Виетнамско запиляване :)

снимка за цвят - Sapa, снимката е от нета, не мога да кача мои сега

Долният текст е кирилициран автоматично и пълен с правописни грешки, за което се извинявам.


Понеже имам време за интернет поради непредвидения потоп в централен Виетнам, ще драсна едно резюме за дните ми във Виетнам досега :) Няма как да кача снимки и да пиша по-подробно и изчерпателно сега, но всичко  ще бъде преписано от тетрадката когато се прибера, с подробностите ;) Ще има и снимки, разбира се. Засега - резюме :)

За начало - поздрав с новата ми любима песен, която открих наскоро, докато седях в едно net кафе и не мога да опиша с думи как ме зарадва. Боchели винаги ми е бил безкрайно любим, а тази песен е направо върха и не мога да спра да я слушам, особено сега, когато родителите ми ми липсват ужасно много всеки ден и всеки час - https://www.youtube.com/watch?v=ChcR2gKt5WM



Май всичките последни постове носят и ще носят подобни заглавия :) След "тайванското обсебване" сега е време за запиляване във Виетнам, която можеше да е новата ми любов след Тайван ако не бяха зверствата срещу животни и големия процент материално настроени местни. Уж щях да оставам макс 10 дни във Виетнам и то само в северен, за да имам време и за другите околни страни, а как се забих и как се замотах само...  днес ми е 18-тия ден тук :) И още съм едва на половината на страната, от 4 дни съм в град Hue, не мога никъде да мръдна заради потресающия порой, които продължава вече 7-mi ден и няма никакви изгледи да спре преди неделя.... А има тоооолкова много яки места за разглеждане, последните седмици направо се разцепих :) Преди дъжда обикалях до припадък, всеки ден от изгрев до здрач. Започнах с най-забитите и откъснати северни райони откъм китайската граница, които ме изумиха с прекрасните водопади Ban Gioc и двете пещери, които се намират близо до тях, после се отправих към национален парк Ba Be, където спах дълбоко в гората една нощ като нощта я прекарах в рев до зори, заради зверствата срещу животни, които виждах всеки ден откакто влязох в страната.... Навсякъде по села и градове се редят крайпътни сергии с вътрешности на какво ли не, а няколко пъти без да искам видях цели глави, след една такава гледка само направих няколко крачки и ми стана толкова лошо, че повърнах на улицата за почуда на зяпачите наоколо... Нялколко пати също видях нещо, което отначало помислих че ми се е привидяло, но бе истинско - цяло убито прасе качено на мотор зад шофьора... тези гледки от първите ми дни във Виетнам до такава степен ме травмираха, че почти всяка нощ ги сънувам и се събуждам в сълзи и с разтуптяно сърце няколко пъти вече, дори и сега когато съм в града и не виждам такива неща, те май са повече по селата, тук само ако идеш на пазар може да видиsh карантии, а на мен не ми стъпва крака на пазар. Ям само във вегетариански ресторанти или купувам от супермаркета, пазарите са абсолютно табу. Шокът от видяното е толкова силен за мен, че нялколко пати се разревах в коли и камиони, взели ме на стоп, особено след това, което видях в района на селата до национален парк Ba Be - някакво малко животинче, което не видях добре и което явно е някакъв деликатес на север, защото го видях докато минавах с камион на стоп, провесено на въже край пътя с главата надолу и ритащо във въздуха... най-страшната и забила се като с ноj в сърцето ми гледка... Нямам думи да опиша колко зле се чувствам на емоционално ниво откакто съм във Виетнам. Всичко е много красиво като места и природа, същите тези изроди, които ядат всичко що мърда, се отнасят сравнително добре с мен и сякаш срещам повече приятни, отколкото гадни към мен хора... и постоянно размишлявам как е възможно да се държиш добре с непознат, а да си толкова жесток към други живи същества... Главата ми не го побира, откъде идва тази чудовища апатия към болката и страданието на животните. Седя и се чудя - в Европа всичко това се извършва скрито, както и в други цивилизовани страни, и много хора в Европа мисля не са способни сами да убиват животните и просто купуват месо от магазина, ако трябва сами да колят нещо, може би ще се откажат и ще станат вегетарианци, но тук хората изобщо не могат да изпитват никакво съчувствие към други същества, просто сякаш са натурално жестоки и това ме потриса. Ядат буквално всичко, което мърда, в горите тук не е останало нито едно живо същество, всичко е избито, не видях нищо по националните паркове. Само на Cat Bа са завадили 200 маймуни на един остров да ходят туристите да ги снимат и гледат. Няма и помен от диви животни... Понмя, че преди 10 години, когато бях във Виетнам, нямах такива впечатления, защото бях само в Ho Chi Minh city и не излязох от града, а там срещнах други пътешественици, които се оплакваха от яденето на всичко живо в страната и трудностите по намирането на веге храна. Tогава заедно търсихме и намерихме вегетариански ресторант в града и останах със страхотно впечатление от виетнамската кухня. Тук единствената опция за хора, които са избрали да не убиват, е да ядат в отделни веге ресторанти, защото всичко друго навсякъде е с месо. И да - все още се ядат кучета тук, макар аз да не видях никъде кучета за ядене в клетки, както по снимките в интернет, а голяма част от тях са и домашни любимци, така че не мога да разбера коu точно са за ядене.. или просто като им омръзне домашния любимец си го изяждат... Не знам, многo се шокирах и от Корея, и от Япония - храната бе невъзможна за вегетарианци, ядат се всякакви морски животни, а в Корея и кучета... в Япония почти нищо не ядох защото ползват масово рибешка мазнина. С други думи - вегетарианците, пътуващи в Аziя да се чувстват предупредени и да са много внимателни!

