До Исландия и назад - част 8 - Прелестите на севера и запада

Скалата Hvitserkur на полуостров Vatnsnes ми прилича на динозавър, пиещ вода

 

 05.08.2022

 Не можех да повярвам на очите си - утрото предлагаше разкъсана облачност, синьото небе най-после обещаваше да надвисне над Ледената земя и Слънчо плавно се плъзна нагоре по хоризонта след едноседмично тотално отсъствие. Днес щеше да бъде празник за мен и изгнилите ми от мокротия крака. Връхлетяха ме спомени как на велопътешествието до Нордкейп в такива редки часове исках просто да легна на някоя поляна и да ме топли слънцето, да сгрее премръзналите ми кокали, да изсуши подгизналите ми дрехи. И днес още от сутринта ме обзеха такива желания. Моите домакини ме поканиха в кухнята да закуся, топлият чай ми се отрази много добре. След нощта на топло и горещия душ нямаше и следа от хипотермия у мен, възстанових се добре. После се натоварихме на колата и потеглихме към Акурейри. Момичетата и техните приятели гонеха автобуса за Рейкявик и щяха да си заминават обратно за Швейцария, а мен ме очакваше приказен ден във втория по големина град на Исландия Акурейри - столицата на севера. 

До Исландия и назад - част 7 - Първа седмица в екстрема на Ледената земя

Геотермалното поле Hverir край езерото Myvatn

 Голяма мечта ми беше Ледената земя. Наистина много я жадувах и много я сънувах. Особено след велопътешествието до Норвегия тотално затвърдих силното си влечение към студения север и се убедих, че въпреки екстремно лошото време, ужасяващата за вегани храна и постоянната борба със стихиите, това е един оазис за мизантропите като мен, които имат зверска алергия към хората. Исландия освен, че е с оскъдна популация, е страшно богата на природни чудеса и то наистина зашеметяващи, дъхоспиращи, необясними и невъобразими. Уж няма гори, уж много голо било - това ще кажат някои хора, които са били там и не са я усетили, не са я изживяли с всичките си сетива, а само са гледали през прозореца на някой автомобил. За мен лично Исландия няма аналог, не може с нищо да се сравни и диша в свое собствено измерение. Може да е безпощадна към посетителя, може човек да отиде там за една седмица и природните стихии да са толкова свирепи, че да не му се излиза от хотелската стая. И така да я намрази. Но аз не мога да си представя как може някой да намрази такава дива прелест въпреки капризите и жестокостите, на които е способна. Моята първа седмица беше своеобразен тест. Земята ме изпита до краен предел като хвърли върху мен цялата си свирепост. Трябваше да провери дали съм достоен посетител, да реши дали ще ме допусне. Или аз ще се предам и самоизхвърля след всичките ужасни изпитания, на които ме подложи. А след това, веднъж изпитала ме, разкри пред мен най-красивите си цветове...

До Исландия и назад - част 6 - Фарьорските острови

Красота около Saksun

23.07.2022

Сутринта като отворих ципа на палатката, въобще не ми хареса това, което видях. Всичко беше потънало в гъста мъгла, нямаше никаква гледка в никоя посока. Бях съвсем близо до най-високата част на планината, малко след като събрах лагера вече бях на върха. За жалост обаче нищо не видях от там. Тръгнах да слизам от другата страна на планината в посока село Hellurnar. Мъглата беше толкова гъста, че за малко да объркам пътеката. Към селото беше все надолнище и като слязох по-ниско, мъглата се разкара и се отвориха гледки. Времето беше лошо само по високото. За пореден ден се радвах на чудесно като за островите време. Студено беше, но нямаше нито дъжд, нито силен вятър. В селото се поразходих, беше съвсем малко и продължих по пътеката към село Oyndarfjørður, която минаваше по крайбрежието и ме отведе както на скалисти брегове, така и на малък, симпатичен плаж. 

