 |
| В исторически парк Kamphaeng Phet, храм Phra Non |
Reflection - https://youtu.be/RNprQYHenNI
07.05.2019
За втори път в това пътешествие влязох в Тайланд. За разлика от първия обаче, когато имах две прекрасни седмици на разположение да поопозная тази интересна страна, това влизане бележеше края на цялото пътуване и щеше да е трагично кратко, само няколко светкавично изнизващи се дни. Направо неусетно минаха последните 11 месеца. В предстоящите няколко дни трябваше да открадна колкото мога повече вълнуващи преживявания и красиви места из Тайланд - финалната страна преди пристигането на европейска земя, ако не броим транзитния стоп през Малайзия последния ден.
Първата ми мисия беше да опозная археологическия комплекс Kamphaeng Phet - разкошно място, леко подобно на други исторически съкровища в страната като Аютая и Сукхотай, които посетих при предното влизане. И този път така и не се засякох с краля на кралство Тайланд, но пък срещнах къде по-интересни хорица. Като тайванката Силвия, дошла да живее в Мае Сот - граничния град, в който първо се озовах. След като тя ме взе на стоп и покани да къмпирам в двора на прекрасната си къща, прекарах отлична първа нощ в новата - стара страна и на сутринта бях в пълна готовност за подвизи. Пихме чай и Силвия ме откара до отлично за стоп място, откъдето веднага ме качи друга жена, този път тайландка. Беше страшно мила, покани ме на закуска и ме черпи страхотни вкуснотии. Отбихме се и на крайпътен пазар, от който си купих цяла торба личи - един от любимите ми плодове, които страшно щяха да ми липсват, наред с дуриан, рамбутан, манго, драконов плод, маракуя, салак, дуку и други. Още от сега усещах как ще си мечтая за всичко това у дома и ще гледам плодовете само на снимките си, точейки лиги по клавиатурата. Ех, колко точна беше преценката ми за бъдещето...
Жената пътуваше за Сукхотай, но аз нямаше да ходя там втори път, вече познавах отлично тамошните руини. Сега се целех в по-малко известния и популярен исторически парк Kamphaeng Phet, който също беше "уау!" Тръпнех в очакване да заровя поглед, ум и всички сетива дълбоко в историята, когато хората, сградите, земята, храната и въобще всичко е било все още истинско, непокварено и неомърсено от "прогреса". Стоп с мъж и жена ме откара право на входа на комплекса, до касата за билети. Платих 70 бата и се втурнах да обикалям. Прекарах абсолютно целия останал ден в скитане между руините, комплексът е доста голям и има толкова много сгушени в гората, непопулярни храмчета, до които никой не ходи. Обиколих всичко - както главните и най-посещавани, така и разни незаслужено пренебрегнати уникати, скрити от погледа на посетителите. Нито тежестта на раницата, нито изпепеляващата жега успяха дори да намалят с микро частица ентусиазма ми и усърдието, с което откривах всичко. Приказно беше, не исках никога да свършва. Обзеха ме и криви мисли към края на деня - трябва да се прибирам, пътуването да приключи. Още не можех да го осмисля.
Преди смрачаване направих обиколка и на други храмове извън историческия парк. Из целия град бяха пръснати всякакви интересни места за гледане. Подслон за нощта намерих при храм Wat Phra Borommathat Chediyara. Докато се разхождах из двора му, забелязах няколко монаха на раздумка и, срам - не срам, реших да ги попитам дали може да опъна палатката някъде около храма. Бяха дружелюбни и ми показаха голяма постройка зад храма, където пренощувах спокойно. Място беше просто идеално.
 |
| Крепостните стени си ги бива |
 |
| Из храм Wat Phra Kaeo... |
 |
| Wat Phra Borommathat Chediyaram - храма, до който нощувах |
08.05.2019
В ранно утро събрах лагера и хукнах към главния път, за да продължа на юг през Тайланд. Трябваше да се поразбързам, очакваха ме много километри, а колкото и да беше добър стопът в страната, никога нищо не се знае. Целта ми за днес беше да стигна и подмина Банкок- големият препъникамък за всеки стопаджия, който изобщо не иска да влиза в града, а само да го заобиколи. При предното ми посещение на страната се справих много късметлийски с тази задача, идвайки от същия път и отивайки на юг. Дали и сега късметът ми щеше да работи с такъв размах обаче. Още първият ми стоп беше директно за огромния мегаполис. Взе ме много тих и мълчалив тайландец, не говореше английски и може би затова избягваше да води разговор. Минахме през Suphanburi да вземем жена му и пътувахме дълги часове, почти целия ден. За съжаление този път нямах късмета спътниците ми да пътуват за някъде извън Банкок в посока юг, така че ме стовариха на околовръстното - магистрала номер 9.
