Мианмар - част 2 - езерото Инле и Златната скала

Жени от племето kayan, извесни на света като жените-жирафи

Anne Paceo - Fables of Shwedagon - https://youtu.be/ih12PSygfz8

03.05.2019

Още от рано поех по улиците на заспалия Nyaungshwe. Използвах утрото за обикаляне на храмове, ступи и притихнали улички. Имах карта на градчето и карах всичко по ред. Когато хората се раздвижиха и пазарът съвсем живна реших, че е време да се насоча към лодките и да започна пазарлъците за днешната ми разходка из езерото. Веднага ме заговориха всевъзможни агенти, личеше си, че тук е туристическо. Не се вързах на офертите от улицата и първо отидох в туристическия инфо център, където ми дадоха карта със забележителностите в езерото и ми обясниха какво може да се види. Тук, след кратък пазарлък, си намерих и лодка с лодкар на цена 18 000 чат (12 долара). Доколкото разбрах това е нормална, дори ниска цена. Някои от посетителите плащат около 25 000, че и нагоре. Има обаче една тънка уловка в цялата работа. Ако човек не знае отлично къде трябва да се спира и какво трябва да се гледа, лодкарят гарантирано ще претупа обещаната като 6 часова разходка, ще пропусне доста от интересните места и ще ви води само по наколните селища със занаяти, където да си купите нещо от изработваните там артикули. Тоест една обиколка на езерото би могла да се превърне в класическа туристическа клопка ако не бъдете информирани, ясни и настойчиви.

Като за начало задължително си вземете картата, кото ще ви дадат в инфоцентъра, на нея са изобразени интересните спирки по трасето. Те не са малко и няма как да се запомнят веднага наизуст, особено с местните им имена. Следете картата и щом забележите, че лодкарят пропуска нещо, му напомняйте за въпросното място и настоявайте, че искате да го видите. В правото си сте, предварително трябва да сте уговорили на кои места ще се спира. Ето местата, които не трябва да пропускате и които са изобразени на картата:

• пагода Phaung Daw Oo 
• водно селище Ywama с плаващите пазари
• Indein пагода – древно будистко светилище, уникално място
  
• Mine Thauk  – селище с бамбуков мост
  
• Къщи на занаяти - тъкане на коприна, изработване на бижута от сребро
  
• Къщи-работилници за тъкане на жените жирафи
  
• Nga Phe Kyaung - манастир на скачащите котки

Ако сте сам човек, цялата лодка е за вас и цената е същата. А лодките са уникални, толкова са дълги и нетипични, че сами по себе си са атракция. За да се стигне до самото езеро, известно време се плава по канал, който отвежда право в него. Още в началото на езерото се забелязват лодки с местните рибари от племето intha, които гребат с крака и балансират прави по невероятен начин. Във водите на езерото е пълно с други лодки, в които се возят както туристи, така и много местни. Хората живеят в наколни жилища и докато плавахме край къщите им, наблюдавах как се извършват ремонти, домакинска работа, деца играят край водата... 

Езерото е второто най-голямо в Мианмар и се намира на 880 метра надморска височина. Преобладаващото племе хора, което населява земите наоколо, а също и самото езеро, е инта. Има и няколко други племена в по-малък брой, сред които са каян (жените - жирафи). Повечето са будисти и живеят в дървени къщи, прехранват се с фермерство и риболов. Интересно е, че земеделието се практикува не само на сушата, но и във водата, в така наречените плаващи градини. В тях хората отглеждат зеленчуци и дори плодове. Самото им изграждане обаче никак не е лесно, местните вадят от дъното на езерото специфични треви, събират ги и ги оформят като платформи, обградени с бамбукови пръчки. Така носещи се на повърхността, градините не зависят от покачването или спадането на нивото на водата, не се наводняват. В последно време привнесеното растение воден хиацинт създава големи проблеми в езерото. То не е местен вид и пречи на останалите растения и животните под водата, завзема водните площи и запушва по-малки поточета. Колкото и да е красиво, е голяма беля, но така става с всички видове растения или животни, които са примъкнати някъде от човека и не им е там мястото. 