Край селото видях групичка местни, които бродеха по околните склонове и се опитваха да събират овцете, явно за да ги стрижат. Продължих нагоре по пътеката към Elduvík. Толкова много ми харесваше да вървя през Фарьорите, от пътека на пътека и от село на село, та въобще не ми се излизаше на шосетата да се придвижвам бързо и да пропускам такива невероятни гледки. Почти цял ден се наслаждавах на панорами към остров Kalsoy. Пътеката за Elduvík беше прекрасна, хареса ми много, че е по-тесничка и забавна на места, а гледките бяха все така зашеметяващи. Реално всичките села от Fuglafjørður до Elduvík са свързани с пътека през планините и спокойно може да се мине цялата наведнъж. В последната част до Elduvík имаше и други туристи, тръгнали да се разхождат. Къмпингът в селото беше популярен и самото село имаше много приятна и спокойна атмосфера. Кратка пътека водеше от него до закътано заливче между отвесни скали с уникален цвят на водата. Именно там срещнах холандската двойка от ферибота, които преди акостирането му ми пазеха раницата, докато снимах. Разприказвахме се и им препоръчах някои места, които обходих предните дни. Те я караха доста по-лежерно и не бяха обикаляли много.

До Исландия и назад - част 5 - Фарьорските острови

 

Село Kunoy

Фарьорските острови сякаш не са особено известни и познати на средностатистическия българин. Имам усещането, че повечето хора дори не знаят къде се намират, та камо ли какво представляват и към коя страна принадлежат. Географското й положение определя наличието на дни с четири сезона, сменящи се в рамките на 24 часа, поради което всеки посетител трябва да е отлично подготвен по отношение на облеклото си. Вятърът на Фарьорите е див, луд, бесен и безпощаден. Студът идва с него и връхлита внезапно дори и през лятото. Всъщност по тези места "лято" е дума, която не носи значението, което ние й придаваме в България. Дори в разгара на най-топлия сезон температурите може да са ниски, а вятърът най-редовно пердаши и вледенява. Ако човек е решил да пътува пеша, на стоп и да спи на палатка по време на целия си престой там, трябва да е добре подготвен откъм дрехи, силно находчив и изобретателен, както и много мотивиран да продължи да разглежда приказните острови, докато е брутално подгизнал от глава до пети и трака със зъби, крачейки по напоената земя. На островите няма гори, няма естествени укрития и да се намери безплатен и легален подслон при лошо време, е много сериозна мисия. 

Фарьорите се състоят от 18 вулканични острова, от които 17 са обитаеми. Главните и най-населени острови са Streymoy и Eysturoy. Архипелагът е автономна област, но принадлежи на кралство Дания. На мен ми се струва по-обосновано географски да са част от Норвегия или Исландия, ама историята решила друго и станали най-красивото бижу в датската корона. Островите отлично си отговарят на името, което в превод означава "овчи". Количеството овце там е зашеметяващо и понеже площта не е голяма, както в Исландия например, ги виждаш навсякъде и по всяко време. Толкова свикнах на всяка крачка да срещам овце, че после в Исландия почнаха да ми липсват, а и там уж са много. 

До Исландия и назад - част 4 - Германия и Дания транзит

Църквата в село Mecklenburg

18.07.2022

Оттук насетне започна истинкото препускане. Оставаха още толкова много километри, а аз едва си държах очите отворени след всичкото безсъние и същевременно се пуках от яд, че вместо да спирам и разглеждам на всяка крачка, трябва да бързам за пустия ферибот. Единственото, което ме успокояваше беше, че една огромна мечта беше на път да се сбъдне - Исландия! Но ми се искаше да видя всичко и по пътя, защото за мен пътят до дадено място винаги е бил по-важен от достигане до самото място. Именно това, което ми се случва по пътя, е било причина изобщо да пътувам, а не някаква си крайна дестинация. И макар да горях от нетърпение да прекарам два месеца на "ледената земя", континентална Европа също ми беше много интересна и не можех да понасям мисълта, че карам по някаква тъпа магистрала, пропускайки толкова много селца, гори, замъци.... 

