До Нордкап с колело - част 3 - Чехия

из чешката провинция...

Carol of the Bells... - предколеден поздрав за всички

Fight Song  - за хората с огън в сърцата


Ден 19 - гора до Аполоновия храм - Бърно (27.06.2017)
километър 1585,43
за деня - 90,31 
Маршрут: Аполонов храм - замък Нови Двор - замък Леднице - замък Rybnicni - замък Hranicni - замък Valtice - Mikulov - Ivan - Vranovice - Zabcice - Zidlochovice - Rajhrad - Modrice - Brno

Първият ми ден в Чехия въобще не беше от най-лесните, но пък категорично беше сред най-приятните. Исках да разгледам безброй много места в рамките на кратко време и отказвах да приема, че планът ми е твърде амбициозен. Събрах лагера и тръгнах рано, за да имам пълен ден за обиколки на замъци. Слабостта ми към тези исторически и архитектурни шедьоври е толкова голяма, че само при мисълта, че ми предстои посещение на такива, напълно губя трезва преценка за времето и разстоянията. Хвърлих се в надпревара с часовете, за да обиколя колкото може повече замъци и дворци в района.
Започнах с близкия до Аполоновия храм дворец Нови двор, който можеше да се види само отвън. След него поех право към Леднице, където щеше да отиде най-много време. За втори път идвам тук, първият беше през 2008-ма по време на първото ми пътешествие на стоп из Европа и още тогава луднах по това място! Крайно време бе да повторя и да направя по-обстойна обиколка на парка. Беше ме обзел оня порив на неозаптима лакомия да видя абсолютно всичко и то точно сега! При което от бързане извадих и собствената си душа, и тази на Дявол. Не можех да си представя, че ще пропусна замък. С всичко друго правя компромис, но със замъците - никога!
В цялото това бързане и препирня, се оставих да ме подведат в туристическия инфоцентър на входа на Леднице, че не може да се влезе с колело в парка. Това е абсолютно невярно - забранено е само карането на колело в парка, но може да се бута. Понеже твърде много бързах, не поставих под съмнение тази грешна информация и закарах колелото в гараж, където може да се остави на съхранение. Момичето от инфоцентъра ме бе насочило на там. Платих 1,50 евро на мъж и жена, които отговаряха за гаража и същевременно даваха колела под наем. Поне Дявол беше на сигурно място, а аз можех да обикалям пеш и да си спестя бутането на колелото следващите два часа. Когато влязох в парка и установих, че не е било забранено влизането с колело, първо се ядосах на момичето от информацията, после на себе си, че се вързах, а после просто си наложих да не се дразня за 1,50 евро и да се наслаждавам на разходката. Всъщност въобще не ме беше яд за парите, а за това, че се подведох.
Чудните спомени от предното ми посещение тук изплуваха веднага щом застанах с лице към двореца. С пълни със сълзи очи го обиколих отвсякъде като обърнах специално внимание на всеки детайл, особено градините и големите каменни статуи на животни. Не влязох вътре в самия дворец, тъй като не е никак евтино да се посети. Обиколих обаче почти целия парк, беше пълно с катерици и сърни. Отидох до минарето и платих 2 евро, за да се кача по виещата се стълба и да видя красивата гледка отгоре, заслужаваше си.
Поех към другите замъци, нямах никакво време и трябваше да побързам, защото същата вечер ме очакваше домакин от Каучсърфинг в Бърно. Преди да стигна Валтице, се отбих до още два замъка като се отклоних по разни черни пътчета и още повече се притесних дали ще стигна навреме. Много е кофти да бързаш... Във Валтице разгледах двореца отвън и продължих към Микулов. Отново ме връхлетяха спомени от 2008-ма в това прекрасно градче! Разпознах толкова много места... Първо обиколих центъра, после отидох до замъка. Интересно, че сега Микулов дори ме впечатли повече от първия път.  За жалост не успях да отида до крепостта на хълма, както и до пещерите, тъй като времето много напредна, стана 4 следобед и беше наложително да тръгвам за Бърно. Оставаха ми 50 км до там, които взех на един дъх. Главният път бе доста натоварен, но широк, така че нямаше голяма опасност да ме блъснат. Вятърът днес се беше укротил и благодарение на това успях да мина разстоянието за два часа. Преди града се отклоних по второстепенен път, защото шосето се превърна в магистрала. Когато стигнах центъра, звъннах на хоста ми Марек. Той каза, че е съвсем близо до мястото, на което се намирах, така че се появи след броени минути. Седнахме на земята на едно площадче с група негови приятели да пият бира и бързичко си спомних, че пиенето на бира е нещо като религия за чехите :) Те просто не могат без това. Някой ми беше казал, че Чехия е страната с най-много разводи в Европа като едно от възможните обяснения за това е бирената зависимост.
Марек живее в стара къща недалеч от центъра. Настани ме в готина стая, която се падаше под земята и бе нещо като мазе, така че бе хладна на фона на изпепеляващата жега отвън. В дворът се разхождаха две големи мечкоподобни кучета и една котка. Колелото заключихме в една стаичка, подобна на килер. Освен мен имаше още един гост от Каучсърфинг - швейцарката Самира, която беше на същата вълна като Марек и очевидно споделяха много допирни точки по отношение на това как трябва да се живее живота. Марек живее от храна, събрана от боклука или практикува така наречения "dumpster diving", набиращ все по-голяма популярност в Европа. Не купува храната си, а събира това, което други са изхвърлили. За вечеря имахме супа и варени зеленчуци, които му дали от някакъв ресторант, били им останали. По-късно Марек и Самира излязоха да търсят още храна за следващите дни, а аз останах да се къпя и да почивам. Не че нямах интерес да отида с тях, даже напротив, но беше късно вечерта и ужасно ми се спеше, имах нужда от почивка след този много интензивен и пълен с емоции ден. В главата ми се въртяха безчет замъци и до късно не успях да заспя...

