е кирилициран автоматично и пълен с правописни грешки, за което се извинявам

Яката я зациклих в Бали тези дни заради безобразната лудост на миграционните тук - процедурата по удължаване на визата с още един месец отнема над 10 дни като през това време 5 дни от новата виза вече ще са изтекли! Не знам какво е това безумие, но на никого не препоръчвам тази процедура, избегнете я на всяка цена, един месец е предостатъчен за Индонезия освен ако искате да разгледате повече от три острова, както в моя случай - боря се за достигане до Калимантан, през Ломбок, Сумбава, Флорес и Сулавеси ама да видим... 
През последните 27 дни съм в супер изтрещялата Индонезия, която още не мога да преценя дали просто частично не харесвам, или направо не понасям :)) Е, Бали специално едва го търпя, здраво ми накъса нервичките и какъвто съм кибрит всеки ден ми се иска така от сърце и душа да хвана някои от мнoгoто дребни безочливи таргаши и нагли таксиджии и да го удуша!!! 

Напред към Индонезияяяяяя :))))))

Маршрута от последния пост досега

Долният тект е автоматично кирилициран и пълен с правописни грешки, за което се извинявам.

Реших да напиша един кратък пост, защото от утре се отправям в неизвестното отново и въобще не знам кога пак ще имам net :) Индонезия - напълно нова за мен държава! Всички предишни страни, които посетих след Тайван, ми бяха вече познати от предното пътешествие в Азия, а Индонезия е тоталното неизвестно и горя от нетърпение да видя каква лудница ще ми предложи :)
Последните 11 дни прекарах във вълшебна Малайзия, а преди това както разбрахте от предния пост и коментарите в него - си поживях много добре в кралството - Тайланд. :) Всъщност последните дни там бяха не по-малко интересни от първите - успях да разгледам уникалните руйни на Сукxотаи, маймунския град Lop Buri, където маймуняците успяха да ме оберат като ми отвориха раницата докато ми бяха на главата и ми свиха химикала!

По пътя... :)

Това е груба карта на мaршpута от последния пост досега :)

Долният текст е кирилициран автоматично и пълен с правописни грешки, за което се извинявам.

След последния пост, написан в красивия витнамски град Hue по време нa 10-дневния потоп, в пътуването се случиха толкова много неща :))) Кои прекрасни, кои - не чак толкова, но заряда в мен е по-силен отвсякога. Всеки ден е взрив от емоции, всеки ден е нова изненада, лудост и тотално приключение, точно както си пожелах! Сега съм в град Chiang Mai - пълен с приказни храмове на всеки ъгъл, има толкова много за откриване и опознаване в този град и около него, а от тайландската ми виза останаха само 8 дни :( Така бързо лети времето, дните минават като мигове и дори не мога да ги осмисля. Всичко е супер интересно и интензивно, всеки ден срещам вълнуващи хора, вкарвам се в луди ситуации и изобщо - живея тук и сега, сякаш само ДНЕС има значение, а и нямам идея каква страхотна изненада ще донесе утре ;) Изцяло се пуснах по течението на пътешествието и така ме увлече, че не смея да си правя планове дори за следващия 1 час :))) Мислех, че ще пристигна в Чянг Май преди 4 дни, а ето че пристигнах днес :)

Виетнамско запиляване :)

снимка за цвят - Sapa, снимката е от нета, не мога да кача мои сега
Долният текст е кирилициран автоматично и пълен с правописни грешки, за което се извинявам.


Понеже имам време за интернет поради непредвидения потоп в централен Виетнам, ще драсна едно резюме за дните ми във Виетнам досега :) Няма как да кача снимки и да пиша по-подробно и изчерпателно сега, но всичко  ще бъде преписано от тетрадката когато се прибера, с подробностите ;) Ще има и снимки, разбира се. Засега - резюме :)

За начало - поздрав с новата ми любима песен, която открих наскоро, докато седях в едно net кафе и не мога да опиша с думи как ме зарадва. Боchели винаги ми е бил безкрайно любим, а тази песен е направо върха и не мога да спра да я слушам, особено сега, когато родителите ми ми липсват ужасно много всеки ден и всеки час - https://www.youtube.com/watch?v=ChcR2gKt5WM

Тайванско обсебване :)



снимка за настроение, от Розовата джамия в Шираз, Иран, само тази успях да кача сега

Ехх, позагубих се из уникалната тайванска природа и блогът го отнесе :) Все не мога да пиша, а толкова много се събра за разказване. Когато се прибера, ще има да преписвам... изписах вече 5 теtрадки и карам шестата :) Последнияt почти месец прекарах в Тайван - островът, които направо ме обсеби, или аз него :) Много места обиколих, основно из планините, невероятни красоти видяха оците ми, очаровах се от природата, животните, хората, лекотата на пътешестване из острова, било то пеш или на стоп... С други думи въобще не горя от желание утре да го напусна и да се върна в Мордор (Китай). Но за jaлоcт няма как, визите и времето ограничават, а и близките ми страшно ми липсват и трябва да вдигна темпото ако искам да се прибера преди април догодина, а аз искам. Вчета взех успешно виза за Виетнам и на 26-ти се надявам да вляза в страната, след планирани 6-7 дни стоп през китайския Ад. Нямам търпение да стигна Югоизточна Аziя като ще започна от Виетнам и ще карам по ред.