От там се започна една сякаш безкрайна одисея с къси стопове само с моторчета, която се проточи до тъмно. Последователно ме возиха момче, после жена и после пак момче с мотор като стриктно се придържах към магистралата и слизах всеки път, щом някой от тях трябваше да завие към Банкок. Последното момче се обади на майка си да я попита дали може да ме приютят за тази нощ, тъй като ставаше тъмно, но тя обясни, че не е удобно и нямат възможност. Тъкмо като се стъмни бях на ужасно за стоп място, където път 9 се съединяваше с друго шосе, водещо на юг. Колите фучаха с космическа скорост и дори не можех да пресека пътя, трафикът беше убийствен. От другата страна имаше магазинче и от там група хора започнаха да ми викат и махат да отида при тях. Близо 15 минути не можех да пресека, но те търпеливо ме изчакаха. Бяха групичка младежи и едното момиче говореше английски отлично. Обясни ми да изчакам малко при тях, защото ще ми уредят превоз до град Cha-am на юг. Отлично, спасих се от ужасния Банкок благодарение на милите и приятелски настроени местни.
След нищо време се возех в кола с мъж, жена и дете. Пътувахме до късно и като стигнахме в град Cha-am, ме оставиха пред полицията. Там попитах дежурния дали може да опъна палатката в градинките отпред, съгласи се и с голямо удоволствие си легнах да спя, беше много продуктивен ден с доста изминати километри. Това означаваше, че някъде на юг можех да си позволя някоя спирка за ден-два, ако и утре отбележех такъв прогрес.
 |
| По тази гледка на магистралата се сещаш, че си в Тайланд, ако си забравил за миг |
09.05.2019
Кола с две жени ме хвърли до главния път, имаха невероятно сладко кученце, на което не можех да спра да се радвам. Събираше се в шепата ми и имаше уникален поглед. Безспорно едно от най-готините същества, с които ме е срещал стопът. Следващата кола беше с мъж и жена с двете им деца, пътуваха чак за Nakhon Si Thammarat. Противно на повечето тайландци, тези бяха доста хладни, дръпнати и изобщо не разговаряха с мен. Даже се чудя защо ме взеха, те си знаят. Все пак доста време пътувах с тях, реално почти цял ден, след което ме оставиха на разклона Сурат Тани - остров Пукет. Гледайки картата на Тайланд в южната му част, стигнах до спонтанното решение да дам на Пукет втори шанс, след злополучния ми опит от 2008-ма, когато направих фаталната грешка от незнание и дезинформация да отида в района на плаж Патонг и да се отвратя брутално от целия остров (гуляи, уличници, шум, друсани и пияни туристи... пълна отврат!). Беше твърде рисковано да вземам лодки към други острови за краткото останало време преди полета, така че изненадващо дори за себе си реших да дам шанс на Пукет.
След още три стопа в дъжда, който неочаквано заваля, се озовах на 3-4 км от стария град на Пукет таун. Хората от последния стоп ме оставиха на нощния пазар Chillva, а от там пеша стигнах до центъра на стария град, намерих хостел на страхотно място за 3 долара спането и се установих. Имах огромна нужда да се изкъпя и изпера, вече миришех страшно и ме беше срам да се качвам по колите. Бяха минали доста дни от последния хостел на езерото Инле в Мианмар, така че мръсотията просто струеше от мен във всички аспекти. Отдавна преди да се настаня вече беше тъмно, така че не ми оставаше друго, освен да се хигиенизирам и да спя в трескаво очакване на следващия ден, през който нямаше да "ям километри" по скучните тайландски магистрали, а щях да разглеждам красоти. Този път кракът ми нямаше да стъпи в Патонг, щях да се запозная с хубавите места на тоя остров, а не магнитите за друсалки и алкохолици. Добре, че където и да отидеш по света, винаги има какво да правиш и да гледаш ако си тотално незаинтересован от подобен тип развлечения. За Пукет например представата е точно такава, каквато беше и моята след първото посещение. Сега обаче беше на път да се промени, или по-точно подобри.
