Камино де Сантяго - част 7 (финал) - от Монте до Гозо до Финистере

залез на Финистере

Ден 24 - Monte Do Gozo - Negreira - 26 км

Доста късно стартирах сутринта, опитах се да дремна след като хъркащият руснак си тръгна, но не ми се получи. Минах 5-те километра до Сантяго неусетно бързо и най-после се озовах в големия град. Времето беше облачно, мрачно и потискащо, а когато пристигнах, по улиците все още нямаше хора, магазините бяха затворени. По-късно центърът се оживи, заприиждаха пилигрими отвсякъде. Взех карта от туристическата информация и тръгнах да разглеждам най-притегателния религиозен център на Испания. Хора от цял свят вървяха Каминото само за да стигнат до тук и да посетят катедралата, а за мен Сантяго де Компостела бе просто една спирка по пътя ми към Финистере. Сякаш дори не му отдадох нужното внимание, в катедралата прекарах по-малко от две минути, защото бе забранено да се влиза в нея с раница и охраната веднага ме спря на входа. Можеше да се остави срещу заплащане в някакъв офис наблизо, където точно с това се занимаваха - гардероб за пилигримски раници, но за подобна глупост не исках да плащам, затова се примолих на сериозно изглеждащи мъж и жена пилигрими, които бяха седнали пред катедралата, да наглеждат раницата ми за момент.

Камино де Сантяго - част 6 - от Амбасместас до Монте до Гозо

река Миньо край Портомарин

Ден 19 - Ambasmestas - Balsa - 39 км

До сутринта се тресох от студ в чувала, не успях да спя повече от час сумарно за цялата нощ, защото малко след като задремех, се събуждах от студ. През нощта някой дойде в парка, но бързо се махна, така и не разбрах какъв беше и какво търсеше. Излежавах се до 8:00, събрах лагера и тръгнах нетърпеливо по пътя. Очертаваше се поредният прекрасен ден с едни от най-красивите места и гледки. Предстоеше прекосяването на планина, нямаше да има равно за днес, а това ме мотивираше изключително силно да вървя, все пак няма нещо, което да обичам повече от планините. Полето го слагам на другия полюс - въобще не ми се върви през него, освен това изцяло подкрепям поговорката "Планината ражда хора, а полето - тикви" :)

Камино де Сантяго - част 5 - от Рабанал дел Камино до Амбасместас

планините преди Понферада

Ден 17 - Rabanal del Camino - Ponferrada - 34 км

Безспорно един от най-красивите участъци от Каминото! През целия ден се наслаждавах на прекрасни планински гледки и уникални стари къщи, които в комплект с идеалното време, ми оставиха впечатление на едно приказно място, от което не исках да си тръгвам...
Сутринта тръгнах към първото село Foncebadon, което се оказа доста мистично и интересно местенце, особено с кръглата каменна къщичка в градината на един хостел. Като стигнах до едно от най-важните места по Каминото - La Cruz de Ferro, се засякох отново с Пепе, който очевидно бе тръгнал от Рабанал преди мен. До въпросния кръст имаше купчина камъни, по които минаващите пилигрими се бяха разписали, както и множество оставени от тях артикули, накачени навсякъде по кръста и около него. От едната страна висеше дори българското знаме, явно оставено от някой българин неотдавна. Аз нищо не оставих, но поснимах, позяпах, похапнах и продължих нататък по пътя :)

Камино де Сантяго - част 4 - от Вияказар де Сирга до Рабанал дел Камино

паметник на пилигрим в Леон

Съвсем наскоро открих това и вече е сред любимите ми - https://www.youtube.com/watch?v=ytMqO-WQpQ4



Ден 12 - Villacazar de Sirga - San Nicolas del Real Camino - 38 км

Сутринта французойката домакиня ми приготви мляко с какао, след като разбра, че не пия кафе и не искам чай в тази жега. Изкуши ме с млякото, защото само на това не мога да откажа колкото и да е жежко. Отново тръгнах, след като всички останали вече бяха напуснали хостела. Алфонсо отдавна бе заминал, нали амбицията му беше над 50 км, а знаеше, че много ще му се подигравам ако пак го засека някъде напред, защото аз повече от 40-42 на ден не исках да вървя. Беше твърде болезнено за пришките ми и при цялото ми безсъние и постоянните спирания за интернет, разглеждане на забележителности и лежане по пейки, въобще не исках да вдигам норматива. Знаех, че ако реша мога и 60 да извървя, но после на човек няма да приличам и кожата на ходилата ми ще опада. Не вярвах на приказките на напористия италианец, че днес ще извърви над 50 км и не се съмнявах, че ще го видя някъде напред :)