Мексико 4 - Комалкалко, Кампече и Мерида

в Кампече

Докато тръгнем да излизаме от Оахака стана обяд. Понеже не знаехме колко време ще стопираме до следващата ни далечна дестинация Комалкалко, минахме през голям супермаркет да се запасим с храна. Освен това трябваше да намерим интернет, за да потвърдим на домакина в Комалкалко, че ще отидем. Предната вечер бяхме получили покана от там в каучсърфинг и бяхме изумени как изведнъж различни каучери от цяло Мексико започнаха да ни канят. Явно в тази страна каучсърфингът беше възможен! Оказа се, че ще имаме домакин не само там, но и в друго градче край Кампече, а после и в Мерида и Плая дел Кармен. Очертаваше се истински каучсърфинг маратон. За да излезем от Оахака взехме градски автобус до Етла, където имаше ключов разклон към магистралата. Там хванахме стоп до пеахето край Сан Франциско Телихтлауака. От там ни взе пикап за Теуакан и слязохме да нощуваме сред кактусите до същото пеахе, където спахме няколко нощи по-рано, на път за Оахака.

Мексико 3 - Оахака - моле негро, руини и среща по български

руините на Монте Албан

Излизането от Мексико Сити малко се пообърка, защото шофьорът на микробуса, на който се качихме, твърдеше, че отива точно до пеахето (място за плащане на магистралата), където смятахме да слезем да стопираме, а се оказа, че не отива там и завива около километър преди него. Това не би ни тревожило, ако не се налагаше да вървим този километър по адски натоварената магистрала и да минаваме по всякакви надлези и въртележки, докато стигнем точното място. Някак си успях да изкуцукам километъра и застанахме нетърпеливи да стопираме на "Касета де кобро Сан Маркос". Не след дълго ни взе човек, който отиваше в Пуебла. Имах голямо желание да разгледам и този град, но беше крайно неподходящо, защото градът бе огромен, имаше много интересни места, а аз бях с куц крак, пак трябваше да се търси хостел и да се дават пари, на всичко отгоре не ни оставаше чак толкова много време до прибирането вкъщи, а списъкът с места, които исках да видя, растеше главоломно всеки ден. Дори не можех да осъзная, че скоро се прибираме и няма да мога да видя и половината места. Трябваше да пропуснем Пуебла и след като шофьорът ни черпи нопалес (готвени кактуси), застанахме да стопираме на следващата касета де кобро.

Мексико 2 - стоте лица на столицата

националният дворец

Поздрав :)
https://www.youtube.com/watch?v=xvdzOT3DKl0


След прекрасните и безгрижни дни в Сан Кристобал, продължихме по пътя към столицата на щата Чиапас - Тухтла Гутиерез. Не смятахме да оставаме в този голям град, а само да минем през него и да продължим към Оахака или към магистралата за Мексико Сити. Всичко зависеше от стопа, който както обикновено не беше това, което ни се искаше да бъде. Какво става като имаш огромна държава за разглеждане, ограничено време и труден стоп?! Отговорът е лесен - не успяваш да разгледаш това, което ти се иска. Но поне се опитваш.
Нощувахме една вечер в планините между Сан Кристобал и Тухтла, които на пръв поглед изглеждаха не толкова населени, но като се вгледаш зад буйната растителност, сякаш от нищото изникваха къщи и техните обитатели. Имаше и много царевични ниви, така че се постарахме да се скрием добре.

Мексико - неочаквано добра комбинация :)

циркът на площада в Сан Кристобал

Просто не мога да се сдържа да започна с музикален поздрав - едно видео, което събира най-любимите ми песни и филми на куп в блестящо изпълнение на страхотна певица, enjoy :)
https://www.youtube.com/watch?v=JDvylXjDt8g


Каквито и идеи, представи и стереотипи да имах за Мексико преди да го посетя, реалността се оказа нещо тотално различно, главозамайващо и напълно неочаквано! Идеята ми за дебелия гаучо с мустак, яхнал хилаво магаренце с текила в ръката и сомбреро на главата, бе разбита на пух и прах от огромните молове, широки магистрали, лъскави градове и модерни хора. Всичко това обаче съжителства по един особено странен начин с лилипутски изглеждащи и мислещи люде с черти на едновремешни маи и поведение на съвременни гамени. Мексико е всичко друго, но не и скучно! Голяма част от мексиканците явно отчаяно искат да стигнат съседите си по горна граница и се опитват не само да подражават на САЩ, но ако могат и да ги надминат. Поради това в Мексико, подобно на Бразилия, властва с пълна сила "синдромът на държавите-гиганти". Всичко е огромно, безкрайно и има от всичко по много. Много лукс, много бедност, много умни хора и много малоумници, много красота и много опасност... Разнообразието така натрапчиво ти "крещи" от всеки ъгъл, че дори за миг не можеш да си седнеш на дупеца и да се тръшнеш: "Скучно ми е!"