До Нордкап с колело - част 4 - Германия

замъкът в Торгау

Ден 27 - Пирна - почивка  (05.07.2017)

Престоят ми в Германия просто нямаше как да започне по-добре! Таня, която е приятелка на майка ми отпреди много години, съпругът й Коста и дъщеря им Даниела ме посрещнаха в прекрасната си 400 годишна къща, обявена за паметник на културата. Настаниха ме в чудесна стая с най-удобния за спане диван, взех освежаващ душ след тежкия ден каране и тичане по забележителности. Таня беше приготвила мусака за вечеря, тъй като майка ми беше пропуснала да й каже най-важното за мен - че не ям месо. Стана и криво, че няма да хапна, но пък Коста беше приготвил чудесни макарони и салата, така че ядене имаше на корем и нямаше за какво да се притесняват. За пътешествениците като мен едно кътче за спане в градината или на пода е предостатъчно, за да се чувстват на седмото небе и да са благодарни до гроб, всичко останало е екстра и лиготия :) И естествено, Таня ме разглези идеално по време на престоя ми.
Докато закусвах, с Коста си говорехме и доста го изненадах с информацията, че майка ми е музикантка също като него. Той е обоист, а тя - пианистка, но не се познават лично. Той е дошъл в Германия преди 47 години, очевидно се е справил отлично с всички предизвикателства на живота в чужбина. По-късно и Таня е дошла, а дъщеря им Даниела наскоро завършила университет - специалност право. И тримата са много готини и приятни хора, а Таня и отлична домакиня. Грижи се за страхотна градина с цветя, има усет към подреждане и интериор, къщата им е чудесна! Най-горе има мансарда, която дават под наем на туристи, а над самата къща има и лозе.
След като закусих, се заех със сериозна мисия - да изпратя вкъщи 4 кг пакет с карти и информационни книжки от местата, които посетих до момента. Отидох в пощата и нещата се случиха бързо и без разправии. Дисагите олекнаха и се освободи място, което бе бързо окупирано от храната, която Таня ми приготви на следващия ден като си заминавах :)
Голяма радост бе за мен да имам почивен ден без каране. Пирна се оказа супер красиво и приятно градче, обиколих всички улички из центъра даже по няколко пъти, качих се до замъка и следобед по някое време се самонавих, че е време да се прибера да почивам. Интересно бе, че дори в дните, през които се опитвах да се насиля за почивка, това не ми се удаваше въобще! Търчах като пълно хахо от една забележителност на друга и общо взето съвсем се побърквах от свободата на движение, която имах без колелото. Най-голямата ми страст станаха стълбите!!! Понеже с Дявол нямаше как да мина участъците, където имаше стълбища, най-много обичах да се качвам и слизам по такива в дните, когато обикалях някой град без колелото. До замъка в Пирна се качих цели два пъти именно заради стълбите :)
Коста си беше вкъщи и ядохме вкусни банички, докато чакахме Таня да се прибере от работа. Нейната работа всъщност е много интересна - интегриране на бежанците, които са дошли в Германия. Разказа ми много истории и сподели, че имат куп трудности в процеса на интеграцията им. Повечето били много надъхани в началото като идвали, имали мечти и искали животът им да се промени към по-добро, но след първите 1-2 години осъзнавали, че те са на дъното в това общество и нищо няма да се промени за тях, започвали да губят надежда и да се занимават с престъпна дейност като разпространение на наркотици и кражби.
Вечерта си прекарахме много приятно, хапвайки диня и сладолед, както и специално за мен Коста донесе череши от супермаркета. Бяха супер вкусни, ама доста скъпи - към 5 лв за 100 грама. Добре, че успях да хапна от моите череши на вилата преди да замина, че иначе щях още повече да точа лиги от мисълта за любимия си плод. А в Германия се оказаха много скъпи. Преди да си легнем да спим, гледахме някакъв немски сериал, който Коста следи и в момента бе стигнал до епизод 2772. Понеже съм много далеч от телевизионния свят, не знаех, че се правят толкова безкрайно дълги сериали и направо се изумих. Сигурно актьорите цял живот играят в един такъв сериал.

покрай Елба преди Пирна

замъкът Konigstein

замъкът в Пирна по залез

супер удобния диван, на който спах в дома на Таня

къщата им и отвън, и отвътре, е много готина

погледната отвън :)

из улиците на Пирна...

