До Нордкап с колело - част 1 - България и Сърбия

крепостта в Смедерево

След общата информация е време да започна разказите от велопътешествието. В тази публикация можете да прочетете за първите три дни в България и седмицата в Сърбия.

 Ще започна с музикален поздрав с нещо безкрайно любимо... Angel By The Wings


Ден 1 - Хасково - Пловдив (09.06.2017)
Километри за деня - 89,48
Маршрут: Хасково - Клокотница - Горски Извор - Бяла река - Поповица - Садово - Пловдив

Сутринта започна с тихо изпращане, а предната вечер получих страхотна прощална вечеря :) Натоварих колелото и потеглих в неизвестното, както всеки път, когато заминавам на пътешествие. Гледах да не се разплача преди да изляза от Хасково, поставих си го за цел. Нямах никаква идея дали ще видя близките си отново. Дори имах усещането, че няма. Част от мен беше решила, че това пътуване ще е еднопосочно.
Беше ме обзело странно настроение, а в същото време врях и кипях от мисли и вълнение за новото пътешествие и достигането до Нордкап! Имах толкова много енергия, че през първите двайсетина километра дори не се сетих да спра за почивка. Вятърът беше силен, насрещен, а небето - начумерено, сякаш ще завали. Някак си избягах от дъжда, но вятърът не ме пожали дори и за миг. Доста често спирах да хапвам дуди и джанки, дърветата бяха отрупани и не можех да им устоя. Шофьорите бяха безмилостно агресивни и много пъти се наложи да излизам в канавката по принуда. Добре, че ги виждах в огледалцето за задно виждане и реагирах винаги навреме. Опитах се да не се ядосвам от първия ден... Настроих се на вълна да мисля единствено за достигането на Нордкап. Едно нещо знаех със сигурност - нямаше да се откажа да осъществя пътуването каквото и да ми струваше това, единственият вариант пътуването да прекъсне бе евентуалната ми смърт. Никаква болка, травма, дискомфорт, безпаричие, глад или каквото и да е друго можеше да ме извади от строя, защото когато реша, че ще направя нещо, значи ще го направя въпреки всичко.
В 15:00 пристигнах в Пловдив, разходих се из центъра и Стария град като бутането на колелото с всичкия товар по паветата беше доста зорно. Беше пълно с туристи чужденци, качих се на едно от тепетата да се насладя на гледката и като мина 17:00 се върнах в центъра да се срещна с Миро - читател на блога ми. Докато си говорехме на една пейка, към нас се присъедини и домакинът ми от каучсърфинг Беко. По-късно дойдоха още няколко момчета и всички заедно седнахме на ресторант да си говорим за пътешествия и приключения. Беше ми изключително приятно в тази свежа компания и забравих за мрачните мисли. Разходихме се до пеещите фонтани, които светеха във всякакви цветове и да ги гледам ми действаше много успокояващо. По-късно с Беко се прибрахме в неговия апартамент, беше сготвил всякакви вкуснотии за вечеря и си говорехме до късно. Първият ден от пътуването беше повече от прекрасен! Физически се чувствах перфектно, изминатите почти 90 км изобщо не ги усетих.

Старият град в Пловдив винаги ми е бил любим

пеещите фонтани

Ден 2 - Пловдив - водопадът до Костенец (10.06.2017)
километри за деня - 102,38
Маршрут: Пловдив - Пазарджик - Белово - Костенец - водопадът

Рано сутринта в дома на Беко пристигна още един гост - каучсърфърка от Малайзия, тръгнала да обикаля Европа за малко повече от месец. Беко ни нагости вкусна закуска, говорехме си до към 10:00, когато беше време да започвам да карам. Беко ме изпрати и дори ми даде храна за из път, денят започваше много обещаващо. По пътя до Пазарджик поне сто пъти излизах аварийно в канавката преди някой агресивен шофьор, идващ отзад с много превишена скорост, да ме отнесе и да сложи край на пътуването ми още преди да е започнало. В Пазарджик се разходих из центъра, хапнах баничка и продължих към Белово. Почти целият път до Костенец бе нагорнище и едва кретах с 6-7 км/ч. В Костенец напазарувах храна и тръгнах към водопада, който се намира около 10 км след града като пътят е все изкачване. Когато стигнах до водопада, бе почти тъмно, снимах го набързо и затърсих място за палатката. Установих се нагоре в гората, до една пътечка, която явно не се ползваше много. Първата нощ на палатка не мина особено гладко...


