На стоп около света: До Исландия и назад - част 3

До Исландия и назад - част 3 - Полша

15.07.2022

Zalipie - Nowy Korczyn - Rogow - Koszyce - Nowe Brzesko - Chobot - Niepolomice - Podleze - Wieliczka - Krakow - Cholorzyn - Mnikow

Село Zalipie трудно се разглежда без нещо на колела. Изрисуваните къщи са много разпръснати и само за някои има указателни табели. Доста по-неорганизирано е, отколкото мислех, но в това му е чарът. За съжаление поради ранния час не успях да надникна в нито една къща, нито в общината или музея. Обиколихме селото с колата, другарчето спеше дълбоко на задната седалка, а аз спирах и снимах красиво изрисуваните къщи. Докато се усетя, сутринта напредна и трябваше да си тръгваме. Ревеше ми се с глас вече от това постоянно бързане. Дъждът беше отминал и последствията от тежката нощ бяха само мокра екипировка и постоянно натежаване на клепачите, докато шофирах. Хубаво, че спирах навсякъде по пътя, рядко карах 10 км без да спра до някоя крайпътна църква, интересна сграда или каквото и да е, приковало вниманието ми, така че нямаше опасност да заспя на волана заради дълго и монотонно каране при цялата липса на сън.

Следващата сериозна спирка беше солната мина Wieliczka. Тук имаше цяла организирана мафия за паркингите, но пак успяхме да намерим къде да се скатаем безплатно. Другарчето остана в колата, а аз отидох до входа на мината и се ужасих от огромните тълпи туристи, прескъпия билет и целия този организиран туризъм. Въобще не ми пасват подобни неща, а същевременно толкова ми се искаше да посетя мината. Мислех доста и накрая се навих да вляза, колкото и да не ми се искаше да се бутам с всичките овце, водени от овчар. Мината не може да се посети самостоятелно, лепнат си за група с гид през цялото време. Тълпите са огромни, обектът има сериозна посещаемост и билетът е скъп - 87 злоти (близо 19 евро). Тази цена е ако влезеш вътре с полскоговорящ гид, ако обаче искаш да ти говорят на английски или друг от предлаганите езици, цената веднага скача. За да икономисам някой лев се присламчих към полски гид, та се паднах в група поляци с приятна жена за водач, която като всички останали гидове си декламираше заученото, а аз нищичко не разбирах. Трябвало е явно да науча полски език. Май след години ще е водещ език в Европа, тъй като поляците са китайците на Стария континент. Следващата група зад нас беше с английски гид и крадешком се опитвах да дочуя нещо от това, което жената им разказваше. Групите вървят една след друга и често се засичат, но когато влезе следващата, предната излиза от тунела или залата, така че не успях да чуя почти нищо. И въпреки това научих доста за солната мина Величка...

Разходката в мината продължава около 2-3 часа, изминават се 3,5 км пеша, температурата е около 16-17 градуса и се намирате на 135 метра под земята, в царство на джуджета и дяволчета. Още в началото след влизането в мината се върви надолу пеш по 380 на брой стълби - 64 метра слизане право надолу. Връщането обратно на повърхността за късмет на мързеливите хора на 21-ви век е с асансьор. Иначе гарантирано щях да съм един от малкото посетители и нямаше да е такава масовка. Мината неслучайно е вписана в ЮНЕСКО. Има 245 км тунели, разпределени на 9 нива, а най-дълбоката точка е на 327 метра под земята. Експлоатира се повече от 700 години и над 2 милиона посетители годишно минават по туристическия маршрут. През 90-те години е преустановена индустриалната експлоатация на мината, за да се запази като огромна ценност за бъдещите поколения. Когато човек я посети и се удиви на това уникално място, веднага се съгласява, че това е било правилното решение. Мината е страшно интересна и много ми се искаше да остана повече време в тунелите, без никакви хора наоколо. С тълпите е трудно да се вникне в атмосферата на това впечатляващо място.