в центъра на Breclav

плаж край Аполоновия храм

храмът

дворецът Леднице

гледка от минарето, дворецът вляво на хоризонта

дворецът Валтице

в Микулов

замъкът в Микулов

църква на островче

Ден 20 - Бърно - Lesni Jakubov (28.06.2017)
километър 1626,69
за деня - 41,26
Маршрут: Brno - Rosice - Zastavka - Vysoke Popovice - Rapotice - Lesni Jakubov

Проблемът на Чехия е, че е страшно красива! Всяко градче или село има по нещо готино за гледане, а замъците са толкова много, че трябват години, за да се обиколят всичките. Страната има твърде много да предложи на лакомия и зажаднял за вълнуващи места пътешественик, особено ако интересите му са насочени към историята. Ясно ми беше, че ще се наложи да се връщам в тази страна многократно, за да задоволя поне част от интереса си към нея. 
На следващия ден успях да тръгна чак към 9:30, когато Марек се събуди. Даде ми няколко банана и ябълки за из път от плячката им от предната вечер. Цeлия предиобед разглеждах центъра на Бърно, от който предния ден нищо не видях заради късното си пристигане. Качих се до замъка, там се откриваше чудна гледка към града. Бърно, също както Леднице и Микулов, още повече ме впечатли сега, когато го посещавах за втори път. Много обичам да се връщам на същите места отново и отново, всеки път откривам непознати неща и преживяването винаги е уникално и неповторимо.
Продължих по пътя към Лесни Якубов - малко село, където живее Естер от каучсърфинг. Пътят до там бе в стил rolling hills или "търкалящи се хълмове" - ту баир, ту надолнище, почти нямаше равно. Шосето беше доста натоварено и тясно, на едно място реших да мина през гората, защото беше твърде опасно по шосето. Забутахме се с Дявол по един черен път, от който едва се измъкнахме, след което реших, че колкото и да е опасно, по-добре да ме газят на пътя, отколкото да бутам колелото по корени и камъни. Така нямах шанс да стигна при Естер на време. Въпреки малкото разстояние от Бърно до селото й, денят вече си беше минал и заминал в разглеждане на големия град. Всички големи градове изсмукваха безмилостно цялото ми време и сякаш дните се губеха неусетно. Докато вляза, разгледам и изляза от града, не оставаше време за нищо друго.
Естер ме посрещна пред дома си заедно с кучето Шина и три котки. Тя е ученичка последна година, къщата е на родителите й, които в момента не бяха там. Заминали за няколко дни да подготвят новата къща, в която се местят да живеят, в момента пренасяли багажи. Много се учудих, че някой би се изнесъл от къща в малко село сред хубава природа, но Естер ми обясни, че мястото, където отиват да живеят сега, е съвсем сред природата в планината и няма дори село наблизо, много по-диво и красиво е. Родителите й са вегетарианци, както и тя самата, още от малка никога не е яла месо. Цялото семейство много обичат животните и отглеждат кокошки за яйца и кози за мляко и сирене, те са им като домашни любимци. Не ги продават, колят и прочее извращения, всяко животно си има име и по цял ден пасат около селото. Кучето Шина и една сиамска котка подбират козите привечер и ги водят до обора, където Естер ме научи как се дои коза :) За първи път в живота си доих животинче, много е забавно, а козата не ми хвърли къч и изобщо не протестираше, така че явно се справих добре :) Изпих на един дъх издоеното мляко, толкова ми се услади! Истинско прясно мляко в пълния смисъл на думата... Хапнах и вкусни спагети, които Естер бе приготвила. Вечерта бе пълна идилия, обожавам места като дома на тези хора, изпълнен е с толкова спокойствие, хармония, обич, грижа и уют. Животни и хора съжителстват в пълно разбирателство и любов. Няма нищо общо с жилищата в градовете и техните обитатели, изложени на постоянен шум, стрес, замърсяване.... Съвременният човек изобщо не може да си представи колко е важно къде живее и колко силно отрицателно влияние върху тялото и душата може да има животът в големите градове. Живите същества не са направени да живеят в бетонни кутийки, всеки трябва да има пространство около себе си и градинка, за която да се грижи. В противен случай връзката със Земята бива тотално прекъсната и човекът става все по-изолиран от нея.