Ден 3 - водопадът край Костенец - София (11.06.2017)
километър 285,80
километри за деня -  93,94
Маршрут: водопадът - Костенец - Ихтиман - Вакарел - София (Надежда)

Имах изключително неприятно събуждане след и без това безсънната нощ, в която ме връхлетяха всякакви черни мисли. Изля се страшен порой и не можех да изляза от палатката цяла сутрин. Мислех да чакам да спре или поне намали, но в 10:00 все така плющеше върху вече течащата отвсякъде палатка, наводних се! Започна да капе върху мен и това преля чашата - събрах всичко в дъжда и тръгнах надолу. След Костенец дъждът спря, но всичко по мен бе мокро и кално. Спрях до едно параклисче край пътя, не знаех, че вътре има човек и почнах гласно да се ядосвам на себе си, задето дрехите ми се накаляха. Тамън ми идеше да спомена някоя майка, когато една лелка изскочи от параклиса и ме загледа с нескрито любопитство. Почервенях от срам! Измъкнах се с: "ама аз не знаех, че тук има още някой..." Продължих към Ихтиман, беше предимно изкачване, последвано от спускане със силен насрещен вятър. Беше ми доста хладно и отпаднало, недоспиването още първите дни започна да ме измъчва. По-големият проблем днес обаче бе доста неочакван - заради дъжда по шосето бяха наизлезли безчет охлюви и червеи! За да преместя на безопасно място всеки един от тях, трябваше да слизам от колелото и това ми отне изключително много време като до последно се тревожех дали ще стигна София по светло. До края на деня преместих поне стотина охлюва, ако не и доста повече... В Ихтиман купих малко храна и направих две кръгчета из центъра, след което продължих към Вакарел по най-разбития и изровен път, който са виждали очите ми. Сега като се върна мислено назад, направо не знам как не се потроши това колело с елегантни тънки гуми и бая натоварено по тия гигантски дупки, от които просто няма къде да избягаш... Последните километри преди София ги минах по магистралата, беше ми приятно да карам с трафика по Цариградско шосе. По някое време отбих към квартал Надежда, който до този момент нямах идея къде точно в София се намира. Домакинът ми Иво ме посрещна в приятен и уютен апартамент, а вечерта прекарахме в интересни разговори и гледане на някаква комедия.

най-лошия път, по който Дявол мина с много зор

влизам в София...

Ден 4 - София (12.06.2017)
километър 306
километри за деня -  20,2
Маршрут: из София: Надежда - център - Декатлон - Владая

Този ден би трябвало да го броя като почивка, а всъщност беше много уморителен. Сутринта още в 9:30 бях в магазина на Драг в центъра, очаквайки нетърпеливо да ми кажат какъв е проблема с тракането някъде около педалите/средното движение. Механикът го покара наоколо и каза, че скоростите са имали нужда от настройка, не била счупена касетата, както ми беше казал хасковският майстор. Освен, че настрои скоростите, също така напомпа гумите и натегна спирачките. Трябва да призная, че отначало малко се съмнявах този зловещ тракащ шум да е само от едно настройване на скоростите, но нататък в цялото пътуване нямах проблем, така че явно механикът е бил съвсем прав. А смяната на касета е щяла да бъде напълно излишна. След профилактиката на колелото се отправих към Декатлон. Там охраната бе приятен човек и се съгласи да ми пази колелото, докато вляза и си купя палатка. Всъщност истински се радвах за дъжда предната вечер, благодарение на него си спестих стотици наводнявания, защото бе немислимо да тръгна със старата си течаща палатка. Не беше въпрос на избор дали да купя нова, беше абсолютно наложително! Особено отивайки на север, където постоянно вали. Решението да взема палатка Arpenaz за 42 лв беше отлично! Страхотна е - тежи само 2 кг, двуместна, така че има много място за мен и багажа, не пусна капка вода през цялото пътуване, носи и на вятър... Плюсовете и са толкова много, че мога с ръка на сърце да я препоръчам, за тази цена е направо перфектна! Освен палатката си взех и горнище дъждобран, още една ярко зелена тениска и един полар - всичко общо 72 лв. Колкото и да мразя да купувам каквото и да е, този път нямах избор - трябваше да имам някакъв минимум от екипировка за това пътуване, иначе щеше да се наложи да си я купувам в държави, където цените щяха да са петорни.
След шопинга се отправих към Владая, където вместо да си почина остатъка от деня, си играх с котките и кучетата на съседите и оправях бъркотията в едно мазе, в което после преспах :) Натъпках се с плодове и айрян за вечеря, а на следващия ден всъщност започваше същинското пътешествие....


