Доминика = Рая

Вече и аз не зная колко дни сме по доминишките планини, напълно им загубих бройката и дори Коледа ще да пропуснем без да знаем, че е дошла. Тотално се отплеснахме по джунглите, реките, водопадите, безкрайната зеленина и красота, цветя и птички, безплатна храна търкаляща се по земята в лицето на какао, авокадо, грейпфрути, лимони, банани, гуава и какви ли не изчанчени плодове...
Доминика е простичко казано Рая на Земята :)  Не мога да се сетя за толкова вълшебно място. Две са тайните на тази прелест - силно планинския релеф, който я пази от застрояване и малобройната популация - около 60 000, а островът е доста голям. Ще започна с малко общи впечатления за страната...

Природата е толкова щедра, че няма накъде повече! Всичко е зелено. Винаги и навсякъде. Където не е зелено, има цветя :) Джунглите са безкрайни, гъсти и труднопроходими. Има всякакви растения като се почне от фикуси, филодендрони, трилистници, драцени, кротони и прочее неща дето виреят само в саксии у дома, а тук са огромни дървета, та се стигне до папрати, овощни дървета, банани, епифитни растения, лиани, мъхове....... а по градините на хората има и зеле, моркови, че и дребни домати. Почвата тук е много плодородна и всичко расте. Водата е в такова изобилие, че чак писва :) Вали всеки ден, понякога денонощно, винаги проливно, винаги безмилостно към такива като нас дето са с палатка с недостатъчен воден стълб. Дъждовете са много "тежки" както казват на английски и имаш усещането, че някой непрекъснато излива кофи с вода от небето. Ако някой ден пропусне да завали, целуваш земята и благодариш за невероятния си късмет! Особено ако не вали нощно време. Това си е истинско чудо. Водата е толкова много, а островът има точно 365 реки. Всичката вода е питейна, няма замърсители, няма фабрики и бунища... пиеш директно от всяка река и поточе. По улиците във всички градчета и селца има чешми на всеки ъгъл. Водата освен всичко друго има и прекрасен вкус! Няма абсолютно нищо общо с онази "прелест" в Сейнт Мартин, дето се чудиш дали не я източват от тоалетната и пускат в мивката докато я пиеш. Тук никъде не смърди лошо, никъде не е замърсено, презастроено. Всичко е супер скромно и китно, къщите са уникални всяка по себе си и няма нито една същата като съседната. Всичко е ниско строителство, има както масивни постройки, така и дървени колибки. Къщите са толкова разноцветни... има лилави, оранжеви, сини, зелени... вълшебно е! Хотели има малко и изобщо не се натрапват на очи. Никаква престъпност няма на острова, изключително безопасно и спокойно е. Има доста просяци, но те не седят по улиците, а идват до теб и си искат долар-два. Като откажеш не настояват и си продължават по пътя. Тук се пуши само марихуана и няма тежки наркотици както беше на Сейнт Мартин. И дори марихуаната не се пуши от всички, има доста растамени, но надали някой друг освен тях я пуши. Хората са много приветливи, усмихнати, дружелюбни. Никой не ни гледа лошо, никой не се чуди какво правим с тия големи раници и не ни гледа на кръв. Тук всички знаят, че имаш ли раница, значи си хайкър (планинар). Хайковете са една от основните причини да има туризъм на острова, тук има такова изобилие от преходи през планините, че ако сте запалени планинари това е мястото! От известно време насам са въвели такси за повечето места като например водопадите, също така и Уайтукубули трак, който е двуседмичен преход, преминаващ през целия остров (нещо като нашето Ком-Емине). За всички такива атрактивни неща са въвели туристически пропуск, който се купува предварително и цената е 5 долара за ден или пък 12 долара за седмица, но все още не се следи така стриктно дали имате пропуск и може да се надцака системата на туризма. Голям късмет е да се пътува в страна, в която всички онези гадни машини за пари сега стартират и още не са опорочили емоцията от това да посетиш нещо интересно. Тъкмо сега в настоящето или в близкото минало се изгражда цялата инфраструктура от типа на информационни центрове, места за продажба на билети, беседки, пейки, екопътеки и т.н. Туристите, на които разчита Доминика, са тези от круизните кораби (всеки ден имат поне по един в Росо), които се отбиват тук като част от круиза си през Карибите, както и на онези, които идват със самолет специално за да разглеждат острова за повече от един ден време и съответно да правят хайковете. Разбира се, преобладават тези от първия вид. Такива от втория почти не видяхме, освен в най-туристическата част на преходите. Тези от корабите ги водят организирано на няколко най-известни водопада, които са близо до шосето, така че рано сутрин е истинска навалица там.
Преходите из планините са най-разнообразни - от лесни и приятни подходящи за цялото семейство разходки до тежки физически и много натоварващи пътечки с доста опасни елементи. Ние направихме по много от всички видове :)