На германската магистрала стартирахме нова тактика - видехме ли кафява табела, обозначаваща някаква забележителност, другарчето веднага проверяваше в интернет къде точно се намира и ако беше в радиус до 5 км, слизахме от магистралата, за да я посетим. Това беше единственото нещо, което можеше да ме успокои в мъката по всичко пропуснато и да ме разсъни, отделяйки поглед от пътя и разхождайки се макар и за малко. Така се озовахме в непосещаван и неизвестен замък, чието име сега дори не мога да си спомня. Намира се някъде край магистралата, на около 2-3 км от нея между Shonfield и Grimmen, ама точно къде, нямам спомен. Толкова много ми се спеше през този ден, че в главата ми беше чорба и това е резултатът. Замъкът беше скромен, но хубав, добре че все пак имам снимки. Най-абсурдното беше, че имаше паркинг една гола поляна, на която нямаше нищо, освен табела, че се плаща 2 евро за паркиране. Нямаше жива душа наоколо, разходих се около замъка и тъкмо се отправих обратно към колата, когато видях най-страшната гледка в това пътуване - гол човешки гъз. Както си вървях по пътеката, от дясната ми страна имаше някакъв водоем, където странен човек явно беше излязъл да се пече гол и докато минавах, видях с кривото на окото голата му задна страна на около 30 метра разстояние, втрещих се и се изнизах по терлици, гледайки право напред. Видяното ми остави психологическа травма, подобна на тези, които са ми оставяли малкото нудистки плажове в България, където ми се е налагало да мина пеша по време на дълги ходения край морето. Хубавото е, че там знаеш какво да очакваш и гледаш нонстоп към водата, а не към плажа, а тук задникът се появи изневиделица. Е, поне от шока спря да ми се спи за малко. 

До Исландия и назад - част 3 - Полша

15.07.2022

Zalipie - Nowy Korczyn - Rogow - Koszyce - Nowe Brzesko - Chobot - Niepolomice - Podleze - Wieliczka - Krakow - Cholorzyn - Mnikow

Село Zalipie трудно се разглежда без нещо на колела. Изрисуваните къщи са много разпръснати и само за някои има указателни табели. Доста по-неорганизирано е, отколкото мислех, но в това му е чарът. За съжаление поради ранния час не успях да надникна в нито една къща, нито в общината или музея. Обиколихме селото с колата, другарчето спеше дълбоко на задната седалка, а аз спирах и снимах красиво изрисуваните къщи. Докато се усетя, сутринта напредна и трябваше да си тръгваме. Ревеше ми се с глас вече от това постоянно бързане. Дъждът беше отминал и последствията от тежката нощ бяха само мокра екипировка и постоянно натежаване на клепачите, докато шофирах. Хубаво, че спирах навсякъде по пътя, рядко карах 10 км без да спра до някоя крайпътна църква, интересна сграда или каквото и да е, приковало вниманието ми, така че нямаше опасност да заспя на волана заради дълго и монотонно каране при цялата липса на сън.

