Малайзия - фестивални настроения в Пенанг

Фестивалът Тайпусам

 

Never Give Up - https://www.youtube.com/watch?v=eRdpyDmSBG8

 

При предишното ми посещение на Малайзия, останах с множество приятни впечатления от страната и хората. Тогава ми хареса много повече от Тайланд, явно защото прекарах повече време в опознаване и защото срещнах приятни и интересни хора чрез Каучсърфинг. Десет години назад страната остана в спомените ми като колоритна, вълнуваща и изпълнена с интересни за посещение места, а сега предстоеше това впечатление или да се затвърди, или да се промени. Приятното потвърждение бяха хората, които явно никак не се бяха променили и отново се открояваха с гостоприемство и благоразположеност към странниците. Една неприятната "изненада" обаче ме срази - в Малайзия природата е почти напълно унищожена! Знаех, че нещата отиват на зле, но това, което видях на живо, надмина всичките ми представи за "зле". 

Страната е посякла всичките си гори, дори на Борнео, и са останали само смешно малки бели петна зеленина, обявени за национални паркове. Всяко друго късче земя е заето с палмови плантации, страната е вторият най-голям производител в света с 40% от световния износ, след съседката си Индонезия, която вече държи първото място. Двете страни си приличат не само по религията, езика и гостоприемството на хората, но и по една най-фрапираща за мен особеност - тоталното унищожение на природата, пълната апатия към съдбата на горите и животинските видове, които са уникални за света, особено тези на Борнео. Нито Малайзия, нито Индонезия са пощадили природните си дадености. Изсичат се огромни количества джунгла и всичко бива заменено с палми за добив на палмово масло. Това масло се изнася за Европа, Китай, САЩ... Освен, че е пагубно за природата, това производство съсипва и здравето на хората, тъй като палмовото масло е доста вредно и може да причини редица болести. То е евтин заместител и все по-често се среща във всевъзможни храни, от млечни продукти до сладкиши и подобни. Известната "Нутела" например се прави с палмово масло. В интернет има безчет статии по въпроса за вредата му, за мен лично това не е от значение и ме интересува само проблема с унищожението на природата, а не човешкото здраве. Така че няма да обяснявам повече, само ще кажа, че след това пътуване обявих пълен бойкот на всеки продукт, който съдържа палмово масло, за да не допринасям за унищожението на единствените същества, които обичам. 

Тайланд - част 4 - съкровищата на Аютая и на юг към плажовете

На плаж Railay

 

Fight Song - https://youtu.be/sIkEIJ5Le0Q

16.01.2019

Трафикът от улицата ме разбуди в ранни зори. Полицаите ми дадоха карта и брошури с информация за Лопбури и след като минах през тоалетната, се отправих на път към Аютая - величествената някогашна столица на силно кралство. Била е главен град на Сиам в продължение на 400 години. Срината е до основи в резултат от нашествие на бирманци и от тогава столица е Банкок. За славното минало на града свидетелстват древните храмове, дворци и безчет статуи на Буда, най-запомнящата се от които е главата му, вплетена в корените на огромно дърво. Храм Махатат е мястото, където се намира тази ценна реликва, но видях подобни глави с израснали около тях дървета и на още две места. Аютая е в списъка на ЮНЕСКО и е едно от най-интересните за посещение места в Тайланд. Заедно със Сукхотай, който е бил столица преди нея, трябва непременно да се посети и опознае.

Момче с мотор, работещо в пощите, ме откара до края на Лопбури и ме остави на пътя за Аютая. Следващият стоп беше с момиче и майка й, които ме стовариха право в сърцето на древната столица. По пътя ме черпиха лепкав ориз, бисквита и мляко с какао, така че отметнах и закуската. Бяха много мили, а момичето сподели, че е работела като стюардеса преди и е пътувала доста.

Започнах обиколката на Аютая от централното място, наричано "Острова". Навсякъде имаше езерца, гора, катерички, птички и разходката беше истинско удоволствие. Първата ми спирка беше храм Махатат, който е и главния, най-важен и посещаван храмов комплекс. Тук са се провеждали значими религиозни церемонии и именно тук се намира главата на Буда в основите на дърво. Платих 50 бата за билет и си оставих раницата при пазала. Технически възможно е да се проникне във всички храмове безплатно, но трябва да се прескачат ниски стени, а шансът някой да ви види е доста голям, понеже е оживено наоколо. Аз реших да платя този и следващия - храм Рачабурана, и се промъкнах във всички останали. В него също си оставих раницата при пазача и разглеждах приятно, а през остатъка от деня обикалях с нея на гръб. За храм Tam Karat билетът беше 20 бата, но се промъкнах през едни треви и го посетих нелегално. Някъде измежду руините на древни храмове, попаднах на модерния храм Phra Men, в който дори имаше душове и веднага се възползвах.