мечок, правещ балончета на улицата :)

електрическите колелета са много популярни, това е място за зареждане

гледка от замъка към центъра

Ден 28 - Пирна - гора след Kreinitz  (06.07.2017)
километър 2190,48
за деня - 110,48
Маршрут: Пирна - Heidenau (барокови градини) - Dresden - Niederwartha - Wildberg - Meissen - Neuhirschstein - Boritz - Riesa - Lorenzkirch - Kreinitz - гора

Сутринта Таня ми напълни дисагите с купища храни - бурканчета сладко, лютеница, хляб, плодове... а най-интересното бе шоколадови бонбони от Дубай във формата на камъчета. Колкото и да се дърпах, Таня все пак успя да ме накара да взема 50-те евро, които настояваше да ми дадат. Много ми беше неудобно и въобще не обичам хората да ми дават пари, но когато толкова много настояват, отказът отива към караница, която предпочитам да си спестя :) Така или иначе си тръгнах, изпитвайки огромна благодарност към това прекрасно семейство и начина, по който ме приеха без въобще да ме познават лично отпреди.
В Heidenau се отбих да видя бароковите градини, но беше затворено, а и видях, че има входна такса 5 евро. Не ми се чакаше да отворят и не ми се правеха излишни разходи, още нямах идея колко ще похарча за храната в Норвегия и си представях апокалиптични суми, каквито други пътешественици описваха и което в последствие се оказа не точно така.
В Дрезден прекарах около два часа в разглеждане на прекрасния град. Шокирах се обаче като поисках карта на града в инфо центъра и ми предложиха само платена за 1 евро. Това честно казано много ме издразни и то не заради едното евро, а заради принципа! Значи в сума ти значително по-бедни държави на туристите дават безплатна карта на града, само в Германия се правят на интересни! Тоалетните им навсякъде и те се плащат, затова около бензиностанциите е опикано и осрано, защото никой нормален човек даже и да има пари няма да даде 1,50 евро за едно пикаене, което си е изконно човешко право! Е, може би не съвсем никой, но поне аз не бих, даже и да имам милиони. Така и не разбрах как в някои държави има безплатни тоалетни, че даже и душове, а в Германия нито чешми, нито тоалетни, нито дори карта на града ти дават за без пари. Докато се възмущавах от станалото с картата, се сетих за един лаф от Южна Америка - "todo se paga aqui" (тук всичко се плаща). Адски трудно ми бе да повярвам, че може и в Германия да е така, нали уж е много развита...
Продължих да се разхождам из Дрезден без карта и без идея къде отивам. После се отправих към Майсен и там още в началото на обиколката си, влязох без да искам в еднопосочна улица с колелото. Не беше никак натоварена с трафик, но още от първата кола един германец започна да ми крещи, че това е еднопосочна улица. Ама така агресивно ми го изкрещя през отворения си прозорец, че подскочих и щях да падна. Много се изненадах, не очаквах че са такива грубиани тия немци. Малко по-късно си опрях колелото на една стена на сграда, за да вляза в близката църква и веднага дойде някакъв да ми направи забележка, че отсреща има места за паркиране на колелета. Понеже моето колело натоварено с дисагите и лишено от степенка няма как да го сложа да е достатъчно стабилно в едно от тези места за колелета, просто трябваше да се махна и да не вляза в църквата. Забелязах, че хората сляпо следват правилата без изобщо да се замислят върху тях. Като някакви овце са, всички вярват, че правилата са за тяхно добро и за да им улеснят живота. Въобще не се замислят, че някои правила са нелепи, безумни и ненужни никому. Толкова са стриктни за всяко нещо, че създават огромен стрес и напрежение за хора като мен, които са само посетители и определено никога не биха останали да живеят там. Например глобяват за пресичане на червено, така че макар да няма пукната кола на пътя в 10 вечерта, трябва да стоиш и чакаш като някой малоумник, за да не те види чичко полицай отнякъде и да ти сложи глоба. Също така ако нямаш преден фар и задна светлина на колелото, глобяват. Нищо, че никога не караш нощем и имаш челник в случай, че все пак ти се наложи. Аз си я минах цялата Германия без фар и задна светлина, но не ми беше особено спокойно като минавах покрай полицаи. Интересно, че извън Германия германците са ми любимата европейска нация! В Норвегия много пъти ме спасяваха, а по време на предишните ми пътувания десетки пъти! Винаги са най-отворените, отзивчиви, безстрашни към непознатия... винаги много са ми харесвали! Но това сляпо следване на правилата в собствената им страна много ме издразни.
Майсен ми хареса, красив град! Видях каквото можах за около два часа и продължих по велоалеята към Riesa. По цялата тази алея още от Пирна беше пълно с колоездачи. Семейства, групи, тръгнали за по няколко часа или ден каране, както и такива, тръгнали да прекосяват почти цяла Германия по поречието на Елба. Има велоалея от границата с Чехия до Хамбург и много хора карат по нея, за да опознаят тази изключително красива и интересна част от страната си. Riesa също бе красиво и приятно за разглеждане градче, а след него се опитах да се махна от велоалеята и да карам по шосето. В крайна сметка пак налетях на нея не след дълго, а като взе да се стъмнява, се установих в една гора.

