Напред към Индонезияяяяяя :))))))

Маршрута от последния пост досега

Долният тект е автоматично кирилициран и пълен с правописни грешки, за което се извинявам.

Реших да напиша един кратък пост, защото от утре се отправям в неизвестното отново и въобще не знам кога пак ще имам net :) Индонезия - напълно нова за мен държава! Всички предишни страни, които посетих след Тайван, ми бяха вече познати от предното пътешествие в Азия, а Индонезия е тоталното неизвестно и горя от нетърпение да видя каква лудница ще ми предложи :)
Последните 11 дни прекарах във вълшебна Малайзия, а преди това както разбрахте от предния пост и коментарите в него - си поживях много добре в кралството - Тайланд. :) Всъщност последните дни там бяха не по-малко интересни от първите - успях да разгледам уникалните руйни на Сукxотаи, маймунския град Lop Buri, където маймуняците успяха да ме оберат като ми отвориха раницата докато ми бяха на главата и ми свиха химикала!
След нощувка в полицията в Лопбури (в Тайланд май доста често спях до полицията, все така се случваше :)), се отправих към древната столица Аютeя, където уцелих фестивал, цял ден обикалях до припадък разкошните руйни, а вечерта къде мислите спах - до полицията :) Там пък имаше едно много бясно полицейско куче, което не спря да лае по палатката, наложи се да изляза и да го zалея с шише вода, за да млъкне :)) На следващия ден трябваше да заобиколя огромния Банкок по околовръстното и докато се чудех как ще стане това, късметът пак ми се усмихна и ме взеха мъж и жена, които въобще не отиваха в моята посока, но решиха че ще посетят някакъв храм и ще ме откарат далеч от Банкок, точно в правилната посока, където се намира въпросния храм. Прекрасни хора, благодарение на тях посетих уникален пазар на жП линията, които се вдига веднага щом идва влака и се нарежда отново след като премине - много интересна атракция за туристи и местни :) После си хванаx на стоп камион чак за Пукет, но понеже не исках да ходя там, слязох преди разклона в малките часове на ноща и спах на бензиностанция. На сутринта се добрах до Ао нанг - плаж с купища огромни тлъсти западни и руски туристи, разплути като пиявици по иначе красивия бял пясък :) Наблизо се заиграх с едни много мили маймуни, пак макаци, които обаче не се опитаха да ме ограбят като тези в Лопбури, та си поиграхме близо два часа. Качих се на малка дървена лодка до един залив на име Raylay, там пак бе пълно с туристи, но имаше и много яки самотни плажчета и една бая стръмна пътечка, то не е пътечка, а отвес в гората и трябва да драпаш здраво с ръце и крака, за да го изкатериш. Горе на върха нощувах, с чудна гледка към Raylay и нито един човек наблизо. На следващия ден се отправих към границата, защото визата ми изтичаше, спах на бензиностанция по пътя, недалеч от последния град Хат Яй, а на сутринта пресякох границата с любимата ми отпреди 10 години Малайзия, където стопът тогава така вървеше и в такива яки приключения се вкарах, че не знаех на кой свят се намирам. И този път престоят ми беше прекрасен, оштe от първия ден започна фантастично! За първите дни направо копирам извадка от меил до нашите, която сложих в коментар към предния пост, за да не пиша наново:

  "Взе ме много добър човек, който пътуваше за Georgetown на полуостров Пенанг. Така получих възможност за втори път след 10 години да се озова на това приказно място, което е в Унеско и има защо, градът е уникално красив, а сега дори повече ми хареса от предния път. А този човек цял следобед ме развежда къде ли не, води ме и на индийски ресторант и ядох най-сетне индийска мега вкусна веге храна леллелее направо съм в Рая!!! тук е ПЪЛНО с индийци, огормен процент от населението са и не само това, ами и днес беше индийската нова година огромен фестивал в Georgetown, на които имах още по огромния късмет да присъствам. То от вчера насам лудницата е пълна, първо този човек, който вечерта ме закара на една планина с храм да спя там на палатка при маймуните и много яко беше сутринта като дойдоха до палатката. А после сутринта разгледах храма и се хванах да стопирам обратно за града и ме взеха колеги колоездачи с колелета за по 3000 долара. Бяха ходили да карат и сега се прибираха с колата а колелата отзад в колата. Та тези хора отиваха на среща с техни приятели наблизо да закусват заедно и пият кафе и ме взеха с тях, така се запознах с други колоездачи и един от тях беше някакъв много известен доктор, който е първа дружка с кмета и други важни персони, та той реши че не може така да ме оставят да спя навън и ме закара в хощел за бакпакери, притежаван от негов приятел и ме настани там безплатно. Не стига това ами следобед дойде да ме вземе и заведе не индийския фестивал като забра още трима негови приятели колоездачи. Те са голям велоклуб и всяка година ходят да карат в различни държави по света, сега им дойде мерак да посетят и БГ, а аз им обещах на баба манжите ако дойдат до Хасково. След фестивала ме водиха на малайски вегетариански ресторант да опитам традиционна веге храна. Всихцките тези хора бяха изключително мили и гостоприемни, направо не мога да повярвам как всеки ден някои ме взема и храни и разхожда, направо не знам!! Докторат каза, че имам много добра карма и затова било, защото не убивам животните. Ааа пък преди да идем на феста ходихме до кметската къща, кмета каза по телефона че сега е в Куала Лумпур иначе щях да се запозная с него, те двамата редовно закусвали заедно. Та ходих до тоалетна в дома на кмета хахаха препиках го :)) Всякакви лудости всеки ден, направо не знам какво става, няма един нормален ден, в които да не се случи нещо супер интересно!!! Няма да обяснявам иначе тука колко е красиво и феста колко фантастичен беше че има да пиша, няма да ми стигне меила. Озовах се обратно в Индия най неочаквано :)) Невериоятни са тези индийци, днес следобед се разхождам из стария град и един ме заговори и почерпи сок от манго просто ей така, искаше само да си говори с мен и да ме разпитва за пътуването. На всички им е супер интересно как така пътувам на стоп и спя в гората хаха. А сега в хощела е супер, заприказвах се с един испанец в стаята, интересен образ наел е колело и обиколил тука планината дето е наблизо и разказва какви яки места има. Ама аз утре ще тръгвам вече към Cameron Highlands, че ако остана още малко тук ще ми хареса твърде много и не мога после да си тръгна, този испанеца вече три седмици бил тук."

