Голямото прибиране: Мексико - България

коледен базар в Берлин

Поздрав с едно готино клипче - https://vimeo.com/27246366 - MOVE :)


Имахме някакъв луд късмет на влизане в Германия - липсваше интерес от страна на властите към багажа на пътниците от полета от Канкун. Почти всичките бяха шишкави туристи със силно зачервени лица, изпечени от мексиканското слънце, поради което и ние минахме между капките като несъмнителни, макар да имахме цигански тен и мърляви претъпкани раници. А колко само можеха да се усъмнят... по-късно разбрахме, че в Германия било забранено да се разхождаш дори с малък нож, а ние носехме в раниците две мачетета и огромен нож. Добре, че никой не погледна багажа ни и изобщо никъде не се минаваха проверки на пренасяното. Доста се впечатлихме от пълната липса на мерки за сигурност.

Наградата Liebster

Или Liebster Award, за първи път чух за тази награда днес, когато двама симпатяги сърфисти с готин блог ( http://wildhomedreamers.blogspot.bg/2016/04/liebster-award.html ) ми писаха, че са ме номинирали за нея. В интернет има инфо по въпроса, общо взето приятна инициатива, даваща възможност за популяризиране на различни блогове чрез препоръки от читатели.

Аз реших да отговоря на въпроса, който са ми задали номиниралите ме, а именно: "Покажете ни една от любимите си снимки и да ни разкажете историята й (не трипа на който е снимана, а защо направихте точно тази снимка и как)"

Мексико 6 - Тулум, Плая дел Кармен, Канкун... и сбогом, Латинска Америка!

плаж в Канкун

И така, дойде време за последната публикация за Мексико. Край с тропическите пейзажи, гъстите джунгли и вълшебни плажове. Следващото включване ще е за зимна Европа и прибирането вкъщи, тоест края на това епично пътешествие.
Поздрав с нещо безкрайно любимо :)) - https://www.youtube.com/watch?v=gA9nZrhFo4U


Стопът до Тулум се протака доста и ни валя немалко дъжд по пътя. В пикапа, който ни взе до града, нямаше място за раниците ни, така че се наложи да ги сложим отзад и ги свалихме чисто мокри, когато пристигнахме. Установихме се на една автобусна спирка в града и зачакахме пороят да спре. Той обаче въобще нямаше такова намерение и целият ден си мина така - в чакане и мърморене колко е лошо времето и как сме се надявали като идем на карибски плаж, да ни пече слънце.

Мексико 5 - руините на Чичен Ица

пирамидата на Кукулкан

На изхода на Мерида доста почакахме преди да спре един много добър човек с лека кола. Надявах се да стигнем рано до руините Чичен Ица, за да ги разгледам същия ден. Човекът отиваше в Канкун, но щеше да мине по магистралата, а руините се падаха встрани. Всичко вървеше гладко до момента, в който спукахме гума. За лош късмет се оказа, че в колата нямаме нужните инструменти за смяната. Другарчето застана да маха на минаващите коли за помощ и не след дълго една кола отби. В нея пътуваше голямо семейство и шофьорът явно беше отлично подготвен, извади голяма кутия с инструменти и за нищо време нашите заяждащи болтове бяха развити. За всичко това обаче си отиде един час в безплодни опити преди да се сетим да спираме кола за помощ. Времето напредна и стана обяд. Като стигнахме до отбивката за руините, нашият шофьор реши, че ще ни закара и не прие нашите настойчиви откази и увещания, че няма смисъл да се отклонява от пътя си, ние ще си хванем стоп. Закара ни пред вратите на историческия комплекс, където имаше огромен паркинг, пълен с коли и туристически автобуси. Очевидно щеше да е пълно с народ, което не ме радваше. Тъй като комплексът затваря в 17:00, имах едва 4 часа да обиколя всичко и си мислех, че надали ще са достатъчни. Това ме тревожеше, но не исках да пропиляваме деня и да се връщаме на другата сутрин, така че се мобилизирах да бягам покрай руините и да видя всичко.