 |
| Най-големият сладур, който ме е вземал на стоп някога :) |
 |
| Музика на живо |
10.05.2019
Пукет таун се оказа разкошно място. Ужасно силно ми напомни на Джорджтаун и Мелака в Малайзия. Дали заради графитите, или заради архитектурата, но усетих много допирни точки. Мотаенето из него много ми хареса, цял предиобед го разглеждах, качих се и до панорамата Khao Rang, откъдето се полюбувах на чудесни гледки. Най-впечатляващите от тях обаче тепърва предстояха - исках да се запозная с Големия Буда. За целта хванах стоп първо с полицай, а после с жена по натовареното шосе като практикувах полу-градско стопиране и пак вървеше супер. Озовах се лице в лице с огромната статуя на върха на хълм, която е голяма туристическа атракция и много приятно място. 45 метровата статуя, покрита с бирмански бял мрамор, сякаш покровителства всичко наоколо и вдъхва респект не само с големината, но и с благия си, усмихнат вид. Строителството е започнало през 2004 г, но все още не е напълно завършено. До момента стойността на проекта е близо 1 милион долара, събрани основно от дарения. Комплексът не е малък и освен статуята, включва храмове и градини. Гледките са чудни и неслучайно това място е символ на Пукет, много е красиво.
Надолу хванах стоп с човек, който ме стовари пред друг много впечатляващ храм, на име Chalong. И там отлетя поне час, докато разгледам всички красиви постройки. В главния храм човек може да се качи на страхотна панорамна тераса, от която се добива още по-добра представа за мястото. Денят напредваше и се върнах на пътя да стопирам към плажовете, исках да видя тези в най-южната част на острова. Стопът ме срещна с руснака Антон, който обикаляше с мотора си из Пукет като явно от доста време се беше заселил тук, познаваше острова отлично. Откара ме до няколко плажа и гледки като сподели, че днес има много свободно време и му се обикаля. Посетихме няколко места с гледки към плажовете Yanui, Kata, Karon и се отбихме до плаж Nai Han, където се порадвах на пясъка и палмите за последно. Азия много щеше да ми липсва. За финал, преди да ме остави на главния път, Антон се сети за някакво кафене, където плащаш символична входна такса и получаваш фреш по избор, но не само това - акракцията е четиринога, пухкава и обожава посетители. Озовахме се в Doo cat cafe. Дузина страхотни, отлично гледани, лигави и нетърпеливи за човешко внимание котки бяха превзели цялото помещение и ни се нахвърлиха на мига. Успях да се порадвам на всяка една по отделно, беше невероятно. Пих и страхотен манго шейк, докато мачках пухкавите котаци. Времето ми, прекарано днес на Пукет, просто нямаше как да е по-хубаво.
Антон ме остави на главното шосе да си хващам стоп към Пукет таун и си замина, денят бешие към своя край. Веднага ме качи приятен местен, говорещ отличен английски и ме откара до града. Прекарах хубава вечер в разходки из интересни пазарчета с всякакви вкусни улични храни, купих си от някои да пробвам и царски се натъпках като за последно. От утре започваше маратона по достигане на Куала Лумпур, този път без повече паузи, защото време не остана. Нито една частица от мен не искаше да си тръгва още от Азия. Правех го почти насилствено. Постоянно кълнях на ум да стане нещо, за да се отложи прибирането ми - да изпопадат всичките самолети, да изригне вулкан, да затворят пътищата, да избухне революция, да затворят границите.... каквото и да е, само да си остана в Азия и пътуването да продължи. Всичко в мен крещеше, че не е време за прибиране още. Но обещанията са си обещания, близките са си близки. Никой плаж, храм или плод не струва повече от честта и дълга към близките.
 |
| Из Пукет таун... |
 |
| Сградите из центъра са много симпатични |
 |
| Големият Буда |
 |
| Гъмжи от посетители |
 |
| Храмовият комплекс е голям |
 |
| Плаж Yanui |
11.05.2019
В леко минорно настроение се изнесох от хостела и поех на дълъг път към Малайзия. Щеше да ми бъде пето посещение в тая страна, нямаше отърване от нея :) След два кратки стопа до разклона за летището, ме качиха мъж, жена и дете, пътуващи за Краби. Отбиха се до страхотна гледка специално заради мен, беше далеч от главния път. Панорамата ме остави без дъх и още повече съжалих, че си отивам от Азия. След Краби, където бях при предното си посещение на страната, ме взе музикант, пътуваш за остров Koh Lanta, на който така и не отидох, а сигурно е много хубаво. По трасето много си говорехме за музика, поиска да му пусна български рок и народна музика. Хареса БТР, първо за тях се сетих като поиска рок. След него ме повози семейство с дете до Транг. В този град също за втори път стопирах и пак яко зацикли стопът тук. Също както предния път, сега пак никой не искаше да спре. Явно беше нещо като стопаджийска дупка, като нашенската Стара Загора :) Все пак камион ме измъкна от там като ме хвърли до близък разклон, а после две жени ме взеха точно навреме като ме спасиха от дъжда. Черпиха ме банани и пътуваха за Хат Яй - последния град преди границата. Тук си я знаех бензиностанцията за спане, предния път пак замръкнах и нощувах. Жените обаче ме оставиха на друга бензиностанция и уредиха да спя там, така че не се наложи да си търся старата.
