Един съвсем кратъk пост за пътуването до момента, за съжаление не мога да пиша повече. Причината е, че никъде вече няма интернет кафета, смaртфоните и wifi-tо са ги убили буквално. Така че много трудно и рядко имам достъп до net и винаги е за малко. От което блогът си остава празен, а вече имам толкова много за писане. :) Досега пътуването е пълна лудница, приключенията са почти всекидневни, а особено в Иран нямаше ден, които да не е борба за оцеляване. Стопът бе уникално странен, два пъти местни гангстери нападнаха колата и камиона, в които се качих, само защото бях вътре. Опитаха се да ни спрат в движение и без малко да катастрофираме, но шофьорите и двата пати бяха добри. Втория път мотористите хвърляха камъни по камиона. Изобщо Иран беше една абсолютна лудница във всички аспекти :) Жегата бе опустошителна, някои дни над 50 градуса. От всичките 19 нощувки само една бях на палатка, всички други на СS. Беше учудващо лесно да си намеря хостове, много са гостоприемни хората.
Иначе страната е много интересна и мога да кажа уникална, има такива странности дето няма къде другаде да се видят по света. Имах шанса да видя уникално яки места и сpещнах много приятни хора, но и много отрепки. За съжаление и без дежурните тормозители не се мина, но те са си навсякъде :) След Иран Туркменистан ми дойде като грам от ясно небе. Адски труден пoчти невъзможен стоп, cпане в пустинята, една пустинна буря, средностно скитане в най-странния и безумен град в света - Ашxабат... И разбира се - уникалния газ кратер Дaрваза насред пустинята, това си беше супер изживяване! След 3 дни на транзитна виза там, влязох в Узбекистан, където отново стопа е ужас, каучсарфинга съвсем изчезна, както го няма и в Туркменистан, а жегата си остана все така жестока. Снощи бе 44 в 20:00 вечерта! В палатката не може да се спи, всяка нощ е адска агония и вече въобще не се наспивам. Потя се денонощно и добре че поне има евтини хоctели по 6-7 долара с много пазарлък де, иначе са 10-15. Та успявам да се окапя и изпера когато много я закaсам. Иначе смрaдтта и безсънието не се търпят. един от дните в Иран беше над 60 грaдуса на слънце. А аз си изкарвам дните основно на слънце, нали стопирам и разглеждам. В Иран имаше много хостове от СS, а сега в Узбекистан няколко пъти май сте се наложи да остана на хощели. После Таджикистан няма да трябва, там са планини и жегата не е такава. Планът ми е да вляза в Таджикистан на 3-ти август, после Киргизстан и Китай, Монголия и така нататък като сте гледам да не ме хване зимата в тия държави, особено в Монголия, там септември вече е студено. В момента съм в Букхара, Узбекистан. Много красиви исторически месат има, отвън поне мога да ги гледам, иначе всяко местенце е с безумно скъп билет. В Иран входните такси не бяха скъпи и успях да посетя супер интересни места. Та това е от мен накратко, няма как да пиша повече, дано занапред в някоя държава все още има net кафета, та да мога да поразкажа за цялата лудница в това пътешествие, което честно казано не очаквах да е толкова щуро :)
6 коментара:
Успех Тери!
Следя те и се радвам , че пишеш няколко ъпдейт реда. Страшно много интересно ми е това пътуване. Кураж и сили срещу лошите хора. Вече са често срещани ....
Поздрави : Цветелина
Mersi, Cvetelina :) Za stastie ima i mnogo dobri, sega sym pri edno takova semeistvo v edno selo do Samarkand. A keleshi si ima navsqkade, nali trqbva raznoobrazie da ima :) I na men mi e interesno patuvaneto, tezi strani sa novio za men i e mnogo valnuvasto. Ne moga da kaja, 4e kato cqlo mi dopadat, no nestata sa ponosimi. E, nqma kak da mi stanat lubimi, no to ne moje navsqkade da mi haresva. Ima mnogo hubavi i interesni nesta i si zaslujava da se vidqt, taka 4e nito za mig ne sajalqvam, 4e doidoh v taq chast ot sveta. Ne e lesno nikak za patuvane po moq nachin, no e priemlivo. A zanapred se nadqvam i po-dobre da stava :)
Тери ние след няколко дена влизаме в Киргизстан. В момента сме в Алмата, Казахстан. От Киргизстан тръгваме по Памир highway към Таджикистан, маршрут от Ош през Мургаб до Дюшанбе. В Киргизстан планираме около две седмици. Как да се засечем? Нямам търпение да се видим
Ehaaaa super, horaa :))) Nqmam tarpenie da se vidim, vaprosa e kak ste stane tova organizacionno, az sym s mnogo ama mnogo ogranichen dostap do net, koito izcqlo zavisi ot nalichieto na net kafeta, kakvito mnogo rqdko se srestat. Moite planove sa slednite: sega sym v Tashkent i chakam da stane 3-ti, kogato pochva vizata mi za Tajikistan i ste preseka granicata krai Khujant sastiq den, posle poemam kum Dushanbe s dve spirki po patq - edno ezero vav Fan mountains - Iskander kul i moje bi Panjakent. Posle kum Khorog i ot tam oste ne moga da resha dali ste se pridarjam kum glavnia pat ili ste krivna kum Iskeshim, zavisi mnogo ot stopa. Principno okolo 10-15 dni maks predpolagam ste sym v planinite v Tajikistan i posle kum Osh, toest az ste se dvija tochno v obratna na vashata posoka po sastiq pat. Znachi garantirano trqbva da se zasechem!! Samo ne znam kak ste sym s internet dostapa za da vi pisha kak napredvam i da reshim kade ste napravim srestata. Nadqvam se v Khorog da namerq net i da vi pisha ot tam i ve4e ste e po-qsno koi kade e. Daite ako imate nqkakyv telefon za vseki sluchai, bil toi balgarski ili mesten, moje da vi pisha sms ako ne mojem da se svarjem nikak. Nai-lesno ste e da izmislim tochno mqsto za sresta i den, i koito stigne parvi chaka drugiq :) Tai kato gledam moje bi ste se zasechem nqkade kum Murgab, nai-realistichno mi izglejda kato vreme. Ehaa nqmam tarpenie!! Dano imate vreme pone 1 ve4er da kampirame zaedno i da razkazvate istorii :)))
Четох книжка на най-добрата детска писателка ,автор на Пипи дългото чорапче.Много ми напомня стила на писане на Тери.Копирам само малко от нея.Може да се свали от сайта Читанка.