Ден 5 - Владая - село преди Бела Паланка (13.06.2017)
километър 432,45
километри за деня - 126,45
Маршрут: Владая - околовръстно на София - Сливница - Драгоман - граница - Димитровград - Пирот - пътя за Темско, после по магистралата, около час-два по нея и отбих до малко село да преспя

След поредната сравнително безсънна нощ поех обратно към София, където ме очакваха гигантски задръствания по цялото околовръстно... Доста изнервящо беше карането в тях и след немалко време успях да се добера до пътя за Калотина, където, слава Богу, нямаше и помен от задръстване. След Сливница започнаха изкачвания, а след Драгоман всичките 13 км бяха надолнище. Появи се обаче кофти насрещен вятър, който ме забавяше през остатъка от деня. На границата чичковците ме питаха къде отивам с това колело и се опулиха като им казах - Норвегия. Бързо минах, не ме заподозряха в нищо. Обмених 8 лв и 20 евро в сръбски динари, за да не настъпят гладни времена поради липса на местна валута, налях си вода и газ към Димитровград. Сръбският адаш на нашия Д-град не блести с някакви атрактивни неща за гледане, така че бързо продължих към Пирот. По пътя поне двадесет пъти бях на косъм някой камион да ме изтрие от лицето на Земята, или по-скоро да ме съедини с нея, превръщайки ме в хомогенна кашичка. Пътят е адски тесен, шофьорите - кръгли идиоти, а канавката стана моето единствено спасение. Преди Пирот по шосето имаше разсипани малки парченца пресен асфалт, който ми се налепи по гумите и под калниците. Наложи се да спирам да го чистя. Когато стигнах Пирот, бях труп. Толкова ми се спеше, че ми идеше да легна на пейка в парка и да заспя завинаги... Дупето адски ме болеше, също и коленете, кръста, главата, ръцете.... общо взето нямаше нещо, което да не ме боли. Все още бях в първа фаза на адаптиране към новия ми ритъм на живот - каране всеки ден по цял ден. И организмът ми крещеше "дай ми почивка". Но аз категорично отказвах да го послушам и се правех, че не го чувам. Седнах на една пейка в парка до крепостта и започнах да възстановявам изразходените калории, ядох банани, домати и шоколад. Като се освестих малко, се разходих из крепостта, а после и в центъра. На едно място видях табела за веломаршрут до Темско и понеже беше в моята посока за следващите няколко километра, поех по него. Отначало започна като велоалея, която продължи само до края на града, а после се караше по сравнително спокойно откъм трафик шосе. Две момчета с колела ме настигнаха и карахме заедно до разклона за Ниш към магистралата. След въпросния разклон се появи тунел, през който минах с бутане на колелото по тротоара, за да не ме отнесе някой кьорав джигит. Последва каране по магистралата, което бе много приятно заради широката аварийна лента. Всъщност магистралата още е в процес на строеж и целият трафик минаваше от едната страна в двете платна. Но аварийната си остава само за мен. Намирането на място за спане беше една идея по-сложно, защото имаше мрежа от двете страни, а с колелото няма как да я прескоча. На едно място бе оставен отвор в мрежата, водещ до черен път към малко село с няколко къщи. Дръпнах се малко от населеното място и се установих на една поляна, отрупана с билки, преобладаващ бял равнец. Привечер някой дойде да прибере козите, които се чуваха наблизо, но за късмет не ме видя и нямах неканени посетители.