В мината има дори ресторант и магазини, което ми дойде в повече, но където има туристи, виреят и тези неща. Това, което приятно ме изненада, бе екскурзоводката. В цялата група всички хора бяха поляци, освен мен. Вървях винаги най-отзад и изчаквах цялото стадо да се източи, а тя в някакъв момент явно забеляза, че не разбирам и дума от езика им. Сигурно си е дала сметка, че се включих в тура на полски само заради по-ниската цена на входния билет. И като вид компенсация на едно място загреба шепа солени кристалчета и ги раздаде на няколко човека като беше скатала и за мен. Видях я как ги изсипа в шепите на няколко деца и много ми се прииска да даде и на мен, но бях далеч назад, а и нямаше да посмея да си поискам. Когато обаче групата спря за тоалетна и аз се зачудих къде отиват всички, тя дойде до мен, каза ми на английски, че мога да отидо до тоалетна ако искам и ми изсипа кристалчета сол в шепата. Много се зарадвах! Имам огромна слабост към камъни, миди, минерали, абе въобще всички творения на природата, които по моите разбирания са безсмъртни и обичам да ги трупам вкъщи и да им се радвам, защото зная, че никога няма да умрат и да ме напуснат. За мен камъните са вечни и точно заради това толкова ги обичам. Поне в рамките на един живот не се развалят, не остаряват, не загиват. Жестът на екскурзоводката определено ме впечатли. Явно беше забелязала, че макар да бия по височина другите деца, съм дете във всички направления и щях много да се възхитя на блестящите кристалчета. Свих ги в шепата си и не ги пуснах до края на тура, а в колата ги сложих увити в салфетки и в малка кутийка, за да не се рушат, все пак бяха крехки.

Тръгнах си с голямо удовлетворение от мината. Не ми стигнаха трите часа вътре (след тура има опция за посещение и на музей в мината, включен е в цената на билета) като музеят вече тотално ме отнесе, ами реших, че има още какво да предложи Величка. Срещу 5 злоти посетих и замъка, в който имаше доста богата експозиция. Разходих се из центъра на градчето и се върнах до колата със свирещ от глад корем. Другарчето сякаш с телепатия бе отгатнало, че ще умирам от глад като си дойда, та беше направило ориз и хапнах доволно. Не можех да спра да му разказвам какво пропусна, мината наистина си струваше.

Трябваше сериозно да се забързаме към Краков ако изобщо исках да видя нещо от него. А аз исках, ама много! От толкова години му се каня на тоя град... направо вече не помня откога. В представите ми винаги е бил много красив, много исторически. И наистина се оказа такъв. Само че паркирането беше някакъв див ужас. Навсякъде беше лудница от хора и коли, шофирането също ми беше леко тегаво в такъв огромен и непознат град. Дълго се лутахме в търсене на паркомясто, но просто нямаше смисъл, навсякъде се плащаше. Другарчето предложи да сляза в стария град и то да откара колата някъде далеч от центъра, на някой паркинг на супермаркет или нещо такова. А като свърша разходката, да дойде да ме вземе. Речено - сторено. Целият останал ден прекарах из Краков. Обмених 20 евро в злоти, качих се на кулата на площада срещу 14 злоти и силно се впечатлих от гледката от птичи поглед. Доста добре се разходих из центъра, но не посетих останалите музеи. Катедралата се плащаше, нашумелият подземен музей пък затваряше рано, имаше и музей с картини на Рембранд и Да Винчи, но просто не исках да прекарам малкото време, оставащо от този ден, само в един музей и да пропусна да разгледам самия град. Избрах да обиколя повече и да не влизам по интересни за мен обекти, защото времето щеше да замине в един и докато изляза, щеше да е тъмно. Разходих се до еврейския квартал и покрай река Висла. Най-много съжалявах, че не влязох в замъка, но и подземният музей страшно ме изкушаваше. Много ми се прииска да се върна отново в Краков за повече време и да обиколя всички музеи.