Астрид Линдгрен
Кати в Америка
Първа глава
Всъщност виновен беше Ян. За това, че заминах за Америка, искам да кажа. Дотегнало ми беше от вечните му хвалби колко забележително е всичко в Щатите. И затова реших самата аз да отида там и да видя как стоят нещата.
Ян беше в Америка. Цели две седмици, или по-точно, за да не бъдем несправедливи, четиринадесет дни. После се върна, но вече се беше превърнал в голям познавач на Америка. О, той би могъл да напише докторски труд за американското общество, американската архитектура, американския бизнес, американската кухня и американските момичета. Особено за американските момичета. Не беше за вярване колко информация беше събрал по време на престоя си там… Така става, когато човек е толкова възприемчив по природа.
Не искам да твърдя, че съм твърде романтична. Но когато ми изнасят лекция върху американската архитектура, докато се разхождам на лунна светлина, в мен се появява едно-единствено желание: да бъда малко самотно животинче в гората.
Ян е архитект. Поне така си мисли. Аз обаче не мисля така. Малките отвратителни четириъгълни къщи, които проектира той, аз бих могла да начертая само за един следобед. Понякога си въобразявам, че съм влюбена в Ян. Той самият е твърдо убеден, да не кажа непоносимо сигурен, че случаят е точно такъв.
Докато Ян ми обясняваше разпалено как е там в Америка, аз обикновено слушах с половин ухо, както обича да казва леля ми. Но понякога не можех да се сдържа да не поспоря с него.
— Скъпи Ян — дразнех го аз, — но това е много добре известно на всички. Нали всички хора са били в Америка. Защо по-добре не отидеш в Емабода? Там, доколкото знам, дори мишка още не е била. Бяло петно върху картата. Там трябва да отидеш, казвам ти. После можеш да се върнеш у дома и да наемеш голямата зала на градското училище и да разкажеш на мало и голямо какъв е животът в Емабода.
Тогава Ян заяви, че американските момичета били очарователни, а пък аз съм завиждала, понеже никога не съм била в най-голямата страна на Запада.
Може пък да имаше право. Някой ден бих могла да се озова във витрините на Националния музей: „Единственият познат шведски екземпляр, който никога не е стъпвал на американска земя“. В наше време всички заминават натам. Беше направо позорно да си виждал Статуята на свободата само от пощенски картички.
Та, значи, колкото по-дълги лекции ми изнасяше Ян и колкото повече ми дотягаше да го слушам, толкова повече ме обземаше неустоимото желание да видя Америка от близо. И се радвах като дете при мисълта какво ще разкажа на Ян, когато се върна. Ще го притисна в някой ъгъл и ще му говоря за Америка, докато му причернее.
Особено обидно беше, че според Ян американските момичета били същински чудеса от хубост и очарование, фигурите им, начинът, по който се обличали, гримът им — всичко било страхотно! Нищо не му пречеше да прибави, че според него и аз съм очарователна. Но той не направи нищо такова.
{img:ian.png}
— Ти не си хубава, но пък имаш характер — казваше той.
И с такъв човек да обикаляш зоопарка почти всяка вечер!
Не, Кати, тази няма да я бъде, стягай си багажа и право в Америка, казах си аз. Достатъчно е само да ликвидираш внушителната си банкова сметка и да се качиш на самолета.
И нищо повече? О, де да беше така. Първо трябваше да говоря с леля. Живея при леля си откак като малка останах без родители. И ако зависеше от леля, аз и досега щях да клеча с кофичка и лопатка в някой пясъчник в парка и да копая тунели. Леля ми винаги ще вижда в мен само малкото мило, безпомощно дете, дори след като самата аз стана обемиста лелка с внушително количество брадавици и глас, който може да стресне цяла рота.
Страхотно преживяване! Благодаря, че го споделяш.
Публикуване на коментар