излязох от София, право към границата

крепостта в Пирот

първа нощ в Сърбия

Ден 6 - село преди Бела Паланка - полиция в Razanj (14.06.2017)
километър 535
километри за деня - 102,55 (+ 7 неотчетени на километража)
Маршрут: село преди Бела Паланка - Ниш - Алексинац - Делиград - полиция в Razanj

Сутринта доста време чаках палатката да изсъхне от конденза. Върнах се на магистралата и продължих към Ниш. Предстоеше ми да мина дузина тунели, кой от кой по-опасни заради тесния път, завоите и съответно тъмнината. Камионите карат бързо в този участък, няма никакво място вдясно, където да избягам. Поне десет пъти бях на косъм... Спирах да снимам на всяко удобно място, пейзажите бяха приказни. Като наближих Ниш, слязох от магистралата и хванах стария път за града. В центъра разгледах крепостта, купих си сладолед и банани и седнах да почина на една пейка. Ниш е приятен град, това ми е второто посещение и пак ми хареса. Карането до Алексинац обаче беше ад, много трафик по тесен път и все нагоре-надолу. Шофьорите бяха много груби и несъобразителни, личи си, че не знаят как да се държат на пътя, когато има колоездач. Повечето просто се правят, че не съществувам... също както в България е, дори по-зле. Като взе да се смрачава, започнах да се оглеждам за място за спане. Стигнах до малко село, наречено Делиград, където се отбих до църквата, падаща се леко встрани от селото. Там, на маса на поляната, бяха насядали няколко леко подпийнали мъже, които веднага ме поканиха да седна при тях. Понеже нямаха нищо друго безалкохолно, ме черпиха газирана вода и поседях на раздумка. Казаха, че работят в близката бензиностанция на магистралата и сега са в почивка. Успяха да ме убедят, че е напълно безопасно да спя на поляната пред църквата, а самата църква бе отключена, което ме наведе на мисълта, че в това малко селце няма да се краде... Като се стъмни компанийката се разотиде, а аз разпънах палатката на поляната, заключих Дявол с двете заключалки за едно дърво и си легнах да спя. Беше пълна тишина и нищо не подсказваше какво ще се случи по-късно...
Около 23:00 тъкмо започнах да се унасям след няколко часа мъки по заспиването, когато отново се разбудих от гласове и светлини. Имах неканени гости... Първата ми работа бе да хвана ножа си в ръка, готов да накълца някой зложелател, след което отворих палатката и ги запитах какво искат. Единият вече бе почнал да реже заключалката на Дявол, докато другият се приближи към мен и започна да ми говори в опити да ме разсее. Бе очевидно, че са дрогирани, единият бе твърде весел и видиотен, а другият - доста агресивен. Когато извиках на агресивния, режещ заключалката, да спре веднага, той се засили към мен и палатката и скъси дистанцията твърде много. Не чаках втора покана - извадих ръката с ножа, която до този момент държах под пласта на палатката, и нададох такъв боен вик, че гадините се парализираха за момент. Започнах да крещя с пълен глас "ще ви убия, ще ви заколя, ще ви извадя червата" и засилих ножа към тях като едва се сдържах да не ги намушкам. За щастие това явно много ги уплаши и моментално избягаха. За мен обаче кошмарът тепърва започваше... Надали някой би си легнал и очаквал втора визита, може следващия път да доведат подкрепления... Така че моментално започнах да събирам всичко по най-бързия начин. Всички кучета в селото се бяха разлаяли и суматохата бе страшна. Натоварих колелото и газ към селото. По това време нямаше хора около къщите, само една жена беше в двора си и веднага се засилих към нея. Видимо се уплаши от мен, защото все още държах ножа в ръка, в случай че някой от пишлеметата добие кураж и се върне за втора атака. От сърце ми се искаше да ги умъртвя...имам непоносима алергия към крадци и подобни утайки! Жената не разбра добре обясненията ми, но каза че най-близката полиция е 7 км нататък по пътя. Наложи ми се да карам в тъмницата, не планирах нощни карания в това пътуване и нямах задна светлина, нито пък преден фар. Сложих челника на главата и поех в тъмното като се надявах да не уцеля много дупки по пътя. Добре, че поне нямаше трафик по това време... Стигнах град Razanj, където открих полицейския участък до площада. Веднага заразказвах на дежурните ченгета, записаха всички детайли за нападението, обадиха се тук-там да съобщят и понеже нищо не бе откраднато, не писахме жалба. За щастие ме оставиха да спя на двора пред полицията до 6 сутринта, когато полицаят дойде да ме събуди, за да се подпиша на репорта и да си взема личната карта. Беше време да събирам палатката и да си ходя. Отново тежка нощ без почти никакъв сън... Чудех се докога мога да изкарам по този начин, системно не спях, а през деня се изтощавах от каране и всякакви положителни и отрицателни емоции...