Лодкарят първо ме откара до работилниците за сребърни бижута. Беше интересно да погледам как всичко се прави на ръка, а преди това във водата бяхме видели рибарите, гребящи с крака. Пожелах им нищо да не хванат, макар и на ум. Следващата спирка бе селище с къщи - работилници на жените - жирафи. Тъчаха тихо и спокойно, а минаващите посетители можеха да ги снимат. На масичка до тях бяха изложени различни по размер и тежест гривни за вратове, някои от които взех в ръка и установих, че са доста тежички. Най-накичените жени носят около 15 кг метал по себе си, общо на вратовете, ръцете и краката си. Жените - жирафи са с най-дългите човешки вратове в света като още от 5 годишни биват подложени на това мъчително "разкрасяване". Обръчите се увеличават с годините и вратовете изглеждат все по-дълги, костите се деформират, а мускулите в тази област съвсем отслабват.

Много са прекрасните места из езерото, но древното селище Indein ме смая най-силно. Безчет стари и по-нови ступи, пагоди, руини, обрасли с буйна растителност... едва успях да си тръгна от това място, след като щателно го разгледах от край до край. Достъпът до това невероятно кътче е по тесен 8 километров канал от езерото като през сухия сезон понякога нивото на водата е ниско и не може да се стигне до Indein. Единстветно тук от всички атракции по езерото имаше допълнителна такса за снимане - 500 чат. Иначе нищо не се заплащаше при посещение из езерото, освен лодката.

Следващите спирки бяха не по-малко интересни. Първо спряхме в селище, където дузина жени тъчаха и отново туристите можеха да си купят ръчно изработени неща при евентуално желание. Пагодата Phaung Daw Oo беше красиво и очарователно място и се счита за най-важната пагода в езерото. Има пет златни статуи на Буда, по-стари от 800 години и целите покрити със златни листенца. Веднъж годишно тук се провежда важен фестивал, по време на който петте статуи биват натоварени на специална лодка, обикаляще езерото. Лодката спира в 14 села, където статуите прекарват по една нощ в манастирите там. Говори се, че през 60-те години на миналия век лодката се обърнала и една от статуите изчезнала във водите на езерото. Хората я търсили усилено, но не я намерили, а когато се върнали в манастира, тя била на мястото си.

Посетих и манастира със скачащите котки. В него наистина се излежаваха мързеливи пухкави мяукащи създания, но нещо хич не им се скачаше. Славата им идва от навиците на монасите да учат котките си да скачат през обръч и правят номера срещу лакомство. Аз лично не видях шоуто, но допускам, че съществува. Последно на връщане към сушата се отбихме до селището с готин бамбуков мост Mine Thauk. Лодкарят вече съвсем го беше подминал и упорито се опитваше да ме върне на кея, но аз му напомних, че и това място искам да видя. Не говореше почти никакъв английски и явно нямаше търпение да се прибира, но до последно не го оставих да ми ореже обиколката. 

Обратно в Nyaungshwe си купих пърженки да залъжа глада и продължих да обикалям из градчето до тъмно. Последно се озовах до храм Yan Aung Nan Aung Hsu Taung Pye, където изпратих слънцето и щом се стъмни, се прибрах в хостела да осмисля видяното днес. Един германец се беше настанил и разменихме малко информация и идеи, след което заспах с плуващи в главата спомени от невероятното езеро Инле и всичко в него.

Ступата Yadana Man Aung Paya в ранно утро, още неогряна от слънцето

Пазара в NyaungshweКучетата са навсякъдеМестни перат

Пазарът става все по-оживен

Някои лодки потеглят към езерото

В една от дългите лодки

Местни рибари, дано нищо не хванат!

Езерото Инле...Събирач на треви, вероятно за изграждане на плаващи градини

Лодкарят на моята лодкаПърва спирка - при изработващи бижута от сребро

Магазин за сувенири

При жените-жирафи

Гривните около вратовете им тежат много

Сред красотите на селището Indein

В Indein времето наистина е спряло...

Ступите са навсякъде

Обратно във водата

Отново в село със занаяти, тъкане

Акостиране пред Phaung Daw Oo пагода

Вътре е впечатляващоОтвън същоПриготвяне на бетел, ядката на палмата се увива в листа

Дървен мост Mine Thauk

Птичият свят е разнообразен край езеротоИ едрият добитък обича да плува :)Вкусни пърженки с лют сос и чесън, увити в използвана за нещо друго хартияОбратно в  Nyaungshwe, храм Yan Aung Nan Aung Hsu Taung Pye

04.05.2019

След като се изнесох от хостела, минах през пазара да си купя нещо за хапване и приятно се изненадах - беше много оживен днес, още от рано. Вчера бях тук и внимателно го обхождах, надявайки се да видя само частта, където няма месо или риби за продан и внимавайки много да не попадна в грешната му част. Тогава ми направи впечатление, че сякаш няма сергии с меса, защото в крайна сметка май целия го обиколих. Днес отново подходих много предпазливо, за да не видя нещо, което няма да понеса. И отново нищо не видях, а минах сякаш навсякъде по сергиите. Снимането очевидно не беше проблем за местните и се поувлякох да щракам, всичко беше толкова цветно и интересно. Купих си пърженки и увити в листа вкуснотии с основна съставка ориз, след което продължих пеш по пътя към манастира Shwe Yaunghwe - последната ми спирка преди да напусна района на езерото Инле и да се отправя на юг - към Златната скала и границата с Тайланд.

