12.09.2022
Нощта мина спокойно, в гората беше закътано и много приятно. Не валя, нямаше вятър - пълна идилия. Разходих се из прекрасната гора, след като събрах лагера. Имаше публична тоалетна на главната пътека, за всичко бяха помислили исландците. Повървях пеш до градчето, което си е по-скоро село Djúpivogur, където първо отидох до необичайните скулптури, изобразяващи яйца на различни видове птици, 34 на брой. Наречени са Eggin in Gleðivík и са интересни за разглеждане. Населението тук е около 400 човека, а над селото се извисява планина с височина малко над 1000 метра, за която в местния фолклор се носят легенди, че изпълнява желания.
След разходката се отбих в супермаркета на входа на градчето, където се надявах да се сдобия с нова тетрадка. Поредната я изписах и имах нужда от ново попълнение. Имаше, обаче цената никак не ми хареса и се отказах, някак си не ми се даваха 5 лв за една тъничка тетрадка. В крайна сметка се оказа, че няма откъде другаде да купя и съжалих за решението си по-късно. Продължих към изхода на градчето и главното шосе, където хванах стоп с момче и момиче швейцарци. Пътуваха към Egilsstaðir и щяха да минават през краткия планински черен път, наречен Oxi, който е достъпен за леки коли и доста от трафика минава от там. Спестяват се немалко километри, главното шосе минава около фиордите и обикаля много. За мен обаче именно това обикаляне е по-привлекателно от краткия път, така че възнамерявах да мина по дългия път. С швейцарците пътувах до водопада Folaldafoss като без да искам пропуснах парка Teigarhorn - защитена територия с находища на зеолити. Разсеях се, защото се заговорихме и пропуснах да сляза. Не беше фатално, щях да се върна по-късно.