крайпътна църква

започнаха тунелите

в Ниш

църквата, до която ме нападнаха наркоманите

в двора на полицията

Ден 7 - полиция в Razanj - Ново Село (15.06.2017)
километър 625,56
километри за деня - 83,56
Маршрут: полиция в Razanj - Парачин - Ягодина - Ново Село

На празен стомах и в крайно изтощение тръгнах по баира за излизане от града. Карането до Парачин беше доста измъчено, а там спрях за почивка. В следващите градчета Куприя и Ягодина също спирах да почивам, въпреки че бяха на малко километри едно от друго. Умората беше започнала да ме събаря... В градчетата спирах да снимам църкви и паметници, хапвах по пейките в парковете, но като цяло бе еднообразно, никой не ме заговаряше и не научавах особено много нови неща всеки ден, поне не колкото ми се искаше да научавам. След Ягодина срещнах един сърбин на колело с дисаги, отиваше на мото събор в Ягодина, тръгнал от Панчево. Каза, че утре вероятно ще вали, което доста ме притесни.
Когато стигнах Ново Село, ми беше толкова зле, че легнах на една пейка пред църквата и имах чувство, че ще умра. Цял ден беше жега и явно освен всичко друго, прегрях. Около два часа лежах в състояние на полуосъзнатост, след което взе да се смрачава, захладня и започнах да се освестявам. Ясно бе, че няма да стигна по-далеч днес, затова реших да питам някого дали може да се спи до църквата, надявах се да спя до къщата на попа и така да нямам среднощни гости. Мястото изглеждаше доста по-безопасно от предната вечер. Нямаше кого да попитам в комплекса на църквата, затова питах човек от една от къщите отсреща. Обади се на попа, който каза, че днес няма да се прибира, но имам разрешението му да спя до църквата. Купих си банани и баничка от магазина, разпънах палатката като се стъмни и се отдадох на пълна почивка. Надявах се поне днес да няма произшествия по нощите...

беседка за почивка

Ден 8 - полиция в Razanj - гора до село Ритопек (16.06.2017)
километър 709,63
километри за деня - 84,07
Маршрут: Ново село - Велика Плана - Смедерево - гора до село Ритопек

Нощта мина гладко с изключение на крясъците на младежите в малките часове на нощта: "Попе, попееее", които ме разбудиха и принудиха да приготвя ножа за следващите мераклии да му опитат острието. Ножът ми всъщност е джобно ножче от австралийската армия, подарък ми е от военен и върши страхотна работа за дълбоко пробождане на нагли индивиди... Реших, че няма смисъл да нося големите си ножове от Африка и Южна Америка, освен това имам достатъчен капацитет да се справя с евентуални нападатели и без хладно оръжие, само с ръце и крака.
Почивката тази нощ явно ми се бе отразила добре, защото за нищо време стигнах до Велика Плана. След нея стана по-равно и лесно, а в едно малко село някъде преди Смедерево, семейство ме покани да се присъединя на масата им в двора на църквата. Те поддържаха целия комплекс, имаха доста животни - пауни, токачки, гъски, куче мастиф и малко игриво кученце... цял мини-зоопарк. Много приятни хора, майката говореше отличен английски и сподели, че мъжът и обикалял Румъния в момента с колелото си.
В Смедерево първата ми работа бе да посетя крепостта, която много ме впечатли. Търсех и ток из центъра, за да заредя батериите на телефоните и апарата, но никъде не намерих. Докато седях на една пейка, ме заговори религиозен фанатик, който леко ме изнерви, но запазих самообладание и учтивост. И все пак наистина не са ми приятни тоя тип хора... Едно момче пък дойде да се снима с мен и Дявол, и ме разпита за пътуването, стана му интересно.
Тръгнах към Белград чак в 4 следобед. И като ми се облещи един голям, стръмен и дълъг, сякаш безкраен баир... направо ми разказа играта! Даже се наложи да слизам и бутам... а на една спирка, където седнах да почина, усмихната лелка ме черпи кайсии. Хубавото на тоя баир бе, че докато драпах нагоре, срещнах французойката Джована, която бе тръгнала с колело от Франция и отиваше към Черно море. Беше готина и доста време си приказвахме край пътя, възмущавайки се на бесния трафик и опасното за велосипедисти шосе. След като се разделихме, минах покрай току що станала катастрофа. Нощувах в гора между къщи, от които нямаше как да ме видят. Беше село преди Белград, а на сутринта забелязах, че гората всъщност е вишнева градина.

