Мароко - за трети път в земите на Риф, Атлас и Сахара

синият град Шевшауен



Мароко е една от страните в света, които не само повторих, но и потретих. И всеки път се затвърждава мнението ми, че абсолютно си заслужава да се опознае! Първо ме омагьоса през 2010-та, после през 2012-та, а сега - през 2020-та, за пореден път ме убеди, че си е заслужавало да започна Африка именно от тук и да я завърша именно тук. Не знам поради каква причина, но всичките ми посещения досега бяха изпъстрени с приключения и предимно положителни емоции, хората бяха много мили с мен (е, както винаги имаше и изключения, но пренебрежимо малко). От други пътешественици и туристи чувам разностранни отзиви за Мароко - някои твърдят, че е ужасна страна пълна с измамници, че хората навсякъде се опитват да ги лъжат и да им продават килими и дрога. Други твърдят, че страната е приказно интересна и пълна с гостоприемни хора... аз също мога да се присъединя към тези твърдения, макар че продаването на дрога беше много разпространено през 2010-та по улиците на Шевшауен (синия град), а сега забелязах, че се извършва вече по-скрито. Явно в последните години властите са се постарали да спрат откритото предлагане на "чоколате" по улиците и подобни оферти са намалели значително. А синия град... не мога да опиша колко ми е любим! Много ми въздействат подобен тип места, които са като излезли от цветна приказка, а синият цвят ми е най-любим от всички. Просто нямаше как да устоя и да не се отбия за втори път тук, 10 години след първия. Новите ми "находки" в това пътуване бяха Тетуан (белия град), Уазан, Тизнит и Волубилис (древни римски руини). Тъй като в това пътуване обикалянето на Мароко не беше приоритет и бързах да се спусна на юг - в черна Африка, видях само тези места и си оставих много други за следващото посещение. А иначе при предишните обиколки се насладих на още куп вълшебни за разглеждане места, които много ме впечатлиха. Но за тях - в други разкази, ако някой ден намеря време да ги напиша...

От Хасково до Мароко с отбивка в Гибралтар

гледка от скалата към  центъра на Гибралтар

Африка - точно такава, каквато аз я видях и почувствах с всяка частица от себе си и престоя си там:
(Agbogbloshie е едно от най-големите бунища за електроника. Намира се в Акра, Гана - на километри от центъра и летището, а в района на бунището живеят над 40 000 човека. Изхвърлените електроники на белите хора е много вероятно да се озоват на това или подобни места и да допринесат за Ада, в който съществуват тези хора и животни... Тонове боклуци от Европа пътуват към Африка постоянно. Бунищата са навсякъде... )
Започвам разказите за африканското пътуване с прекосяването на Европа...

Западна Африка - обща информация и бюджет


шимпанзе в Сиера Леоне

Няма нищо по-хубаво от това да се завърнеш у дома - HOME - https://www.youtube.com/watch?v=pihJVwap7iI

Кратко разяснение за който не е разбрал от коментарите към предната публикация - пътуването завърши непредвидено и спонтанно заради коронавируса, прибрах се с първия самолет от Акра, Гана, за да пазя близките си от чумата. По план щях да се прибера след като стигна до Того - последната ми дестинация, от там щях да тръгна обратно на север към Европа, но всичко се промени и не стигнах Того, а приключих пътуването в Гана.

Понеже занапред дните ще са дълги, а нощите - безкрайни (покрай цялостната изолация заради коронавируса), ще имам достатъчно време да пиша ли пиша... :) Опитвам се да изкопча нещо положително от новата чума, а както знаете изостанах много сериозно с блога - още е едва до Тайван. Две пътувания назад вече, азиатското остана трето. Сега обаче ще променя малко стратегията и хронологията, и ще напиша първо всички разкази за последното пътуване - африканското, понеже то е доста по-кратко и сравнително бързо ще успея да го разкажа. След което ще се върна към Азия, за която имам още мноооого да пиша и безчет снимки да преглеждам и избирам.

В тази публикация споделям малко обща информация, лични статистики и бюджета за пътуването.