Чили 6 - на юг към Чилое и края на Панамерикана

вулкан Осорно

Валдивия ме изненада - не беше изобщо това, което очаквах. Последния месец все говорехме за Валдивия, Пуерто Монт и Пуерто Варас като нещо далечно, недостижимо и различно от останалото Чили. Валдивия - градът, пострадал жестоко при най-силното земетресение в света, се оказа доста западнал, поочукан, много голям и доста пълен с клошари и съмнителни хора. Има красива стара архитектура, но честно казано си го представях по-различно. Градът е наистина голям и от центъра до нашия изход вървяхме около 2 часа всеки път. Казвам всеки път, защото останахме два дни във Валдивия като за спане излизахме извън града. Като пристигнахме оставих другарчето в парка на площада и отидох да питам в инфо центъра къде е библиотеката, за да може то да се премести там, докато разглеждам. Библиотеката се оказа доста далеч от центъра, но в посока нашия изход.

Чили 5 - езера и вулкани, докъдето ти стига погледа и отвъд

водопадите Лаха

Стопът към пътя за Сан Антонио (отново натам, това е единственият възможен път да се избегне столицата Сантяго) ни съсипа емоционално и направо ни обезвери. Толкова зле стоп не бяхме имали никога в Чили. Предполагахме, че на изхода на Валпараизо има пълчища стопаджии, които са се събудили по същото време и леко отрезнели са тръгнали да стопират към домовете си. Това хич не бе в наша полза, ние бяхме далеч от изхода на града и който шофьор би взел стопаджия, вече минаваше покрай нас с пълна кола. Най-страшно обаче стана, когато всякакви стопаджии почнаха да бъдат стоварвани на нашия разклон и не след дълго стана опашка. Първо се появиха момче и полуголо момиче с карнавална шапка, те махаха бая време, но се отказаха и отидоха на бензиностанцията явно да питат директно колите. После се появи само момиче, което изглеждаше толкова навъсено, фиркано или и аз не знам какво, че излизаше на средата на магистралата и махаше на колите, сериозно застрашавайки живота си и този на хората в колите. Тази мома отвися също много време, беше ужасно, защото тя стопираше след нас и хората дори да спрат за нас, щяха да спрат точно пред нея и тя да се качи. Точно така и стана, една кола я взе. Кошмарът продължи с появата на нова двойка стопаджии - момче и момиче, отново второто разголено.

Чили 4 - по крайбрежието и една безмилостна Нова година

Новогодишната заря във Валпараизо

След мисията "плажна Коледа" и безсънната коледна нощ, прекарана в писане на блога, недоспали се отправихме на юг по крайбежието - към Конституцион.
Пауло ни бе препоръчал да разгледаме градчето, пострадало жестоко при земетресението от февруари 2010-та. Бърз стоп с камион ни откара до крайбрежния черен път недалеч от центъра, оставих другарчето да дреме в едни храсти и тръгнах да разглеждам крайбрежната част на града. Стори ми се доста западнал и сякаш не бях вече в Чили, атмосферата не бе като в лъскавите градчета досега. Не беше и като Валпараизо, явно бе нещо ново и различно за мен. Покрай брега имаше множество красиви скали с пещери в подножията им, влязох в доста от тях, но бяха толкова мръсни, пълни с боклуци, осрани и гнусни, че ми се доповръща. Имаше следи от клошария до шия, вероятно вечер клошарите се настаняваха на мръсните дюшеци, напъхани в дъното на няколко пещери. А през деня се ползваха за безплатна тоалетна от минаващите туристи.