Ангола - на стоп с кокошка :)

 Добре осъзнавам, че следващите дни ще са трудни. Ще трябва да свикна с болката и да не и позволявам да взема надмощие, ще трябва да прекося огромна страна с ужасни пътища за по-малко от пет дни, страна, в която никой не говори английски. Вече навлизам в тези части на Африка, където и комуникацията се превръща в проблем.

На границата ме преследват "чейндяджии", искат да обменям пари с тях, а аз им казвам, че съм за 5 дни в страната и не ми трябват пари. Те мислят, че се шегувам, ама това е самата истина, в Ангола и една стотинка не успях да похарча, нямаше за какво. Накупих си храна в Намибия, добре се запасих. От страната на Намибия митничарят ме предупреждава, че в Ангола няма да ме пуснат. Шок и ужас - сега пък защо. Казвам му, че имам виза, получавам отговор: "това няма значение, имаш ли 600$ и покана у теб? ако нямаш по-добре се връщай обратно докато можеш, защото много като теб не ги пуснаха, после не се връщай на нас да ревеш".

Намибия - диамантът на Африка

Еиии толкова много да ми хареса тая Намибия, едва се самоизбутах от нея, защото визите ми за следващите страни са с определени дати и ме притискаха да бързам. Но успях да разгледам много и да преживея още повече :)  

Та да се върна първо на последните ми дни в ЮАР след като напуснах Претория...

Излизането от Претория ми отне половин ден стопиране из града по входовете на магистралата, от един вход до друг и така докато накрая ме взеха за първото градче след Претория. Хората в Претория спират на стопаджии трудно, защото ги е страх, през цялото време наблюдавах реакциите и погледите им, бяха преизпълнени със страх и чаках доста време докато някои по-отворен човек ме вземе, разбира се само чернокожи спираха, по-често в ЮАР черните спират. Не става и да се върви пеш до края на града, защото всичко е магистрали и полицията ще се заяжда.

Един красив край и едно вълшебно начало...

I hear the wind call your name 

It calls me back home again 

It sparks up the fire - a flame that still burns 

Оh it's to you i will always return 

....

("Spirit")

Не зная кога пак ще имам интернет и време да пиша, затова използвам да напиша всичко, което ми е на ума докато още съм в Претория и си чакам визата. Следващите 4 държави са ми уредени откъм визи и няма да ходя по столиците и големите  им градове, ще съм най-вече на природа, особено в Намибия.

Из Зимбабве и Мозамбик

 Хараре - най-зеленият град в Африка. Първият ден след като автобусът, които ме взе на стоп пристигна, един от пътниците ме покани да остана при него и жена му за деня и да преспя у тях поне една вечер. Беше неделя сутрин, усещах голяма умора от безсунната нощ, а и нямаше какво да правя в града след като посолствата са затворени, но най-вече - не исках да пропускам поредните прекрасни хора, които ме поканиха. Умората си каза думата и още като пристигнахме в къщата, едва се запознах с жена му и заспах непробудно. Младата двойка живее в предградията на Хараре, в къща с бананови и мангови дървета в двора и множество шумни, но симпатични съседи. Събуждам се следобед и така ми е прегладняло, отkривам приятна изненада - топла садzа на котлона (моето любимо угали в Зимбабве си има друго име - садzа). Оказва се, че е сготвена специално за мен, но всички похапваме заедно.

Ботсвана - между слонове и диаманти

Вчера имах голям повод да черпя - взех визата за Ангола, най-трудната виза в Африка, взех я за няколко часа :) Консулyт лично ме прие и бе изумен от пътуването ми, дотолкова се впечатли, че забрави всички процедури (нормално се чака 7 дни и се искат много документи) и ми даде
визата просто така, без почти никакви документи и съвсем никакви ядове, само платих цената - 130$ :) Симпатията му към мен и това, което правя, доведе до изненадващ обрат и въпреки че отидох в посолството с нагласата, че ще получа отказ и ще ме изгонят, получих виза в
паспорта си и пожелания за прекрасно пътуване! Всичко по тези посолства зависи от кефа на един единствен човек, който както може да ти съсипе цялото пътуване и да те кара да си скубеш косите, така и може да ти спести всички ядове и да отвори вратата пред теб като ти даде визата за нула време. В понеделник подавам за Намибия, тук в консулството им в Кеип Таун са много приятелски настроени и ще ми я дадат без ядове, събрах нужните документи и в сряда другата седмица ще я взема и поемам към Претория да уреждам временния паспорт и още две визи - ДРK и Kонго Бразавил. Ако и тези оправя ще съм много стъпки напред и чак в Бразавил ще се занимавам с визи отново.