на изпроводяк чантите натежаха от храните, които ми даде Таня

в Дрезден...

парче от Берлинската стена

замъкът в Майсен

Майсен също много ме впечатли с красотите си...

гледка от замъка

една от все по-рядко срещащите се чешми, специално за колоездачи

Ден 29 - гора след Kreinitz - гора край Juterbog (07.07.2017)
километър 2291,13
за деня - 100,65
Маршрут: гора след Kreinitz - Muhlberg - Staritz - Droschkau - Belgern - Wessnig - Losswig - Torgau - Annaburg - Juterbog

Сутринта се успах в палатката и тръгнах чак в 9:00. Имаше малини в гората и си хапнах за закуска. Разгледах набързо центъра на Muhlberg в търсене на чешма или някакъв друг извор на вода, но уви. Има само фонтани, където пише, че водата не е питейна. Жаждата ме принуди да си напълня шишето от един такъв и да си пийна.
В Belgern се отклоних от велоалеята, за да разгледам центъра на градчето, което се падаше встрани от пътя. После във Wessnig имаше църква, наречена "Църквата на колоездача" и там имаше чешма с вода за пиене. Нататък по велоалеята имаше сложена машина за студена вода, явно специално за колоездачите. Това си беше спасение за такива като мен, които не биха си купили вода в пластмасова бутилка, а като нямаше никъде чешми, обричаха хората да карат постоянно жадни и да търсят бензиностанции във всяко градче, за да се молят за вода там. Следващият по-голям град на Елба беше Торгау, който много ме впечатли с разкошния си замък и център. В рова на замъка живееха две мечки, които си играеха пред погледите на смаяните посетители. В инфоцентъра питах дали има велоалея до Берлин и ми казаха, че има, само че не от Торгау, а чак от Лайпциг, който се падаше доста  встрани от пътя ми. Реших, че вече е крайно време да поема по шосето за коли. Велоалеите бяха станали голям проблем за мен, защото освен че нямаше тръпка от карането, навъртах стотици допълнителни километри и се бавех, а исках да стигна до Нордкап преди да е станало твърде студено... Шосетата винаги бяха много по-директни. Хванах пътя към Annaburg, където въобще не очаквах, че се намира поредният прекрасен замък. Доста прегрях през този ден, уморих се от жажда, емоции и особено от слънцето, което напичаше безмилостно, така че след посещението на този замък почнах да губя сили. Толкова ми прималя, че легнах в една гора на сянка за около половин час. Не правех никакви почивки по цели дни, непрекъснато или карах, или разглеждах. Колкото и да е издръжлив човек, все за пет минути не е лошо да почине, а аз не го правех, затова пак се тръшнах по подобие на тръшването в Сърбия на пейката до църквата. След като полежах, ми мина, а когато слънцето падна ниско, ми дойде голям прилив на енергия и хукнах да наваксвам половинчасовата пауза. Успях да мина 28-те километра до Juterbog като по пътя имаше готини горички и видях сърни, катерици, няколко заека и една лисица. Легнах си в гора 2 км преди града и през нощта до палатката дойдоха сърни :) Изваля се и голям дъжд и всичко беше много мокро на сутринта...

вода за закъсали колоездачи

в Торгау две мечки си живеят в рова на замъка....