Къщата на Естер се намира в края на селото, чиито жители са едва 80 човека. Всички врати са постоянно отворени и отключени, нищо не се заключва. Оставих Дявол до колелото на Естер в градината като дори не го заключих. Такова невероятно спокойствие ме обзе на това място, че даже за миг не помислих за евентуална кражба. Сега, връщайки се мислено назад към този момент, истински се радвам, че озовавайки се в този прекрасен дом, така лесно успях да забравя очакванията си на градски човек, че колелото ще бъде откраднато ако остане отключено.
Естер е изключително спокойна и интелигентна, отвсякъде й личи, че е дете на свестни родители. Като я слуша човек как се изразява, е трудно да повярва, че е само на 18 години, колкото всичките онези лигави ученички, които не знаят на кой свят се намират, но имат самочувствие на голяма работа. Сега й предстои да учи в университет и най-вероятно ще следва в Бърно. Тази къща ще остане за нея, ще живее тук докато учи, защото е само на 40 км от Бърно. А родителите й ще се преместят в новата къща, където ще живеят на още по-голямо спокойствие и тишина. Предстои преместване на козите и останалите животинки, към новата къща имало и много земя, така че щяло да им е още по-добре там.
Естер е пътувала доста благодарение на родителите си, също така е стопирала из Чехия с приятелка, а сега със същата тази приятелка смятат да ходят в Испания за два месеца. Бюджетът им е само 400 евро и изцяло разчитат на каучсърфинг, палатка и автостоп. Съвсем наскоро пък Естер била на ученически обмен в Ирландия и намерила много нови приятели, с които поддържа връзка по Интернет.
Привечер отидохме да приберем козите от паша заедно с кучето Шина и сиамската котка пастир :) Леко и благородно завиждах на живота на Естер. С родители вегетарианци никога не е било нужно да се бори за правата на животните в собствения си дом, не е минала през Ада, през който минах аз - да осъзная ясно чак на 11 години, че месото идва от убити животни. И че моето семейство е съучастник в това. И най-лошото - че аз бях неосъзнат съучастник в продължение на 11 години. Нещо, което никога няма да си простя, наистина никога... И което е още по-лошо - принудата да съжителствам със семейството си, което продължава да яде месо, омразата и озлоблението, които трайно се настаниха в сърцето ми към собствените ми близки и които много трудно надвих години по-късно... Естер бе дете на осъзнати хора, които очевидно бяха способни да поставят любовта към животните над апетита си за мърша, точно поради това й завидях. В крайна сметка моята майка също стана вегетарианка след мен и е такава до ден днешен, но така и не успях да убедя останалите членове на семейството си да спрат да купуват и ядат месо, и това ужасно ме измъчва. Също така Естер бе селско дете, бе тичала по поляните и гонила козите цял живот, а аз само мечтаех за това, докато ходех в омразното училище в големия град и всяка вечер заспивах с шума от клаксоните на пияните шофьори, които понякога ме събуждаха с тътени от падащи в реката коли точно пред нашата къща. И все пак цял живот изпитвам благодарност към баща ми, че не е останал да живее в София след като е завършил, а се е върнал в Хасково. Поне е по-малък град, следователно по-малко зло за мен. Но винаги ми е липсвало селото, миризмата на обор, която имах щастието да усещам веднъж годишно, когато ходехме в Родопите. За мен това беше най-големия празник - да съм високо в планината, в някое малко родопско село, да пия току що издоено краве мляко, да крада картофи от поляните и да ги нося на баба да ги сготви, да бера гъби в гората и да търся вълчи следи... Всичко, което ме привличаше, беше там - в природата. И всичко, което неимоверно силно ме отблъскваше, бе градът! С тези мисли заспивах бавно и трудно в прекрасната стая, в която Естер ме настани. Тишината навън бе абсолютна, истинско блаженство! Чувах само собствените си мисли, които кънтяха в главата ми и се блъскаха с невероятна сила, опитвах се да се успокоя и да заспя, но не се получаваше...