Монголско вълшебство...


снимката е от интернет



Безкрайните необятни поля, хълмове и скалисти планини се простират докъдето погледът може да достигне и много отвъд него... Ястреби, соколи и всякакви грабливи птици, непознати по нашите ширини, кръжат безспир над степта в опити да уловят някое от милионите малки мишлета, тичащи от дупка в дупка, оставяйки цели миши "магистрали" след себе си. Слънцето силно напича през светлата част от денонощието, но веднъж падне ли ниско на хоризонта, вледеняващ студ обхваща степта, а целият Млечен път заема мястото си високо в небето, сякаш да бди над пътешественика, останал да нощува в палатка сред тази сурова природа... Големи стада коне препускат навсякъде, редом с още по-големи стада крави, овце и кози, а в по-планинските райони - рошави едри якове. Камилите - двygарби и огромни, също са често срещана част от пейзажа. Степта изглежда безцветна и сурова, но ако се загледаш, ще видиш толкова много цвят, живот и красота... Стотици лилави, жълти и червени цветя растат навсякъде около теб, мишките пеят, подали глави от дупчиците си, ястребите непрекъснато те наблюдават отвисоко, а дивият кон на Пржевалски е някъде съвсем близо, успял да запази макар и малката си популация - противно на информацията в моите енциклопедии, че е напълно изчезнал.

На изток - към слънцето

снимката е от Интернет, но това е обичайната гледка :)


Turn your face towards the sun 
Let the shadows fall behind you 
Don't look back, just carry on 
And the shadows will never find you 

Lost in the rock and roll 
Got lost in a promise of a love I never know 
Shadows chase me far from home 
I remember when my heart was filled with gold 
And you know I've been burned 
I've been burned I've been burned 
You've seen me lose control 
It's not worth it's not worth it's not worth 
My soul

https://www.youtube.com/watch?v=hdO9cc7WOyE


Долният текст е кирилициран автоматично и пълен с правописни грешки, за което предварително се извинявам.

Все на изток - следвам посоката, от която изгрява слънцето :) И гледам много да не се обръщам назад, защото боли... Оставям сенките да падат зад мен.

Кратък update по пътуването :)

Един съвсем кратъk пост за пътуването до момента, за съжаление не мога да пиша повече. Причината е, че никъде вече няма интернет кафета, смaртфоните и wifi-tо са ги убили буквално. Така че много трудно и рядко имам достъп до net и винаги е за малко. От което блогът си остава празен, а вече имам толкова много за писане. :) Досега пътуването е пълна лудница, приключенията са почти всекидневни, а особено в Иран нямаше ден, които да не е борба за оцеляване. Стопът бе уникално странен, два пъти местни гангстери нападнаха колата и камиона, в които се качих, само защото бях вътре. Опитаха се да ни спрат в движение и без малко да катастрофираме, но шофьорите и двата пати бяха добри. Втория път мотористите хвърляха камъни по камиона. Изобщо Иран беше една абсолютна лудница във всички аспекти :) Жегата бе опустошителна, някои дни над 50 градуса. От всичките 19 нощувки само една бях на палатка, всички други на СS. Беше учудващо лесно да си намеря хостове, много са гостоприемни хората.

Рилски размисли и страсти...


тази седмица по рилските била :)

Обратното броене наскоро започна и в момента съм на 1 ден време от старта на пътешествието.

Ще си позволя едно лирично отклонение, в крайна сметка това е личен блог, а единственото нещо, което имам желание да оставя след себе си на хората около мен, са мислите и гледната ми точка, нищо повече от това. Дори и тях не определям като нещо стойностно и важно, но като нямам друго, предлагам каквото имам :) Мислите ми са ужасно разбъркани и понеже постоянно размишлявам, кашата в главата ми е пълна и пиша несвързано, за което се извинявам.
Ще започна както обикновено - с музика. Тя толкова добре казва почти всичко, което имам да кажа.

Ново пътешествие - АЗИЯ за втори път, по-обстойно :)

твърде оптимистичният маршрут, който вероятно няма да се осъществи точно така и в пълният си вид :)


Дойде време да се стягам за ново предизвикателство, което по нищо няма да отстъпва на предишните. След известно чудене дали пътят най-напред ще ме привика към Азия или към Исландия, първото надделя и определено има защо. От последното ми пътешествие през този континент измина доста време, а то ми беше и първото мащабно пътешествие изобщо. И тъй като в последно време доста обикалях из Европа, реших че почивката от "дивите" държави ми е била предостатъчна след двете години в Латинска Америка. Затова - напред към Азия! :)

къща някъде из Лаос, 2009 г.