в двора на замъка

по улиците на красивия град

 

замъкът в Annaburg

неочаквани красоти в това малко градче

немската провинция най-често изглежда така

Ден 30 - гора край Juterbog - Берлин (08.07.2017)
километър 2360,44
за деня - 99,31
Маршрут: Juterbog - Luckenwalde - Potsdam - Berlin

 Сутринта бързах да разгледам Juterbog, който се оказа поредния красив и интересен немски град и ми отне поредната солидна доза време. Това хич не беше добре, защото днес трябваше много да се бърза... Възнамерявах да стигна Берлин колкото може по-рано, за да прекарам повече време с домакина си Бале. Но много исках и да разгледам Потсдам, което ме принуди да карам както никога досега... Времето обещаваше дъжд, небето бе начумерено, но за късмет не валя повече. Карах без да спирам в продължение на много километри и дори не се отбих да разгледам Luckenwalde, а вероятно е бил хубав град. Беше буквално сляпо каране до Потсдам, толкова много исках да имам време да видя двореца Сан Суси, за който баба ми е говорила години на ред и който тя е посетила в онези времена, когато малко хора са успявали да излязат от България. Докато се ориентирам кое къде е в този град, пълен с толкова много история, доста се озорих. Картите на града в инфо центъра пак бяха по 1 евро и на пук не си взех, защото не толерирам това. Имаше разпечатани стотици безплатни рекламни брошури, но за съвсем обикновена карта на центъра ти искат пари... Добре, че се сетих да взема две други брошури, в които по средата имаше не особено детайлна карта, но достатъчна за обща ориентация в града. Първо видях църквата Свети Никола и площада, после Бранденбургската врата, след което се отправих към огромния парк на Сан Суси. Там освен този дворец, имаше и куп други. Назряваше обаче голям проблем - имаше табела, забраняваща колелета вътре в целия парк. Това означаваше да заключа Дявол на улицата в голям град, където минават всякакви типчета, заедно с всичките дисаги и багажи. Пълна лудост, която нямаше как да се случи. Реших да наруша забраната и да видя какво ще стане... Влязох откъм маловажен вход и нямаше охранители, така че успях да разгледам голяма част от парка, бутайки колелото. За разлика от парка на двореца Леднице в Чехия, където бе забранено само карането на колело, но можеше да се бута, тук и бутането бе забранено. За късмет доста време се задържах в парка преди един груб охранител да ме изгони. Успях да видя почти всичко, освен китайската къща и римските бани. Другото го обиколих, Новият дворец беше смайващ с размерите си и статуите навсякъде около него, а като застанах пред самия Сан Суси мислех само за баба, която е била тук преди толкова време... Имам най-готината баба на планетата и може би от нея ми е подарък огромното желание да пътешествам. За онези времена тя е успяла да посети много страни в Европа и то без кой знае колко пари, повечето хора по онова време не са можели даже да си представят да пътуват.
На излизане от Потсдам ме заговориха цяло семейство българи, видели знамето на едната ми дисага. Питаха ме за пътешествието и ми подариха усмивки :) Денят ставаше все по-прекрасен и още не подозирах колко много българи ще срещна до края му. Отправих се към Берлин с доста скоростно темпо. Имаше веломаршрут през целия път и лесно стигнах до центъра. Табелките ме отведоха на Потсдамер платц, откъдето се обадих на Бале. Срещнахме се в метрото и взехме влакче към мястото, където компания от негови приятели празнуваха три рождени дни едновременно. С нетърпение очаквах да се срещна с Бале, той ме покани на гости, когато писах на блога, че ще минавам през Берлин. Много се изненадах, че е толкова сериозен читател на блога ми и бе изчел всичко :) Сигурно и сега чете това :)) (Специални поздрави!!! ) Той също много обича да пътува и разказва супер интересни истории, веселяк е и няма равен в разправянето на вицове :))) Готин, интересен и приятен човек, с когото да си прекараш времето. От доста време живее в Берлин и му харесва. Веселата компанийка, при която отидохме, ме прие сърдечно и ме разпитваха доста за пътуването. Имаше и много вкусни храни, с които ме нагостиха, накрая и торта. А наоколо тичаха двата прекрасни самоеда Лара и Мечо, в чиято пухкава козина веднага зарових пръсти, от което дори постоянно изтръпналата ми лява ръка се почувства по-добре. Късно вечерта с Бале се прибрахме до апартамента му на светлината от челник, карахме около 5-6 км, добре че тогава батериите на челника ми бяха сравнително силни. И още по-добре, че нямаше полицаи да ме глобят :))

 

тези се скубеха покрай шосето :) любимата ми птица в животинското царство :)

в Juterbog - поредното много красиво градче

входа на кино парка Babelsberg в Потсдам

на площада в Потсдам

не само отвън, но и вътре е уникална църквата Свети Никола

дворец в парка Сансуси

Новият дворец в парка Сансуси

дворецът Сан Суси

Бранденбургската врата в Потсдам

уличен артист в Потсдам

интересна пирамида в един от парковете

на излизане от Потсдам към Берлин

размисъл...