Да продължа за плюсовете на Виетнам... след Ба Бе едва се добрах до главния път след много часове ходене и все кратки стопове по пусти откъм трафик селски пътища... Отправих се към Сапа, където се качих високо в планините и цял ден обикалях околността в стремеж да направя перфектната снимка на всичката тая неземна красота. Sapa е известна с оризовите си тераси, оризат бе орязан в този сезон за жалост, но въпреки това гледките са glavozamaivasthi. Там се намира и първенеца на страната - връх Fansipan, които за съжаление не те пускат да изкачиш без гид. Селата наоколо са пълни с комерсиални местни, които се оптиват и баба си да продадат стига да има кой да я купи :) Доста е туристическо, но е супер красиво и това компенсира.
След Сапа хванах стоп за Ханой и прекарах ден и малко в опoзнаване на този много интересен и колоритен град с красива колониална архитектура, посетих няколко интересни музеi, измежду които бившия затвор Хоа Ло, научих много за историята на Виетнам, която до известна степен обяснява защо тези хора са толкова жестоки и безчувствени... Изненадах се много, че Xаной всъщност ми хареса, даже излязох до мястото за стоп пеш, без да ползвам транспорт, което за голям град като този си го броя голям успех :)
Отправих се към остров Cat Bа и след куп стопаджийски приключения, се метнах на ферито за там. Вече на острова изкарах голям късмет - взеха ме дори без да стопирам и хората се оказаха собственици на един от мнoгoто хотели. Поканиха ме да кампирам до хотела, да се къпя вътре безплатно, почерпиха ме и храна, бяха много мили целия пресонал на хотела. Реших от тях да взема под наем мотор за 3 долара, с които обиколих целия остров за един ден бясно обикаляне до тъмно :) Цял прекрасен ден с вятър в костите, имах голяма нужда от това, на някои прави учащаци здраво вдигнах километрите ;))) Успях да вляза нелегално без билетче в три пещери - в две от тях влязох през изходите, а третата бе затворена и прескочих висока метална решетка за да вляза :) Прекарах си невероятно на Cat Ба, а на другия ден реших да се включа в разходките с лодки, които същите хора организират за туристите, платих около 16 долара и не съжалявам въобще, защото много исках да видя Лан Ха бeй - еквивалента по хубост на Ha Long bay, само че без талпите туристи. А разходката бе 8 часа, включваше закуска, обяд, каяци, с които отидохме до 3 водни пещери, плуване до самотен плаж на малък остров... и накрая посещение на маймунския остров, където една маймуна ухапа турист, а друга ми се качи на гърба в опит да ми отвори малката раница :))) изобщо денят бе суууупер и не мислех за гадости поне за малко. След Cat Bа хванах ферито откъм северната страна на острова, за да видя все пак и Hа Long bay  и от там поех на стоп към Ninh Binh - друга една красотия в тая дарена от природата страна. Там се забих три дни в обикаляне, но за жалост тогава почна и дъжда и ходенето по цял ден с багажа в дъжда хич не бе приятно... И все пак успях да видя доста места, първо се отбих до един храм, близо до които за щастие намерих сух подслон за палатката, след като две гадни монахини ме изгониха от навеса с пейки в храма, където седях докато се лееше порой навън. Даже с пръчка ме заплашиха че ще ме бият ако не се махна :) Лошите монахини обаче не можеха да попречат да се възползвам от това, което природата е създала, а именно голяма скала с прорастло в нея дърво, която ме спаси от тотално подгизвaне. Втората вечер отново помощ от природата не закъсня и намерих пещера с храм в нея, където преспах. Целият този район - Тrang An и  Тam Coc, е много туристически като хората там са озверели за парици и за цакане на туристи, много по-зле са от Cat Bа, където се убедих, че има човещина въпреки, че е туристическо. Тук всички атракции са на много завишени цени и не платих нито стотинка, билет за гледка например е 5 долара...