За Краков и неговите забележителности каквото и да се напише, все няма да е достатъчно. Старата столица на Полша заслужава човек лично да се порадва на красотите й. Признанието на ЮНЕСКО е най-малкото нещо, което издава специалната атмосфера на този град. И като си помисля, че побратименият град на Краков в България е не кой да е, а прекрасният Велико Търново - един от любимите ми в нашата страна, та още повече ми се ходеше там. Не само Краков обаче предлага забележителности, около него на не особено голямо разстояние са пръснати други интересни места. Най-атрактивен за мен бе най-големият концентрационен лагер на нацистите Аушвиц. Намира се на около 50 км от Краков и е едно от местата, които наистина много държах да посетя и безкрайно съжалявам, че трябваше да го пропусна. Отваря твърде късно предиобед и посещението отнема поне 4 часа, а трябваше да продължаваме в посока Германия.

Сега като се върна назад към чуденето кога да вместя Аушвиц в пътуването, горчиво съжалявам че не направих достатъчно, за да го видя. Можеше да се откажа от Катовице и някой замък, за да отделя часове за това уникално място. Напоследък имам все по-силно влечение към подобен тип места и музеи, свързани с насилието в историята на човечеството. Не че преди не ми бяха интересни, напротив, но в последно време ми стават още по-интересни. Нападенията на американците над Виетнам вече може да се видят само в музея в Сайгон, а в същото време съвсем в наши дни се трепят на един хвърлей в Украйна, доскоро се извършваше геноцид срещу язидите в Ирак - пак на един хвърлей от нас, въобще да не говорим за граждански войни из Африка, ужасиите в Северна Корея и трагичната съдба на уйгурите в Китай... Просто няма свършек жестокостта човешка. Аушвиц може да е само музей сега, както след години ще бъде увековечена войната в Сирия или съдбата на нещастните язидски момичета - някой нов музей, отбелязващ нивата на човешката лошотия ще отвори врати. И за съжаление тия музеи не само нищо няма да променят, те просто ще напомнят за някоя трагедия, която ще се дублира някъде другаде по широкия свят... и така докато има хора. Не е минал ден, откакто почна войната в Украйна, през който да не си пожелая от сърце психопатите да хвърлят всичкия ядрен арсенал, с който разполагат, из целия свят, за да се ликвидира цялото човечество, цялата планета и целия този безумен цирк, наречен живот. И аз най-сетне да си почина.

След разходката в Краков другарчето докара колата до същото място, където се разделихме по-рано. Продължихме към село Mnikow, близо до което се намираше красива местност с извор и място за поклонение в скалите с изрисувана Дева Мария. Пренощувахме на паркинга, от който почва пътеката към долината и макар да имаше къщи наоколо, спахме необезпокоявани.

Из красивите цветни къщи на Залипие

Общината

Даже кошерите са изрисувани

Тук се вижда интериор на къщи

Солната мина Величка

Инфо за посетителите

В мината...

Църква в мината

Огромна зала с много красоти

Магазин

Ресторант в мината

Из музея...

Замъка - музей

В центъра

В Краков...

Кулата, в която се качих

Вътре в кулата

Гледки от кулата

На площада...

И тук минава Камино де Сантяго

Замъкът Вавел

Река Висла

Замъкът Вавел и река Висла

Долината край Mnikow

Място за поклонение

16.07.2022

Mnikow - Rudnie - Tenczynen - Krzeszowice - Paczoltowice - Wola Filipowska Trzebinia - Chrzanow - Jaworzno - Katowice - Bedzin - Chorzow - Bytom - Pyskowice - Toszek - Izbicko - Naklo

Още по изгрев поехме към замъка Rudnie. За жалост щеше да отвори чак в 10:00, така че направихме обстойна разходка около него и установих, че няма откъде да се проникне нелегално, все пак замък е и е непревземаем. Недалеч видяхме паркирал кемпер и хората бяха нощували тук. От една карта край замъка видях, че в недалечно село на име Paczoltowice има красива дървена църква и се отклонихме към него да я видя. Оказа се чудесна, че и отворена.