Снимки с мирис на океан и лято :)

диви пингвини по скалите недалеч от Cape Point

Кейп Таун!

07.02.2012; 4.30 сутринта - Кейп Таун! Оттук нататък само ще се връщам у дома :))

Сега съм на гости при приятелите ми Ванита и Рихард (с които се запознахме на Занзибар) в Кейп Таун, хората се разплакаха от радост като ме видяха :)) Кучето им Чивас е огромен ризеншнауцер, с когото не мога да спра да играя в голямата им къща с изумителна гледка към планините и океана :)) Гледат ме като свое дете, нямам думи просто. Ще остана няколко дни да се разтъжим, че от Занзибар не сме се виждали и ще си почина страхотно тук, Кейп Таун е безспорно най-красивия град в ЮАР. Много ми е хубаво и искам поне няколко дни да не мисля за всички предстоящи проблеми с визи и само да се наслаждавам на изумителната природа на ЮАР. Утре ще ме водят на плаж с пингвини, а днес бяхме в парк за птици и маймуни и малки жълти маймуни ми скачаха по главата и ми дърпаха косата :))) Всичко е толкова красиво, има два океана и страхотни планини, които искам да изкача в някой от следващите дни. Абе страхотно е, за първи път получавам такава истинска и заслужена почивка! Не мисля за нищо, не се тревожа за нищо :)))

Малко снимки за цвят :)

Снимките са смесени от няколко държави, не ги подбирах много, защото бързах да кача докато мога

слонска му работа :))

ПОЗДРАВИ ОТ ЙОХАНЕСБУРГ, ЮАР :))))))))))

Хора, МНОГО съм добре!!!!! ПОЗДРАВИ ОТ ЙОХАНЕСБУРГ, ЮАР  :)))))))))))) Просто нямах нет да пиша, сега от 2 дни живея в света на богатите и по цял ден ме развеждат и глезят и нямам време за нет даже :))) Само ме угояват и водят по разни коктейли :))))) Като царска особа съм в момента! А историята за това как се озовах тук, е повече от ПРЕКРАСНА и ще я напиша след като изляза от страната, разбира се. Само ще кажа, че съм тук напълно ЛЕГАЛНО и имам разрешение да остана 90 дни :))))))) Якоооооо, много е красиво, много зелено, супер ми е леко на сърцето след 3 седмици нечовешки мъки вече и храната има вкус, и сънят ми се оправи :))) Даже днес имах голям бонус - карах колело, при това професионално, 50 км извън Йоханесбург! Това ми е най-якия ден в пътуването, не знам как успях да изкарам 5 месеца без колело, направо днес издивях само като го яхнах и ПОЛЕТЯХ!!!! А е толкова красиво около града, има птички шарени и е зеленко! Тези два дни живея при човека, който ме взе на стоп до тук и буквално ме осинови. Той е луд на тема колоездене точно колкото мен, печелил e много състезания, луд е и на тема птици и снощи заспах, четейки определители за птици, той има огромни книги за птиците в Африка :)))) А минах и Мозамбик преди това и там много яко, зелено, абе думи нямам ама никoй не говори английски :)

Замбия и Ботсвана - другата Африка

От днес си имам още една виза в паспорта - тази за Мозамбик. :) Та по случай този успех викам да седна да понапиша малко за събитията след Занзибар (а Занзибар го оставям за по-натам, че ще ми отнеме много време да го опиша :))
И така... след разкошните безгрижни занзибарски дни и точно преди Нова година, се върнах в Дар Ес-Салаам да си прибера mp3-плейъра, който пристигна при каучсърфъра Чит, индиец работещ временно в Дар, който ми предложи помощ да прибере mp3-плейъра при него и да ме хостне след като се върна в Дар. Останах при него една нощ, защото на следващия ден той самият отплава за Занзибар. :) По случай Нова Година остров Занзибар бе може би най-претъпканото с туристи място в Танзания. Аз пък се преместих при друг хост, който живее недалеч от така любимия ми отнесен от наводнението мост и отново се разхождах по познати улици, дори като стопирах от центъра до квартала на хоста, ме взе за втори път същия човек, който ме бе взел преди да отида на Занзибар :)