Има много водопади на острова, което е очаквано знаейки броя на реките :) Изключително красиви са, всеки е уникален по своему. Има и дълбоки каньони, прорязани от реките. Също така е голям броя на горещите извори. Посетихме няколко такива, много са интересни с клокочещите си води, парата която се издига над тях, уникалното оцветяване на земята наколо и разбира се смрадта на развалени яйца :) На едно от местата, където от скалите излизаше пара, си опекохме чапатита. Има и едно езеро, което се нарича Врящото езеро и спокойно можеш да си свариш яйца в него.
Палаткуването е песен (само че друг да я пее :)) Шегувам се, екста си е спането на палатка с една забележка - дъждът е наистина сериозен и е много добре ако си разпъвате палатката под някакъв здрав навес, примерно беседка. Освен това много често вали настрани, защото има вятър, така че дори и под навеса пак се мокрите, но все пак не е същото като под открито небе. Има много беседки по маршрутите, така че не е трудно да се намери по една преди лягане всяка вечер. Дъждът продължава часове наред и е толкова проливен, че колкото и воден стълб да има палатката ви, ще протече отвсякъде. Техниката задължително трябва да е напълно изолирана от околната среда, най-добре в големи пластмасови буркани с винтови капачки. Влагата е много силна и всичко ще се развали ако не се вземат мерки, все пак на английски джунгла е rainforest , две думи - rain (дъжд) и forest (гора). Дъждовната гора си е наистина дъждовна в пълния смисъл на думата. А тук целият остров е покрит с дъждовни гори. И в най-високите планини пак сте в джунглата, само дето е по-хладно при по-голяма надморска височина.  
Храната е на достъпни цени, една франзела е 1 карибски долар (1 USD = 2,60 карибски долар). Хляб и тестени изделия се продават нявсякъде, както и плодове. Ситуацията с плодовете е съвършена - или си купуваш от пазара, или си ги намираш по пътя безплатни. Те са навсякъде и в огромни количества. Ние уцелихме сезона на грейпфрута и на ден изяждахме поне десетина грейпфрута, а намирахме стотици, току що капнали от дърветата и в отлично състояние. Бананите ги ядяхме зелени, но пак ни харесваха, имат вкус на краставица и хрупат :) Купувахме си и узрели понякога. Лимони намирахме под път и над път, също и како - много приятен плод, вътрешността е с множество ядки и се смуче сока около всяка. Намерихме си и едно друго, дето го ядох в Австралия, но му забравих името, то пък има вкус на чушка :) Абе добре си хапваме спор няма! Когато ни писнеше от плодове си купувахме ориз, брашно и китайски нудълс и си готвехме страшно вкусни манджи :) Другарчето готви страхотно, така че нямаше как да останем гладни. Навсякъде можеш да си запалиш огън стига да намериш сухи дърва, или пък просто палиш на местата, където и други хора са готвели и все има по някое оставено дърво под навеса там. Разбира се, след като изхабите дървата, добре е да сложите нови на сухо за следващите мераклии да си готвят на открито.
Стопът е много вървежен. Най-често спират пикапи и камиончета, никой не очаква пари за стоп. На малките пътища се чака повече, защото няма много трафик. Автобуси има стотици във вид на ванове за десетина човека, също както бяха и на Сейнт Мартин. Шофьорите им са досадни и подвикват дали няма да се качиш, но бързо се отказват като видят, че си на стоп. 
Интернетът не е особено наличен, има го безплатен в библиотеката в Росо ако си носите лаптоп, но се плаща за ток ако искате да го включите в контакта. Истинско щастие е да си в държава, където хората все още прекарват времето си навън вместо пред компютъра. 
Гостоприемството или каненето вкъщи тук смея да кажа не съществуват или поне със сигурност не са популярни. Въобще до момента оставам с впечатлението, че на Карибите гостоприемството такова, каквото ние го познаваме, липсва. Никой още не ни е канил у тях, а вече сме два месеца на път, което статистически погледнато казва много. В Африка почти нямаше вечер, когато някой да не ме покани у дома си. И със сигурност неканенето тук не се дължи на това, че сме двама (в Нова Зеландия постоянно ни канеха), а смятам, че просто не е прието да се кани. Много ми е интересно да науча повече за начина на живот на местните, но явно няма да имам тази възможност. Каучсърфинга също никакъв го няма, хостовете са абсолютно неактивни. Естествено на такъв остров не ви трябва непременно домакин, защото животът на палатка е повече от прекрасен, но идеята на гостоприемството е да се научи нещо ново за самите хора, а това става най-добре като им отидеш на гости за ден-два. Така или иначе за мен Доминика безспорно е райско кътче във всички отношения. И въобще не ми се тръгва оттук, не ми се мисли как е в съседния Мартиник, който е част от така омразния ми Европейски съюз. И все пак нямам търпение да стигнем континента и да имаме пълната свобода на вдигнатия палец и двата здрави крака без да зависим от милостта на някой капитан на корабче или яхта.