Силно ме тревожеше напредъка на времето, беше вече 16-ти и с мъка на сърцето карах към Катовице и подминах отклонението за Аушвиц. В големия град учудващо лесно намерихме къде да паркираме безплатно и тръгнахме на разходка, този път другарчето дойде. Катовице не е чак така красив като Краков или Вроцлав, по-скоро е модерен град, но все пак има стари сгради и има какво да се види. Площадът беше хубав, а най-интересната забележителност бе катедралата, в която имаше пантеон, отворен за посетители. Съвсем случайно открихме входа му, влязохме и се оказа, че посещението е безплатно, поне през този ден. Влиза се с гид, който говореше на полски и имаше още доста посетители. Макар нищо да не разбирахме, беше интересно и беше направен като интерактивен музей с доста занимателни неща с цел да научиш факти и информация. Тук са погребани уважавани и известни за поляците хора.

След като посетихме туристическия инфоцентър, научих за недалечен замък на име Bedzin и поехме към него. Видях го само отвън, доколкото рабрах посещението вътре било на твърде висока цена спрямо това, което предлага. А нямах и време. Много исках да посетя сревновековното селище - музей на открито в Chorzow. Стигнахме там преди 18:00, но видях голям зор в намирането на безплатен паркинг наоколо. Не само паркингът на музея се плащаше, но дори и този на огромния мол срещу него. Оставих другарчето в една уличка, където май беше безплатно и в проливен дъжд хукнах към музея. Стигнах на входа в 18:08 и злобната жена, продаваща билети, ме отпрати най-безцеремонно, въпреки че работното им време беше до 19:00 - до този час би трябвало да пускат посетители, защото затварят в 21:00. Страшно се разочаровах и с подвита опашка си тръгнах към колата. Много исках да посетя музея.

Денят отиваше към своя край и трябваше да карам до тъмно, за да приближим Вроцлав колкото може повече. С моето темпо обаче тъмното ни хвана малко преди Opole и се установихме в малка гора край село Naklo. Нощта мина спокойно и никой не се появи по черното пътче, което е голям късмет в пренаселена страна като Полша.

Църквата "Света Катерина" в Tenczynek

Замъкът Rudnie

Замъкът отдалеч

Църквата в Paczółtowice

Църквата вътре

В Катовице...

Римокатолическа църква

В пантеона на катедралата "Христос Царя"

Гледка от върха на катедралата

Вътре в катедралата

Отвън

Театъра

Замъка Bedzin

Билборд край пътя, приканващ към размножаване, щото чаветата били намалели през годините?!

Вход на замъка Toszek

Замъка Toszek

Дървена църква край замъка

17.07.2022

Маршрут: Naklo - Opole - Karczow - Skorogoszcz - Buszyce - Losiow - Olawa - Wroclaw - Wroblowice - Sroda Slaska - Lubin - Gaworzyce - Nowa Sol - Zielona Gora - Swiebodzin - Miedzyrzecz - Gorzow Wielkopolski - Renice - Sitno - Gardno - Kolbaskowo - Penkun - Uckerfelde - Schonfeld