От Georgetown тръгнах към планините Cameron с такава широка усмивка на лицето, че никoй шофьор не можеше да устои и да не спре на стопа :) За нула време се изстрелях до височините благодарение на няколко коли и се разхладих там, радвайки се на хубавото прохладно време, навсякъде другаде в страната си е жегаичка, ама доста :) На мен не ми пречи, но другите чужденци реват и мрънкат. Направих няколко готини хайка из горите, посетих чаена плантация и си спомних с умиление за Тайван и планините Алишан, където срешнах толкова много добри хора, бях в чаена фабрика и дегустирах местно производство чай :) Втората вечер се качих до най-високия връх Бринчанг, където кампирах между две огромни кули - антени и гледах чуден залез :) Беше магическо!
От планините - право в джyнглата! Голямата ми мечта - Таман Негaра, където не успях да отида при предното си идване в Малайзия. Хванах си стоп до най-големия язовир в страната, които също е част от парка и останах на бреговете му една вечер, местенцето си го биваше и имаше маймуни, които се суетяха около палатката в желанието си нещо да задигнат :) От там се вмъкнах през северния тотално низгвернат и непопулярен вход на Таман Негaра, там пътеките бяха много запуснати, а понеже беше валяло, няма да разправям какви промишлени количества пиявици имаше навсякъде :))) Ще стане много кървав блога ако вляза в детайли хахаха, всъщност толкова кръв и пот оставих в джyнглата, че сега поне знам - ще бъда там завинаги, а си и оставих сърцето... Обикалях до припадък по пътечките и като свършиха се върнах до базата на парка, където прекарах почти час в тоалетната, в пране на панталони, целите покрити с кръв и опити да запуша дупките по краката си, които пиявиците бяха направили и кръвта отказваше да се съсири :) Беше забавно, но доста цапащо. За завършек отидох до селото на местните Оранг Асли или батек, които живеят недалеч от входа на парка. Наисатина са диви и несвикнали с други хора, не ме допуснаха никак близо до себе си и не успях да ги снимам, а са супер интересни. Ще има много да пиша на блога за Таман Негaра и за тях, но сега нямам време, затова накратно. Преместих се до друг вход към парка след няколко часа стопиране до него, там имаше други туристи, но само по главните пътеки, навътре нямаше никого. Прекарах два дни и половина в нонстоп хайкване по пътеките в джyнглата в този район, а и извън пътеките, извървях общо над 40 км по супер пресечен терен с безчет паднали дървета, с много елементи на катерене по корени и отвесни склонове, видях много маймуни, елени, катерици от различни видове, много птици, паяци, две змии едната от които беше огромна... ииии най-якото бе следата от тигър в калта на едно място и силната миризма на хищник, която усетих точно на това място. Имах изключително силното усещане, че е на метри от мен, седи ди тихо в гъстата растителност и ме гледа нонстоп :)) Беше страхотно!!!!! Опитах се да го потърся встрани от пътеката, но беше ясно, че не иска да бъде намерен и нямах никакъв шанс. Това ми е второто преживяване с тигър, подобно на онова в Непал преди 10 години. Последния преход, които правех, беше уж забранен да се прави без гид и душата ми излезе по страшно тегавата екстремна пътека, паднах си на д-то за пореден път и пак ме заболя опашката, която тъкмо се бе пооправила след падането от мотора в Тайланд, а иначе много дни ме боля сериозно, колкото и да се опитвах да не обръщам внимание. Сега вече ми мина, но ме поизмачи, особено докато вървях по хайковете, понякого не се траеше болката. Народът го е казал - най-много болят зъб, пръст и гъз :)
След Таман Негaра, от която плачех като си тръгвах, се засилих към един слонски център, които уж не е като останалите, където ползват слоновете за развлечение на туристи, а е такъв, в които се грижат за осакатени от бракониерски клопки слонове, както и малки, изоставени от групата си. Много интересно място, от което останах със смесени чувства и до последно не можах да реша лошо ли е или добро за някои от слоновете там (за други категорично беше добро, особено за тези останали без краче или без опашка), а през няколкото часа там ги галех по хоботите и не можех да спра да им се радвам... плачейки, че ги гледам затворени и осакатени от бракониери! В Тайланд бях в една болница за слонове, която беше по-добра от това място, защото беше само за пострадали слонове, а тук имаше и здрави, там също изкараx няколко часа в рев, докато гледах слоновете.
От слонския център поредица от стопове ме отведе 100 км преди Мелaка, където спах на бензиностанция, а на другия ден до Мелaка ме откара същия човек, който ме бе оставил на бензиностанцията, разходи ме по всякакви малки селски патчета наоколо, изпъстрени с традиционни малайски къщи и колоритни хора. Много ми вървеше стопа в Малайзия, също както едно време, срещнах прекрасни хора и като изключим масивните екологични проблеми, които страната има и за които ще пиша като му дойде времето, всичко друго беше прекрасно. Вчера и днeс разглеждам преказната Melaka, и тук си изкарах чудно, а преди малко бях в хинду храм, в които всяка вечер сервират безплатна храна и ядох на корем любимата си индийска кухня!!! А утре сутринта - време за ново приключение - огромната, пренаселена, дива, бедна, опустошена от природни бедствия и еко катастрофи заради човешката преексплоатация на ресурси - Индонезия! Страна на вулкани, джyнгли (или каквото е останало от тях), плажове, племена с диви хора и кой знае още какво... скоро ще разбера! Каквото и да е, едно е сигурно - ще е ADVENTURE :))) И аз ще го порещна с отворено сърце и сетива, за да го прежиявея (или не) на MAX :)))))

Поздрав за всичкиииииии - https://www.youtube.com/watch?v=UtF6Jej8yb4

One day you'll leave this world behind
So LIVE A LIFE YOU WILL REMEMBER!!!!

Thaipusam festival

Напред към Индонезияяяяяя :))))))