в Берлин...

Ден 31 - Берлин почивка (09.07.2017)


Спах добре на удобния матрак за пътешественици в апартамента на Бале :) Излязохме на разходка из Берлин, хванахме метрото и обикаляхме цял ден с него. Определено по-добрия вариант пред колелото, защото имах нужда от ден без каране и защото берлинските велоалеи са засипани с натрошени стъклени бутилки алкохол. Адски дразнещо е, а Бале каза, че някои индивиди нарочно чупели бутилките във велоалеите.
Берлин е интересен и много интернационален град, но страда от липса на стара архитектура и обособена историческа част. Центърът е пръснат на няколко места и за посетителя, който не е наясно с града и не иска да дава едно евро за карта, е малко сложно да се ориентира. На мен лично много ми хареса градът, но това го отдавам на присъствието на Бале, съвсем друго е като те развежда местен. Същото бе и първия път като се озовах там през зимата на 2015-та, когато се връщахме от Южна Америка и друг читател на блога ми Алекс ни посрещна в Берлин. И тогава градът много ми хареса, защото Алекс ни води по коледните базари и ни показа най-интересните и готини места. Ако обаче нямаш идея къде се намираш и къде е интересно да разгледаш, градът е твърде голям и объркан, за да се ориентираш. С други думи в Берлин си заслужава да се отиде за хората, а в Дрезден например - за сградите :)) Немската столица сякаш е най-толерантния и мултикултурен град в страната. Има хора от всякъде и можеш да видиш африканци в традиционни одежди, забулени ханъми, татуирани и надупчени пънкари, костюмари, хипари растафари и общо взето всякакъв тип хора, които можеш да си представиш, даже и такива, които са отвъд представите ти.
Бале първо ме заведе на битак за всякакви неща да проверим дали има гуми на Швалбе, каквито исках да си взема. Гумите ми все още имаха живот, но вече бяха малко протрити и не исках да станат за смяна точно като стигна в Норвегия. Още от България се зарекох, че ще ги сменя в Германия, където е най-евтино. Нямаше обаче нови гуми, само втора употреба. Оставихме за момента гумите и отидохме в готино хипи кварталче с много графити и барове. После се разходихме и до Бранденбургската врата, посетихме един еврейски мемориал във вид на лабиринт. Направи ми впечатление, че отвсякъде стърчат кранове из целия град, като гигантска строителна площадка е. Бале също каза, че много се строи и има търсене на жилища и съответно цените се вдигат. За куриоз се отбих в инфоцентъра да видя дали поне в Берлин предлагат безплатна карта на града. На кукуво лято - пак беше 1 евро.
Около обяд звъннах на Алекс, с когото се бяхме разбрали да се видим докато съм в Берлин. Уговорихме си среща на изоставеното летище Темпелхоф, където Бале по принцип искаше да ме води. По път за там минахме през турски ресторант, където ме черпи много вкусна леща. На летището, понастоящем превърнато в огромен парк, се срещнахме с Алекс, жена му и бебето им, което беше едва на 15 дни. Седнахме на приятно кафене и се разговорихме, по-късно Алекс ни покани на ливански ресторант, където изядохме куп страхотни храни, от вкусни по-вкусни. За десерт Алекс взе невероятни тулумбички, с които даже българските не могат да се сравнят. Бяха най-вкусните за целия ми живот досега. Не ми беше разрешено да платя нищо от сметките за храните и напитките, което не беше никак честно. И предния път в Берлин пак Алекс плащаше всичко, сега ми беше още по-неудобно да прави разходи втори път заради мен. То е ясно, че е човек с гигантско сърце и проявите му на щедрост към непознати ти връщат вярата в хората ако случайно си я загубил някъде по пътя, но никак не е редно всеки път да плаща за всичко. Затова се зарекох да не ходя в Берлин повече, докато той не ми дойде на гости в Хасково!
След яденето до пръсване се разделихме с Алекс и прекрасното му семейство. Много се радвах, че отново се видяхме с него почти две години след прибирането от Южна Америка. А щяхме и да се видим пак следващата сутрин, защото се оказа, че неговият автосервиз се намира на няколко улици от блока на Бале. 
Вечерта до късно писах мейли и гледах карти от лаптопа на Бале, а в 5 сутринта той излезе за работа, станах само колкото да му кажа чао и продължих да спя. Събудих се към 8 и започнах да приготвям дисагите. Бале беше сготвил страхотна манджа, с която закусих и ми беше оставил куп провизии за из път.