Тайланд - част 3 - руини и маймуни в Сукхотай и Лопбури

 

Жител на маймунския град Лопбури

 

 Wild Life - https://www.youtube.com/watch?v=27cE9FvVO1c

 

 14.01.2019 

Цяла нощ се потих в палатката, беше много горещо и изключително оцених възможността за душ на сутринта. Полицаят ми предложи такъв и за кой ли път се зарадвах, че навсякъде в страната има душове, в почти всяка тоалетна. Хората тук много държат да се изкъпят всеки ден и направо не мога да си представя каква смрад би се носила от всеки ако не беше така. 

Още преди 8:00 бях пред първия магазин, даващ колелета под наем. Цената беше страхотна - 1 долар до 18:00, тоест цял ден. Най-хубавото бе, че жената от магазина се съгласи да си оставя раницата при нея и така се спасих от многочасово каране и обикаляне на храмове с едни 15 кила отгоре. Историческият комплекс обхваща голяма територия и над 200 сгради и останки от такива. Храмовете са от няколко различни периода, най-старите са от около 13 век. Целият комплекс е вписан в ЮНЕСКО и е страшно интересен и вълнуващ за хора, които тръпнат във възторг при вида на стари, пропити с история камъни. Мен така ме омагьоса, че не ми се тръгваше въобще. Паркът се състои от няколко отделни зони, храмовете са пръснати на километри разстояние и обикалянето им пеш би отнело поне няколко дни. С колело темпото се ускорява, но за един ден пак не може съвсем всичко да се види, колкото и да се бърза. Има някои отделни храмове, които са отдалечени. Но най-важните и доста от страничните може да се обиколят в рамките на 10 часа. Аз успях да посетя централна, северна, южна, западна и източна група храмове в рамките на 8 часа и 20 минути. Централната група са най-важните и там гъмжи от туристи. Останалите са по-рядко удостоявани с внимание и значително по-спокойни и приятни за разглеждане. Навъртях поне 30 км на колелото, похарчих доста за билети за платените зони (централната и западната - по 100 бата плюс 10 за колелото). По някое време в западната зона ми свърши водата и прекарах дълги часове в смазваща жажда, която не беше достатъчна, за да ме откаже и върне обратно към града. Жегата беше безпощадна и докато се изкачвах по един хълм към красив храм с голяма статуя на Буда, имах усещането, че ще припадна от тотална дехидратация.

Тайланд - част 2 - Чианг Май и наоколо

 

В традиционното село Дой Пуй

Loyal Brave True - https://www.youtube.com/watch?v=G6PZm8vhm6I

 

11.01.2019

На разсъмване събрах лагера бързо и се възползвах от възможността за душ в тоалетната. Въпреки оскъдния сън, дължащ се на силната музика и пиянските крясъци от недалечно заведение, душът с маркуч, който вероятно се ползва за миене на коли, ми подейства освежаващо и се отправих на път с прилив на нови сили. Първият стоп ме отведе до Fang, където ме стовариха в града и походих преди да вдигна палец отново. Взеха ме мъж и жена, с които пътувах дълго по живописния планински път до Chiang Dao - тяхната крайна дестинация. Няколко пъти спираха да оставят или вземат разни неща, а мен ме стовариха на разклона за Chiang Mai. Там отново ми спряха мъж и жена, жената беше толкова зловещо дебела, че имаше огромни трудности да слезе и да се качи обратно в неголямата лека кола, която сякаш се накланяше леко на страната, на която тя седи. Спряхме на една бензиностанция и тя отиде до тоалетна, а в това време наблюдавах минаващите на паркинга хора - доста от тях бяха дебели, не просто добре охранени с някое кило в повече, а наистина дебели. Когато бях в Тайланд през 2009 г., нямам спомен хората да са изглеждали така, понеже все пак са дребни азиатци и дебелеенето не им е в кръвта. Но през последните години страната до такава степен се е насочила към всичкото зло, що идва от Запада, особено към бързите храни, тъпкане с тях и придвижване само с моторни превозни средства, че изобщо не е странна тази тенденция. Жената беше при всички случаи над 100 кг и имаше огромни двигателни трудности, стана ми жал.

Пътят до Чианг Май беше много зелен и красив, имаше природа, на места се виждаха водопади и шосето бе обгърнато в зеленина. Хората ме оставиха съвсем близо до центъра, но тъй като отначало не знаех къде съм, се полутах малко, докато се намеря. За луд късмет попаднах на интернет кафе в една уличка и веднага влязох. Успях да намеря най-евтиния възможен хостел и реших да си запазя легло в него за две вечери, за да мога да разгледам Чианг Май спокойно.