Сега в момента сме в североизточната част на острова, близо до селце на име Маригот :) Последните дни извървяхме доста километри, хайкнахме вече почти целия остров, остана ни само северната част с най-високия връх. Сега минаваме през селцата на местните индианци - кариб. Много готини хора, доста са различни от негрите и като култура, и като визия. Вчера ми подариха една ръчно плетена кошничка, днес ядохме касава хляб за първи път на острова, намерихме куп авокадота и се натъпкахме до припадък. Посетихме още един водопад нелегално :) Страхотно си живеем, всеки ден - ново приключение :) Прекрасно е тук!
В момента намерихме интернет на най-неочакваното място - едно малко селско магазинче насред нищото :) Отидохме да си купим хляб и се оказа, че в магазинчето на един пирон виси рутер - работещ и с бърз интернет. Не можем да повярваме просто! Така че успях да драсна малко и пак тръгваме. Ето и снимки от последните седмици :) Насладете се на красотите и сами решете дали е Рая :)
Ще пиша продължение по-нататък, за хайка през целия остров специално.

в южната част на острова :)

какао

bread fruit

мъчат се да си пазят чист острова :)

така се пази кокосов орех "за по-късно" :)

месене :)

импровизирано чапати сготвено на пара от горещи извори :)

страшна красавица!

нашият хотел Милион звезди

раздивнян бик ни преследва за кратко :)

вълшебна Доминикааааа :))))

подслон под подслона, супер срещу дъжд :)

вкусноооо : ) мекичета и яйца

село Пичулин

Valley of desolation

и това е мнооого вкусно :)

в столицата Росо

първите ни нудълс

истинско доминиканско какао

столицата Росо

селцето Соулфрайър

папая

тези сме ги събрали само от земята :) дърветата са отрупани

печен хляб :)

тук живяхме два дни - прахме, къпахме се, готвехме, ядохме

авокадо