центърът на Бърно...

гледка от замъка

гориво :)

пак се забихме по кофти трасе

ще вали...

по пътя към Lesni Jakubov

в дома на Естер

кучето Шина

едно от котетата прояви интерес към спагетите

Шина и сиамската котка, която се изживява като куче, прибират козите от паша

стаята на Естер

Шина ме изпраща

малко след къщата на Естер имаше интересен лагер

и куче, мистериозно превърнало се в прасе :)

Ден 21 - Lesni Jakubov - Pelhrimov (29.06.2017)
километър 1714,61
за деня - 87,92
Маршрут: Lesni Jakubov - Horni Lhotice - Namest Nad Oslavou - Vladislav - Trebic - Nova Ves - Okrisky - Knezice - Brtnice - Jihlava - Hosov - Hubenov - Vyskytna - Olesna - Pelhrimov

За закуска Естер ме нагости страхотни яйца от техните кокошки. Мисля е излишно за се впускам в обяснения колко жълт е жълтъка на едно истинско яйце на свободна кокошка в сравнение с бледото подобие на жълтък от купешко яйце...Тя бързаше за излезе, защото има изпит, а аз трябваше да тръгвам, за да стигна навреме до следващите ми домакини в Пелхримов. Изумително лесно бе да си намеря каучсърфинг хостове в Чехия, за който и град да пуснех запитване, при това публично, а не лично към някого, получавах поне една покана от хост. Дори и в Прага за мое огромно учудване си намерих къде да остана. Много ми харесаха чехите, супер приятелски настроени и свежи хора! Не само, че са гостоприемни, но и те карат да се чувстваш много приятно и комфортно в компанията им. Интересно им е кой си, какъв си и за какво се бориш. И като добавим, че цялата им страна е пълна с всякакви красоти и чудесии, за мен карането през Чехия бе абсолютно, чисто удоволствие без нито един примес на горчивина.
Сбогувах се с Естер, Шина и другите животинки, беше ми мъчно, че си тръгвам. Силно се привързах към това място за толкова кратко време, наистина ми хареса! Вятърът ме подхвана още от сутринта, докато товарех дисагите гледах как върховете на околните дървета се гънат и стават почти перпендикулярни на земята. Беше зловещо за каране... щеше да е люта борба да се задържа на пътя.
Битката между мен и негово величество Вятъра беше зверска и продължи цял ден. По едно време дори се усъмних, че ще стигна в Пелхримов същия ден. И това бе не толкова заради бавенето от вятъра и търкалящите се хълмове (равно нямаше, само нагоре-надолу), колкото заради бавенето от разглеждането на забележителности по пътя. Те бяха безчет и от хубави по-хубави. В Namest nad Oslavou спрях да видя центъра, бароковия мост и прекрасния замък. В Требич съвсем се прехласнах по центъра, уникално красивите сгради, църкви, замъка, еврейския квартал и гробище... Някои обекти в града са включени в списъка на ЮНЕСКО.
Следобед вятърът стана толкова свиреп, че не можех да седя на колелото без да падна от него. Наложи се да бутам километри, особено по нагорнищата. Надолу все пак имах някаква инерция, която ми помагаше да балансирам по-добре сред поривите на вятъра, но нагоре той си правеше с мен каквото си поиска. Докато се затътря до град Ихлава стана доста късен следобед, на всичко отгоре минавайки през този град много си удължих пътя до Пелхримов, но все пак не исках да го подмина. Обиколих каквото успях за краткото време, което имах и натиснах яко педалите към дома на хоста, ставаше късно и се притесних, че може да не пристигна по светло. Пътят продължаваше да е само баир след баир, напънах се зверски да карам бързо, не ми бяха останали никакви сили, вятърът ме изцеди през този ден. В 20:30 най-после стигнах центъра на Пелхримов, Камил дойде да ме посрещне и ме заведе в дома си. Той и съквартирантката му Миша живеят в много приятен апартамент недалеч от центъра, нови са в каучсърфинг и са страшно готини! Миша работи в болницата и учи за сестра, а Камил е брокер на недвижими имоти. Бяха приготвили страхотна зеленчукова супа, а Миша ми отстъпи нейната стая, за да ми е по-комфортно. И двамата бяха много грижовни и се радваха да си практикуват английския, а когато не знаеха някоя дума, аз ги карах да ми я кажат на чешки и веднага я разбирах. Тогава осъзнах, че чешкият и българският имат повече общи думи, отколкото можех да си представя. Вечерта прекарахме в много приятни разговори. Разказаха ми, че скоро ходили на ваканция в Италия. В последния момент като пристигнали в хотела, се оказало, че резервацията им е била отменена и останали на улицата, наложило се да спят в царевичака. Сега се смеят и разказват весело тази история, но тогава хич не им било смешно, особено на Миша, която въобще не изглежда като момиче, което спи по царевичаците :) Аз доста се позабавлявах на тяхната история като споделих, че вече дори не помня колко нощи в живота си прекарах по царевичаци и какви ли не други земеделски култури като някои от тези нощи бяха точно в Италия.
По план трябваше да остана само една нощ в Пелхримов, но Камил и Миша предложиха да остана още една, за да си почина добре, не искаха да ме пускат толкова бързо :) Лесно склоних, особено след този ден, през който вятърът ме смаза и усещах, че нямам останала и капка сила да продължа да карам на сутринта. Битката днес бе наистина изтощителна и умирах за един ден, през който да не сядам на колелото! На всичко отгоре според прогнозата вятърът въобще нямаше намерение да си ходи. Мисля, че всеки колоездач би се съгласил, че няма по-голямо зло от насрещният вятър....

дори аз се вързах на картонената фигура на лошо ченге и намалих :)))

в Namest nad Oslavou

известният в градчето бароков мост

къщичка на дърво :)

по пътя

в град Требич, който има обекти в списъка на ЮНЕСКО

еврейският квартал

в замъка

в Ихлава

полето също има своя чар и красота...