Shwe Yaunghwe е разкошно място и се намира до самия главен път, така че лесно стигнах до него след кратък стоп. Направен е от дърво и е много красив, светлината вътре е интересна за снимки. Монасите се събират да медитират в 11:00 ежедневно и са свикнали с присъствието на посетители, а зад манастира има голям двор, встрани от който е разположен друг храм с уникална поредица от мини статуи на Буда и красиво изрисуван под. Целият комплекс е много приятно място и ако човек има време, може да си поседи в голямата зала на хладно и да помисли или пък медитира като монасите.

Започна моят автостоп маратон, началото постави кола до главния път. От там ме взеха двама местни, пътуващи за Мандалей. В последствие обаче ме откараха чак до столицата Найпитау като уж казаха, че не било специално заради мен, но май просто не искаха да ме оставят преди да са ми помогнали максимално. Слязох на главния път и категорично не исках да влизам в столицата, вече нямах никакво време и трябваше да побързам с придвижването. Не след дълго се возех при двама мъже и жена за Янгон. Единият мъж беше шофьор на двойката. Пътувахме доста дълго, вече по тъмно оставихме само жената в Янгон, а аз продължих с двамата към тяхната дестинация град Mawlamynie, където единият явно имаше работа. Само че реших да сляза в Баго, за да се насоча към Златната скала на другия ден, а и да разгледам самия град, който имаше какво да предложи. Двамата ми спътници искаха да ми намерят място за пренощуване, след като разбраха, че ще спя на палатка. За целта тръгнахме да питаме по манастирите дали ще ми отделят два метра място в двора. Обиколихме три манастира, в нито един не се съгласиха. Все по-ясно ми ставаше, че в Мианмар не е лесно къмпингуването. 

Баго беше голям град, а в полицията нямаше как да отида, както в други държави, защото именно властите не позволяваха местни да приютяват чужденци и щяха веднага да ме изпроводят до някой хотел. В четвъртия манастир, където попитахме, също отказаха и дори не отвориха портите да разговарят с нас. Този беше женски манастир и любопитни момичета с бръснати глави наизлязоха по прозорците да видят какво става. На мен ми беше страшно гузно да бавя спътниците си и всякак се опитвах да ги убедя, че всичко ще е на ред, за да си тръгнат по пътя. Много искаха да ми помогнат и накрая просто им казах, че ще разпъна палатката отвън, до манастира. Реално бях на улицата, но нямаше никой по това време и се надявах остатъка от нощта да мине спокойно. Хората най-сетне си тръгнаха като видяха, че разпъвам палатката. От манастира никой не излезе да ме изгони, така че си легнах. За лош късмет обаче уличните кучета наоколо никак не харесаха новата конструкция до пътя и се побъркаха да лаят по палатката. Това продължи цялата нощ, не знам как не прегракнаха след толкова часове постоянен лай. Няколко пъти излизах да ги гоня, пробвах дори да им дам храна, за да млъкнат, но резултат нямаше. Въобще не успях да спя и на сутринта се люлеех по улиците на Баго като пиян морков.

Пазарът наистина си го биваше

Взех си цяла торба пържени вкуснотии

Листата за бетел са подготвени (вдясно)

Още лакомства от пазара

Манастир Shwe Yaunghwe

Манастирът в целия му блясъкЗад манастира се помещават хиляди мънички статуи на БудаНякъде по пътяПред портите на манастир в Баго, не ме пуснаха в двораТези кучета цяла нощ лаеха по палатката

05.05.2019

Направих възможно най-ефективната разходка из забележителностите на Баго като започнах от пагодата Kyaik Pun. Гигантските статуи на Буда бяха впечатляващи, в Мианмар са просто маниаци на тема храмове и статуи. Не знам дали някой някога може да преброи всичките безчет храмове, пагоди, ступи, статуи и прочее будистки чудесии. Най-забавното в цялата работа е твърдението, че в някои от най-важните храмове в страната се пазят реликви от самия Буда - негови зъби и косми. Горкият човек, раздавали са го на парче! Главната пагода на града Shwemawdaw също ме очарова, наподобяваше янгонската Shwedagon и доколкото разбрах е висока 114 метра - на първо място в страната. Оригинално е построена през 10 век, но е разрушавана няколко пъти от земетресения. Тя е една от късметлийските пагоди с части от Буда - счита се, че съхранява зъб и два негови косъма.