спомен от разделението на западен и източен Берлин

из алтернативния квартал :)

Бундестага в Берлин

Бранденбургската врата

готина идея :)))

еврейски мемориал

вкуснотии в турски ресторант, където ме заведе Бале

изоставеното летище Темпелхоф

десетки, ако не и стотици скари и барбекюта на семейства емигранти

най-вкусните тулумбички и почерпка в ливански ресторант от Алекс

от това колело не е останало много, пълно е с такива по улиците

Ден 32 - Берлин - гора след Klosterheide (10.07.2017)
километър 2440,05
за деня 79,61
Маршрут: Берлин - Hohen Neuendorf - Oranienburg - Nassenheide - Teschendorf - Lowenberg - Grossmutz - Glambeck - Seebeck - Lindow (Mark) - Klosterheide

След като събрах всичко, потеглих към сервиза на Алекс. Там ме посрещна кучето Дарко - нюфаундленд на 9 месеца, голям сладур, с който не можех да спра да си играя! Понеже заваля дъжд, Дарко хубавичко успя да ме накаля :)) Алекс разказа, че понякога бягал и се загубвал в махалата, хората се обаждали на приюта и трябвало да ходи да си го прибира от там. Алекс предложи да отидем да потърсим гуми за колелото. Първо се отбихме в голям магазин от типа на Практис, но там нямаше нито една на Швалбе, а аз много държах на тази марка. С гумите не исках да правя никакви компромиси, защото последното, което иска един велопътешественик, е да пука гуми, да разтоварва цялото колело насред улицата, да губи час-два в смяна на гума и товарене всичко наново, докато му висят над главата разни помагачи... Не е приятно, а на мен ми бе писнало още от преди, защото през лятото обикновено пукам поне 20-30 гуми с другото ми колело като карам в гората или по полето. След като не намерихме в големия магазин, Алекс ме закара в специализиран веломагазин, където имаше точно каквото търсех - Швалбе Маратон Плюс - най-добрата гума против пукане, измислена досега в световен мащаб! Сега, след като пътуване приключи без нито една пукната гума, мога да кажа категорично, че гумите са невероятни!!! Като се прибрах дори си взех същия модел, само че за планинското ми колело и сега карам него - няма грешка даже и в снега, не се хлъзгат въобще, а за пукане да не говорим! Алекс не позволи аз да си платя гумите и новите накладки за спирачки, които исках да взема, той плати всичко и никак не беше евтино! Стана ми още по-неудобно въпреки огромната благодарност, която изпитвам към този човек. В сервиза майсторът Краси сложи новите гуми и накладки, докато аз си играех с Дарко и така Дявол стана като нов! Тръгнах да карам в дъжда, който нямаше изгледи да спре. По велоалеите в града имаше купища строшени стъкла, тъкмо да тествам новите гуми. След Берлин успях да поразгледам градчетата по пътя, все бяха много приятни и навсякъде имаше готини църкви от червени тухли. Отбих се до един дворец, който обаче видях само отвън, защото за влизане даже в градините имаше входна такса. Като стигнах едно градче на име Lindow взе да се стъмнява, така че набързо разгледах руините от стара църква и брега на езерото с интересна статуя във водата, след което си намерих гора за спане нататък по пътя. През нощта много валя и не беше никак приятно да събирам мократа палатката сутринта.
 

