До Исландия и назад - част 4 - Германия и Дания транзит

Църквата в село Mecklenburg

18.07.2022

Оттук насетне започна истинкото препускане. Оставаха още толкова много километри, а аз едва си държах очите отворени след всичкото безсъние и същевременно се пуках от яд, че вместо да спирам и разглеждам на всяка крачка, трябва да бързам за пустия ферибот. Единственото, което ме успокояваше беше, че една огромна мечта беше на път да се сбъдне - Исландия! Но ми се искаше да видя всичко и по пътя, защото за мен пътят до дадено място винаги е бил по-важен от достигане до самото място. Именно това, което ми се случва по пътя, е било причина изобщо да пътувам, а не някаква си крайна дестинация. И макар да горях от нетърпение да прекарам два месеца на "ледената земя", континентална Европа също ми беше много интересна и не можех да понасям мисълта, че карам по някаква тъпа магистрала, пропускайки толкова много селца, гори, замъци.... 

На германската магистрала стартирахме нова тактика - видехме ли кафява табела, обозначаваща някаква забележителност, другарчето веднага проверяваше в интернет къде точно се намира и ако беше в радиус до 5 км, слизахме от магистралата, за да я посетим. Това беше единственото нещо, което можеше да ме успокои в мъката по всичко пропуснато и да ме разсъни, отделяйки поглед от пътя и разхождайки се макар и за малко. Така се озовахме в непосещаван и неизвестен замък, чието име сега дори не мога да си спомня. Намира се някъде край магистралата, на около 2-3 км от нея между Shonfield и Grimmen, ама точно къде, нямам спомен. Толкова много ми се спеше през този ден, че в главата ми беше чорба и това е резултатът. Замъкът беше скромен, но хубав, добре че все пак имам снимки. Най-абсурдното беше, че имаше паркинг една гола поляна, на която нямаше нищо, освен табела, че се плаща 2 евро за паркиране. Нямаше жива душа наоколо, разходих се около замъка и тъкмо се отправих обратно към колата, когато видях най-страшната гледка в това пътуване - гол човешки гъз. Както си вървях по пътеката, от дясната ми страна имаше някакъв водоем, където странен човек явно беше излязъл да се пече гол и докато минавах, видях с кривото на окото голата му задна страна на около 30 метра разстояние, втрещих се и се изнизах по терлици, гледайки право напред. Видяното ми остави психологическа травма, подобна на тези, които са ми оставяли малкото нудистки плажове в България, където ми се е налагало да мина пеша по време на дълги ходения край морето. Хубавото е, че там знаеш какво да очакваш и гледаш нонстоп към водата, а не към плажа, а тук задникът се появи изневиделица. Е, поне от шока спря да ми се спи за малко. 

Нататък по пътя се отбихме до замък Griebenow, който беше в ремонт. Край него имаше стара църква, която за жалост не можеше да се види отвътре. Разходих се по уличките да огледам къщите и дворовете в едно обикновено, с нищо неизвестно германско село и силно се впечатлих, че покривите на доста постройки са етернитови. Мислех, че в Германия е забранен този материал, който у нас е повсеместен и няма село без къща с етернитов покрив. Живеех в заблуда, че на запад са го махнали, след като уж е установено, че е канцерогенен. В доста дворове видях да се отглеждат животни - кокошки, овце... Къщите пък ми направиха впечатление на спретнати и всяка изглеждаше различно, което много ми хареса.  

Следваща спирка беше градчето Grimmen, в което обстойно се разходихме. Мразех да седя дълги часове в колата без да се разтъпча и всяко слизане и ходене беше празник. Но километрите все оставаха много... След разходката из центъра, се отбихме в супермаркет да си купим нещо вкусно да предъвкваме по време на часовете пътуване, взехме и шайба за паркиране. На много места из Германия паркингът е позволен за определено време, започващо от 15 мин и стигащо дори до 24 часа, обикновено паркоместата са за 1-2-3 часа. Тази шайба се слага на таблото така, че да се вижда от предното стъкло и като оставяш колата, нагласяш часа, в който си паркирал. Много е удобно и е безплатно, така можеш да паркираш някъде, да разгледаш наоколо, после да се преместиш другаде и така докато разгледаш целия град. Кофти е в големите градове обаче, когато въпросното разглеждане отнема поне 5-6 часа, а си спрял колата на място за 1 час. 