Много ме впечатли и един красиво белосан храм, на име Sunamuni, който леко ми напомни на бялата пагода Hsinbyume в Мингун край Мандалей. Колкото и да беше интересно в Баго, трябваше да продължавам към пагодата Kyaiktiyo, наричана още Златната скала. Едно много известно и свещено място в Мианмар, където гравитацията е загубила силата си. Според легенда гранитният скален къс с изградена върху него мъничка пагода се държи на косъм на Буда и затова не пада в бездната, над която застрашително е надвиснал. Цялата скала е покрита със златни листенца, които само мъже поклонници имат правото да поставят върху нея. Достигането до тук може да се случи по различни начини - с платен транспорт във вид на открити отзад камиончета, където седят пътниците, пеша по пътя, пеша по пътека, донякъде с транспорт, после с лифт... Варианти много, а при мен стопаджийството продължи до село Kinpun с камион и останалите  около 13 км ги минах пеш. Преди това от Баго до Kinpun смених два камиона и лека кола, а на връщане от пагодата реших да извървя пеша по пътеката всичкото разстояние до Kyakhto на главния път, над 20 км.

Входният билет за чужденци е 7 долара и избягването на плащането му е задача с повишена трудност. Таксуващите се намират на главния път, водещ към скалата, на около 200-300 метра преди самата скала. Опитах се да мина незабелязано, но венага ме спряха и се върнах. Огледах наоколо за адекватно място за заобикаляне, но не открих такова, а и навсякъде има хора, които виждат какво правиш. Склоновете са стръмни и всичко е застроено. Върнах се назад по пътя до началото на някакви стълби вдясно, слизащи надолу по склона. Стигнах до края им и от там хванах пътека, която силно се надявах да ме изведе някъде в подножието на скалата. Не стана така обаче, пътеката слизаше надолу и в един момент се наложи да я напусна. Цепих право нагоре по супер стръмния склон, намирах се под къщи и хотели, накацали горе. Храсталаците бяха превърнати в бунище, явно хората масово хвърляха боклуците си надолу по склона и се наложи да газя в страхотна мръсотия. Едва успявах да запазя равновесие и да не падна, с големи усилия издрапах до основите на постройка, която се оказа хотел, но от тук щеше да ми е много трудно да се кача, при това с раницата, на нещо като веранда в двора на хотела. Беше на високо и добре, че се появиха някакви хора, които ми помогнаха издърпвайки раницата, а после подавайки ми дебела пръчка, по която успях и себе си да изтегля. Хората бяха много ошашкани като ме видяха там в първия момент, но явно не се сетиха какво се опитвам да направя и ме придружиха до изхода на хотела, където установих най-същественото - бях в комплекса, след будката за билети. Тоест мисията беше успешна. Веднага се запътих към скалата, преди някой да ме е усетил, че съм без билет. Никой не ме обезпокои и прекарах доста време в района, имаше цяло село, възникнало покрай пагодата. Посетих всички възможни храмове, гледки към скалата, разходих се до отсрещния хълм с малка пагода и чудесна гледка. Не устоях на вкуснотиите от някои сергии и си взех жълт ориз с кокос - страхотна комбинация! Имаше и шарени топчета в кофички, но не знаех от какво са направени и не си взех, защото се опасявах от някакви животински продукти, желатин например. Интересна гледка бяха носачите, които мъкнеха посетители на ръце в бамбукови носилки. Явно мързеливите хора, на които не им се вървеше около 200 метра от входа на комплекса до самата скала, си плащаха за тази услуга и ги носеха, като че са някакви кралски особи. Стори ми се наистина смешно, няколко пъти видях такива екземпляри.