влизам в Пелхримов

Ден 22 - Pelhrimov (30.06.2017) - почивка

Този ден бе глътка въздух. Много се радвах, че Камил и Миша ме поканиха да остана още една вечер! Имах истинска нужда от почивка. Сутринта Камил приготви страхотна закуска, след което той и Миша отидоха на работа, а аз - да разглеждам града. Тотално се влюбих в Пелхримов! Просто не знам какво да кажа за чешките градове, колкото и да ги възхвалявам и описвам като приказни, все няма да е достатъчно. В тая страна просто няма грозно градче или село, където и да ме отведе пътят, винаги е прекрасно. А Пелхримов беше толкова очарователен с прекрасния си стар център, множество църкви и китни паркчета... И благодарение на слънцето, градът сякаш грееше за мен...
След като обходих по няколко пъти абсолютно всяка уличка в центъра и видях всички обекти, отбелязани като интересни на картата, която взех от туристическия инфо център, си взех едно кисело мляко за обяд от близкия супермаркет и седнах в едно паркче да си попълвам записките за предните дни. Чувствах се просто идеално... болките в дупето не ме мъчеха днес, вятърът въобще не ми пречеше колкото и да фучеше, защото не бях на колелото, нямаше нужда да бързам да натъпча обяда в корема, за да не ме бави допълнително, а можех да хапвам спокойно... Единственото нещо, за което можех да кажа, че съжалявам, бе музеят на рекордите Гинес, който е най-голямата атракция на града и който не посетих заради твърде скъпата входна такса. Но какво пък толкова, на кой му е притрябвал Гинес като има толкова готини паркчета и площадчета, на които може да си седиш и да гледаш хората, които минават :)
Следобед се прибрах при домакините ми, Миша сготви страхотна вечеря, а по едно време на тях им хрумна да гледаме снимките от пътуването ми досега на телевизора им. За първи път си видях снимките, а на тях им беше много интересно да им разказвам за сниманите места и преживявания.

из центъра на Пелхримов...

Миша приготви вкуснотии

Ден 23 - Pelhrimov - Prague (01.07.2017)
километър 1852,61
за деня - 138
Маршрут: Pelhrimov - Cervena Recice - Kosetice - Cechtice - Vlasim - Benesov - Nespeky - Kamenice - Jesenice - Prague

Колкото и да беше хубаво, беше време да кажа чао на Миша и Камил и да натисна педали към Прага - столицата на ставащата ми все по-любима Чехия. Имах само някакви си 138 км до там :) Честно казано изобщо не вярвах, че ще успея да ги мина ако вятърът надуе. А той взе, че наду!!! И то така наду гадината, че сериозно ме изнерви... Днес комбинацията бе възможно най-печелившата, когато имаш да минаваш голямо разстояние - вятър, дъжд, баир след баир! Като видях как започва деня, знаех че няма да приличам на жив човек в края му...