Голямо каране падна преди следващата пауза в село Mecklenburg. Там видях вятърна мелница в ремонт, стара църква и затърсих крепостни стени - останки от замък. Уви, освен една информационна табела, нищо не беше видимо от въпросната крепост. А като си помислих, че на един хвърлей от тук е Визмар, който е пълен с интересни за гледане места... а ние просто трябваше да го подминем по магистралата :(  

Времето страшно напредна, а аз имах още да возя, да возя, докато заспя на тоя волан. Другарчето можеше да си поспива отзад, а аз да му мисля. Пусках си музика да ме държи в кондиция, но клепачите все повече натежаваха, магистралата беше адски скучна и безлична, и само постоянните освирквания от страна на другите шофьори ми помагаха да не заспя. Мразеха ме, защото карах със 70-80 км/ч. Те караха с много над 100, само че на тях не им пукаше дали на магистралата ще кацне врабче например, или ще полази гущер. А на мен ми пукаше, така че трябваше да мога да спра, ако нещо изникне. Като бонус бензинът също се спестяваше, колата харчеше много по-малко при ниска скорост. Заредихме бензин в Шлезвиг преди границата с Дания, защото в Германия беше по-евтин. Там напазарувах и малко храна за ферибота и първите дни на Фарьорските острови. 

На границата се стъписахме - имаше огромна опашка коли, пътуващи към Дания и всъщност напълно неочаквано за нас - имаше граничен пункт с проверяващи! Чакай бе, не бяха ли всичките в Шенген, какви са тия граници?! Ааа, ясно - тук се отсяват равните от по-равните. Нас с тая българска регистрация и видимо разнебитена стара кола, веднага ни пресяха! Митничарят още щом ни видя, ми направи знак да отбия встрани. Чевръста митничарка дойде до прозореца ми и ме попита къде отиваме. Отговорът ми - в Исландия, хич не го очакваше. Много се впечатли като й казах, че отиваме в Hirtshals да вземем ферибота за "Ледената земя" като съвсем умишлено й спестих подробностите, че само аз ще взема тоя ферибот, а колата и другарчето ще си останат в Дания. Толкова се зарадва жената, че няма да сме тяхна грижа и ще напуснем страната с ферибота, че с голям кеф ни пожела приятна вечер и ни пусна по живо, по здраво. Между другото, граничен пункт имаше само на влизане в Дания, а на излизане- нищо. Правете си сами изводите. 

Сто пъти посъветвах другарчето като ме остави на ферибота, да се качи направо с колата на другия за Норвегия и да се маха от тая Дания, защото "има нещо гнило в Дания". Щеше да му бъде къде по-спокойно в любимата ми скандинавска страна и го агитирах здраво да отпътува натам веднага щом ми види гърба. Дания никога не ми е харесвала, доста ми беше тегава по време на велотрипа и просто не ме кефеше тая страна. Милион пъти повече предпочитах Норвегия и понеже имаше не особено скъп ферибот до там от същия град, от който аз щях да отплавам за Исландия, не спирах да навивам другарчето да зареже Дания и да се отправи към земята на троловете, фиордите и свободното къмпингуване.

През цяла Дания карах буквално до припадък, късно вечерта усетих, че не мога повече. Мозъкът ми имаше отчайваща нужда от сън и нещата започнаха да стават опасни. Оставаха още няколко часа каране до пристанищния град. Другарчето си беше поспало накъсано и изяви желание да седне зад волана. Благодарение на него стигнахме на 44 км преди града в малките часове на нощта и паркирахме на магистрален паркинг с тоалетни, където дремнахме леко до съмване. Навсякъде по магистралите в Дания имаше безплатни тоалетни, а в Германия по бензиностанциите се плащаха, но по отбивките само за паркиране бяха безплатни тоалетните, макар и доста занемарени и мръсни. В Дания бяха чисти и лъскави.

 

Първи замък за "закуска"...