Гледките към околните зелени планини бяха прекрасни, намирах се на връх Kyaiktiyo с неговата Златна скала и никак не ми се тръгваше. Но утре трябваше да вляза в Тайланд, оставаха броени дни до края на пътуването. Още ми бе трудно да си представя, че след десетина дни всичко ще свърши. Излязох през главния вход късния следобед, тръгнах надолу по пътя и реших да нощувам някъде по трасето, за да може утре да мина пеш целия преход по пътеката до долу. Установих се в едни високи храсталаци надявайки се, че няма никой наоколо и прекарах приказно спокойна нощ, последната ми в Мианмар.

Пагода Kyaik Pun с огромни статуи на Буда

Пагода Shwe Maw DawНякаква церемония пред входаПо стълбите към вътрешността на пагодатаКомплексът е доста голям

Монах ми позираСтранна гледка - бунище до храмоветеНа места в Мианмар е много мръсноХрам Sunamuni

Станция на лифта към Kyaiktiyo пагода, наречена още Златната скалаМиниатюрен двойник на скалатаНякои стигат до скалата с носачи, не им се върви пешОтново фалшива умалена версия

Ето я и нея - истинската. Горе вдясно, сякаш всеки момент ще се търкулне

Гледка край скалатаВ големия комплекс около скалатаУникалната Златна скала

Поклонници увеличават златното покритие

До скалата има цяло село

Още някой мързеливец го носят към скалата

Атрактивни, но с незвестно за мен съдържание, не пробвахЕто това беше вкусно и вегетарианско - ориз с кокосВ планината, недалеч от Златната скала

06.05.2019

Рано сутринта се отправих надолу, доста ходене ме чакаше до град Kyaikhto. Нямаше хора по пътеката и беше много спокойно, направих чудесна разходка за начало на деня.  Навсякъде беше зелено, минах през мънички селца, сгушени сред зеленина, на места имаше капанчета за напитки и дребни храни. Спирах понякога, за да разгледам някоя ступа или пагода, имитираща Златната скала, както и да сменям тиксото на облепения ми сандал, което се късаше от триенето по земята. Като наближих града, огромна статуя на Буда привлече вниманието ми и реших да отида до нея да я разгледам. Със сигурност беше една от най-големите в Бирма, а може би дори най-голямата. В основата й се влизаше и цялото нещо беше като огромен храм - музей. Разгледах и продължих към главния път и стопа. Взеха ме две момчета, пътуващи за граничния град Myawaddy. Нямаше как късметът ми да е по-голям. Цял ден пътувахме, отбихме се до планината Zwegabin до град Hpa-An, която също много исках да посетя, но те се отказаха като разбраха, че може да се изкачи само пеша, а не с кола, както се бяха надявали - да има път до върха. Всичко в мен напираше да сляза тук и да се изкача, но заради ограниченото време знаех, че трябва да продължа с тях и да стигна още днес Тайланд. Преди 14-ти трябваше да прекося две държави - Тайланд и Малайзия, за да стигна навреме за самолета от Куала Лумпур за Гърция.

Изгаряйки от яд продължих с колата към границата. А толкова неща имаше за гледане в района на Hpa-An - планини, пещери, храмове... Буквално се изяждах отвътре. Момчетата ме оставиха късния следобед в центъра на Myawaddy. Разгледах набързо един храм, посетих пазара, за да изхарча последните си бирмански пари и пресякох река Moei Thaunggin по моста, отвеждащ в Тайланд. Без никакви проблеми получих входен печат за две седмици престой и се отправих към тайландския граничен град Mae Sot. Един тайландец ме откара до разклон в града, откъдето да ми е по-лесно да продължа нататък. Там съдбата ме срещна със Силвия от Тайван, която въпреки тъмното спря колата си за мен и дори ме покани да пренощувам в двора на къщата й. Беше изключително мила и много се радваше на всички суперлативи, които изсипах по адрес на нейната родна страна. От години живееше вече в Тайланд, но видимо много обичаше родината си. Беше ми на езика да й кажа, че просто е сменила една буква и добавила една нова в местожителството си. Все пак баба ми постоянно ги бърка тези две страни, когато й разказвам за тях, от което понякога се получава и трета - Тайванд :)

По пътеката през планината

Два пъти се наложи да сменям тиксото за 20 км ходенеМестно капанче

Ръчно изработени играчки

Една от най-големите, ако не и най-голямата статуя на Буда в Мианмар, край Kyaikhto

В основата на статуятаВероятно дарителите, финансирали строителството
По пътя към границата с ТайландВ пагода Shwe Myin WonСтрахотно тофуПоследни бирмански самоса

Пазар в граничния град Myawaddy

Река Moei Thaunggin, разделяща Мианмар и ТайландПраво към Тайланд