Следващата сериозна спирка беше солната мина Wieliczka. Тук имаше цяла организирана мафия за паркингите, но пак успяхме да намерим къде да се скатаем безплатно. Другарчето остана в колата, а аз отидох до входа на мината и се ужасих от огромните тълпи туристи, прескъпия билет и целия този организиран туризъм. Въобще не ми пасват подобни неща, а същевременно толкова ми се искаше да посетя мината. Мислех доста и накрая се навих да вляза, колкото и да не ми се искаше да се бутам с всичките овце, водени от овчар. Мината не може да се посети самостоятелно, лепнат си за група с гид през цялото време. Тълпите са огромни, обектът има сериозна посещаемост и билетът е скъп - 87 злоти (близо 19 евро). Тази цена е ако влезеш вътре с полскоговорящ гид, ако обаче искаш да ти говорят на английски или друг от предлаганите езици, цената веднага скача. За да икономисам някой лев се присламчих към полски гид, та се паднах в група поляци с приятна жена за водач, която като всички останали гидове си декламираше заученото, а аз нищичко не разбирах. Трябвало е явно да науча полски език. Май след години ще е водещ език в Европа, тъй като поляците са китайците на Стария континент. Следващата група зад нас беше с английски гид и крадешком се опитвах да дочуя нещо от това, което жената им разказваше. Групите вървят една след друга и често се засичат, но когато влезе следващата, предната излиза от тунела или залата, така че не успях да чуя почти нищо. И въпреки това научих доста за солната мина Величка...

До Исландия и назад - част 2 - Унгария и Словакия

 

Величественият замък Спиш

Унгария никога не ми е била в списъка с любими страни, не би влязла дори в първата 50-тица, но както и почти всяка друга страна в света, има много какво да се види из нея. А защо не ми е особено любима - ами защото няма планини. Освен това ми се струва като доста полицейска държава, подобна на Хърватия и Италия. Само в Унгария от целия свят ми написаха глоба за стопиране на магистралата до Сегед - уникално! Макар да е идеално равна, което я прави перфектна вело държава, я определих като доста негостоприемна за вело пътешественици по време на преминаването ми през нея на път за Норвегия с колелото. Местните никак не изглеждат като запалени колоездачи въпреки благоприятните особености на релефа, всъщност в една планинска Норвегия имаше къде повече вело любители. Този път щях да видя малка част от Унгария с кола, нямаше как да й отделя повече време и определено предпочитах да посетя повече места в Словакия, така че трябваше да се задоволя само с няколко замъка.

Словакия пък винаги ми е била много интересна и привлекателна. Татрите са само една от причините за това, другият важен магнит са замъците. Страната има стотици замъци, крепости, руини, дворци. Като добавим и дървените стари църкви, картинката става все по-пълна и красива. Още преди да влезем в Словакия, вече ми беше тъжно, че нямаше да има време да се обиколят всички замъци, да се обходят сериозно Татрите... Вместо това щях да бързам и да видя съвсем малко от тази вълнуваща страна.

 

До Исландия и назад - част 1 - Румъния

Карпатска мецана

 

Преди да започна с първия разказ от поредицата за последното пътуване, искам да спомена отново, че все още търся нов дом и семейство за най-прекрасния котарак Елзьо. Подробно инфо и снимки  - най-долу в тази публикация - http://tery-robin.blogspot.com/2022/01/blog-post.html 

Ако някой има идеи и предложения, познава подходящи хора и място, моля да пише. Положението ми е много тежко, защото безкрайно много го обичам и всеки ден е някакъв кошмарен стрес да не се разболее, да не му се случи нещо... Не мога да отглеждам животни, дори муха или мравка. Вече не го пускам изобщо да обикаля из квартала и го разхождам само на каишка, понеже хората навсякъде са изроди и може някой да го отрови или утрепе. Търся отчаяно подходящ дом и семейство за него!

 

Ето го и първия разказ от лятното пътуване до Дания и обратно с кола и до Исландия с ферибот и на стоп. След две години скитническа пауза не вярвах, че пътуванията ще са отново достъпни за хора като мен, които не участват в новата глобална манипулация, та се чувствах направо странно отново да съм на път, още повече по необичаен за мен начин - с кола в първата и последната част на пътуването. Малко общи статистики и факти:

• Изминати километри - 3864 (на отиване) + 5109 (на връщане) = 8973 км общо с колата. Двата месеца в Исландия на стоп не влизат в тази сметка.
  
• Времетраене - 121 дни или 4 месеца
  
• Спукани гуми - 1 
• Любима страна - Исландия