Сутринта станах и тръгнах в 5:00, когато Миша излизаше за работа. Камил също стана да ме изпрати. Едва час след като тръгнах заваля проливен дъжд и явно за утеха на опънатите ми до край нерви, се появи двойна дъга в начумереното небе. Това оправи малко настроението ми, но гадният вятър така и не спираше. По-големият проблем обаче не беше свързан с климатичните ми мъчители... Отново, както всеки друг ден, най-трудната битка бе да надвия собствените си желания да разгледам всичко по пътя. И за пореден път бях от губещата страна. Още в Червена Речице се появи първия замък, където спрях и се отплеснах. После във Власим отново замък, тук вече тотално се олях! Реших, че не мога да подмина и парка на замъка, и като се заразхождах из него... поне два часа си излетяха ей така, без изобщо да ги усетя! Стана обаче още по-страшно - в Benesov се оказа, че не само центърът е готин, ами има и....ха познайте какво - пак замък!!!! И тоя не е баш в града, ами извън него по страничен път. Не успях да устоя и колкото и да се навивах, че нямам време за такива отбивки, хванах пътя за замъка Конопище и попилях още един час там. На всичко отгоре имаше и голямо езеро, и огромен парк около него, за които ме доядя страшно, че нямам време! Ето това беше недостатъка да имаш домакини от каучсърфинг - трябваше да се бърза. Момичето, което щеше да ме хоства в Прага, очакваше да пристигна точно днес и понеже беше активно хостващ домакин, имаше други хора, които щяха да идват следващите дни и не можех да отложа пристигането си. Последните изкачвания по пътя към Прага ми се виждаха безкрайно дълги и много трудни, вече бях парцал от толкова километри, борба с времето, борба със собствените си желания. Цялата комбинация от постоянно каране и разглеждане на забележителности бе адски изморителна при все това, че единственото ми ядене този ден бе закуската. До вечерта толкова бързах да видя всичко, че да не взема случайно да изтърва някое езерце, църквица или не дай си Боже - замък, та даже не спрях за обяд! До Прага карах само на телесни запаси, горката закуска бе изгоряла час след като потеглих. Още си мисля, че тоя ден на магия стигнах преди да се стъмни. Явно поривът ми да видя всичко е бил толкова силен, че ме е "хранил" с енергия през целия път и ми е давал сили да въртя педалите.
Влизането в големия град бе учудващо приятно. Хванах една велоалея и все по нея до центъра. От там до дома на Нела обаче бе само нагорнище и имайки предвид, че вече бях в нещо като транс от изтощение и глад, хич не ми бяха лесни тези последни километри. Едва пристигнах в 20:30, Нела ме посрещна с усмивка и ме настани в дома си. Имаше още двама каучсърфъри от Англия и Бразилия. Не се наложи да деля стаята с тях, защото когато си легнах, те излязоха на парти, а сутринта когато се събудих и тъкмо излизах, те се прибраха да спят :) Това се повтори и двете вечери. Нела беше много готина и си говорехме за пътешествия до късно. Тя самата доста е пътувала, а в момента активно подслонява заблудени пътешественици като мен :) Не е пътувала от известно време, понеже има малко бебе, което е наполовина мароканче. С бащата не се разбират добре и затова живеят отделно.