Утрото започна в 4:40 с бърза обиколка на красивия център на град Ополе. Докато аз се разхождах по посипаните със счупени стъкла и боклуци улички на стария град - резултат от явно пиянски и купонджийски среднощни вълнения, другарчето сготви вкусни нудъли. Всички градове в света са ми любими в 5:00 сутринта, а полските - още повече от другите, защото през деня са толкова пренаселени, че няма по-подходящ момент да се разхожда човек из тях. Можеше да се каже, че сериозно закъсняхме за Вроцлав, защото стигнахме чак в 9:00. Намерихме паркомясто недалеч от стария град и следващите часове се насладих на прекрасните улички, площади и внушителна архитектура на града. Изуми ме, чак се замислих дали не ми харесва повече и от Краков. Другарчето също дойде на тази разходка и се впечатли от града. Забележителностите и красивите места са толкова много, че едва успяхме да пообиколим нещо до 3 следобед, денят направо отлетя. Най-голямата зарибявка за мен бяха статуите на гноми, пръснати навсякъде из града. Имало някаква карта, която може да си купиш в туристическия инфоцентър и която показва къде са всичките, та може да ги търсиш, страшно увлекателно ми се стори! Само че не стигнах до там, защото нямахме време :( С глас ми се ревеше. Да си във Вроцлав и да бързаш...

Градът е четвърти по големина в Полша и подобно на Краков има много красива стара част с разкошни сгради, площади и църкви. Тъжното е, че както и цяла Полша, градът е пострадал много по време на Втората световна война, но е възстановен и според мен по нищо не отстъпва на Краков. Сградите са боядисани в различни цветове и всичко изглежда пъстро и свежо. Пазарският площад е зашеметяващ, а остров Тумски, до който води интересен мост, е дом на катедралата и ред други църкви. В една от тях човек свиреше на орган толкова хубаво, че силно ми се прииска да не бързахме и да остана да го слушам цял ден. Обиколихме всички важни забележителности макар и само отвън, за 6 часа ходене толкова. Не влязох в нито един музей, просто нямаше кога. Другарчето много ме изненада този ден - толкова му хареса града, че остана за цялата разходка и нито веднъж не заседна на някоя пейка с Интернет и не каза, че се връща до колата, защото му е омръзнало.

Чак в три следобед се измъкнахме от красивия град, който не искаше да ни пусне. Поехме към близък замък Lesnica, където се натъкнахме на панаир. Самият замък бе по-забележителен отвън, отколкото вътре, където нямаше експозиция, а сякаш се помещаваха някакви институции. Докато го разглеждах, другарчето сготви гъби с ориз, хапнахме вкусно след гладните часове обикаляне из Вроцлав и продължихме право към Германия. За съжаление тук трябваше да започне истинското, сериозно каране ако изобщо имах някакво намерение да опитам да стигна навреме за ферибота. Примката около врата ми яко се затягаше. Ненаситният ми мерак да разглеждам всичко по пътя нямаше да се кротне и щях със сигурност да изпусна ферито ако продължавах по същия начин. Трябваше рязко да сменя модела на пътуване, за да успея да се класирам за ходенето в Исландия. И оттук насетне пътуването ми стана супер неприятно. Карах нонстоп само с малки почивки до Германия, та и малко в нея. Прекосихме почти цяла Полша на север до Шчечин като това беше първото ни качване на магистрала - по S3. Почти цялото каране протече по тъмно, така че поне по-малко се ядосвах за всичко пропуснато по пътя. Спряхме само в град Świebodzin преди залез да видим огромната стауя на Христос и да се разтъпчем набързо. Разочарованието ми от необходимостта да мина по магистрала, за да спестя време, беше огромно. Поне се изкъпахме в малките часове на нощта, защото на една бензиностанция имаше душове. Купихме и крушка за фар, понеже едната изгоря и я сменихме набързо, че в Германия щяха да ни праснат глоба веднага.

В Германия навлязохме до Schonfeld, вече яко ми се спеше и едва си държах очите отворени, така че спряхме на една отбивка на магистралата и дремнахме в колата до 5 сутринта. Много тежка нощ беше, почти изобщо не спах. Вече беше 18-ти, а утре сутрин имах ферибот да хващам. Трябваше да прекося Германия и Дания за едно денонощие в полузаспало състояние...