крепостта в Смедерево

Ден 9 - гора до село Ритопек - двор в Indija (17.06.2017)
километър 792,31
километри за деня - 82,68
Маршрут: гора до село Ритопек - Белград - Batajnica - двор в Indija

Докато събирах палатката, преваляваше леко. Към Белград повечето бе спускане, трафикът бе много интензивен и доста пъти излизах в канавката. Първата ми работа в центъра на сръбската столица бе да потърся достъп до ток, но ударих на камък - безплатни контакти никъде нямаше. Имах отчайваща нужда от зареждане на устройствата, така че се наложи да седна на едно заведение на главната на име Муха, където имаше контакт до масата. Поръчах една кола за 220 динара (почти 2 евро) и започнах да зареждам всичко. Най-вероятно щеше да има достъп до ток в библиотеката, която също бе на главната, но там не можех да вляза, защото нямаше къде да оставя колелото с всичките багажи по него.
Чак към 4 следобед успях да се измъкна от хватката на големия град... Докато разгледам крепостта и центъра, времето отлетя неусетно. Приятен град е Белград, но населени места с този размер ме изморяват страшно много за твърде кратко време. Предпочитам селата по пътя... В Земун се отбих да видя няколко църкви и хванах маркировката на Евровело 6. Преди  Indija попитах на една бензиностанция с голям паркинг дали може да къмпирам - отказаха ми. После в града отидох до полицията и ги питах за безопасно място за къмпингуване, насочиха ме към Ловния дом. Точно срещу него, от другата страна на реката, кипеше мото събор и музиката дънеше непоносимо. По-лошото бе, че от една къща срещу Ловния дом се носеше страшна чалгия, която не се издържаше, докато музиката от събора, колкото и да бе силна, поне беше хубава :) Пред дома ме заговори група полу-пияни чички. Казах им, че полицаите са ме пратили да спя до дома, обаче наоколо не изглеждаше като да е безопасно, нямаше да има никой през нощта, а поляната не беше ограден двор, а просто поляна. Чичките се засуетиха дали е безопасно да спя там, по едно време дойде един, който явно живееше наблизо и те го питаха за мнение, отговорът беше: "боли ме кура къде ще спи". Двама от другите обаче взеха да се притесняват за мен и тъкмо преди да тръгна към рокерския събор да разпъвам там палатката при пияните, единият ме покани да къмпирам в двора на новата си къща, в която никой не живее все още. Запали колата, а аз карах след него, докато стигнахме къщата. Мястото се оказа страхотно - отлично ограден двор в приятен квартал с къщи на заможни хора. Разпънах палатката и си легнах знаейки, че тази нощ няма да има нашественици. За съжаление обаче музиката от събора се чуваше непоносимо, въпреки че бях доста далеч от мястото. И това допълнително ми пречеше да заспя до малките часове на нощта.

маркировка на Евровело 6

в Белград

 

 

танкове в крепостта

чак и динозаври се разхождат

бохемския квартал

Ден 10 - двор в Indija - Бачко Градище (18.06.2017)
километър 872
километри за деня - 79,69
Маршрут: Indija - Нови Сад - Темерин - Бачко Градище