замъкът в Червена Речице

с толкова табели за замъци направо се побърках...

в парка на замъка във Власим

пак там

в замъка Конопище

ето го и него

велоалея на влизане в Прага

Ден 24 - Прага (02.07.2017) почивка

За втори път в живота си посещавам Прага. След първия път през 2008-ма ми беше станал любимия европейски град заедно с Единбург. Второто посещение само затвърди това. Разкошна е тази Прага... като един огромен музей на открито. Има толкова много неща да се видят и правят в рамките на един ден... Много държах да прекарам пълен ден в града, без стрес и бързане. Естествено и без да сядам на колелото, за да неутрализирам колкото може болките в д-то. Сутринта взех билет за метрото за 24 крони и право в центъра. От туристическия инфо център си взех карта на града и след като любезното момиче на гишето ме почерпи традиционни питки от региона, поех на разходка. Всички музеи и дори някои от църквите са с билет, така че трябваше да се задоволя с гледането на сградите отвън. Но и това бе напълно достатъчно, градът е толкова необятен и където и да отидеш, има какво да се види. Разходих се из стария град, замъка, минах по някои от мостовете, наслаждавах се на уличните артисти и художници, които са многобройни в града. Вниманието ми бе привлечено от нещо явно традиционно, което се продаваше на всеки ъгъл - trdlo. Представлява нещо като захаросано руло като може да е с пълнеж или без. Макар да струваше цели 2,50 евро, реших да си взема и да го пробвам, беше ми интересно да опитам нещо типично местно. Хареса ми, но не беше нещо особено, може би трябваше да си взема с пълнеж, но това без беше по-евтино и се води да е оригиналното. Прекарах си страхотен ден в Прага и за пореден път много ми хареса този град. Вечерта напазарувах храна за следващите дни и се прибрах при Нела, с която си прекарахме втора приятна вечер в сладки приказки.

Прага...

в метрото

мим, един от многото

trdlo - традиционна вкуснотия, продава се по улиците

айде на балонитееее

Прага е пълна с всякакви улични изпълнители...

вкусна почерпка в туристическия инфо-център

мим и trdlo в един кадър :)

ехх тази Прага!

гледка от високо

дворецът...

тези привлякоха много внимание :)

този свиреше на чаши :)

Ден 25 - Prague - гора след Racice (03.07.2017)
километър 1951,23
за деня - 98,62
Маршрут: Prague - Klecany - Vodochody - Zloncice - Kralupy nad Vltavou - Nelahozeves - Veltrusy castle - Vsestudy - Zalezlice - Melnik - Doloni Berkovice - Steti - Racice