преди да отпътувам Бале ме зареди с провизии и хапнах вкусна супа

в сервиза на Алекс майсторът Краси сменя гумите на Дявол с новите Швалбе Маратон, а кучето Дарко му помага :)

интересна сграда на излизане от Берлин

дворецът в Ораниенбург

кефя се на новите гуми на Дявол :))

цяла поляна със сърнели, но нямаше как да ги сготвя :(

Ден 33 - гора след Klosterheide - Meyenburg (11.07.2017)
километър 2525,70
за деня 85,65
Маршрут: Klosterheide - Rheinsberg - Linow - Flecken Zechlin - Wittstock - Biesen - Freyenstein - Meyenburg

Започнах деня с посещение на красивия замък в Рейнсберг, разхождах се около два часа из парка му, в който за късмет не беше забранено да се бута колело, само да се кара. Градчето Wittstock пък ме изненада с прекрасен център с множество стари и интересни сгради, доста време му отделих. По-нататък в малкото градче Freyenstein имаше готини руини, които ми заприличаха на кулата на Рапунцел и чаках всеки момент да пусне косата си от прозореца :) Където и да отидех из Германия, градчетата все бяха готини и имаха достатъчно стари сгради, че да ми харесат и да ме впечатлят. Около обяд спрях да суша палатката, защото най-сетне напече слънце. Също така се наложи да коригирам спирачките, Краси ги беше натегнал твърде много и накладките опираха в дисковете, получаваше се триене и съответно забавяне на скоростта. Понеже по онова време не носех комплект инструменти, за да не ми тежат (по-късно такъв ми подари един от хостовете ми в Швеция), нямаше как да ги разхлабя с правилния шестограм, така че се наложи да проявя въображение. Взех един резервен болт, който си носех, вкарах го под определен ъгъл така, че да "захапе" и свърших работата, макар да ми отне повече време, отколкото ако имах правилния инструмент. За първи път ми се налагаше да правя нещо по колелото и много се кефех, само малко се ядосвах, че времето за разглеждане се орязва.
Последният град по пътя за днес бе Meyenburg, от който излязох доста късно и започна да се стъмнява. Добре, че си намерих малка горичка между две ниви и се установих там, не исках да карам по тъмно без никакви светлини не толкова заради трафика, колкото за да не ме глоби някой чичко полицай :)

замъкът в Rheinsberg

в парка на замъка

в Wittstock

във Freyenstein

Ден 34 - Meyenburg - Rostock (12.07.2017)
километър 2634,70
за деня 109
Маршрут: Meyenburg - Plau am See - Krakow am See - Gustrow - Lussow - Schwaan - Ziesendorf - Rostock

Последният ми ден в Германия беше откровен Ад, защото дъждът не спря даже за миг. На всичко отгоре имах да мина доста километри, а в Рощок ме чакаше хост от каучсърфинг, така че трябваше да карам без значение дали от небето се излива порой. Поне градчетата по пътя отново бяха чудесни, разгледах колкото можах от Krakow am See, който имаше готин център и после се забих на замъка на Gustrow, където още доста време отлетя. След този град дъждът много се усили и подгизнах за нула време. Не се отбих повече никъде до Рощок, бързах, защото с мокрите дрехи вече ми бе студено даже и като се движех. Спирах обаче да преместя всеки плужек от шосето, а това ме забавяше и изморяваше допълнително. Ръцете ми се подуха от часовете в ледено студения дъжд, затресох се и започнах да хипотермясвам. Най-лошото обаче се случи, когато видях семейство диви прасета да пресичат пътя. След като мама свинка мина успешно, се заредиха десетина малки прасенца, които изскачаха от храсталака едно след друго! Тоест не минаваха наведнъж, а първо едното и то ако мине излиза следващото и така до безкрай... Няма лошо, но по шосето идваха коли и аз страшно се панирах да не ги блъснат. Преди да мога да реагирам и направя каквото и да било, усетих как напълно загубих контрол над колелото и се изсипах в канавката. Бързо се съвзех, явно заради стреса от пресичането на прасетата. Изправих се и загледах последните минаващи малки прасенца, които колите търпеливо изчакваха след като очевидно бяха спрели. Много се зарадвах и бързо забравих за падането, накаляните дрехи и болките в дясната ръка, която явно бе понесла удара.
Като наближих града се обадих на хоста ми Анди, който ми каза къде да отида, за да ме посрещне. Добре, че живееше близо до центъра и бързо се намерихме. Тъкмо като се прибрах в дома му на сухо, дъждът спря! Изкъпах се с топла вода и сложихме всички мокри дрехи на тавана да съхнат. Анди ми направи чай да се стопля, дойде негов приятел и се разговорихме. Анди също като мен харесва стари неща, например мебелите в дома му са от миналия век, навсякъде е пълно с грамофонни плочи, стари снимки и всякакви антики. Не иска да работи нормална работа, затова събира неща, които хората изхвърлят, пооправя ги и ги продава чрез Интернет. Тъкмо продаде едно старо колело, докато бях там. Вечерта излязохме с колелата да ми покаже града. Даде ми едно от неговите стари колела, което беше с контра и ми беше зорно, докато свикнах с него :) Дявол остана да почива на сухо и топло. Първо отидохме до марината с яхтите, после из центъра. Много красив град, даже по тъмно беше интересно и хубаво, а Анди ми разказваше историята на всяка църква и друга готина сграда. Спах на удобния диван в хола и на сутринта бях в пълна готовност за качване на ферибота и влизане в следващата държава.