 |
| Уникално красиви гледки от панорамата Ao Tho Li, североизточно от остров Пукет |
12.05.2019
До границата ме хвърли камион с шашав шофьор, който не говореше и дума английски. През цялото време викаше по телефона, отбихме се до дома му да ме покаже на жена си и приятелите си, и накрая все пак ме стовари на границата. Минах светкавично без никакви проверки на багаж, взе ме човек за 8 км след границата, а след него мъж с дете за Jitra. Бяха много приятни хора, а следващият стоп ме отведе в колата на разговорлив индиец. Интересуваше се от съдбата на природата и дискутирахме надълго и нашироко, липсваше ми добрия английски на местните. В Малайзия това е голям плюс, а в Тайланд не всеки го говори свободно. Индиецът ме остави край разклона за Джорджтаун, където отиваше, а аз трябваше да продължа транзит към столицата. Спомних си прекрасните дни тук преди няколко месеца, дали някога пак щях да се озова в тази част на света...
Индиец с камион ме повози до Ipoh, последва кратък стоп до близка бензиностанция, а финалът дойде скоро след това - индиец с кола за Куала Лумпур, който ме откара право на летището. Последният ми стоп в Азия... направо не можех да повярвам. Вече усещах някаква огромна празнота, а дори още не бях у дома. Индиецът беше яко смахнат, караше със 150 км/ч, много агресивно, не му се говореше и през цялото време си мънкаше нещо под носа. Откара ме цели 50 км отгоре, въпреки че му казах да ме остави, когато завива. Очевидно не отиваше на летището, но искаше да ми помогне. В 17:00 на 12-ти пристигнах на летището. Отне ми два дни да стигна от Пукет до тук при целодневно пътуване, близо 1000 км са. Сега ми оставаше само да поживея една нощ и един ден на летището, през което време да размишлявам над горчивата си съдба. Не ми се разглеждаше Куала Лумпур, не исках последните ми впечатления от Азия да са от голям и лъскав град, така че предпочетох да прекарам времето в размисли. На следващия ден се качих на самолета, който имаше няколкочасов престой в Сингапур. Помотах се из тамошното летище и се натоварих на следващия самолет за Атина, който окончателно сложи край на пътешествието и тотално ме срина психически. Чувствах се като парцал, тихо си плачех на седалката дълги часове. В 9:00 сутринта се озовах в един съвсем друг свят. Още не осъзнавах какво точно ми се случва, въпреки че имах толкова часове да го осмисля. От днес наистина нямаше да ям дуриан. Нямаше да пия литри соево мляко. Нямаше да обикалям до припадък руините на древни кралства, да спя по дворовете на полиции и храмове. Нямаше да ме качват на стоп ухилени до уши азиатци... Все още виждах само какво няма да имам, дори нямах очи за това, което ще имам. А то е много ценно и значително, просто не е моята зона на комфорта. Онова, което хората наричат дом и сигурност, е нещото, което бавно и сигурно ме убива и влизайки в него, тотално напускам личната си зона на комфорта - неизвестното, трудностите, предизвикателствата, приключенията... И все пак имам щастието (или нещастието) да обичам близките си, та след кацането в мен се появи онзи живец от предстоящата среща - да ги видя, да прекарам време с тях, да им помагам. И така - напред към гише "пристигащи". И все пак оставаха ми още няколко дни скитничество в Гърция :)
 |
| Транзит през Малайзия, някъде по магистралата |
 |
| Финалният маршрут |
Бюджет за Тайланд:
- 1069 бат (34 USD) - храни и напитки
- 70 бат (2,24 USD) - билети за забележителности
- 30 бат (0,96 USD) - градски танспорт
- 5 бат (0,16 USD) - платена тоалетна
- 55 бат (1,76 USD) - интернет кафета
- 97 бат (3 USD) - нощувка в хостел
Няма коментари:
Публикуване на коментар