Първата ми работа след като тръгнах от дома на Нела, беше да се отбия в двореца Троя, който се пада малко извън Прага. Беше затворен за посещения в понеделник, но поне отвън го видях. До него се намира и известният зоопарк, където имаше тълпи от хора на входа. Докато карах покрай оградите му, видях слоновете и жирафите и ми стана много мъчно... Поех по разни велоалеи покрай Валтава, видях прекрасния изрисуван замък на Nelahozeves, а после и този на Veltrusy, който пък имаше огромен парк. Там се замотах поне час, докато го разгледам отвсякъде. Имаше сърни и елени в парка, питомни. След този замък се озовах на Евровело 7 и се появиха доста други колоездачи. Всеки път се учудвах как когато карам по нормален автомобилен път, няма нито един колоездач, а по забутаните велоалеи има доста. Явно хората масово ги е страх да карат с автомобилите, а за мен това е съвсем натурално и дори често ми е некомфортно по велоалеите. Тук избрах да следвам Евровелото, защото очевидно се движеше все покрай реката и нямаше баири. Когато стигнах голямо стълбище с мост и трябваше да премина от другата страна, се наложи да свалям дисагите и да пренасям всичко парче по парче. В тоя момент съвсем намразих велоалеите :) Двойка германци с тандемно колело едва пренесоха всичко от другата страна, не им беше лесно... Малко след моста стигнах град Мелник, който ме очарова, прекарах около час в разглеждането му. Адашът на нашия Мелник има какво да предложи на посетителя, а гледката от стария град към реката е запомняща се.
За нощта се установих в една гора край село Racice, чуваха се смях и викове на младежи, но нямах проблеми, гората бе голяма и ако никой не знаеше, че съм там, не би трябвало да ме намери случайно.

дворецът Троя

двореца в Nelahozeves

замъка във Veltrusy

в парка на замъка

хайде към Мелник :)

Ден 26 - гора след Racice - Pirna (04.07.2017)
километър 2080
за деня - 129
Маршрут: Racice - Zaluzi - Dobrin - Kresice - Litomerice - Lovosice - Velke Zernoseky - Libochovany - Dolni Zalezly - Usti nad Labem - Velke Brezno - Dobkovice - Decin - Dolni Zleb - Hrensko - Schona - Schmilka - Krippen - Bad Schandau - Konigstein - Pirna

Този ден бе много важен, защото трябваше да стигна до град Пирна в Германия, където ме очакваше семейството на приятелка на майка ми. Очертаваше се като напрегнат ден, трябваше яко да натискам педалите, километрите не бяха малко, а интересните места по пътя - безброй!
Много исках да оставя велоалеята и да се върна на пътя, понеже винаги пътищата излизаха значително по-кратки. След Rodnice дори го направих, но не за дълго, защото отвсякъде имаше планини и само поречието на Елба бе равно. В Litomerice се върнах на велоалеята, градът се оказа много красив и доста време разглеждах. Продължих по велоалеята като на моменти хващах и успоредното на нея шосе. Преди Usti nad Labem имаше страхотен замък високо на скалите, но прецених, че нямам абсолютно никакво екстра време, за да се кача, затова колкото и да не ми се искаше, трябваше да се задоволя само с гледката отдолу. В Decin обаче не устоях и не можах да подмина замъка и центъра, така че разгледах каквото можах и загубих доста време. По поречието на Елба беше истинско удоволствие да се кара, навсякъде беше зелено и красиво. Беше ми обаче малко тъжно - излизах от Чехия, която толкова много ми хареса. Не след дълго се появи табелата за граница, вече бях в Германия. Трябваше доста да се забързам, за да стигна в Пирна преди тъмно. Край Konigstein реших да изоставя велоалеята и да хвана шосето, защото е по-пряко. Огромна грешка - оказа се един голям баир. Плюсът бе, че видях замъка, но не успях да го посетя, понеже нямаше време и се плащаше бая солена входна такса. След замъка за късмет беше само надолнище до Пирна, тъй като градът е разположен до реката. Таня, Коста и Даниела ме посрещнаха в прекрасната си къща, за първи път бях на гости на други българи в това пътуване. С такова посрещане бързо преглътнах иначе много изтощителния ден и се насладих на вкусна вечеря и приятелска атмосфера, чувствах се прекрасно!

В Litomerice

замък край Usti nad Labem

по велоалеята към Германия

В Decin

последни километри в Чехия