Кулата си я бива

Замък Griebenow

В Grimmen

В село Mecklenburg

Забележителностите на селото

Влизаме в Дания

19.07.2022

В 5:00 потеглихме към Hirtshals. Подминахме града и се отправихме към пристанището, където се установихме на голям паркинг. Имаше доста кемпери и джипове, които очевидно бяха нощували тук и чакаха да се качат на ферибота. Времето до 9:30 прекарахме на този паркинг в последни приготовления, последно готвено ядене за мен и последни мигове като авто турист. Другарчето ми сготви нудъли със сос от коприва, които нямаше да ми излязат от главата през следващите два гладни месеца. Оправих си багажа, напълних раницата за завръщането към стопаджийското битие след две години прекъсване. За Исландия взех зимния си спален чувал, палатката, окъсаното си шалте, малко дрехи, фотоапарата и някоя друга дреболия. Направих един първи и последен опит в рамките на последния месец и повече да си среша косата. От 2019 г. минах на икономичен режим на ресане - веднъж на няколко месеца и горе-долу работеше, макар винаги да имаше яки сплъстявания. Този път обаче щеше да е различно - прическата "исландска буря" щеше окончателно да види сметката на косата ми, която щеше да се превърне в една огромна топка след два месеца на острова. Тази сутрин обаче положих някакви усилия поне да намаля вече сериозните сплъстени участъци. Не се получи никак, просто заприличах на пудел, но топките косми си останаха под разресания горен пласт. 

Другарчето за първи път посещаваше Дания. Дадох му една книга, която прочете по време на престоя си в страната - "Така го правят датчаните". Поуспокои се, че Дания не е страшна, а аз исках да го наплаша с глоби, власти и гонения, за да се изсели в Норвегия. Ама не успях, не му се даваха пари за ферибота и реши да даде шанс на Дания. След кратко броене се оказа, че това му е 51-вата държава. И щеше да прекара цели два месеца (в последствие станаха почти три) в нея, така че щеше да я поопознае. Оставихме колата на паркинга и с раница на гръб поех към терминала на пристанището, другарчето дойде да ме изпрати. В 10:30 потънах в търбуха на големия кораб Norrona, час по-късно отплавахме, а фигурата на другарчето се губеше зад оградите на порта и ставаше все по-малка и по-малка. От днес насетне трябваше да се оправя само. А за мен започваше ново, невероятно приключение в една от най-красивите страни на планетата. Но преди това ме очакваха дълги часове на ферибота и една седмица из друга, също толкова красива страна. Фарьорските острови може да са гъсти с Дания, но за мен са си съвсем отделна държава с друга култура и особености.

Фериботът беше претъпкан с народ, нямаше празно сякаш. Има десет дека, на някои от които са разположени колите и не са достъпни по време на плаването. Кабините за пътници са вътрешни и такива с гледка, аз бях във вътрешна с четири легла. Цената за легло в такава кабина по времето, когато аз резервирах билета, беше същата като легло в общите помещения най-долу на кораба (спомнете си "Титаник" и къде беше настанена трета класа, нещо такова беше и тука :). На второто возене от Фарьорите до Исландия обаче нямаше такава опция за четворна кабина, затова взех легло именно във въпросните помещения - доста кофти местенце. Но да се върнем на първото... Всичко на борда се плаща допълнително, храната също, така че си носех. Билетът ми на пешеходец без МПС или колело беше 528 евро и това включва возенето и настаняването. Каютата беше доста тясна за четири човека, добре че имаше миниатюрна баня и тоалетна все пак. Това, което много ми хареса на кораба, бяха информационните табла, разказващи историята на фериботите през годините назад, имаше и доста снимки на местни хора, стари къщи и въобще история и култура на Фарьорите и Исландия. Настоящият ферибот е имал предшественик, построен през 1973 г и опериращ до 2003 г, когато е заменен с този от 2003 г, плаващ и до днес. Построен е в Любек, Германия, дълъг е 165 метра и има място за близо 1500 пътници и 120 члена на екипаж. Събира 800 коли и 130 товарни камиона. В момента маршрутът на плаване е Дания - Фарьорски острови - Исландия. А преди години е включвал и Шетландските острови, което е много жалко, че се е променило. 