Адски ми се спеше сутринта. До Нови Сад имаше немалко изкачване, но по-лошото бе, когато заваля... 10 км преди града имаше готино малко градче, в което се отбих и където отново се появи маркировка за Евровело 6. Последва изкачване, по време на което много силно заваля. Скрих се на една спирка, идваха хора, които чакаха автобуса и ме заговаряха, а дъждът не спираше. Накрая реших да не чакам повече и да карам докато вали. Беше много неприятно, но не след дълго спря. В Нови Сад първо се качих на крепостта. Гледките бяха изумителни, а на слизане носех колелото по стълби, за да сляза по-бързо и да не заобикалям по пътя за коли. Старият град също много ми хареса, архитектурата е забележителна и атмосферата в града е приятна. Понеже беше неделя, бе малко умряло и туристическият център беше затворен.
По пътя към Темерин заваля страшно и стана непоносимо за каране. На всичко отгоре в тази част на Сърбия градовете не ми се струваха приятни и спокойни, имаше твърде много съмнителни субекти. На едно място, докато карах в пороя, предната гума на Дявол попадна в голяма дупка, пълна с вода. Докато се усетя вече лежах на шосето, ударих си главата много лошо и дни след това не спираше да ме боли, въпреки че бях с каска при падането. Не смея да си представя какво щеше да е без нея... Колелото беше здраво, но доста неща ме заболяха от падането. Дръпнах се от шосето и поседях малко в горичката край пътя, докато се освестя. Не спираше да вали и настроението ми хич не беше добро!
Отбих се в крайпътен мотел с огромни зелени площи наоколо да попитам дали може да се къмпира наблизо - отказаха. В село Бачко градище отидох до църквата, но беше затворена. Исках да намеря попа и да питам за разрешение да спя в двора и, защото беше ограден. Заговорих първите срещнати хора на улицата и така срещнах Силвестър. След като осъзна, че съм в някаква форма на безизходица, предложи да къмпирам в неговата къща. Каза, че попът в това село бил такъв измекярин и материалист, че никога нямало да ме пусне даже в двора на църквата без да му платя. Къщата на Силвестър и неговите двама братя се намираше в края на селото, нямаше ток и бе полу срутена. Тримата братя преди се занимавали с престъпна дейност. Единия, с когото по-късно се запознах, говореше перфектен английски. Силвестър от 6 месеца бил чист, нито алкохол, нито наркотици. Искал много да си промени живота, както и братята му, затова сега живеят скромно и работят - продават плодове. В къщата имаше две лястовичи гнезда и Силвестър страшно се радваше на птичките, постоянно ги наблюдаваше и им се възхищаваше. Той самият има немски и унгарски корени, единият му брат пък цигански - от различни бащи са и една и съща майка. Третият брат се прибра късно и малко говорих с него. И тримата имаха вид на гангстери, но бяха много добронамерени към мен и се държаха изключително възпитано. Усещаше се, че имат голямо желание да се променят. Силвестър ми донесе матрак, който да сложа под палатката, за да спя на меко. Сутринта на раздяла ми даде две батерии за челника и лепило да залепя огледалцето за задно виждане, което бе разхлопано след падането предния ден.

собственикът на тази къща ме прибра в двора си и буквално ме спаси

крепостта на Нови Сад

в къщата на Силвестър

Ден 11 - Бачко Градище - гора след Tompa (19.06.2017)
километър 987,78
километри за деня -115,78
Маршрут: Бачко Градище - Becej - Backa Topola - Суботица - Tompa - гора

Последният ми ден в Сърбия - дива радост! Карането в тази страна бе кошмар, бе моят "препъни камък" и на моменти всичко бе толкова непоносимо, че ми идеше да се откажа от пътуването. И добре, че не го направих, защото след Сърбия всичко и навсякъде беше много по-добре.
Напуснах дома на Силвестър горейки от нетърпение да стигна границата днес! Не исках да прекарвам още една нощ в тази страна, в която почти навсякъде беше твърде рисковано да се къмпира и трябваше да прося по църкви и дворове. Въобще не ми беше комфортно както в България, доста по-кофти ми се сториха хората и доста по-опасно за спане в нищото, особено ако някой знае, че си там. И още повече - ако имаш колело за крадене... Дявол е лъскав и хваща окото, хората в сръбската провинция са сравнително бедни и едно такова колело веднага се набива на очи.
Хванах пътя към Суботица, нямаше планини и се караше лесно. Спрях в Бачка Топола да почина, а късния следобед вече бях в Суботица. Много красив град, центърът е забележителен с великолепните си сгради. Купих си един последен бурек и йогурт, след което поех право към границата. Там минах бързо като сръбските митничари ми пожелаха "на добър път", а унгарските - нищо. От унгарска страна обаче имаше безплатна тоалетна, а и пътната настилка веднага се оправи. Карах още около 15 км и се установих в една гора сред нивите, където напълно неочаквано имаше сърни. Една от тях мина близо до палатката по залез слънце. Прекарах спокойна нощ далеч от всякакви хора и села. Надявах се, че в Унгария ще е по-добре за мен, отколкото в Сърбия...

последно ядене в Сърбия

 вятърна мелница

последен град в Сърбия