само да се качиш по едни стълби на хълма, за да видиш гледката. Разходките с лодки са също безбожно скъпи за това, което са и реших на третия ден да си ходя, видях каквото бе безплатно и си хванах стопа към Hue. По пътя замръкнах на входа на град Vinh без идея къде ще спя и дали изобщо ще спя, просто продължавах да стопирам в тъмницата, без лампа наблизо. Не след дълго спря кола - голям черен джип :) Човекът бе супер мил и ме покани в дома си, така се озовах в огромната му къщa при жена му и трите му деца, едната дъщеря беше само на 14 и говореше идеален английски. А от хола им се носеше Григ :)) Направо не можех да повярвам!!! Да чуя Григ на фона на цялостната дивотия и мизерия и мръвките разфасовани на всеки ъгъл... шок!
Така де, попаднах в дома на интелигенцията, която е много ама много рядка тук! Излишно да казвам че ме храниха отлично, изкапах се и ми дадоха чудесна стая, а на сутринта ме закараха в някакъв много луксозен хотел да закусвам, имаше огромен бюфет и ядох сума ти веге вкусотии на корем :))) Накрая ме и откараха до изхода на града да стопирам, направо нямам думи! Та и във Виетнам ме поканиха :)) А между другото стопа страшно върви, много спират само дето се кара бавно заради милионите моторетки и трафик навсякъде, но иначе много лесно ме вземат, макар и все за кратки разстояния.  По тъмно стигнах Hue, последните 13 км на стоп с мотор :) Един образ ме взе за без пари, а нормално моторите винаги са таксита. И сега съм на хоstел тук последните 4 нощи, навън вали нонстоп, градът е под вода, никъде не може да се ходи, дори да се разглежда. Първия ден успях да видя цитаделата и се върнах в хоstела виp вода, и долните ми гащи бяха подгизнали. Втория ден тръгнах пеш 5 км до Тиен Му пагода, пак заваля и подгизнах, обаче се винатих и успях да отида и до още по-далечната Тu Duc гробница, която разглеждах в пороя и вече и чадъра ми започна да пуска, то това не е нормален дъжд, а  потоп. Не е спирал вече 7 дни. И утре няма да спре и мисля да остана пак тук, просто защото няма каде да ходя в това време с раницата, а хоstела е 2,50 на вечер, никак не е скъп и ме спасява от страшна мизерия, не смея дори да си представя какво би било ако бях на палатка и вали 7 дни без да спре... Онзи ден така валеше че се вдигна страхсно нивото на реката тук и помислих че сте прелее, а в другите градове наоколо имало големи наводнения и бедстващи хора. Уж в понеделник се очаква да спира вече, ама да видим. Тотално непредвидено закъснение, но няма какво да направя по въпроса... природа :) Не искам да ходя и стопирам в дъжда, затова чакам да отмине, така нищо не може да се разглежда или снима и просто няма смисъл, нямам и нищо дето да ми пази сух багажа, а от ходене с мокри сандали от сутрин до вечер и газене в мръснu локви, ми се разрани единия крак и сега чакам да се оправи. Днес цял ден седях в хоstела и си наваксвах със запсиките в тетрадката за Виетнам, че съм малко назад, все нямаше време да пиshа преди дъжда заради постоянно обикаляне. И хапвам за долар във веге ресторанта на ъгъла :) Абе не мога са се оплача от живота в Hue, а и градът е супер красив и видях доста от него прeдните дни, посетих и два музея... изобщо всичко е много интересно и вълнуващо във Виетнам само да не бяха толкова месоядни нищо нямаше да помрачава иначе красивата страна... жалко, че като си тръгна от тук, най-дълбоко в сърцето ми и най-трайно в живота ми ще остане страшнaта мъка от видяното, вместо хубавите моменти, които никак не са малко, но са белязани с безспирна тежка тъгa, която изживявам отново и отново....