На борда има малък басейн, в който се образуват вълни от люлеенето на кораба, докато вътре се плацикат бабички и дядовци. До басейна има мини фитнес, а на откритата палуба има джакузита. Ресторантите и голям магазин са задължителни за кораб от този вид, има също така малко кино и малка библиотека в кафетерията. Интересното е, че плава и през зимните месеци, но с малко туристи на борда и с повече карго. Също любопитно е, че корабът е струвал близо 100 милиона евро и компанията Smyril почти фалирала, но явно е успяла да се справи с финансите щом съществува и до днес. Сега дерат кожичките на такива като мен, които не искат да летят или искат да си закарат колата в Исландия да пътуват с нея. Цените на билетите скачат всяка година, според мен са прекалено високи за толкова кратко возене и никак няма да спра да го сравнявам с 500-те долара на калпак, които платихме с другарчето за 14 дни круиз през Атлантическия океан с всичко включено на борда, когато отпътувахме за Америките. Е, това беше 2013 г, но все пак. 500 евро за два дни возене в тясна каюта без включена храна и въобще нищо, си е доста. Но поне е шанс за такива като мен да видят Исландия, единственият шанс. 

Още като се качих на ферибота така ми се приспа след дългото безсънно шофиране, че си легнах на кревата и зачетох разни брошури за Фарьорите да се приспивам. Пусти навици обаче - не мога да спя през деня, просто не става. Вдигнах се и ме заприказва швейцарската леля от съседното легло. То освен швейцарци и датчани, нямаше много други на тоя ферибот - явно само те могат да си позволят да изръсят толкова пари за превоза. Е, имаше и германци много, ама те са навсякъде, освен в Германия. След бърз душ се измъкнах от каютата и се установих на палубата. Все още беше приятно времето, топличко и лятно. Седях на пейките и се взирах в океана в търсене на делфини или китове, но нищо не видях. Зяпах картата на Фарьорите и започнах да кроя сметки къде да отида за малкото дни, които имах на разположение. Гледах и към бреговете на Норвегия, които се виждаха ясно от кораба. Доста се притесних като прочетох, че земята на Фарьорите е частна и навсякъде е забранено къмпирането, освен в къмпингите. Явно още от тук щях да играя на котка и мишка. В Исландия пак е така и щеше да е голяма борба спането. Причината е проста - никъде няма гора, в която да се скриеш. Из Европа спането нелегално сред природата не е проблем, защото дърветата те крият от злите очи на властите, но в Исландия и Фарьорските острови няма пукнато дърво и човек трябва да е доста находчив и изобретателен, за да не бъде видян от тези очи и да си изиграе добре картите. 

Толкова ми се спеше, че не успях да дочакам края на залеза и си легнах в 21:30. От отоплението в стаята и сухия въздух веднага ми се запуши носа. Преди това размишлявах, че отново отивам на остров и лесно може да остана в плен там за неизвестно колко време, ако пак се върнат Ковид мерките и в Европа пак почнат да искат тест или ваксина. Беше много рисковано да тръгвам на това пътуване и имах нагласата, че може да си остана в Исландия или някъде другаде по пътя за доста време напред. Хубавото бе, че поне в близко бъдеще нямаше да нося маска, понеже вече изкарах коварната болест и можех да пътувам спокойно на стоп през двата престоящи месеца. На ферибота единици носеха маски и аз не бях от тях, защото вече нямаше смисъл да се пазя. Иначе си беше чист развъдник на микроби, хората бяха много и отвсякъде се чуваше кашлица посред лято. Имаше толкова много болни из Европа, че изобщо не беше странно моето разболяване  по това време на годината. На ферибота на моменти имах чувството, че болните са повече от здравите.

След първия ден и първата нощ на кораба, предстоеше още един ден плаване и в 17:30 следобед се очакваше да пристигнем на Фарьорските острови. Нямах търпение да открия този нов за мен свят на дива природа, стръмни скали, живописни гледки, изумителни късчета земя и обитателите им - безчет кайри, ганети и всякакви други птици.. и разбира се - овце! Много, много овце...

 

Към пристанището

Фериботът Norrona

Поглед от ферибота към пристанището

Раздяла с Hirtshals

Инфо за кораба

Каютите са с различни риби на моя етаж

Моята каюта

Бреговете на Норвегия, погледнати от ферибота

Време за хапване

Залезът винаги е вълшебен в открито море

Маршрутът от този пост

Бюджет за Германия и Дания (2 дни плюс запасяване с храна за ферибота):

• 21,58 евро - храна
• 79,50 евро  - бензин