в Krakow am See

готино :)

замъкът Gustrow

градините

в Gustrow

залез в Рощок

в дома на Анди

навсякъде бе пълно със стари вещи и снимки, даже и в кухнята

Ден 35 - Rostock - гора до Norre Alslev (13.07.2017)
километър 2705,07
за деня 70,37
Маршрут: Rostock - Toitenwinkel - Krummendorf - ferry port - Gedser - Skelby - Nykobing Falser - гора до Norre Alslev

Сутринта Анди спа до късно, а аз си записвах в тетрадката разказите за предните дни. После закусихме и пихме чай, той ме изпрати до близкия супермаркет, където напазарувах храна за следващите дни и се разделихме. Преди да се отправя към пристанището и да се кача на ферибота обаче исках да видя Рощок и през деня, така че направих няколко кръгчета из центъра. После карах около 15 км до пристанището, което се пада извън града, купих си билет за 19 евро за мен и колелото и прекарах последния час преди ферибота в цъкане на Интернет, какъвто имаше в чакалнята. Фериботът пътуваше два часа, беше много луксозен вътре и най-хубавото бе, че можеше да се излиза на горната палуба и да се наслаждаваш на хубавото време и гледки. Беше обаче и пълно с емигранти, всякакви съмнителни субекти обикаляха наоколо и доста се притеснявах за колелото, което бе заключено долу при колите и където не беше разрешено да се остава по време на возенето. Преди да се кача горе, взех от дисагите абсолютно всички неща, които смятах за ценни и с които после едва вървях из ферито, стискайки някои под мишници, а други в найлонови торбички в ръце. Освен мен имаше още няколко колоездачи на борда, единият бе възрастен датчанин, който се прибираше в Копенхаген и с когото се заговорихме. Каза, че навсякъде в Дания има велоалеи и се кара все по тях. Малко ми докривя, защото аз си обичам шосетата с трафик, не прекалено натоварен, но все пак някакъв трафик. Велоалеите са заобиколни и скучни, така че не приех радушно тази информация. Използвах да хапна на ферибота, за да не губя време като сляза. В Gedser нямаше нищо за гледане, отправих се към първия по-голям град Nykobing. Това, което най-много ме изненада, беше времето в Дания. Очакваше се да има ураганен вятър, защото в Рощок малко по-рано вятърът така се беше развихрил, че не исках да си представям какво ще е от другата страна на морето. Противно на очакванията ми, както и на тези на датчанина колоездач, нямаше почти никакъв вятър и беше идеално за каране, даже и слънчево. Nykobing имаше готин център за разглеждане, помотах се из него и излязох да си търся място за спане. Оказа се не толкова лесно в Дания, всичко беше ниви и първата гора, която видях, беше труднодостъпна. Трябваше да мина през цялото поле по следа, оставена от трактор. Едва избутах колелото, с доста мъки се добрах до гората и разпънах палатката там. През нощта минаха сърни, беше добър завършек на първия ми полуден в Дания :)

Рощок

докато отплавам с ферито, гледам кораба Селебрити Еклипс и си спомням возенето на Селебрити Рефлекшън :)

първата табела в Дания :)

велоалеите са образец за пример

в Nykobing

За завършек, поздрав с любима песен от прекрасен филм - https://youtu.be/oyUBdLm3s9U

И една за човека с най-хубавия коледен подарък, не само за тази година, но и за целия ми живот - https://www.youtube.com/watch?v=nqik0YECdsg


Един безплатен съвет от мен - обичайте тези, които ви обичат и ви го показват, и забравете час по-скоро онези, които дори не ви уважават и не ги е грижа за вас.

Весела Коледа!