Иначе съм много добре физически, кипя от енергия да откривам приключенски места, веднъж се катерих по стръмен горски склон през ноща в района на Сапа без да включа челника и проппаднах в дупка дълбока до кръста, а в една от нетуристическите пещери без малко да падна в бая дълбока дупка, на която не и се виждаше дъното :)) Та умирам си за такъв тип adventure и си тествам лимитите постоянно, напследък ме изби и на катерене по опасни скали, досега поне в тая посока не ме бе теглило преди хаха :) Да знаете, че ако се пречукам някъде и не мога да пиша повече - I Lived, i did it all,  както се пее в една любима моя песен - https://www.youtube.com/watch?v=obCQjOISULk   :)))

Екипировката ми вече е жива скръб ама няма какво да се прави - нося всичко до последно :) Ходя си с тениски с дупки, панталоните ми се разпраха буквално на 100 места, нося си още супер скъсаните сандали и сърцето ми пее... Колко малко му трябва на човек! Даже мен ако питате и това не му трябва, ама не върви да ходиш гол и бос сред такива големи азиатски популации от човечета с дръпнати очички :) Палатката бе със скъсан лastик, които държи рейките, но го оправих още на Cat Bа. Сега единствения ми проблем са снимките, всички SD карти са почти пълни, а все не намирам компютър, коjто да става за копирането им на hard диска, коjто пък трябва да изпратя по някакъв начин вкъщи и още не знам какъв ще е тоя начин... Хаха, наближава Коледа, а тази година няма на кого да направя подарък, няма го коледното настроение, ама никакво го няма. Нашите ужасно ми липсват и дори не мога да им се обадя по skype, защото всички компютри в game клубовете (вече няма интернет кафета, а game клубове) имат само игри и един google chrom, никакъв skype :) Та такива едни предколедни мъки са ме налегнали, ама то тука не се усеща много, че идва Коледа, навън вали дъжд, а иначе си е тропическа жега и елхите от бирени бутилки пред заведенията или от виетнамски сламени шапки пред хотелите хич не стоят автентично :)) А в големия супермаркет в града днес всичко живо пазарува ли пазарува... консуматорите са консуматори навсякяде по света. Не е важно дали имаш нужда от нещо, важно е да се купува заради самото купуване, за да се притежават вещите, нали Исус на това ги е учил християните - "купувайте, за да имате вещи, че да можете да си ги носите и на оня свят прu Светu Петър" ( ама тя катафалката няма ремарке, как ще си ги вземете, бе хора :) Е, поне за един smartphone място ще има, така че гледайте да си купите най-новия модел :))  И тука ми се смеят като разберат, че нямам smartphone, ама не толкова често, колкото в Китай и Корея, там направо изпадаха в шок хората :)


За завършек, поздрав с любима песен, съвсем в духа на тази публикация - https://www.youtube.com/watch?v=X8LnxSjWWD8

  още една снимка за цвят - Cat Bа, Lan Ha bay, снимката е от нета